Спадът в резултатите на Ливърпул е толкова осезаем, че вече

Спадът в резултатите на Ливърпул е толкоз осезателен, че към този момент никой не може да отхвърли, че " мърсисайдци " са в най-сериозната си рецесия под управлението на своя немски управител Юрген Клоп. А имаше и такива " разбирачи ", които до последно отричаха да има рецесия, смятайки, че ще се окажат прави, че Ливърпул ще се върне бързо на победния път и по-късно ще могат да акцентират прозорливостта си. Това разумно не се случи, тъй като беше видно, че съвсем всеки един тим от Висшата лига е наясно с това, което оферират на терена " алените " от Мърсисайд.

Но в този коментар няма да се приказва за това и аргументите за това, тъй като към този момент има обособен по тематиката. А в противен случай - ще стане дума, че Ливърпул никога не трябва да бъде отписван за уместно довеждане докрай на сезона. А какво би било то ли? Място в Топ 4 на Висшата лига и успех в Шампионската лига. Нито едно от двете не е невероятно и милионите по света почитателите на Ливърпул имат правото и основанието да мечтаят.

Да, обичаният им тим им не е в по никакъв начин положително положение, само че със случването някои избрани неща наклонността може и да се промени. А точно: новите бранители в отбора - Озан Кабак и Бен Дейвис, би трябвало скоро да свикнат с ситуацията и условията на Клоп и по този начин отбраната на тима да се стабилизира. Поне в някаква степен. Влизането им дружно в игра, в случай че се случи, или пък в композиция на един от двамата с Натаниел Филипс, ще даде опция на Фабиньо да се завърне на нормалното си място в халфовата линия на тима. На капитана Джордан Хендерсън също, стига контузията му от дербито с Евертън да не се окаже доста тежка.

Другото основно значимо завръщане е това на португалския нападател Диого Жота, който таман се беше трансформирал в индивида, носещ нещо друго на Ливърпул, и травма го извади за няколко месеца от терените. Завръщането му се чака да се случи напълно скоро, а предстоящите изгоди са, че той ще донесе многообразие и голове, както правеше преди травмата си. Ливърпул сега има потребност тъкмо от това, тъй като е явно, че Садио Мане, Роберто Фирмино и Мохамед Салах в някои от мачовете просто не съумяват да покажат равнището от предходните два сезона.

Обобщено, подобряването в двете крайни етапи на играта - отбрана и офанзива, с посочените предпоставки, може да докара до серия от положителни резултати, която да върне " мърсисайдци " измежду най-хубавите 4 в Премиър лийг и да им обезпечи незабравими европейски вечери, които по този начин или другояче са в ДНК-то на клуба. Другите проблеми ще се вземат решение след края на сезона.

А и не трябва да се подценява фактът, че макар рецесията в играта и резултатите, в състава на Юрген Клоп има доста класа - и самостоятелна, и отборна.

Освен предстоящите усъвършенствания в играта и резултатите в остатъка от сезона, в Ливърпул, изключително важащо за Шампионска лига, могат да се уповават и на исторически образци, и на настоящото положение на европейските грандове.

Ако стартираме в обратна посока, можем напълно самоуверено да кажем, че Барселона и Реал Мадрид са доста, доста надалеч от най-хубавите си години, Байерн Мюнхен и Атлетико Мадрид също, сходно на Ливърпул, са в някаква рецесия на резултати, въпреки и по-отскоро, а Пари Сен Жермен е надалеч от страшилището, което притежателите му желаят да бъде. Единственият доста стабилен тим е този на Манчестър Сити, само че в турнирен дуел хората на Гуардиола са победими.

Т.е. никой от изредените не е несломим и за Ливърпул, и по принцип.

А историята... Тя сочи, че през сезон 2004/05 Ливърпул завоюва 5-тата си купа на Европа, разбирайте КЕШ, Шампионска лига, в не чак толкоз добър сезон във Висшата лига. Воденият от Рафаел Бенитес отбор тогава приключи на 5-то място във Висшата лига, зад градския си противник Евертън, който беше 4-ти. В тези години Ливърпул постоянно допускаше загуби от по-непретенциозни тимове, само че в огромните мачове още веднъж влизаше в обувките си на футболно чудовище.

Другият сходен образец е Челси. " Сините " от Лондон сграбчиха трофея от Шампионска лига в един от най-слабите си сезони в Премиър лийг за последните две десетилетия. Този сезон бе 2011/12 и първоначално му на мениджърския стол на лондончани бе доста младият тогава португалец Андре Вилаш-Боаш. Той бе уволнен през март 2012, а неговото място зае помощникът му Роберто Ди Матео, някогашен състезател на Челси. Е, той не промени изключително статуквото за тима, финансиран от Роман Абрамович, във Висшата лига, само че сбъдната фантазията на съветския милиардер - футболистите на Челси да вдигнат Ушатата.

Дали този Ливърпул ще се причисли към тези образци следва да забележим, но предпоставки за това има.