Д-р Мерал Расим предупреди за рисковете от сърдечни проблеми в студа
Спадът на температурите в Русе докара до предстоящ, само че обезпокоителен пик в кабинетите на кардиолозите. През последните дни се следи нарастване на пациентите с обострени сърдечно-съдови болести, а случаите на хипертонични рецесии зачестяват.
Това стана ясно от думите на доктор Мерал Расим , кардиолог от Русе , представена от КИС 13. Според експерта, студеното време работи като пряк агресор върху сърдечно-съдовата система, предизвиквайки физиологични реакции, които могат да бъдат съдбовни за хората с хронични проблеми.
Механизъм на " зимния инфаркт "
Основният проблем при ниските температури е свиването на периферните кръвоносни съдове (вазоконстрикция) – естествена защитна реакция на тялото за опазване на топлината. Този развой обаче води до механично повишение на артериалното налягане, което натоварва сърцето изключително.
" Студът не е удобен за сърдечно-съдовата система, защото води до конвулсия на артериите и до повишаване на кръвното ", изяснява доктор Расим.
Статистиката и практиката демонстрират, че точно в тези интервали зачестяват най-тежките произшествия – инсулт и, инфаркт и и ритъмни нарушавания (аритмии). Допълнителен рисков фактор, който постоянно се подценява, е сгъстяването на кръвта и нарасналият риск от формиране на тромби при обездвижване на топло.
Контрол, а не самолечение
Експертите са безапелационни, че пациентите с хронични болести не би трябвало да чакат появяването на признаци. Д-р Расим предлага засилен мониторинг на кръвното налягане в домашни условия.
Ако стойностите стартират да играят или се задържат трайно високи, е нужна промяна на медикаментозната терапия. Това обаче би трябвало да става само след консултация с лекуващия доктор, а не по свое убеждение, защото неправилното дозиране може да докара до колапс или други затруднения.
Това стана ясно от думите на доктор Мерал Расим , кардиолог от Русе , представена от КИС 13. Според експерта, студеното време работи като пряк агресор върху сърдечно-съдовата система, предизвиквайки физиологични реакции, които могат да бъдат съдбовни за хората с хронични проблеми.
Механизъм на " зимния инфаркт "
Основният проблем при ниските температури е свиването на периферните кръвоносни съдове (вазоконстрикция) – естествена защитна реакция на тялото за опазване на топлината. Този развой обаче води до механично повишение на артериалното налягане, което натоварва сърцето изключително.
" Студът не е удобен за сърдечно-съдовата система, защото води до конвулсия на артериите и до повишаване на кръвното ", изяснява доктор Расим.
Статистиката и практиката демонстрират, че точно в тези интервали зачестяват най-тежките произшествия – инсулт и, инфаркт и и ритъмни нарушавания (аритмии). Допълнителен рисков фактор, който постоянно се подценява, е сгъстяването на кръвта и нарасналият риск от формиране на тромби при обездвижване на топло.
Контрол, а не самолечение
Експертите са безапелационни, че пациентите с хронични болести не би трябвало да чакат появяването на признаци. Д-р Расим предлага засилен мониторинг на кръвното налягане в домашни условия.
Ако стойностите стартират да играят или се задържат трайно високи, е нужна промяна на медикаментозната терапия. Това обаче би трябвало да става само след консултация с лекуващия доктор, а не по свое убеждение, защото неправилното дозиране може да докара до колапс или други затруднения.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




