Повече агресия в атака, игра „До последен дъх” и халфове са нужни на Спартак през пролетта
Спартак продължава да е в играта за Купата на България, само че ще посрещне Нова година като финален във краткотрайното класиране на Първа лига. „ Соколите ” няма да подценят шампионата за Купата, само че приоритет ще бъде запазването на мястото в елита.
Въпреки смяната, която настъпи в представянето на отбора след назначението на Тодор Киселичков за старши треньор, Спартак по този начин и не съумя да отлепи от дъното във краткотрайното класиране.Една от главните промени, които настъпиха с идването на бургаския експерт, бе вкарването на голове. Преди него тимът осъществя едвам 2 пъти за 7 мача, като по-късно вкара 12 гола в 11 срещи. Прави усещане, че „ соколите ” се разписаха в 5 от 6-те гостувания при Киселичков. Единствено не можаха да отбележат във вратата на ЦСКА 1948.
Новият треньор промени незабавно системата на игра, като заложи на 3-ма централни бранители и халф бекове, които са по-прибрани, с концепцията първо да се заздрави представянето в защита. Напред се разчиташе на бързите и технични Здравко Димитров и Ивей Ромееш, като шансове за изява получаваха също Денис Баланюк и Родни Антуи. Васевсъщо бе употребен в офанзивата. До огромна степен изборът на тази система е подбуден от капацитета, с който разполага треньорът.Спартак предпочиташе да дава средата на терена на противника, да приема играта в своята половина и да търси с дълги, постоянно диагонални пасове изнесените напред двама, или трима нападатели. След като тимът е осъществил 12 гола в тези 11 мача, значи фактически лека – бавно нещата в предни позиции стартират да се получават. Но тези 21 гола, позволени за същия брой мачове, натежават съществено. Само в 1 дуел от тези 11 „ соколите ” не инкасираха попадение – в дербито с Черно море, приключило 0:0. И това е сигнална лампа, че нещо би трябвало да се промени. Разбира се, би трябвало да се регистрира фактът, че двама от титулярните централни бранители са към момента млади играчи. Никола Борисов е на 21, а Емануел Моура е на 22. Сравнително млад е и вратарят Дичевски (21 г). Малък е още и Вили Боев – едвам на 18 години. Безспорно им липсва опит, само че качествата ги имат. Всичко това няма по какъв начин да не даде отражение при цялостното показване в отбрана.
Стилът и системата на игра на Спартак Вн към този момент са пределно познати за противниците и те влизат в мачовете с ясната концепция по какъв начин да завладяват най-малко един път противниковата защита, още повече, че са уверени, че ще имат владението на топката. Трябва вариативност по повод схемата на игра, само че за задачата е належащо да имаш и точните реализатори. В средата на терена като вътрешни халфове Киселичков се употребява главно от услугите на Ивайло Климентов, Румен Руменов и Божидар Васев, което приказва, че останалите не го убеждават, че са алтернатива за повече игрово време и няма дълбочина в състава откъм подобен вид играчи. Ако е по този начин, то това очевидно е и главната причина Спартак да не трансформира системата, най-малко до момента в който не бъдат привлечени градивни полузащитници. А от такива „ соколите ” имат сериозна потребност.
Да, ясно е, че ще има нова селекция, върху която работи Димитър Димитров – Херо, още повече, че упованията и настройките са той да бъде разгласен като старши треньор още през декември, а Киселичков да влезе в щаба му. Дали времето за адаптирането на новите към изискванията на родния ни футбол и сработването посред им ще е задоволително? Трудно. Колкото и Херо да е измежду най-хубавите треньори у нас, той не е вълшебник. Предвид сериозната потребност от точки и належащ „ маратон ”, който би трябвало да направи Спартак напролет, с цел да се избави, ще би трябвало постоянно да се трансформира и система, и жанр на игра по отношение на противника. Ако актуалната система е успешен вид, когато играеш против противници, които обичат да владеят топката и да разиграват дълготрайно, то има и тимове от твоята „ рогозка ”, които ще играят по - прибрано.... А тогава би трябвало ти да градиш, да показваш креативност в средата на терена, да свалиш топката на земята, да я задържиш по-продължително в устрема да намериш междина в противниковата защита. Ето за какво ще се постанова и смяна в системата, или най-малкото по-активна игра на халф бековете в провниковата половина, което ще вкара повече изненада и комбинации с фланговите нападатели. За да запазят шансове за избавление, „ соколите ” ще би трябвало да играят и „ До финален мирис ”, както е изписано на постамента на легендата на клуба Живко Господинов.
Спасението минава през прехвърляния на точните играчи, доста работа, тренировки, пълноценна подготовка в чужбина, контроли против мощни противници... А времето е прекомерно малко. Спартак напролет ще се наложи да рискува повече, да вкара повече експанзия, да е по-смел в офанзива, тъй като ще има потребност от победи, от точки. Равенствата към този момент не топлят, даже и те да са против класни съперници. Ще би трябвало доста треньорска ловкост и опит. Мисията е доста сложна, само че профилът на Димитър Димитров – Херо дава вяра.
Въпреки смяната, която настъпи в представянето на отбора след назначението на Тодор Киселичков за старши треньор, Спартак по този начин и не съумя да отлепи от дъното във краткотрайното класиране.Една от главните промени, които настъпиха с идването на бургаския експерт, бе вкарването на голове. Преди него тимът осъществя едвам 2 пъти за 7 мача, като по-късно вкара 12 гола в 11 срещи. Прави усещане, че „ соколите ” се разписаха в 5 от 6-те гостувания при Киселичков. Единствено не можаха да отбележат във вратата на ЦСКА 1948.
Новият треньор промени незабавно системата на игра, като заложи на 3-ма централни бранители и халф бекове, които са по-прибрани, с концепцията първо да се заздрави представянето в защита. Напред се разчиташе на бързите и технични Здравко Димитров и Ивей Ромееш, като шансове за изява получаваха също Денис Баланюк и Родни Антуи. Васевсъщо бе употребен в офанзивата. До огромна степен изборът на тази система е подбуден от капацитета, с който разполага треньорът.Спартак предпочиташе да дава средата на терена на противника, да приема играта в своята половина и да търси с дълги, постоянно диагонални пасове изнесените напред двама, или трима нападатели. След като тимът е осъществил 12 гола в тези 11 мача, значи фактически лека – бавно нещата в предни позиции стартират да се получават. Но тези 21 гола, позволени за същия брой мачове, натежават съществено. Само в 1 дуел от тези 11 „ соколите ” не инкасираха попадение – в дербито с Черно море, приключило 0:0. И това е сигнална лампа, че нещо би трябвало да се промени. Разбира се, би трябвало да се регистрира фактът, че двама от титулярните централни бранители са към момента млади играчи. Никола Борисов е на 21, а Емануел Моура е на 22. Сравнително млад е и вратарят Дичевски (21 г). Малък е още и Вили Боев – едвам на 18 години. Безспорно им липсва опит, само че качествата ги имат. Всичко това няма по какъв начин да не даде отражение при цялостното показване в отбрана.
Стилът и системата на игра на Спартак Вн към този момент са пределно познати за противниците и те влизат в мачовете с ясната концепция по какъв начин да завладяват най-малко един път противниковата защита, още повече, че са уверени, че ще имат владението на топката. Трябва вариативност по повод схемата на игра, само че за задачата е належащо да имаш и точните реализатори. В средата на терена като вътрешни халфове Киселичков се употребява главно от услугите на Ивайло Климентов, Румен Руменов и Божидар Васев, което приказва, че останалите не го убеждават, че са алтернатива за повече игрово време и няма дълбочина в състава откъм подобен вид играчи. Ако е по този начин, то това очевидно е и главната причина Спартак да не трансформира системата, най-малко до момента в който не бъдат привлечени градивни полузащитници. А от такива „ соколите ” имат сериозна потребност.
Да, ясно е, че ще има нова селекция, върху която работи Димитър Димитров – Херо, още повече, че упованията и настройките са той да бъде разгласен като старши треньор още през декември, а Киселичков да влезе в щаба му. Дали времето за адаптирането на новите към изискванията на родния ни футбол и сработването посред им ще е задоволително? Трудно. Колкото и Херо да е измежду най-хубавите треньори у нас, той не е вълшебник. Предвид сериозната потребност от точки и належащ „ маратон ”, който би трябвало да направи Спартак напролет, с цел да се избави, ще би трябвало постоянно да се трансформира и система, и жанр на игра по отношение на противника. Ако актуалната система е успешен вид, когато играеш против противници, които обичат да владеят топката и да разиграват дълготрайно, то има и тимове от твоята „ рогозка ”, които ще играят по - прибрано.... А тогава би трябвало ти да градиш, да показваш креативност в средата на терена, да свалиш топката на земята, да я задържиш по-продължително в устрема да намериш междина в противниковата защита. Ето за какво ще се постанова и смяна в системата, или най-малкото по-активна игра на халф бековете в провниковата половина, което ще вкара повече изненада и комбинации с фланговите нападатели. За да запазят шансове за избавление, „ соколите ” ще би трябвало да играят и „ До финален мирис ”, както е изписано на постамента на легендата на клуба Живко Господинов.
Спасението минава през прехвърляния на точните играчи, доста работа, тренировки, пълноценна подготовка в чужбина, контроли против мощни противници... А времето е прекомерно малко. Спартак напролет ще се наложи да рискува повече, да вкара повече експанзия, да е по-смел в офанзива, тъй като ще има потребност от победи, от точки. Равенствата към този момент не топлят, даже и те да са против класни съперници. Ще би трябвало доста треньорска ловкост и опит. Мисията е доста сложна, само че профилът на Димитър Димитров – Херо дава вяра.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ