Младежката безработица у нас остава висока въпреки недостига на кадри
Спад на младежката безработица в края на годината. Той обаче е толкоз нежен, че елементарно може да се счупи и числата още веднъж да тръгнат нагоре, както към този момент се случи при започване на годината. Данните са на Националната статистика.
Темата пред NOVA разясняват Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска самодейност.
„ Проблем има и той не е единствено български, а европейски. Когато разясняваме младежка безработица, би трябвало да приказваме за възрастова граница 15-29 години, тъй като такава е методологията на Европейския съюз. Статистиката демонстрира, че в България има сериозен проблем, тъй като тогава не сме на 20-о, а на 4-о място в Европа “, съобщи Добрин Иванов.
По думите му безработните в тази категория са към 16%.
„ На четвърто място сме след Румъния, Гърция и Италия. Германия и Нидерландия са с най-нисък %. Допълнителен разбор демонстрира, че повода значително е законодателен проблем. Зародишът е в това, че България е прекомерно обществена страна. Така да вземем за пример, имаме най-дългото майчинство - това се отразява върху младежката безработица, тъй като профилът е жена на възраст сред 25 и 29 години, която има ниско обучение и две деца “, изясни Иванов.
„ Донякъде са в методологията – регистрацията в бюрата по труда не е задоволително правилен измерител на младежката безработица. Живеем в 2024 година и доста млади се занимават с фрийланс активност и стартъпи и статистиката не може да ги хване. А те в действителност имат приходи и работа “, изясни Кръстев.
„ Има утежняване на икономическата среда. Дискутираните от нас обществени ограничения, в това число нарастването на минималната работна заплата оказват отрицателно влияние върху тази статистика. Обикновено професионаленият път на младежите стартира от бранша на услугите и ресторантьорството. Там няма потребност от опит “, сподели представителят на Съюза за стопанска самодейност.
По думите на Добрин Иванов има задоволително тласъци за превъзмогване на компликациите пред младите, искащи да работят.
Темата пред NOVA разясняват Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска самодейност.
„ Проблем има и той не е единствено български, а европейски. Когато разясняваме младежка безработица, би трябвало да приказваме за възрастова граница 15-29 години, тъй като такава е методологията на Европейския съюз. Статистиката демонстрира, че в България има сериозен проблем, тъй като тогава не сме на 20-о, а на 4-о място в Европа “, съобщи Добрин Иванов.
По думите му безработните в тази категория са към 16%.
„ На четвърто място сме след Румъния, Гърция и Италия. Германия и Нидерландия са с най-нисък %. Допълнителен разбор демонстрира, че повода значително е законодателен проблем. Зародишът е в това, че България е прекомерно обществена страна. Така да вземем за пример, имаме най-дългото майчинство - това се отразява върху младежката безработица, тъй като профилът е жена на възраст сред 25 и 29 години, която има ниско обучение и две деца “, изясни Иванов.
„ Донякъде са в методологията – регистрацията в бюрата по труда не е задоволително правилен измерител на младежката безработица. Живеем в 2024 година и доста млади се занимават с фрийланс активност и стартъпи и статистиката не може да ги хване. А те в действителност имат приходи и работа “, изясни Кръстев.
„ Има утежняване на икономическата среда. Дискутираните от нас обществени ограничения, в това число нарастването на минималната работна заплата оказват отрицателно влияние върху тази статистика. Обикновено професионаленият път на младежите стартира от бранша на услугите и ресторантьорството. Там няма потребност от опит “, сподели представителят на Съюза за стопанска самодейност.
По думите на Добрин Иванов има задоволително тласъци за превъзмогване на компликациите пред младите, искащи да работят.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ