Катерина Зарева-Симеонова от Софийския зоопарк: Зоологическите градини са абсолютно необходими в 21 век
Спасяването на две лъвчета Масуд и Терез върна на дневен ред казуса с нечовешките и мизерни условия на животните в редица зоокътове в страната. Те са без лиценз, само че в тях не престават да живеят живи същества, които няма къде да отидат.
Има обаче и зоологически градини, които потвърждават, че могат да бъдат доста значими и потребни. Пример за това е Софийската зоологическа градина – най-голямата и най-старата (тази година чества 130 години от основаването й от княз Фердинанд, бел.ред.)
Ключово място в тези интензивности има така наречен Екологичен център на парка, основан преди 20 години (създаден е по концепция на доцент Диана Златанова от Софийския университет, откакто е била на образование в фамозния зоопарк на Джералд Даръл на о-в Джърси). За смисъла от зоологическите градини през днешния ден ни споделя една от главните движещи сили там: Катерина Зарева-Симеонова, която управлява Екологичния център.
Много хора имат огромни запаси към зоологическите градини, одобряват ги като затвор за животните. Вие и дейностите в Софийската зоологическа градина разкривате по-различна визия за тези места. Какво бихте споделили на тези хора?
– Работата на зоологическта градина е доста виновна, никак не е лесна и отдавана не е това, което е било първоначално: място, където хората се забавляват като гледат някакви животни. Зоопаркът към този момент е учебен и природозащитен център.
Зоологическите градини са безусловно нужни в 21 век, погледнати в световен мащаб те към този момент са на доста друго равнище. В актуалните зоопаркове животните се отглеждат в извънредно положителни условия, гледането на разнообразни типове се е трансформирало в просвета - спрямо преди 50 години, сега хората знаят доста повече за другите типове животни с помощта на зоологическите градини. Така към този момент има информация по какъв начин да се отглеждат някои доста редки и характерни типове, за които преди 20-30 години не се е знаело нищо.
Зоопарковете са последно леговище на животни, които са изчезнали в природата. В момента има над 30 типа, които се отглеждат и развъждат единствено в зоологически градини.
Кои да вземем за пример?
– Това са няколко типа земноводни, измежду тях е златната жаба. Един тип гигантска костенурка, за жалост преди няколко години последният представител от този тип умря. Един тип мекочерупчеста китайска костенурка, от която са останали няколко екземпляра, които експерти се пробват да размножат. И за изгубването на разнообразни типове от ден на ден се приказва в общественото пространство.
Яванският носорог сега е най-редкият и заплашен измежду носорозите. Северният бял носорог го оповестиха към този момент за липсващ.
С какви други действия се занимава зоологическата ви градина?
– Ние сме и избавителен център . В тази връзка си сътрудничим с фондация " Четири лапи " да вземем за пример за лъвовете от зоокъта в Разград, част от които сега се отглеждат в наши уреди и са под грижите на нашите гледачи (става дума за родителите на двете лъвчета - Рая и Хектор, както и брат им Асен, а самите лъвчета бяха също за седмица там преди заминаването им, бел.авт.). От своя страна фондацията финансира лекуването им, търси им нов дом, урежда превозването им до там. За седмица тук бяха и двете дребни лъвчета преди да заминат, сега тук са родителите им, както и брат им – тригодишният Асен, който скоро също ще замине за новия си дом. Ние сме междинното звено, където тези потърпевши животни се стабилизират.
Какво е положението на Асен? (От прегледите стана ясно, че е в доста неприятно здравословно положение. Заради липса на придвижване е бил с дехидратация, мускулна дистрофия, развиването му е забавено, има сериозен неврологичен проблем поради костно образувание на шийните прешлени, причина и за нестабилната му походка,бел. авт.).
– Много по-добре е, възвръща се много бързо, тъй като е младо животно. Първите седмици беше на интензивно лекуване, вземаше и витамини съгласно направените проучвания и потребностите му. И родителите му Рая и Хектор (на 11 години) са по-добре. Засега ще останат тук.
Какви други случаи на " избавени животни " има при вас?
– В нашия зоопарк непрекъснато спасяваме разнообразни типове бедстващи животни – тази година при нас пристигнаха по този начин три сърни, лисици, язовци, разнообразни типове птици. Министерство на екологията и екоинспекцията ги разпределят към зоологическата ни градина.
Приемаме също и иззети животни , жертви на бракониерство – предходната седмица пристигнаха по този начин няколко костенурки от два доста забавни типа – алигаторова и кайманова, които са водни, хищни и са големи като размер. Къде ще бъдат настанени всички тези животни, в случай че не съществува зоологическа градина?
© Анелия Николова
Сервалът Сири, който населява Екологичния център на зоопарка
Имаше един прочут случай с иззети папагали Жака преди няколко години, беше с щастлива развръзка...
– Да, имаше случай с иззети папагали: сиво Жако от Африка. При първото конфискуване от Българска фондация по биоразнообразие направиха връзка със Световния концерн за запазване на папагалите и след година и половина старания, благодарение на този фонд, птиците бяха върнати в Африка. Не знам дали си давате сметка какъв брой скъпо и мъчно начинание е това.
Когато дойдоха в родината си, малката врата на клетката им тържествено бе отворена от международно известната изследователка на шимпанзета доктор Джейн Годал.
След това имаше втора партида иззети папагали, за която към този момент Министерство на околната среда и водите непосредствено се свърза със същия концерн, към този момент бяхме минали по този път и те също отпътуваха за Африка.
Все отново от години е доста сериозен казусът в България с изискванията, в които се отглеждат животните в доста от зоологическите ни градини. Заради това и огромна част са без лицензи. Как може да се реши това, съгласно вас?
– Зоологическите градини се лицензират от Министерство на околната среда и водите и се стопанисват от общините, на територия на която са. Редно е за тези, които нямат лиценз, локалните управляващи и Министерство на околната среда и водите да вземат ограничения и да ги управляват. Трябва да се търси отговорност от локалната власт.
Това не значи, че не би трябвало да има зоопаркове обаче. Хората, които споделят, че това е затвор за животни и те биха били по-щастливи на независимост приказват по този начин от неведение или незнание. Защото тези животни не могат да бъдат върнати в природата. Те даже живеят доста по-дълго от своите събратя в природата, които постоянно умират от заболявания, паразити или хищници, поради бракониери. Така че дали те са и какъв брой са щастливи на независимост или в зоологическите градини не може с лека ръка да се каже.
Какви бедстващи животни приютявате и по какъв начин се случва това, може ли човек непосредствено да се обади в зоологическата градина за подпомагане?
– Когато има бедстващи животни в природата, ние ги одобряваме, разпределят се от ведомствата. Ние сме избавителен център за екзотични животни. Когато става дума за диви животни, ние доста сполучливо си сътрудничим с фондация " Дивите животни " в София (именно от " Дивите животни " избавиха двете лъвчета от зоокъта в Разград, бел.ред). Самите те (от фондацията) ни търсят от време на време, тъй като не могат да поемат някои животни като три сърнички тази година. Но ние нямаме специфичен отдел със експерти, които да се грижат непрекъснато за такива животни, по тази причина е положителното ни съдействие с фондацията.
Имаме карантинно поделение, в което се настаняват бедстваищите и иззетите животни. Гледачите ни непрекъснато се грижат за такива избавени животни – тази година за едно лисиче и язовче.
От къде идват другите животни в зоологическите градини?
– Набавят се от други зоологически градини. Има доста развъртян зоопарков продан. Отдавна не се взимат животни от дивата природа, това се случва извънредно рядко. В Западна Европа има стотици зоопаркове и в случай че сега ни би трябвало женска зебра да вземем за пример, ревизираме кой предлага, преговаряме, има си профилиран превоз за всяко едно животно. В рамките на Европейския съюз това даже става доста по-лесно.
Taзи година получихме много животни – лемури от Италия, рис и гибон от Виена, от Варна – женски орел, от Ловеч – бизон, от Фонда за дива природа и фауна дойдоха лешояди.
Скъпо ли костват тези животни?
– Животните не се купуват, става дума за продан, само че от време на време превозването излиза скъпо. Прасенцето в екоцентъра ни е подаяние от зоокъта във Варна да вземем за пример.
Много хора не са осведомени какъв е казусът с развъждането на животни в зоопаркове, да вземем за пример с мечките и лъвчета. Бихте ли обяснили?
Тези типове животни имат потребност от огромно пространство, в което да живеят обикновено съгласно потребности си, а въпреки това всяка зоологическа има мечка и лъв.
Министерство на околната среда и водите разпорежда да не се развъждат мечки. И в действителност би трябвало да има мораториум за това. Мечката има потребност от голямо заграждения, в случай че тя роди две мечета, къде ще ги настаним. Във всички зоологически градини има мечка...Същият проблем е и с лъвовете.
Историята с безконтролното отглеждане на лъвове в Разград компрометира цялата зоо-общност. Защото ние също имаме лъвове, само че сме им сложили импланти, с цел да не се развъждат Но в този момент ще гледаме тези заболели и травмирани лъвове от разградски зоокът и в това време в обществото се приказва да се затворят всички зоопаркове. Ако ги затворим, къде ще отидат тези животни, не съм съгласна.
Екоцентърът провежда акции, информиращи за изчезващи типове. Разкажете ни какво тъкмо вършиме.
– Организираме доста събития и празници, свързани с съответни дела или типове. На 22 септември да вземем за пример честваме Деня на носорога, който се отбелязва по целия свят – в доста зоологически градини и в националните паркове, където към момента се срещат петте типа носорози в Африка и Азия. Целта е разпространение на идеята за спасяването на този заплашен от изгубване тип. Организираме доста игри и работилници за деца, обединени от идеята за опазването на типа, атракцията за деня е къпането и храненето на нашия носорог Чико от гледачите му. Родителите – до момента в който чакат децата си, четат, разпитват ни и по този начин ние доближаваме с това познание и обръщение до всички наши гости.
© Юлия Лазарова
Това е и в действителност и една от главните функционалности и задания на актуалния зоопарк. Справяме се с помощта на нашите доброволци в екоцентъра, тъй като другояче на непрекъсната работа в екологичния център сме единствено трима души.
© Анелия Николова
Един от доброволците на екоцентъра Светла с мини прасето
Как може човек да стане доброволец при вас и какво може да прави?
– В България – за жалост, доброволческата активност не е необятно публикувана и добре проведена, както е в Западна Европа. В зоологическите градини в Холандия, където аз съм била, всеки ден работят по 10-20 доброволеца, нормално са пенсионирани биолози и студенти. Там това е традиция. У нас животът е сложен и натоварен, доброволчеството занапред прохожда. Затова и нашите доброволци не са при нас непрекъснато, викаме ги за съответни акции или задания, оказват помощ и с писане на уеб страницата, с преводи, със фотоси. Използваме ги съгласно квалификациите им, които те разказват във формуляри, както и съгласно свободното им време.
Когато има съответна идея или акция, се свързваме с тях, вършим предварителна среща, на която ги инструктираме.
Искам категорично да подчертая, че към този момент не предлагаме доста благоприятни условия доброволци да се грижат непосредствено за животните. Това е работа на гледачите, работата им е много рискова и те минават през специфичен инструктаж и образование. Изключение вършат животните, които са в екологичния център (хамелеон, игуана, два папагала, мини прасе, сервал) и служат за задачите на екологичното обучение, даже и децата поставят грижи за тях.
Има обаче и зоологически градини, които потвърждават, че могат да бъдат доста значими и потребни. Пример за това е Софийската зоологическа градина – най-голямата и най-старата (тази година чества 130 години от основаването й от княз Фердинанд, бел.ред.)
Ключово място в тези интензивности има така наречен Екологичен център на парка, основан преди 20 години (създаден е по концепция на доцент Диана Златанова от Софийския университет, откакто е била на образование в фамозния зоопарк на Джералд Даръл на о-в Джърси). За смисъла от зоологическите градини през днешния ден ни споделя една от главните движещи сили там: Катерина Зарева-Симеонова, която управлява Екологичния център.
Много хора имат огромни запаси към зоологическите градини, одобряват ги като затвор за животните. Вие и дейностите в Софийската зоологическа градина разкривате по-различна визия за тези места. Какво бихте споделили на тези хора?
– Работата на зоологическта градина е доста виновна, никак не е лесна и отдавана не е това, което е било първоначално: място, където хората се забавляват като гледат някакви животни. Зоопаркът към този момент е учебен и природозащитен център.
Зоологическите градини са безусловно нужни в 21 век, погледнати в световен мащаб те към този момент са на доста друго равнище. В актуалните зоопаркове животните се отглеждат в извънредно положителни условия, гледането на разнообразни типове се е трансформирало в просвета - спрямо преди 50 години, сега хората знаят доста повече за другите типове животни с помощта на зоологическите градини. Така към този момент има информация по какъв начин да се отглеждат някои доста редки и характерни типове, за които преди 20-30 години не се е знаело нищо.
Зоопарковете са последно леговище на животни, които са изчезнали в природата. В момента има над 30 типа, които се отглеждат и развъждат единствено в зоологически градини.
Кои да вземем за пример?
– Това са няколко типа земноводни, измежду тях е златната жаба. Един тип гигантска костенурка, за жалост преди няколко години последният представител от този тип умря. Един тип мекочерупчеста китайска костенурка, от която са останали няколко екземпляра, които експерти се пробват да размножат. И за изгубването на разнообразни типове от ден на ден се приказва в общественото пространство.
Яванският носорог сега е най-редкият и заплашен измежду носорозите. Северният бял носорог го оповестиха към този момент за липсващ.
С какви други действия се занимава зоологическата ви градина?
– Ние сме и избавителен център . В тази връзка си сътрудничим с фондация " Четири лапи " да вземем за пример за лъвовете от зоокъта в Разград, част от които сега се отглеждат в наши уреди и са под грижите на нашите гледачи (става дума за родителите на двете лъвчета - Рая и Хектор, както и брат им Асен, а самите лъвчета бяха също за седмица там преди заминаването им, бел.авт.). От своя страна фондацията финансира лекуването им, търси им нов дом, урежда превозването им до там. За седмица тук бяха и двете дребни лъвчета преди да заминат, сега тук са родителите им, както и брат им – тригодишният Асен, който скоро също ще замине за новия си дом. Ние сме междинното звено, където тези потърпевши животни се стабилизират.
Какво е положението на Асен? (От прегледите стана ясно, че е в доста неприятно здравословно положение. Заради липса на придвижване е бил с дехидратация, мускулна дистрофия, развиването му е забавено, има сериозен неврологичен проблем поради костно образувание на шийните прешлени, причина и за нестабилната му походка,бел. авт.).
– Много по-добре е, възвръща се много бързо, тъй като е младо животно. Първите седмици беше на интензивно лекуване, вземаше и витамини съгласно направените проучвания и потребностите му. И родителите му Рая и Хектор (на 11 години) са по-добре. Засега ще останат тук.
Какви други случаи на " избавени животни " има при вас?
– В нашия зоопарк непрекъснато спасяваме разнообразни типове бедстващи животни – тази година при нас пристигнаха по този начин три сърни, лисици, язовци, разнообразни типове птици. Министерство на екологията и екоинспекцията ги разпределят към зоологическата ни градина.
Приемаме също и иззети животни , жертви на бракониерство – предходната седмица пристигнаха по този начин няколко костенурки от два доста забавни типа – алигаторова и кайманова, които са водни, хищни и са големи като размер. Къде ще бъдат настанени всички тези животни, в случай че не съществува зоологическа градина?
© Анелия Николова
Сервалът Сири, който населява Екологичния център на зоопарка
Имаше един прочут случай с иззети папагали Жака преди няколко години, беше с щастлива развръзка...
– Да, имаше случай с иззети папагали: сиво Жако от Африка. При първото конфискуване от Българска фондация по биоразнообразие направиха връзка със Световния концерн за запазване на папагалите и след година и половина старания, благодарение на този фонд, птиците бяха върнати в Африка. Не знам дали си давате сметка какъв брой скъпо и мъчно начинание е това.
Когато дойдоха в родината си, малката врата на клетката им тържествено бе отворена от международно известната изследователка на шимпанзета доктор Джейн Годал.
След това имаше втора партида иззети папагали, за която към този момент Министерство на околната среда и водите непосредствено се свърза със същия концерн, към този момент бяхме минали по този път и те също отпътуваха за Африка.
Все отново от години е доста сериозен казусът в България с изискванията, в които се отглеждат животните в доста от зоологическите ни градини. Заради това и огромна част са без лицензи. Как може да се реши това, съгласно вас?
– Зоологическите градини се лицензират от Министерство на околната среда и водите и се стопанисват от общините, на територия на която са. Редно е за тези, които нямат лиценз, локалните управляващи и Министерство на околната среда и водите да вземат ограничения и да ги управляват. Трябва да се търси отговорност от локалната власт.
Това не значи, че не би трябвало да има зоопаркове обаче. Хората, които споделят, че това е затвор за животни и те биха били по-щастливи на независимост приказват по този начин от неведение или незнание. Защото тези животни не могат да бъдат върнати в природата. Те даже живеят доста по-дълго от своите събратя в природата, които постоянно умират от заболявания, паразити или хищници, поради бракониери. Така че дали те са и какъв брой са щастливи на независимост или в зоологическите градини не може с лека ръка да се каже.
Какви бедстващи животни приютявате и по какъв начин се случва това, може ли човек непосредствено да се обади в зоологическата градина за подпомагане?
– Когато има бедстващи животни в природата, ние ги одобряваме, разпределят се от ведомствата. Ние сме избавителен център за екзотични животни. Когато става дума за диви животни, ние доста сполучливо си сътрудничим с фондация " Дивите животни " в София (именно от " Дивите животни " избавиха двете лъвчета от зоокъта в Разград, бел.ред). Самите те (от фондацията) ни търсят от време на време, тъй като не могат да поемат някои животни като три сърнички тази година. Но ние нямаме специфичен отдел със експерти, които да се грижат непрекъснато за такива животни, по тази причина е положителното ни съдействие с фондацията.
Имаме карантинно поделение, в което се настаняват бедстваищите и иззетите животни. Гледачите ни непрекъснато се грижат за такива избавени животни – тази година за едно лисиче и язовче.
От къде идват другите животни в зоологическите градини?
– Набавят се от други зоологически градини. Има доста развъртян зоопарков продан. Отдавна не се взимат животни от дивата природа, това се случва извънредно рядко. В Западна Европа има стотици зоопаркове и в случай че сега ни би трябвало женска зебра да вземем за пример, ревизираме кой предлага, преговаряме, има си профилиран превоз за всяко едно животно. В рамките на Европейския съюз това даже става доста по-лесно.
Taзи година получихме много животни – лемури от Италия, рис и гибон от Виена, от Варна – женски орел, от Ловеч – бизон, от Фонда за дива природа и фауна дойдоха лешояди.
Скъпо ли костват тези животни?
– Животните не се купуват, става дума за продан, само че от време на време превозването излиза скъпо. Прасенцето в екоцентъра ни е подаяние от зоокъта във Варна да вземем за пример.
Много хора не са осведомени какъв е казусът с развъждането на животни в зоопаркове, да вземем за пример с мечките и лъвчета. Бихте ли обяснили?
Тези типове животни имат потребност от огромно пространство, в което да живеят обикновено съгласно потребности си, а въпреки това всяка зоологическа има мечка и лъв.
Министерство на околната среда и водите разпорежда да не се развъждат мечки. И в действителност би трябвало да има мораториум за това. Мечката има потребност от голямо заграждения, в случай че тя роди две мечета, къде ще ги настаним. Във всички зоологически градини има мечка...Същият проблем е и с лъвовете.
Историята с безконтролното отглеждане на лъвове в Разград компрометира цялата зоо-общност. Защото ние също имаме лъвове, само че сме им сложили импланти, с цел да не се развъждат Но в този момент ще гледаме тези заболели и травмирани лъвове от разградски зоокът и в това време в обществото се приказва да се затворят всички зоопаркове. Ако ги затворим, къде ще отидат тези животни, не съм съгласна.
Екоцентърът провежда акции, информиращи за изчезващи типове. Разкажете ни какво тъкмо вършиме.
– Организираме доста събития и празници, свързани с съответни дела или типове. На 22 септември да вземем за пример честваме Деня на носорога, който се отбелязва по целия свят – в доста зоологически градини и в националните паркове, където към момента се срещат петте типа носорози в Африка и Азия. Целта е разпространение на идеята за спасяването на този заплашен от изгубване тип. Организираме доста игри и работилници за деца, обединени от идеята за опазването на типа, атракцията за деня е къпането и храненето на нашия носорог Чико от гледачите му. Родителите – до момента в който чакат децата си, четат, разпитват ни и по този начин ние доближаваме с това познание и обръщение до всички наши гости.
© Юлия Лазарова
Това е и в действителност и една от главните функционалности и задания на актуалния зоопарк. Справяме се с помощта на нашите доброволци в екоцентъра, тъй като другояче на непрекъсната работа в екологичния център сме единствено трима души.
© Анелия Николова
Един от доброволците на екоцентъра Светла с мини прасето
Как може човек да стане доброволец при вас и какво може да прави?
– В България – за жалост, доброволческата активност не е необятно публикувана и добре проведена, както е в Западна Европа. В зоологическите градини в Холандия, където аз съм била, всеки ден работят по 10-20 доброволеца, нормално са пенсионирани биолози и студенти. Там това е традиция. У нас животът е сложен и натоварен, доброволчеството занапред прохожда. Затова и нашите доброволци не са при нас непрекъснато, викаме ги за съответни акции или задания, оказват помощ и с писане на уеб страницата, с преводи, със фотоси. Използваме ги съгласно квалификациите им, които те разказват във формуляри, както и съгласно свободното им време.
Когато има съответна идея или акция, се свързваме с тях, вършим предварителна среща, на която ги инструктираме.
Искам категорично да подчертая, че към този момент не предлагаме доста благоприятни условия доброволци да се грижат непосредствено за животните. Това е работа на гледачите, работата им е много рискова и те минават през специфичен инструктаж и образование. Изключение вършат животните, които са в екологичния център (хамелеон, игуана, два папагала, мини прасе, сервал) и служат за задачите на екологичното обучение, даже и децата поставят грижи за тях.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ