Петър Стоянов: Спасяването на евреите е най-красивата страница в българската история
Спасяването на българските евреи е най-красивата страница в българската история. Това сподели президентът (1997-2002) Петър Стоянов по време на среща в Литературен клуб " Перото " с известния израелски историк, специалист по интернационалните връзки и политология и публицист проф. Михаел Бар-Зоар. Политикът от Израел, роден преди 87 години в София, дойде особено от Тел Авив, с цел да показа при започване на февруари една от най-новите си книги, преведена на български, " Амазонките на Мосад: Невероятните дами в израелските секрети служби ".
Петър Стоянов благодари на проф. Бар-Зоар, че с помощта на него, светът разбра за геройския героизъм на българския народ, който в разгара на Втората международна война и макар че България бе съдружник на Хитлер, през март 1943 година не разреши българските евреи да бъдат изпратени в нацистките лагери на гибелта в Аушвиц и Треблинка.
" С проф. Бар-Зоар сме другари от 30 години. Ние станахме другари за това, което той направи за България. Защото не са доста хората, които безкористно, интелигентно, професионално и с отстояване на идеята си пазят една историческа истина, която съгласно мен е извънредно значима за България ", означи Петър Стоянов. Като президент той удостои израелския историк и български евреин с медал " Мадарски конник ".
" За нас най-важната му книга е " Извън хватката на Хитлер ". Когато проф. Бар-Зоар написва тази книга тя провокира трус. Години наред спасяването на българските евреи е една от най-добре прикриваните секрети на Втората международна война. Всичко се знаеше за Втората международна война - от нападението над Полша през хитлеристките концлагери, Сталинградската борба, Аушвиц, само че никой не знаеше, че България е избавила 48 000 свои евреи ", означи някогашният държавен глава.
Нацистката конференция във Ванзее при започване на 1942 година привежда публично в ход " Окончателното решение на еврейския въпрос “ – програмата за геноцид над еврейското население на Европа, известна като „ Холокост “. В специфичния документ от конференцията, където е записан броят на евреите във всяка от европейските страни, против името на България е записано цифрата 48 000. Българските евреи от Царство България поетапно трябваше да бъдат изселени от България и изпратени в лагерите на гибелта.
За благополучие това не се случва, с помощта на обединените старания на Българската православна черква, на 43 депутати от ръководещото болшинство, на редица цивилен организации, които съумяват да убедят цар Борис III да спре депортацията на евреите, макар че държавното управление на премиера Богдан Филов е дало обещание на Хитлер да съобщи българските евреи.
" Голямата заслуга на проф. Бар-Зоар е, че светът разбра, че България е избавила българските евреи. В неговата книга " Извън хватката на Хитлер " се осветлява най-красивата страница в българската история.
Ние имаме доста величави страници - борби, сражения, победи, само че това е най-красивата страница, тъй като всяка борба и това е особено за всички нации, в случай че е обвързвана с победа, се увенчава с една Триумфална арка. Но след всяка борба остават стотици хиляди избити и от страната на спечелилите, и от страната на победените.
А тази история за пръв път е обвързвана не с брой на убити и с победа във война, тя е обвързвана със избавяне на човешки животи по време на война. Затова мисля, че това е най-светлата, най-хуманната страница в българската история ", означи президентът Петър Стоянов.
Той особено акцентира на голямата роля на Димитър Пешев, който убеждава 42 депутати да подпишат петицията против депортирането на българските евреи. Петър Стоянов добави, че всички подписали 43-ма народни представители са били част от ръководещото титулувано по това време фашистко болшинство. " Не забравяме, че не се ангели в своята досегашна активност. Те са дали своят вот към този момент Закон за отбрана на нацията, според който евреите би трябвало да носят жълти значки и и за по отношение на тях се ползват редица други ограничавания. Депутатите са дали своят вот единомислещо и присъединението на България към Тристранния пакт. Всичко това е реалност ", означи Петър Стоянов.
Бившият президент се върна обратно в историята и изясни за какво България е станала съдружник на нацистка Германия. " България губи пагубно две войни - Междусъюзническата и Първата международна война. Когато стартира Втората международна война още веднъж се възражда остарелият национализъм - бих го нарекъл Санстефанския български идеал - освобождението на нашите братя в Македония, в Тракия.
България като че ли няма към кого да се обърне, с изключение на към остарелия си съдружник Германия. Много по-късно ще стане ясно, че хитлеристкият режим употребява способи, които през днешния ден назоваваме безчовечен. Разбира се, българите схващат интуитивно, че политиката на фашистка Германия освен, че не е хуманна, само че е напълно човеконенавистна.
Идеята за реализиране на националния идеал е толкоз мощна, че като че ли подтиска други странични фактори, бих ги нарекъл хуманни фактори. Когато обаче Пешев и хората като него научават, че техни сънародници български евреи ще бъдат депортирани и най-вероятно избити в лагер, хуманността взема превес над концепцията за националния блян ", означи Петър Стоянов.
Той напомни и още няколко исторически обстоятелството - че Хитлер връща Южна Добруджа на България и че цар Борис III е наименуван Цар Обединител. " И на този декор български депутати се афишират против депортирането на българските евреи. Това е необикновено.
Петиции до царя изпращат разнообразни организации като Съюзът на писателите, Съюзът на запасните подпоручици и Физкултурен клуб " Славия ". В страната се вършат подписки в отбрана на евреите. В последна сметка те са избавени. Решаваща роля има и Българската православна черква, защото на две свои съвещания Светият Синод единомислещо осъжда изпращането на българските евреи на гибел.
Един публицист беше споделил: " Ако римският папа Пий XII имаше куража на българския екзарх Стефан може би нещата щяха да се развият по различен метод ", сподели Петър Стоянов.
Снимки: Марина Чертова
Тази история дълго време остава незнайна за българската общност. " През 45-те години на комунистическото ръководство всички ние изучавахме в учебно заведение, че интервалът на монархо-фашизма е бил най-тежкият интервал за България. И тъкмо по време на този монархо-фашизъм се вършат подписки в отбрана на евреите. Ще се окаже, че в това време има нещо, което през днешния ден се назовава функциониращо гражданско общество. Във време на гнет и на леене на кръв се оказва, че в България има публични групи и персони, които повлияват и на царя, и на държавното управление да анулира своето решение.
Сега си помислете след националната гражданска война на 9 септември. би ли могъл писателският съюз да излезе с подписка против което и да е решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Та нашите писатели не посмяха да защитят Димитър Талев, който беше изпратен в лагер. Българският Синод пази иноверци - евреи, а не може да отбрани своите събратя да отидат на литургия на Великден или на Коледа, тъй като религията е " опиат за народите ". Мисля, че тъкмо тази параленост възпираше комунистическият режим да показа в целокупност концепцията за спасяването на българските евреи. Това щеше да обърка визиите на всички интелигентни хора ", аргументира се Петър Стоянов.
Той показа, че постоянно се вълнува от описа на проф. Михаел Бар-Зоар за това по какъв начин 10-годишен напуща България със фамилията си през 1948 година и отпътува за новосъздадената Държава Израел.
На границата с Югославия влакът с български евреи, пътуващи през Европа към Израел, стопира за паспортен надзор. Всички слизат от влака, плачат и почват да пеят " Мила, Родино ". Малкият Михаел пита родителите си за какво плачат, нали " отиваме в нашата земя, в нашата нова татковина. " Те му дават отговор, че и България е тяхна татковина и те я напущат с любов и с благодарост.
" Заслугата на проф. Михаел Бар-Зоар към България, към българския народ и към нашата история е невероятна с метода, по който я отстоява и с категоричността, по която я отстоява ", означи Петър Стоянов. Той добави, че преди време е разказал историята за спасяването на българските евреи по време на събитие в Лос Анджелис. От публиката го попитали: " Холивуд чака хепиенд. Какво става със спасителите? "
Отговорът на Петър Стоянов провокирал потрес - от 43-ма депутати, оповестили се против депортацията 20 от тях са наказани на гибел от Народния съд, а Димитър Пешев на 15 години затвор. " Това е печалната, изпълнена с криволици и несъгласия българска история и ние би трябвало да знаем и нейните сенчести страни и да не ги забравяме. Но никога не би трябвало да се лишаваме от тези светли страници в нашата история, което ни прави почтени като народ ", сподели някогашният държавен глава. Той сподели и че не трябва да се не помни, че над 11 000 евреи от така наречен нови български земи от Беломорска Тракия и Вардарска Македония за жалост са изпратени в лагерите на гибелта, където умират.
Петър Стоянов напомни и думите на Димитър Пешев пред Народното събрание. Той споделя, че дребните нации постоянно би трябвало да имат поради моралните причини. " Моралните причини са най-силното оръжие на дребните нации. Не сме огромни като Съединени американски щати, Китай и Русия и по тази причина си коства тази страница да бъде повтаряна. В нашите сърца проф. Михаел Бар-Зоар вечно ще остане като индивида, който отвори към света вратата на тази невероятна история ", изрази своята признателност към израелския историк и публицист някогашният български президент.
Заедно с проф. Михаел Бар-Зоар има и още един изтъкнат български евреин - Яков Джераси, който е приел за своя задача и персонална идея да разпространява по света героичния героизъм на българския народ в годините на Втората международна война.
Яков Джераси също е роден в София, в семейство на български евреин и християнка. Той е ръководител на Международната фондация „ България " и се занимава с щедрост и с интеграцията на малцинствата в българското общество. Яков Джераси е индивидът, с помощта на който в България в края на 90-те години бе издадена книгата " Извън хватката на Хитлер. Героичното избавяне на българските евреи. "
" Аз мислех, че целият свят знае, че българите са избавили евреите. През март 1993 година бях в Съединени американски щати, където преподавах в университета Емори в Атланта. И навръх 9 март - 50 години след спасяването на българските евреи прочетох една огромна публикация в „ Ню Йорк таймс ” за спасяването на датските евреи от датчаните. Тогава написах писмо до основния редактор на вестника и споделих: „ Браво на тези партизани в Дания, че са избавили 7200 евреи! Браво! Има обаче още една страна в Европа – България, която е избавила не 7000, а 50 000 евреи. ” И в резюме описах историята.
На идващия ден основният редактор звъннал на ректора на университета и попитал: " Кой е този Бар-Зоар, че ми написа писма? " Ректорът дал отговор, че преподавам във Факултета по история. От " Ню Йорк таймс " позвънили и на декана да разпитват за мен и най-после се обадиха и на мен. И ме попитаха: „ Каква е тази работа, правилно ли е? Няма никаква информация за това. Имате ли доказателства? Сигурен ли сте, че това е станало? "
Аз им споделих: „ Напълно съм сигурен. 8 милиона българи и 50 000 евреи, които сме избавени, са живото доказателство на тази история. ” С огромно съмнение разгласиха моето писмо в „ Ню Йорк таймс ”. А по-късно имаше цунами от писма и телеграми от целия свят и хората се радваха, че най-сетне някой е разкрил истината. Убедиха ме да напиша книга за спасяването на българските евреи, тъй като се оказа, че този факт не се знае ", описа проф. Михаел Бар-Зоар в " Перото ".
Вече 30 години той изнася лекции в целия свят и най-много в Съединени американски щати, където приказва за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на гибелта. " Накрая на тези мои срещи постоянно някой става и споделя: " Колко красива история, тъпо, че не е вярна. " Истината към момента не се знае на доста места и аз по тази причина не преставам да приказвам по тематиката ", описа историкът.
" От историята за спасяването на българските евреи има три урока, които би трябвало да научим: първият – положителните победиха неприятните. Вторият – в случай че и други страни в Европа, които бяха в същото състояние като България, бяха създали същото нещо, щяхме да сме избавили не 50 000, а може би милиони евреи. Третият урок е за бъдещето и за младите. България е дребна страна и когато виждате, че става нещо – нарушаване на човешки права, на демокрацията, не би трябвало да казвате: „ Ние сме дребни, ние сме слаби. Какво можем да създадем. Нямаме сили ”. България сподели на целия свят, че един дребен Давид може да победи огромния Голиат. Това е урокът на България за бъдещето ", означи проф. Михаел Бар-Зоар и думите му бяха посрещнати с бурни овации.
" България е единствената страна, избавила своите евреи. Няма друга страна. Дания избави една част, само че единствената страна, която избави всички свои евреи е България. Проблемът по-късно беше, че България стана комунистическа страна. Евреите бяха избавени от три основни фактора – Църквата, от цар Борис III и от профашисткото болшинство в Народното събрание. Църквата, монархията и фашизмът бяха най-големите врагове на комунистите.
На комунистическото държавно управление беше доста тежко да признае, че най-големите му врагове са избавили евреите. Затова бяха измислили една легенда, сякаш комунистите са избавили евреите. Затова комунистите пробваха да опишат това по един доста предпазлив метод. Докато в България имаше комунистически режим не можеше да се каже истината за спасяването на българските евреи. След като падна комунистическият режим и ние можахме да се доберем до документите и до архивите, можехме да напишем истината за спасяването на българските евреи ", разкри професорът от Израел.
Михаел Бар-Зоар описа, че при едно от идванията си в България през 90-те години е отишъл в дома на Тодор Живков. Бившият общоприет секретар на Българска комунистическа партия се опитал да му пробута една огромна неистина - че комунистите били организирали огромната манифестация в София в отбрана на българските евреи на 24 май 1943 година " Това нямаше нищо общо с истината ", отсече израелският историк.
" Тодор Живков се опитваше да ме убеди, че е бил на огромната манифестация в София против депортирането на евреите и че той даже той я е провел. Аз му опонирах: " Господин Живков ", хора, взели участие в тази проява не си спомнят да сте били там. Но той продължаваше да твърди, че персонално е провел хората.
И когато му споделих, че разполагам с подписани удостоверения от уважавани от него антифашисти, които настояват, че в този ден той не е бил в София, Живков се ядоса, лицето му се изкриви и съвсем се развика: " Те са били манипулирани, бях там ", описа проф. Михаел Бар-Зоар.
На финала на диалога създателят на " Извън хватката на Хитлер " показа, че сред българските евреи в Израел и България има една специфична, дълбока връзка. Ние сме безпределно признателни на България, че избави своите евреи от нацистките лагери на гибелта и в никакъв случай няма да забравим това. И ние, и нашите деца имаме дълг към България да приказваме истината за спасяването на българските евреи. В българския език има две думи с еднообразно значение – татковина и родно място. Ето това за мен са България и Израел ", показа проф. Михаел Бар-Зоар.
Петър Стоянов благодари на проф. Бар-Зоар, че с помощта на него, светът разбра за геройския героизъм на българския народ, който в разгара на Втората международна война и макар че България бе съдружник на Хитлер, през март 1943 година не разреши българските евреи да бъдат изпратени в нацистките лагери на гибелта в Аушвиц и Треблинка.
" С проф. Бар-Зоар сме другари от 30 години. Ние станахме другари за това, което той направи за България. Защото не са доста хората, които безкористно, интелигентно, професионално и с отстояване на идеята си пазят една историческа истина, която съгласно мен е извънредно значима за България ", означи Петър Стоянов. Като президент той удостои израелския историк и български евреин с медал " Мадарски конник ".
" За нас най-важната му книга е " Извън хватката на Хитлер ". Когато проф. Бар-Зоар написва тази книга тя провокира трус. Години наред спасяването на българските евреи е една от най-добре прикриваните секрети на Втората международна война. Всичко се знаеше за Втората международна война - от нападението над Полша през хитлеристките концлагери, Сталинградската борба, Аушвиц, само че никой не знаеше, че България е избавила 48 000 свои евреи ", означи някогашният държавен глава.
Нацистката конференция във Ванзее при започване на 1942 година привежда публично в ход " Окончателното решение на еврейския въпрос “ – програмата за геноцид над еврейското население на Европа, известна като „ Холокост “. В специфичния документ от конференцията, където е записан броят на евреите във всяка от европейските страни, против името на България е записано цифрата 48 000. Българските евреи от Царство България поетапно трябваше да бъдат изселени от България и изпратени в лагерите на гибелта.
За благополучие това не се случва, с помощта на обединените старания на Българската православна черква, на 43 депутати от ръководещото болшинство, на редица цивилен организации, които съумяват да убедят цар Борис III да спре депортацията на евреите, макар че държавното управление на премиера Богдан Филов е дало обещание на Хитлер да съобщи българските евреи.
" Голямата заслуга на проф. Бар-Зоар е, че светът разбра, че България е избавила българските евреи. В неговата книга " Извън хватката на Хитлер " се осветлява най-красивата страница в българската история.
Ние имаме доста величави страници - борби, сражения, победи, само че това е най-красивата страница, тъй като всяка борба и това е особено за всички нации, в случай че е обвързвана с победа, се увенчава с една Триумфална арка. Но след всяка борба остават стотици хиляди избити и от страната на спечелилите, и от страната на победените.
А тази история за пръв път е обвързвана не с брой на убити и с победа във война, тя е обвързвана със избавяне на човешки животи по време на война. Затова мисля, че това е най-светлата, най-хуманната страница в българската история ", означи президентът Петър Стоянов.
Той особено акцентира на голямата роля на Димитър Пешев, който убеждава 42 депутати да подпишат петицията против депортирането на българските евреи. Петър Стоянов добави, че всички подписали 43-ма народни представители са били част от ръководещото титулувано по това време фашистко болшинство. " Не забравяме, че не се ангели в своята досегашна активност. Те са дали своят вот към този момент Закон за отбрана на нацията, според който евреите би трябвало да носят жълти значки и и за по отношение на тях се ползват редица други ограничавания. Депутатите са дали своят вот единомислещо и присъединението на България към Тристранния пакт. Всичко това е реалност ", означи Петър Стоянов.
Бившият президент се върна обратно в историята и изясни за какво България е станала съдружник на нацистка Германия. " България губи пагубно две войни - Междусъюзническата и Първата международна война. Когато стартира Втората международна война още веднъж се възражда остарелият национализъм - бих го нарекъл Санстефанския български идеал - освобождението на нашите братя в Македония, в Тракия.
България като че ли няма към кого да се обърне, с изключение на към остарелия си съдружник Германия. Много по-късно ще стане ясно, че хитлеристкият режим употребява способи, които през днешния ден назоваваме безчовечен. Разбира се, българите схващат интуитивно, че политиката на фашистка Германия освен, че не е хуманна, само че е напълно човеконенавистна.
Идеята за реализиране на националния идеал е толкоз мощна, че като че ли подтиска други странични фактори, бих ги нарекъл хуманни фактори. Когато обаче Пешев и хората като него научават, че техни сънародници български евреи ще бъдат депортирани и най-вероятно избити в лагер, хуманността взема превес над концепцията за националния блян ", означи Петър Стоянов.
Той напомни и още няколко исторически обстоятелството - че Хитлер връща Южна Добруджа на България и че цар Борис III е наименуван Цар Обединител. " И на този декор български депутати се афишират против депортирането на българските евреи. Това е необикновено.
Петиции до царя изпращат разнообразни организации като Съюзът на писателите, Съюзът на запасните подпоручици и Физкултурен клуб " Славия ". В страната се вършат подписки в отбрана на евреите. В последна сметка те са избавени. Решаваща роля има и Българската православна черква, защото на две свои съвещания Светият Синод единомислещо осъжда изпращането на българските евреи на гибел.
Един публицист беше споделил: " Ако римският папа Пий XII имаше куража на българския екзарх Стефан може би нещата щяха да се развият по различен метод ", сподели Петър Стоянов.
Снимки: Марина Чертова
Тази история дълго време остава незнайна за българската общност. " През 45-те години на комунистическото ръководство всички ние изучавахме в учебно заведение, че интервалът на монархо-фашизма е бил най-тежкият интервал за България. И тъкмо по време на този монархо-фашизъм се вършат подписки в отбрана на евреите. Ще се окаже, че в това време има нещо, което през днешния ден се назовава функциониращо гражданско общество. Във време на гнет и на леене на кръв се оказва, че в България има публични групи и персони, които повлияват и на царя, и на държавното управление да анулира своето решение.
Сега си помислете след националната гражданска война на 9 септември. би ли могъл писателският съюз да излезе с подписка против което и да е решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Та нашите писатели не посмяха да защитят Димитър Талев, който беше изпратен в лагер. Българският Синод пази иноверци - евреи, а не може да отбрани своите събратя да отидат на литургия на Великден или на Коледа, тъй като религията е " опиат за народите ". Мисля, че тъкмо тази параленост възпираше комунистическият режим да показа в целокупност концепцията за спасяването на българските евреи. Това щеше да обърка визиите на всички интелигентни хора ", аргументира се Петър Стоянов.
Той показа, че постоянно се вълнува от описа на проф. Михаел Бар-Зоар за това по какъв начин 10-годишен напуща България със фамилията си през 1948 година и отпътува за новосъздадената Държава Израел.
На границата с Югославия влакът с български евреи, пътуващи през Европа към Израел, стопира за паспортен надзор. Всички слизат от влака, плачат и почват да пеят " Мила, Родино ". Малкият Михаел пита родителите си за какво плачат, нали " отиваме в нашата земя, в нашата нова татковина. " Те му дават отговор, че и България е тяхна татковина и те я напущат с любов и с благодарост.
" Заслугата на проф. Михаел Бар-Зоар към България, към българския народ и към нашата история е невероятна с метода, по който я отстоява и с категоричността, по която я отстоява ", означи Петър Стоянов. Той добави, че преди време е разказал историята за спасяването на българските евреи по време на събитие в Лос Анджелис. От публиката го попитали: " Холивуд чака хепиенд. Какво става със спасителите? "
Отговорът на Петър Стоянов провокирал потрес - от 43-ма депутати, оповестили се против депортацията 20 от тях са наказани на гибел от Народния съд, а Димитър Пешев на 15 години затвор. " Това е печалната, изпълнена с криволици и несъгласия българска история и ние би трябвало да знаем и нейните сенчести страни и да не ги забравяме. Но никога не би трябвало да се лишаваме от тези светли страници в нашата история, което ни прави почтени като народ ", сподели някогашният държавен глава. Той сподели и че не трябва да се не помни, че над 11 000 евреи от така наречен нови български земи от Беломорска Тракия и Вардарска Македония за жалост са изпратени в лагерите на гибелта, където умират.
Петър Стоянов напомни и думите на Димитър Пешев пред Народното събрание. Той споделя, че дребните нации постоянно би трябвало да имат поради моралните причини. " Моралните причини са най-силното оръжие на дребните нации. Не сме огромни като Съединени американски щати, Китай и Русия и по тази причина си коства тази страница да бъде повтаряна. В нашите сърца проф. Михаел Бар-Зоар вечно ще остане като индивида, който отвори към света вратата на тази невероятна история ", изрази своята признателност към израелския историк и публицист някогашният български президент.
Заедно с проф. Михаел Бар-Зоар има и още един изтъкнат български евреин - Яков Джераси, който е приел за своя задача и персонална идея да разпространява по света героичния героизъм на българския народ в годините на Втората международна война.
Яков Джераси също е роден в София, в семейство на български евреин и християнка. Той е ръководител на Международната фондация „ България " и се занимава с щедрост и с интеграцията на малцинствата в българското общество. Яков Джераси е индивидът, с помощта на който в България в края на 90-те години бе издадена книгата " Извън хватката на Хитлер. Героичното избавяне на българските евреи. "
" Аз мислех, че целият свят знае, че българите са избавили евреите. През март 1993 година бях в Съединени американски щати, където преподавах в университета Емори в Атланта. И навръх 9 март - 50 години след спасяването на българските евреи прочетох една огромна публикация в „ Ню Йорк таймс ” за спасяването на датските евреи от датчаните. Тогава написах писмо до основния редактор на вестника и споделих: „ Браво на тези партизани в Дания, че са избавили 7200 евреи! Браво! Има обаче още една страна в Европа – България, която е избавила не 7000, а 50 000 евреи. ” И в резюме описах историята.
На идващия ден основният редактор звъннал на ректора на университета и попитал: " Кой е този Бар-Зоар, че ми написа писма? " Ректорът дал отговор, че преподавам във Факултета по история. От " Ню Йорк таймс " позвънили и на декана да разпитват за мен и най-после се обадиха и на мен. И ме попитаха: „ Каква е тази работа, правилно ли е? Няма никаква информация за това. Имате ли доказателства? Сигурен ли сте, че това е станало? "
Аз им споделих: „ Напълно съм сигурен. 8 милиона българи и 50 000 евреи, които сме избавени, са живото доказателство на тази история. ” С огромно съмнение разгласиха моето писмо в „ Ню Йорк таймс ”. А по-късно имаше цунами от писма и телеграми от целия свят и хората се радваха, че най-сетне някой е разкрил истината. Убедиха ме да напиша книга за спасяването на българските евреи, тъй като се оказа, че този факт не се знае ", описа проф. Михаел Бар-Зоар в " Перото ".
Вече 30 години той изнася лекции в целия свят и най-много в Съединени американски щати, където приказва за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на гибелта. " Накрая на тези мои срещи постоянно някой става и споделя: " Колко красива история, тъпо, че не е вярна. " Истината към момента не се знае на доста места и аз по тази причина не преставам да приказвам по тематиката ", описа историкът.
" От историята за спасяването на българските евреи има три урока, които би трябвало да научим: първият – положителните победиха неприятните. Вторият – в случай че и други страни в Европа, които бяха в същото състояние като България, бяха създали същото нещо, щяхме да сме избавили не 50 000, а може би милиони евреи. Третият урок е за бъдещето и за младите. България е дребна страна и когато виждате, че става нещо – нарушаване на човешки права, на демокрацията, не би трябвало да казвате: „ Ние сме дребни, ние сме слаби. Какво можем да създадем. Нямаме сили ”. България сподели на целия свят, че един дребен Давид може да победи огромния Голиат. Това е урокът на България за бъдещето ", означи проф. Михаел Бар-Зоар и думите му бяха посрещнати с бурни овации.
" България е единствената страна, избавила своите евреи. Няма друга страна. Дания избави една част, само че единствената страна, която избави всички свои евреи е България. Проблемът по-късно беше, че България стана комунистическа страна. Евреите бяха избавени от три основни фактора – Църквата, от цар Борис III и от профашисткото болшинство в Народното събрание. Църквата, монархията и фашизмът бяха най-големите врагове на комунистите.
На комунистическото държавно управление беше доста тежко да признае, че най-големите му врагове са избавили евреите. Затова бяха измислили една легенда, сякаш комунистите са избавили евреите. Затова комунистите пробваха да опишат това по един доста предпазлив метод. Докато в България имаше комунистически режим не можеше да се каже истината за спасяването на българските евреи. След като падна комунистическият режим и ние можахме да се доберем до документите и до архивите, можехме да напишем истината за спасяването на българските евреи ", разкри професорът от Израел.
Михаел Бар-Зоар описа, че при едно от идванията си в България през 90-те години е отишъл в дома на Тодор Живков. Бившият общоприет секретар на Българска комунистическа партия се опитал да му пробута една огромна неистина - че комунистите били организирали огромната манифестация в София в отбрана на българските евреи на 24 май 1943 година " Това нямаше нищо общо с истината ", отсече израелският историк.
" Тодор Живков се опитваше да ме убеди, че е бил на огромната манифестация в София против депортирането на евреите и че той даже той я е провел. Аз му опонирах: " Господин Живков ", хора, взели участие в тази проява не си спомнят да сте били там. Но той продължаваше да твърди, че персонално е провел хората.
И когато му споделих, че разполагам с подписани удостоверения от уважавани от него антифашисти, които настояват, че в този ден той не е бил в София, Живков се ядоса, лицето му се изкриви и съвсем се развика: " Те са били манипулирани, бях там ", описа проф. Михаел Бар-Зоар.
На финала на диалога създателят на " Извън хватката на Хитлер " показа, че сред българските евреи в Израел и България има една специфична, дълбока връзка. Ние сме безпределно признателни на България, че избави своите евреи от нацистките лагери на гибелта и в никакъв случай няма да забравим това. И ние, и нашите деца имаме дълг към България да приказваме истината за спасяването на българските евреи. В българския език има две думи с еднообразно значение – татковина и родно място. Ето това за мен са България и Израел ", показа проф. Михаел Бар-Зоар.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ