В Норвегия през януари са продадени само седем нови бензинови коли
Спадът в продажбите на бензин в Норвегия към този момент не е вест. През януари са регистрирани единствено седем нови бензинови коли, 29 хибрида и 98 дизела, до момента в който са продадени над 2000 возила единствено с електрически мотор.
В продължение на години Норвегия ползва нападателна политика на тласъци - освобождение от налози, по-ниски пътни такси, гратис паркиране и развиване на мрежа за зареждане. Така електрическите коли са се трансформирали в разумен, а освен в екологичен избор.
В по-големи страни като Германия, Франция или Италия преходът към електрически автомобили върви по-бавно. Причината са по-високите цени на електрическите коли, незадоволително развитата инфраструктура и премахването на някои дотации. Въпреки това наклонността е ясна: делът на бензиновите и дизеловите коли в общите продажби понижава година след година.
Анализът на данните от януари 2022 година до януари 2026 година ясно демонстрира, че най-големите губещи са класическите бензинови и дизелови коли. През януари 2022 година бензиновите коли са представлявали 37,6% от пазара на Европейския съюз, а при започване на 2026 година делът им пада до едвам 22%. Дизелът се показа още по-зле - от дял от 17,9% през януари 2022 година той пада до 8,1% през 2026 година
Най-големият печеливш от този преход обаче не са напълно електрическите коли, а хибридите. Пазарният им дял се е нараснал от 23,7% през януари 2022 година до цели 38,6% през януари 2026 година Това нарастване с съвсем 15 процентни пункта е явен индикатор, че европейските клиенти сега имат най-голямо доверие в тази технология. Хибридите оферират по-нисък разход на гориво и по-ниски излъчвания без нужда от презареждане, което ги прави логически избор за водачите, които към момента не са подготвени да преминат към напълно електрическо задвижване.
Изцяло електрическите коли обаче демонстрират най-стабилен напредък. Техният дял се е нараснал от 8,6% през януари 2022 година до 19,3% през януари 2026 г.
В продължение на години Норвегия ползва нападателна политика на тласъци - освобождение от налози, по-ниски пътни такси, гратис паркиране и развиване на мрежа за зареждане. Така електрическите коли са се трансформирали в разумен, а освен в екологичен избор.
В по-големи страни като Германия, Франция или Италия преходът към електрически автомобили върви по-бавно. Причината са по-високите цени на електрическите коли, незадоволително развитата инфраструктура и премахването на някои дотации. Въпреки това наклонността е ясна: делът на бензиновите и дизеловите коли в общите продажби понижава година след година.
Анализът на данните от януари 2022 година до януари 2026 година ясно демонстрира, че най-големите губещи са класическите бензинови и дизелови коли. През януари 2022 година бензиновите коли са представлявали 37,6% от пазара на Европейския съюз, а при започване на 2026 година делът им пада до едвам 22%. Дизелът се показа още по-зле - от дял от 17,9% през януари 2022 година той пада до 8,1% през 2026 година
Най-големият печеливш от този преход обаче не са напълно електрическите коли, а хибридите. Пазарният им дял се е нараснал от 23,7% през януари 2022 година до цели 38,6% през януари 2026 година Това нарастване с съвсем 15 процентни пункта е явен индикатор, че европейските клиенти сега имат най-голямо доверие в тази технология. Хибридите оферират по-нисък разход на гориво и по-ниски излъчвания без нужда от презареждане, което ги прави логически избор за водачите, които към момента не са подготвени да преминат към напълно електрическо задвижване.
Изцяло електрическите коли обаче демонстрират най-стабилен напредък. Техният дял се е нараснал от 8,6% през януари 2022 година до 19,3% през януари 2026 г.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ