Халите на кръстопът между историята и търговията
„ Спаси София “ инициира митинг пред Централните хали в София. Поводът е, че емблематичната постройка, която е частна благосъстоятелност, се продава на огромна верига супермаркети.
Според Борис Бонев от „ Спаси София “ е доста значимо вложителят да показа плана освен пред профилирани препоръки, а пред обществото. По думите му обществото се вълнува от ориста и бъдещето на тази постройка, когато „ ще се вършат сходен вид огромни намеси в културно-историческото завещание на нашия град, в паметта на нашия град “.
Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков е на мнение, че този знак на столицата може да бъде реставриран и да се оживи.
„ В момента се продава, купувате го признака и го вършиме същински знак. Тук би трябвало да има реституция и работеща постройка . “
Изобщо не е по този начин наивна реконструкцията, която вложителите оферират, счита Андрей Зографски от „ Спаси София “, който дава съответни образци за промени по постройката.
„ Ние считаме, че Халите с неповторимата си локация и архитектура може да бъде доста повече и за притежателя, и за града, т.е. обществото, от един елементарен супермаркет , каквито има безусловно на пет метра. “
Зографски добавя, че постройката дава доста повече благоприятни условия като парче от пъзела „ развиване на северните квартали “ – там да се провеждат фермерски пазари, да има микс от артикули и услуги, а не „ един огромен монополист, който да изнася облагите “ .
И Банята, и Халите са паметни здания за София – те носят духа на нашия град, считат протестиращите.
„ С цел да защитим, продаваме полезности, а по-късно те не престават да се повреждат от некадърно стопанисване. “
При една културна полезност собствеността – била тя държавна, общинска или частна, не е водещото начало , безапелационен е проф. арх. Тодор Кръстев, експерт по културно завещание, дълготраен член на ИКОМОС (Български народен комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места).
„ Водещото начало е нейната полезност “, обощи той в предаването „ Преди всички “.
Фасадата ще бъде подробно реставрирана, структурата ще бъде открита и реставрирана, фонтанът ще бъде възобновен, разясни арх. Кръстев, базирайки се на документи на купувача „ Кауфланд “.
Проблемът съгласно проф. Кръстев е, че полезността на Халите не се показва само във външния тип и архитектурна форма.
„ Ключова полезност е и нейната достоверна историческа функционалност . В началото на века постройката е основана по европейски модел – точно като хали, огромен затрупан пазар, където купувачът се среща лице в лице с производителите не локални хранителни артикули. Нещо от вида на днешните фермерски пазари. Това е нещо доста друго от супермаркет . “
Халите са основани като огромно обществено средище със удивително архитектурно пространство , съответно на тази концепция, акцентира Тодор Кръстев.
„ Това е един трикорабен, може да се каже храм на търговията. “
Съмнително е дали комерсиална верига като „ Кауфланд “ е в положение да се отклони от своя открит търговски модел, прилаган по света , означи проектант Кръстев.
„ Предложеният план мощно подхранва тези подозрения. Подходът е като към един стандартизиран търговски обект, който би трябвало да бъде на първо място стопански ефикасен, а не като към неповторимо софийско пространство с присъща функционалност . “
Според Борис Бонев от „ Спаси София “ е доста значимо вложителят да показа плана освен пред профилирани препоръки, а пред обществото. По думите му обществото се вълнува от ориста и бъдещето на тази постройка, когато „ ще се вършат сходен вид огромни намеси в културно-историческото завещание на нашия град, в паметта на нашия град “.
Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков е на мнение, че този знак на столицата може да бъде реставриран и да се оживи.
„ В момента се продава, купувате го признака и го вършиме същински знак. Тук би трябвало да има реституция и работеща постройка . “
Изобщо не е по този начин наивна реконструкцията, която вложителите оферират, счита Андрей Зографски от „ Спаси София “, който дава съответни образци за промени по постройката.
„ Ние считаме, че Халите с неповторимата си локация и архитектура може да бъде доста повече и за притежателя, и за града, т.е. обществото, от един елементарен супермаркет , каквито има безусловно на пет метра. “
Зографски добавя, че постройката дава доста повече благоприятни условия като парче от пъзела „ развиване на северните квартали “ – там да се провеждат фермерски пазари, да има микс от артикули и услуги, а не „ един огромен монополист, който да изнася облагите “ .
И Банята, и Халите са паметни здания за София – те носят духа на нашия град, считат протестиращите.
„ С цел да защитим, продаваме полезности, а по-късно те не престават да се повреждат от некадърно стопанисване. “
При една културна полезност собствеността – била тя държавна, общинска или частна, не е водещото начало , безапелационен е проф. арх. Тодор Кръстев, експерт по културно завещание, дълготраен член на ИКОМОС (Български народен комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места).
„ Водещото начало е нейната полезност “, обощи той в предаването „ Преди всички “.
Фасадата ще бъде подробно реставрирана, структурата ще бъде открита и реставрирана, фонтанът ще бъде възобновен, разясни арх. Кръстев, базирайки се на документи на купувача „ Кауфланд “.
Проблемът съгласно проф. Кръстев е, че полезността на Халите не се показва само във външния тип и архитектурна форма.
„ Ключова полезност е и нейната достоверна историческа функционалност . В началото на века постройката е основана по европейски модел – точно като хали, огромен затрупан пазар, където купувачът се среща лице в лице с производителите не локални хранителни артикули. Нещо от вида на днешните фермерски пазари. Това е нещо доста друго от супермаркет . “
Халите са основани като огромно обществено средище със удивително архитектурно пространство , съответно на тази концепция, акцентира Тодор Кръстев.
„ Това е един трикорабен, може да се каже храм на търговията. “
Съмнително е дали комерсиална верига като „ Кауфланд “ е в положение да се отклони от своя открит търговски модел, прилаган по света , означи проектант Кръстев.
„ Предложеният план мощно подхранва тези подозрения. Подходът е като към един стандартизиран търговски обект, който би трябвало да бъде на първо място стопански ефикасен, а не като към неповторимо софийско пространство с присъща функционалност . “
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ