Приемането на еврото може да се забави до 2025-а
Спадът на българската стопанска система през 2020 година няма да е толкоз тежък, колкото се очакваше по-рано. От друга страна обаче възобновяване ще е доста по-слабо и ще отнеме повече време. Брутният вътрешен артикул (БВП) ще се свие с 6%, само че растежът през 2021 година няма да доближи този за последните няколко години, като ще остане на ниво от 3 на 100. Междувременно създалата се обстановка вследствие на коронакризата евентуално ще забави влизането на България в Еврозоната.
Това показва основният икономист на " УниКредит Булбанк " Кристофор Павлов в настояща прогноза. При предходната заложеният спад за 2020 година беше от 7,2 на 100, само че растежът за идната беше повече от двойно по-голям от предстоящото в този момент - от 6,7 на 100.
" Има две съществени аргументи за това. Първо, към момента не се вижда краят на пандемията от ковид, защото създаването и необятното приложение на ваксина или сполучливо лекуване на заболяването ще отнеме повече време ", показва специалистът и прибавя:
" Второ, ескалацията на политическото опълчване усили несигурността и направи семействата и компаниите още по-предпазливи при предприемане на покупки и решения за нови вложения, най-малко до идващите парламентарни избори през 2021 година ".
Според оценката на Павлов възобновяване на всички загуби за стопанската система, породени от пандемията, ще отнеме по-дълго време. По неговите думи евентуално за това ще бъдат нужни две години.
Заедно с това връщането на заетостта на равнището отпреди коронакризата не може да се чака преди 2024 година. Нивото на безработицата за тази година ще бъде 5,6%, като през идната коефициентът ще се свие леко до 5,3%.
" Тъй като организацията и провеждането на изборите ще отнеме време, интервалът, в който семействата ще се въздържат от разноски, а компаниите ще отсрочват вложенията ще се удължи. Това е неприятна вест за икономическия напредък и приходите през последното тримесечие на тази и първото тримесечие на идната година ", се споделя още в разбора.
В допълнение износът ще приключи актуалната година със срив от 14,5%, а през идната ще успее да възвърне едвам половината от тези загуби с очакване за нарастване от 8 на 100.
Всички тези фактори ще дадат отражение и по пътя на България към влизане в Еврозоната. Икономистът счита, че приемането на еврото преди 2025 година е малко евентуално. За съпоставяне държавното управление съобщи, че страната би трябвало да размени лв. с единната валута до 2023 година, като от банката също показаха сходен интервал в миналата си прогноза.
По отношение на фискалната поддръжка за стопанската система, към сегашния миг тя възлиза на 1,5% от размера на Брутният вътрешен продукт. Според Кристофор Павлов тя ще доближи 5 на 100 от стопанската система през идната година. Причина за това е продължаващата здравна рецесия, поради която управляващите ще би трябвало да удължат периода за деяние на въведените ограничения.
" В допълнение, държавното управление ще вдигне минималната работна заплата от 610 на 650 лв., което също по този начин ще увеличи някои обществени заплащания, свързани с нея. И макар нарастването през идната година евентуално фискалната поддръжка ще се окаже по-малка от това, което е належащо и наподобява допустимо поради на извънредно огромните фискални запаси, с които държавното управление разполага ", излиза наяве още от разбора.
" За да се избегне повтаряне на тази обстановка идващия път когато стопанската система се забави, страната би трябвало да обмисли ограничения и политики имащи за цел усилване действието на автоматизираните стабилизатори, с цел да се усъвършенства потенциала на стопанската система да се оправя с отрицателни шокове в бъдеще ", се споделя в умозаключение.
Това показва основният икономист на " УниКредит Булбанк " Кристофор Павлов в настояща прогноза. При предходната заложеният спад за 2020 година беше от 7,2 на 100, само че растежът за идната беше повече от двойно по-голям от предстоящото в този момент - от 6,7 на 100.
" Има две съществени аргументи за това. Първо, към момента не се вижда краят на пандемията от ковид, защото създаването и необятното приложение на ваксина или сполучливо лекуване на заболяването ще отнеме повече време ", показва специалистът и прибавя:
" Второ, ескалацията на политическото опълчване усили несигурността и направи семействата и компаниите още по-предпазливи при предприемане на покупки и решения за нови вложения, най-малко до идващите парламентарни избори през 2021 година ".
Според оценката на Павлов възобновяване на всички загуби за стопанската система, породени от пандемията, ще отнеме по-дълго време. По неговите думи евентуално за това ще бъдат нужни две години.
Заедно с това връщането на заетостта на равнището отпреди коронакризата не може да се чака преди 2024 година. Нивото на безработицата за тази година ще бъде 5,6%, като през идната коефициентът ще се свие леко до 5,3%.
" Тъй като организацията и провеждането на изборите ще отнеме време, интервалът, в който семействата ще се въздържат от разноски, а компаниите ще отсрочват вложенията ще се удължи. Това е неприятна вест за икономическия напредък и приходите през последното тримесечие на тази и първото тримесечие на идната година ", се споделя още в разбора.
В допълнение износът ще приключи актуалната година със срив от 14,5%, а през идната ще успее да възвърне едвам половината от тези загуби с очакване за нарастване от 8 на 100.
Всички тези фактори ще дадат отражение и по пътя на България към влизане в Еврозоната. Икономистът счита, че приемането на еврото преди 2025 година е малко евентуално. За съпоставяне държавното управление съобщи, че страната би трябвало да размени лв. с единната валута до 2023 година, като от банката също показаха сходен интервал в миналата си прогноза.
По отношение на фискалната поддръжка за стопанската система, към сегашния миг тя възлиза на 1,5% от размера на Брутният вътрешен продукт. Според Кристофор Павлов тя ще доближи 5 на 100 от стопанската система през идната година. Причина за това е продължаващата здравна рецесия, поради която управляващите ще би трябвало да удължат периода за деяние на въведените ограничения.
" В допълнение, държавното управление ще вдигне минималната работна заплата от 610 на 650 лв., което също по този начин ще увеличи някои обществени заплащания, свързани с нея. И макар нарастването през идната година евентуално фискалната поддръжка ще се окаже по-малка от това, което е належащо и наподобява допустимо поради на извънредно огромните фискални запаси, с които държавното управление разполага ", излиза наяве още от разбора.
" За да се избегне повтаряне на тази обстановка идващия път когато стопанската система се забави, страната би трябвало да обмисли ограничения и политики имащи за цел усилване действието на автоматизираните стабилизатори, с цел да се усъвършенства потенциала на стопанската система да се оправя с отрицателни шокове в бъдеще ", се споделя в умозаключение.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ