Васил Тончев пред Dir.bg: Ако дистанцията се запази, ГЕРБ ще станат непреодолими
" Сова Харис " излезе с изследване за изборите на 2 октомври, съгласно което ГЕРБ изпреварва " Продължаваме промяната " с 10%. Според социолозите в Народното събрание сигурно влизат шест партии - с изключение на ГЕРБ и Политическа партия, това са Българска социалистическа партия, " Възраждане ", Движение за права и свободи и " Демократична България ", като партиите на Слави Трифонов и Стефан Янев за момента също са над чертата от 4%.
И политическият план на Мая Манолова отбелязва възходящ тренд поради сполучливата си предизборна акция, показват от " Сова Харис ".
Проучването показва още, че президентът Румен Радев продължава да е лидер по персонален рейтинг, следван от водача на ГЕРБ Бойко Борисов. На трето място се подрежда съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков.
" Сова Харис " добавя, че се чака към тези избори да има малко по-висок интерес. 46,6% от гласоподавателите са сигурни, че ще дадат своя глас на вота на 2 октомври.
За коментар на тази социологическа прогноза Dir.bg потърси шефа на " Сова Харис " Васил Тончев .
Г-н Тончев, на какво отдавате увеличението на дистанцията сред ГЕРБ и Политическа партия?
Това е очевидната наклонност, която се обрисува в настройките на гласоподавателите. Общо взето, знаете, има разделяне в нашето общество, има две съществени групи - едната е за това да не живеем постарому, да се променяме, да въведем нови правила, нови разбирания; до момента в който другата група просто разчита на стабилността, на опита и на сигурността.
В тази сложна обстановка, в която сме, и въз основата на тези 6 месеца ръководство на държавното управление на " Продължаваме промяната " мисля, че по-голямата част от хората избират втория вид, а точно на непоклатимост и сигурност.
А къде ще отидат отказалите се от Политическа партия - ще се върнат в Демократична България, в Има Такъв Народ, в друга групировка или още веднъж в групата на негласували?
По-скоро ГЕРБ нараства. Да, има прочут отлив от " Продължаваме промяната " и известно отчаяние. Има подобен развой на пренасочване към " Демократична България " - на предходните избори беше противоположното - от Демократична България отиваха към Политическа партия. Сега това не е всеобщо събитие, само че въпреки всичко съществува, засичаме го.
Има ли прикрит електорален капацитет в някоя от партиите? Най-често това се приказва за Движение за права и свободи и " Възраждане ".
При Движение за права и свободи несъмнено има на база на данните, които засичаме. Знаем, това са в дребните обитаеми места, труднодостъпни са за анкетьорските екипи и постоянно техният резултат е бил подценяван. Като прибавим и резултата, който се чака да пристигна от Турция и да бъде в поддръжка за Движение за права и свободи, мисля, че ще станат съперник в групата с Българска социалистическа партия и " Възраждане " по отношение на третото, четвъртото и петото място на изборите.
Данните към този момент демонстрират, че Българска социалистическа партия е любимец да вземе третото място.
Демократична България излязоха с предложение да се явят дружно на изборите с Политическа партия, само че то беше отхвърлено. Дават ли отговор резултатите от вашето изследване дали неуспялото предизборно обединяване сред Политическа партия и Демократична България е добър или неверен ход за общия им резултат?
Зависи от тактиката. Според мен, в случай че се бяха обединили, това щеше да има значение в по-дългосрочна тактика за развиване на дясното пространство. И от тази позиция би било добре за десния гласоподавател.
От позиция на тези избори - по-скоро не. По-скоро двете ще съберат повече гласове, само че това прахосване на гласоподавателите сред двете пречи на консолидацията. Така че зависи от гледната точка и вероятността, с която се гледа.
Така или другояче Политическа партия, съгласно политиките, които упражняват, те минаха компактно вдясно и някак си покриха полето, в което преди този момент се намираше Демократична България. Те отстъпиха от центристките позиции и заеха позиции, които напълно са ориентирани вдясно.
Какво е смисъла за възможното решение на политическата рецесия от това кой ще бъде трети, четвърти и пети, откакто Българска социалистическа партия, " Възраждане " и Движение за права и свободи са в релативно близки позиции? Не единствено във вашето, а и във всички други изследвания.
Според мен има по-скоро психически резултат и резултат за авторитет на отделните формации. Но от позиция на това по какъв начин ще се групират другите партии, с цел да се направи болшинство - това към този момент е различен въпрос и тази ранглиста по никакъв метод не оказва въздействие.
Ако дистанцията сред първите две партии - ГЕРБ и Политическа партия, се резервира в тези граници, тогава е ясно, че от страна на Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България няма по какъв начин да бъде формирано болшинство. Мнозинство може да направи единствено ГЕРБ с партиите, с които се разбере. ГЕРБ ще станат непреодолими, незаобиколими.
А какво очаквате, в случай че и тези избори не оказват помощ за съставянето на държавно управление? Кой ще завоюва и загуби от нов крах?
Ще загуби този, който може да сформира кабинет и избяга от отговорността, както стана със Слави Трифонов, когато имаше болшинство, както ще стане евентуално с Политическа партия, които държаха властта единствено за 6 месеца и не съумяха трайно да се настанят в изпълнителната власт.
Така и да вземем за пример, в случай че ГЕРБ има в този момент това болшинство и избяга от отговорност, мисля, че партията ще е губеща в тази обстановка.
Знаем, че има партии, които ясно засвидетелстваха поддръжката си към президента, и такива, които се дистанцират от него. В този случай какво се случва с така наречен " президентски " гласове - тези които са срещу ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Политическа партия, и Демократична България? Ще си ги разделят ли Има Такъв Народ и " Възраждане ", ще има ли и в посока Стефан Янев и Мая Манолова?
Мисля, че такава прилика няма съображение да бъде правена. Мисля, че сега президентът се държи на задоволително огромно разстояние от всички партии. Не виждам партия или групировка, която да е близка до него и която той да фаворитизира, както беше на предишните избори, когато там явно неговата поддръжка беше по посока " Продължаваме промяната ".
Аз мисля, че той се опари от това нещо, защото политиките, които те вършат, и неговото схващане за това по какъв начин да се решат нещата очевидно се разминаха диаметрално. Така че на тези избори мисля, че той се държи на огромно разстояние от всички.
И въпреки всичко допустимо ли е по-малки партии, точно като " Български напредък " и " Изправи се, България ", да трансформират картината в идващия парламент?
Всяка партия, която влезе в Народното събрание, ще даде отражение и то значително, защото става дума за кантар сред двете огромни противостоящи групи - от едната страна Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия и от другата - ГЕРБ и вероятно тези, които биха могли да влязат - вероятно Има Такъв Народ, вероятно " Български напредък ", вероятно Мая Манолова.
Мисля, че с " Възраждане " никой няма да пожелае да прави обединения, защото въпреки всичко те се обрисуват като антиевропейска партия. Движение за права и свободи към този момент е някак си заобиколена от всички, само че това не значи, ще се откажат от парламентарната ѝ поддръжка. Би могло едно болшинство, в което Движение за права и свободи не взе участие директно в изпълнителната власт, да бъде подкрепено от Движение за права и свободи, като по този метод партията да си подсигурява идната изпълнителна власт.
Как отвореният от Слави Трифонов въпрос за президентска република въздейства на електоралните настройки?
Мисля, че това е избирателен ход от тяхна страна - нещо, което е по-различно от всички останали, метод да приковат вниманието повече към себе си. Но и адвокати, и конституционалисти обясниха - това е невероятно да стане на процедура. Такава промяна може да се направи единствено в случай че има цялостен публичен и политически консенсус, а в такава конюнктура сега няма.
Слави Трифонов изясни, че въпросът ще бъде заложен дали да се свика Велико Народно заседание, с цел да може да се организира референдумът. Все отново няма ли по някакъв метод да натежи в електоралните настройки?
Това е по този начин разчетено, че да помогне на Има Такъв Народ в предизборната битка, само че е концепция, която не би могла да се осъществя.
Когато приказваме за изборна интензивност, посочвате в изследването, че хората, които са сигурни, че ще гласоподават, са 46,6%. Кой е с максимален капацитет да притегли част от тези 16.1%, които към момента се двоумят? Може ли с тематиката за президентска република това да е Има Такъв Народ?
Не разбирам каква е връзката сред Има Такъв Народ и изборната интензивност. Тези проценти, 46,6, са хората, които твърдо са уверени, че ще гласоподават. От тези 16,1% практиката демонстрира, че доста малко от тях отиват да гласоподават. Това са хора, които имат политически желания - някои харесват ГЕРБ, други Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и така нататък, само че те нормално не отиват да гласоподават и резултатите, както сме се убедили в практиката, повтарят цифрата на тези, които първо са решили да гласоподават. Тоест аз чакам тези 47% да набъбнат с 2-3%, не повече.
Последно време политиката у нас е доминирана извънредно от междуличностни връзки. Как подреждането по рейтинг, отпред с Радев, Борисов и Петков, трансформира електоралните настройки?
Радев на практика не взе участие в тези избори и се държи на разстояние от всички политически субекти, доколкото може. А оценките на Борисов и Петков към този момент са директно свързани с обединенията, които те управляват. На тази база виждаме, че отношението към Борисов търпи прочут Ренесанс. След 12-годишното му ръководство публичните пластове просто към този момент смятаха, че неговата роля е свършила и че той би трябвало да отиде на назад във времето, само че виждаме, че въз основата на това, което се случва последната година и половина, някак си доста хора считат, че това, което той прави, би било по-добро от това, което идва след него. Така че в известна степен към него има възвръщане на доверието спрямо новите политически лица, които изгряха и които пък разочароваха основни публични пластове.
Ако Борисов съобщи обаче, че желае да е идващият министър председател, това би попречило на ГЕРБ, защото доста хора считат, че неговото време на върха на политиката е отминало. Но пък това не му пречи да участва в политиката, както да вземем за пример участва Ахмед Доган като почетен водач на Движение за права и свободи.
В каква политическа посока може да натежи страхът от утежняване на материалното състояние?
В посоката, в която към този момент го улавяме като наклонност, а точно здравия разсъдък на болшинството от гласоподавателите избира сигурността пред смяната и пред рисковете, които води тя.
Коя политическа мощ се нарежда най-успешно по отношение на външнополитическите убеждения на гласоподавателите по главните тематики - връзките с Русия, войната в Украйна и газовите доставки?
Въпросът не може да има еднопосочен отговор, защото обществото ни е разграничено на две огромни групи - във връзка с войната с Украйна, във връзка с контракта с " Газпром ", във връзка с настроенията към Русия - зависи от коя позиция ще оценяваме.
Така или другояче, като виждаме настроенията в обществото, преобладаваща част са " за " това, че България би трябвало да поддържа някакви връзки към Русия като към един огромен комшия, който има и ще има огромно въздействие в района също и след войната. Тоест болшинството от хора не нарежда България в позицията на " ястребите ", на тези, които имат едно извънредно рестриктивно отношение към Русия.
И политическият план на Мая Манолова отбелязва възходящ тренд поради сполучливата си предизборна акция, показват от " Сова Харис ".
Проучването показва още, че президентът Румен Радев продължава да е лидер по персонален рейтинг, следван от водача на ГЕРБ Бойко Борисов. На трето място се подрежда съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков.
" Сова Харис " добавя, че се чака към тези избори да има малко по-висок интерес. 46,6% от гласоподавателите са сигурни, че ще дадат своя глас на вота на 2 октомври.
За коментар на тази социологическа прогноза Dir.bg потърси шефа на " Сова Харис " Васил Тончев .
Г-н Тончев, на какво отдавате увеличението на дистанцията сред ГЕРБ и Политическа партия?
Това е очевидната наклонност, която се обрисува в настройките на гласоподавателите. Общо взето, знаете, има разделяне в нашето общество, има две съществени групи - едната е за това да не живеем постарому, да се променяме, да въведем нови правила, нови разбирания; до момента в който другата група просто разчита на стабилността, на опита и на сигурността.
В тази сложна обстановка, в която сме, и въз основата на тези 6 месеца ръководство на държавното управление на " Продължаваме промяната " мисля, че по-голямата част от хората избират втория вид, а точно на непоклатимост и сигурност.
А къде ще отидат отказалите се от Политическа партия - ще се върнат в Демократична България, в Има Такъв Народ, в друга групировка или още веднъж в групата на негласували?
По-скоро ГЕРБ нараства. Да, има прочут отлив от " Продължаваме промяната " и известно отчаяние. Има подобен развой на пренасочване към " Демократична България " - на предходните избори беше противоположното - от Демократична България отиваха към Политическа партия. Сега това не е всеобщо събитие, само че въпреки всичко съществува, засичаме го.
Има ли прикрит електорален капацитет в някоя от партиите? Най-често това се приказва за Движение за права и свободи и " Възраждане ".
При Движение за права и свободи несъмнено има на база на данните, които засичаме. Знаем, това са в дребните обитаеми места, труднодостъпни са за анкетьорските екипи и постоянно техният резултат е бил подценяван. Като прибавим и резултата, който се чака да пристигна от Турция и да бъде в поддръжка за Движение за права и свободи, мисля, че ще станат съперник в групата с Българска социалистическа партия и " Възраждане " по отношение на третото, четвъртото и петото място на изборите.
Данните към този момент демонстрират, че Българска социалистическа партия е любимец да вземе третото място.
Демократична България излязоха с предложение да се явят дружно на изборите с Политическа партия, само че то беше отхвърлено. Дават ли отговор резултатите от вашето изследване дали неуспялото предизборно обединяване сред Политическа партия и Демократична България е добър или неверен ход за общия им резултат?
Зависи от тактиката. Според мен, в случай че се бяха обединили, това щеше да има значение в по-дългосрочна тактика за развиване на дясното пространство. И от тази позиция би било добре за десния гласоподавател.
От позиция на тези избори - по-скоро не. По-скоро двете ще съберат повече гласове, само че това прахосване на гласоподавателите сред двете пречи на консолидацията. Така че зависи от гледната точка и вероятността, с която се гледа.
Така или другояче Политическа партия, съгласно политиките, които упражняват, те минаха компактно вдясно и някак си покриха полето, в което преди този момент се намираше Демократична България. Те отстъпиха от центристките позиции и заеха позиции, които напълно са ориентирани вдясно.
Какво е смисъла за възможното решение на политическата рецесия от това кой ще бъде трети, четвърти и пети, откакто Българска социалистическа партия, " Възраждане " и Движение за права и свободи са в релативно близки позиции? Не единствено във вашето, а и във всички други изследвания.
Според мен има по-скоро психически резултат и резултат за авторитет на отделните формации. Но от позиция на това по какъв начин ще се групират другите партии, с цел да се направи болшинство - това към този момент е различен въпрос и тази ранглиста по никакъв метод не оказва въздействие.
Ако дистанцията сред първите две партии - ГЕРБ и Политическа партия, се резервира в тези граници, тогава е ясно, че от страна на Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България няма по какъв начин да бъде формирано болшинство. Мнозинство може да направи единствено ГЕРБ с партиите, с които се разбере. ГЕРБ ще станат непреодолими, незаобиколими.
А какво очаквате, в случай че и тези избори не оказват помощ за съставянето на държавно управление? Кой ще завоюва и загуби от нов крах?
Ще загуби този, който може да сформира кабинет и избяга от отговорността, както стана със Слави Трифонов, когато имаше болшинство, както ще стане евентуално с Политическа партия, които държаха властта единствено за 6 месеца и не съумяха трайно да се настанят в изпълнителната власт.
Така и да вземем за пример, в случай че ГЕРБ има в този момент това болшинство и избяга от отговорност, мисля, че партията ще е губеща в тази обстановка.
Знаем, че има партии, които ясно засвидетелстваха поддръжката си към президента, и такива, които се дистанцират от него. В този случай какво се случва с така наречен " президентски " гласове - тези които са срещу ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Политическа партия, и Демократична България? Ще си ги разделят ли Има Такъв Народ и " Възраждане ", ще има ли и в посока Стефан Янев и Мая Манолова?
Мисля, че такава прилика няма съображение да бъде правена. Мисля, че сега президентът се държи на задоволително огромно разстояние от всички партии. Не виждам партия или групировка, която да е близка до него и която той да фаворитизира, както беше на предишните избори, когато там явно неговата поддръжка беше по посока " Продължаваме промяната ".
Аз мисля, че той се опари от това нещо, защото политиките, които те вършат, и неговото схващане за това по какъв начин да се решат нещата очевидно се разминаха диаметрално. Така че на тези избори мисля, че той се държи на огромно разстояние от всички.
И въпреки всичко допустимо ли е по-малки партии, точно като " Български напредък " и " Изправи се, България ", да трансформират картината в идващия парламент?
Всяка партия, която влезе в Народното събрание, ще даде отражение и то значително, защото става дума за кантар сред двете огромни противостоящи групи - от едната страна Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия и от другата - ГЕРБ и вероятно тези, които биха могли да влязат - вероятно Има Такъв Народ, вероятно " Български напредък ", вероятно Мая Манолова.
Мисля, че с " Възраждане " никой няма да пожелае да прави обединения, защото въпреки всичко те се обрисуват като антиевропейска партия. Движение за права и свободи към този момент е някак си заобиколена от всички, само че това не значи, ще се откажат от парламентарната ѝ поддръжка. Би могло едно болшинство, в което Движение за права и свободи не взе участие директно в изпълнителната власт, да бъде подкрепено от Движение за права и свободи, като по този метод партията да си подсигурява идната изпълнителна власт.
Как отвореният от Слави Трифонов въпрос за президентска република въздейства на електоралните настройки?
Мисля, че това е избирателен ход от тяхна страна - нещо, което е по-различно от всички останали, метод да приковат вниманието повече към себе си. Но и адвокати, и конституционалисти обясниха - това е невероятно да стане на процедура. Такава промяна може да се направи единствено в случай че има цялостен публичен и политически консенсус, а в такава конюнктура сега няма.
Слави Трифонов изясни, че въпросът ще бъде заложен дали да се свика Велико Народно заседание, с цел да може да се организира референдумът. Все отново няма ли по някакъв метод да натежи в електоралните настройки?
Това е по този начин разчетено, че да помогне на Има Такъв Народ в предизборната битка, само че е концепция, която не би могла да се осъществя.
Когато приказваме за изборна интензивност, посочвате в изследването, че хората, които са сигурни, че ще гласоподават, са 46,6%. Кой е с максимален капацитет да притегли част от тези 16.1%, които към момента се двоумят? Може ли с тематиката за президентска република това да е Има Такъв Народ?
Не разбирам каква е връзката сред Има Такъв Народ и изборната интензивност. Тези проценти, 46,6, са хората, които твърдо са уверени, че ще гласоподават. От тези 16,1% практиката демонстрира, че доста малко от тях отиват да гласоподават. Това са хора, които имат политически желания - някои харесват ГЕРБ, други Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и така нататък, само че те нормално не отиват да гласоподават и резултатите, както сме се убедили в практиката, повтарят цифрата на тези, които първо са решили да гласоподават. Тоест аз чакам тези 47% да набъбнат с 2-3%, не повече.
Последно време политиката у нас е доминирана извънредно от междуличностни връзки. Как подреждането по рейтинг, отпред с Радев, Борисов и Петков, трансформира електоралните настройки?
Радев на практика не взе участие в тези избори и се държи на разстояние от всички политически субекти, доколкото може. А оценките на Борисов и Петков към този момент са директно свързани с обединенията, които те управляват. На тази база виждаме, че отношението към Борисов търпи прочут Ренесанс. След 12-годишното му ръководство публичните пластове просто към този момент смятаха, че неговата роля е свършила и че той би трябвало да отиде на назад във времето, само че виждаме, че въз основата на това, което се случва последната година и половина, някак си доста хора считат, че това, което той прави, би било по-добро от това, което идва след него. Така че в известна степен към него има възвръщане на доверието спрямо новите политически лица, които изгряха и които пък разочароваха основни публични пластове.
Ако Борисов съобщи обаче, че желае да е идващият министър председател, това би попречило на ГЕРБ, защото доста хора считат, че неговото време на върха на политиката е отминало. Но пък това не му пречи да участва в политиката, както да вземем за пример участва Ахмед Доган като почетен водач на Движение за права и свободи.
В каква политическа посока може да натежи страхът от утежняване на материалното състояние?
В посоката, в която към този момент го улавяме като наклонност, а точно здравия разсъдък на болшинството от гласоподавателите избира сигурността пред смяната и пред рисковете, които води тя.
Коя политическа мощ се нарежда най-успешно по отношение на външнополитическите убеждения на гласоподавателите по главните тематики - връзките с Русия, войната в Украйна и газовите доставки?
Въпросът не може да има еднопосочен отговор, защото обществото ни е разграничено на две огромни групи - във връзка с войната с Украйна, във връзка с контракта с " Газпром ", във връзка с настроенията към Русия - зависи от коя позиция ще оценяваме.
Така или другояче, като виждаме настроенията в обществото, преобладаваща част са " за " това, че България би трябвало да поддържа някакви връзки към Русия като към един огромен комшия, който има и ще има огромно въздействие в района също и след войната. Тоест болшинството от хора не нарежда България в позицията на " ястребите ", на тези, които имат едно извънредно рестриктивно отношение към Русия.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ