Спад в доверието към Прогресивна България, с която Радев се

Спад в доверието към " Прогресивна България ", с която Радев се явява на изборите, готовност на ГЕРБ-СДС и изравнени позиции на ПП-ДБ и Движение за права и свободи,показват новите данни на социологическа организация „ Галъп интернешънъл болкан “.

През първата третина на предизборната акция не се следи значително покачване в декларативната подготвеност за гласоподаване на идните предварителни парламентарни избори на 19 април 2026 година

Близо 53% декларират, че ще гласоподават, по отношение на 51%, регистрирани в предходното изследване преди началото на акцията. Това сочат данните от национално представително изследване на социологическа организация „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено в интервала 20.03.2026 г.- 30.03.2026 година

Изследването е извършено сред 20 и 30 март 2026 година измежду 820 пълнолетни жители на България посредством стандартизирано персонално изявление вид face-to-face с регистрация на данни посредством таблети. Квотна извадка, образувана по признаците възраст, пол, обучение и вид на обитаемото място. Проучването е национално представително за пълнолетното население на страната. Проучването възпроизвежда структурата на популацията по следните демографски признаци: пол, възраст, обучение, вид обитаемо място. Максималната статистическа неточност е ±3,5% за 50% дял за главната извадка при 95% гаранционна възможност.

Изследването е част от самостоятелната изследователска стратегия на социологическа организация „ Галъп интернешънъл болкан “ и е финансирано със лични средства Изследването е част от самостоятелната изследователска стратегия на социологическа организация „ Галъп интернешънъл болкан “ и е финансирано със лични средства на организацията.

Пет са сигурните обединения в идващия парламент. Регистрираните равнища на поддръжка се отнасят за интервала 20-30 март 2026 година, когато е осъществено изследването, а не са прогноза за резултатите от идните избори на 19 април 2026 година

Данните сочат, че първа политическа мощ с отчетлива преднина измежду решилите за кого ще гласоподават е „ Прогресивна България “ - 27,7%. В съпоставяне с записаните 29,8% в изследването от февруари, се вижда прочут спад, само че това към момента не дава учредения да се счита, че е налице устойчива наклонност. По-скоро се демонстрира волатилността в електоралния растеж на тази групировка, върху която въздейства тяхната вяла предизборна акция до момента и късното оповестяване на наименованието на обединението.

Втора политическа мощ, с 22,8% измежду решилите за кого ще гласоподават, са ГЕРБ-СДС, при които се вижда известна предизборна готовност. В хода на акцията ще стане ясно дали тази готовност е устойчива и дали ще може да съкрати още дистанцията с първия.

На трето място измежду решилите за кого ще гласоподават са ПП-ДБ с 10,6%. Формацията продължава да търпи електорални вреди от случая „ Петрохан “, само че резервира шансове да активизира протестен избор, който би повишил сегашния резултат.

На четвърта позиция измежду решилите за кого ще гласоподават е Движение за права и свободи с 10,4%. В действителна изборна обстановка тази групировка обичайно демонстрира потенциал за електорална готовност, което би могло да надгради това равнище на поддръжка. Петият сигурен участник в идващото Народно заседание е партия „ Възраждане “, която през първата третина на акцията записва леко повишение на подкрепата- 6,3%.

Това се дължи на първо място на по-ясното им позициониране по отношение на „ Прогресивна България ”, което стимулира електоралното им ядро. Под 4-процентната изборна преграда и с друга степен на възможност за влизане в Народното събрание са няколко обединения. „ БСП-Обединена левица ” записва 2,9% поддръжка, само че при подобаваща акция и сполучливо отграничаване от „ Прогресивна България “ има електорален запас за превъзмогване на изборната преграда.

В началото на акцията получава видимост на електоралния терен и нов политически индивид коалиция „ Сияние “ с 2,9%, която в интервала на изследването изпреварва ИТН- 2,8%, МЕЧ– 2,7%, „ Величие “- 1,8%, АПС– 0,9%, „ Синя България “- 0,9%.

Доверие в политическите водачи

Агенцията е провела допитване и по отношение на доверието в политическите фигури. Президентът Илияна Йотова се употребява с най-високо доверие – 47,2%. Недоверието към нея е 26,7%.

Лидерът на „ Прогресивна България “ Румен Радев се употребява с 43,8% доверие. Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов има 20,2% доверие, следван от служебния министър председател Андрей Гюров с 18%. Бившият министър-председател Росен Желязков има 12,6% доверие, колкото има и ръководителят на Народното събрание Рая Назарян – 12,6%.

Председателят на „ Възраждане “ Костадин Костадинов има 11,3% доверие.

Според изследването на „ Галъп “ Делян Пеевски се употребява с 10,1% доверие, Ивелин Михайлов – с 9,6%, ръководителят на Българска социалистическа партия Крум Зарков – с 8,8%, Радостин Василев – с 8,5%, Асен Василев – с 8,3%, Николай Попов – с 8,3%, Ивайло Мирчев – със 7,5%, Слави Трифонов – с 6,5%, Божидар Божанов – с 6,3% и Атанас Атанасов – 4,9%.

Паспорт на проучването

Метод на регистрация на данните: Стандартизирано персонално изявление вид face-to-face с регистрация на данни посредством таблети (TAPI – Tablet-assisted personal interviewing).

Обем на извадката: 820 изявленията с пълнолетни жители на България. Метод на образуване на извадката: Квотна извадка, образувана по признаците възраст, пол, обучение и вид на обитаемото място.

Теренна активност: 20 март 2026 година - 30 март 2026 година

Представителност: Национално представително за пълнолетното население на страната. Проучването възпроизвежда структурата на популацията по следните демографски признаци: пол, възраст, обучение, вид обитаемо място. Максималната статистическа неточност е ±3,5% за 50% дял за главната извадка при 95% гаранционна възможност.

Финансиране: Изследването е част от самостоятелната изследователска стратегия на социологическа организация „ Галъп интернешънъл болкан “ и е финансирано със лични средства на организацията.