Спартак е една от най-романтичните и трагични фигура в цялата

Спартак е една от най-романтичните и трагични фигура в цялата Античност.

Когато римският историк Фронтон желал да похвали император Траян (упр. 98-117), го сравнявал със Спартак. А Плутарх написа за него: „ Отличавал се освен с огромна храброст и физическа мощ, само че още с разум и човещина “.

Но с изключение на своята популярност, вождът на бунтовниците ни е оставил и някои загадки. Например: от кое място идва това необичайно име – Спартак? Защо, откакто ужасило високомерните римляни, то към този момент не се среща в никакъв случай и на никое място в други летописи – никой не го носи в Рим, Гърция, Тракия, Испания, Галия, Британия, Азия. Нито преди, нито след лидера на бунтовните плебеи.

Според най-разпространената версия Спартак бил тракиец. Плутарх написа: „ Спартак, тракиецът, който произлизал от номадско племе “. В тази къса фраза обаче се хвърля в очите една лъжа, която подкопава доверието в този извор: траките в никакъв случай не са били номади, т.е., скитници-чергари. Някои откриватели предположили, че тук има неточност на преписвачите и тази фраза би трябвало да се чете: „ … Спартак, от племето на медите “. Тракийското племе меди в действителност съществувало и обитавало междинното течение на река Стримон (Струма). Смята се, че столицата му се намирала близо до днешния град Сандански.

Римският историк Флор счита Спартак за тракийски наемник, който дезертирал от римската войска, тъй като не желал да се бие срещу сънародниците си. Но бил заловен и едвам по-късно продаден в иго.

В Рим имало доста военнопленници и плебеи, тъй че версиите на Плутарх и Флор са много правдоподобни. Единствената уязвимост на тези хипотези е, че никой от познатите ни траки не носи това красиво и звучно име.  Дори  след невижданите победи на Спартак, които станали известни в целия тогавашен свят, жителите на Тракия не наричали момчетата си с него, което е много необичайно: нали е напълно естествено да посочват синовете си с името на своя сънародник-герой?

Някои считат, че Спартак бил римски жител, продаден в иго за гладиатор. Но с какво може да е заслужил толкоз тежко наказване?

Годините преди въстанието (73-71 година прочие Хр.) на Спартак, били доста сложни за Рим. Неотдавна била приключила Първата революция (83-82 година прочие Хр.), в която на страната на пълководеца Марий против диктатора Сула застанали доста градове в Италия. Историкът Салустий споделя за армията на Спартак, че в нея се присъединили „ хора, свободни по дух и прославени, някогашни бойци и командири от армията на Марий, нелегално репресирани от диктатора Сула “.

Историкът Варон изрично твърди, че „ Спартак бил незаслужено трансфорат в гладиатор “.

Факт е, че когато в школата на Лентул Батиат се озовал „ незаслужено хвърленият “ (според Варон) Спартак, който приличал на елин (Плутарх), гладиаторите ненадейно въстанали и освен се освободили, само че нанесли няколко страхотни провали на римските легиони.

Спартак, несъмнено, безспорно бил ловък и мощен боец, само че измежду неговите приятели имало доста такива. Друго нещо е изненадващо: като пълководец той се оказал доста по-добър от своите противници. Трудно е да се повярва, че великолепниите маневри на армията му били предвождани от елементарен някогашен плебей, или наемник, или редови тракийски боец. Не е ясно и по какъв начин по този начин чужденец, заключен в четирите стени на гладиаторското учебно заведение, толкоз добре познавал пътищата и терена на Италия както на север, по този начин и на юг. Планини, бурни реки, гори и блата – за Спартак това били елементарно преодолими трудности. Той постоянно се намирал там, където желал, и постоянно изпреварвал врага.

Но версията за римския генезис на Спартак е в очевидно несъгласие с многочислени свидетелства на мнозина уважавани историци, които съвсем единомислещо настояват, че той е тракиец.

Освен това някои римски историци назовават тракиеца Спартак „ гал “: „ Родените в Галия Крикс и Спартак, презрени гладиатори “.

Летописецът Орозий обаче не е склонен с това, като прецизира: „ Под командването на галите Крикс и Еномай, и на тракиеца Спартак, гладиаторите заели планината Везувий “. Откъде идва това друго пояснение?

Много откриватели основателно допускат, че гладиаторите-гали и гладиаторите-траки не били безусловно същински гали или траки. В случая може би става въпрос не за народност, а за въоръжението на бойците. Известно е, че гладиаторите, които се сражавали с галско оръжие, били наричани „ гали ”, а с тракийско – „ траки ”. Плутарх написа: „ Някой си Лентул Батиат имал гладиаторска школа в Капуа, в която множеството били гали и траки ”.

Но в действителност ли става дума за гали и траки по рождение? Или – за представителите на условните „ тимове “ на Галия и Тракия? Освен това, измежду гладиаторските корпорации имало още и „ самнити “.

Римският историк от ІІ век Флор твърди, че Спартак принадлежал на гладиаторската корпорация на мирмилоните (наричани по този начин по сребърната риба „ мормир “ на шлемовете им). По времето на Спартак имало гладиатори с сходно въоръжение, само че към момента не ги наричали „ мирмилони “, а… гали!

Така Спартак в действителност може да се е сражавал на арената „ в тима на галите “, а по-късно, наричайки нашия воин „ тракиец “, Атений, Апиан, Плутарх, Орозий и Флор въпреки всичко имали поради неговата национална еднаквост, а не гладиаторската компетентност.

Между другото, в конния портрет на Спартак, открит в Помпей през 1927 година, той държи в ръката си чудноват и необятен меч, сходен на галски – само че не военен, а гладиаторски (бойният галски меч бил по-дълъг и тесен).

Плутарх написа, че бунтовниците-гладиатори на драго сърце заменяли оръжието си с същинско бойно въоръжение. След редица победи Спартак, несъмнено, можел да избере най-скъпия или хубав трофеен меч – само че в последната борба тръгнал с оръжието, което владеел най-добре още от гладиаторската сцена.

Засега историците към момента спорят за личността на прославения водач на римските плебеи.