Соцвластта го лъска през 1988 г. заради възродителния процес и

Соцвластта го лъска през 1988 година поради възродителния развой и го доизлъсква през 1990-а

Няма по-ожесточен спор от този за националния празник, въпреки че в конституцията се възнамеряват доста промени. Предложението на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ 24 май да размени 3 март пали патриотарски пристрастености и цепи народа. Употребяват се думи като „ безродие “ и „ светотатство против българската памет и традиция “, като че ли всички са не запомнили кой и по кое време разгласи 3 март за народен празник.

Сред основните причини „ за “ 3 март са, че на тази дата през 1878 година България е освободена от османско робство и е сложено началото на Третото българско царство. Мотив „ срещу “ е, че всяка година България празнува не освобождението си от османско робство, а своята „ васалност “ към Русия.

Съвпадение в интерес на „ колониалността “

В разгорещени прения нормално не се чуват доста исторически обстоятелства, само че има наистина едно малко известно съвпадане, което укрепва тезата на радетелите за смяна на „ неуместния народен празник, основан по колониални аргументи “.

3 март 1878 (по нов стил), когато е подписан Санстефанският прелиминарен кротичък контракт и е комплициран завършек на Руско-турската война, не е инцидентна дата. Тогава се навършват 23 години от възцаряването на съветския император Александър Втори. Той сяда на трона на другия ден след гибелта на татко си Николай Първи, който умира на 18 февруари 1855 година (по остарял стил). Граф Николай Игнатиев преднамерено забавя парафирането на уговорения с турския външен министър Савфет Мехмед паша документ, с цел да съвпадне с тържествения за императора ден – 19 февруари/3 март.

След като българския трон с съветска благословия заема княз Александър Батенберг, от 1880 година публично 3 март се празнува в София като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. По това време у нас работи Временното съветско ръководство.

След първото честване Министерският съвет отпред с Драган Цанков приема на 25 юли 1880 година решение за неприсъствените дни за всичките държавни институции и там записва, че 19 февруари/3 март е ден на „ възшествието на престола на Александър Втори и умозаключение на Санстефанский мир “.

От октомври 1882 година в новия лист с неприсъствените дни отпада формулировката за императорското възшествие.

През 1881 година Александър Втори е погубен при атентат и на съветския престол към този момент е синът му Александър Трети.
Остава формулировката за сключването на Санстефанския мир. През 1885 година да вземем за пример от вестникарски дописки проличава, че празникът е огромен – столицата е украсена, в църквите се отслужват молебени, войската минава в церемониален церемониал, а в салона на читалище „ Славянска сказка “ има увеселителна вечеринка.

Политика, постоянно политика

На 31 декември 1887 година княз Фердинанд в листата за неприсъствените дни през 1888 година за първи път отбелязва 3 март като Ден на Освобождението. Споменаването на руско-турския контракт е избегнато, тъй като по това време сред България и Русия има напрежение поради Съединението, което императорът не поддържа. След абдикацията на княз Александър Батенберг дипломатическите връзки са скъсани на 5 ноември 1886 година

Политиката играе съществена роля във възприемането на датата през цялото време. Съвпадението й с възцаряването на Александър Втори и подписването на Санстефанския кротичък контракт е и една от аргументите, заради които за дълги години по времето на социализма 3 март е позаметен под килима. Обединението на българските земи, както е съгласно този прелиминарен контракт, се счита за национализъм. Въпреки „ безконечната и нерушима “ дружба със Съюз на съветските социалистически републики да се напомня за императора и да се носят венци на паметника му в центъра на София не е уместно.

Кого е освободил Цар-Освободител?

И до момента мнозина считат, че заря-проверка точно там е препотвърждаване на васалността.

Паметникът на Цар-Освободител е повдигнат през 1907 година в символ на благодарност, само че там да е кулминационната точка на честванията на българския народен празник с изключение на всичко друго е принизяване на ролята и на сражавалите се съветски, румънски, финландски бойци, и на самите българи, акцентират критиците. На причините, че този паметник е израз на признателност към целия съветски народ, а императорът единствено я въплъщава, те отвръщат с откъс на надписа: „ Царю Освободителю/Признателна България “.

Критиците прибавят, че Александър Втори се назовава Освободител не тъй като е освободил България, а тъй като е отменил крепостничеството в Русия. Това прочее се случва със закон, оповестен на същата тази дата – 19 февруари/3 март, през 1861 година

Идеята за издигането на самия монумент пък е с политическа цел – стопляне на връзките сред България и Русия. Тя е оповестена през 1892 година и пръв 50 000 лв. за статуя на императора подарява княз Фердинанд, който е и почетен ръководител на организационния комитет. Тази самодейност в действителност е един от факторите за възобновяване на дипломатическите връзки от 2 февруари 1896 година, въпреки несъмнено по-важният да е, че князът отстранява Стефан Стамболов от министър председател.

Топли връзки с Русия = всеобщи празнувания. И противоположното

При затоплени връзки с Русия през 1898 година 20-годишнината от освобождението се отбелязва тържествено из цялата страна. В. „ Мир “ отбелязва „ огромния екстаз и възторг на популацията, с който е бил посрещнат и изпратен знаменития за българина ден на прерождение. Градовете в цялото Княжество са били богато декорирани, на всички места са станали молебени, на които ся присъствували съвсем всички жители без разлика на пол и убеждения. В гарнизонните центрове е имало дефилирания на войсковите части; денем всички ся поздравявали най-радостно, като на Великъ-денъ, а вечерта е имало богати илюминации на градовете, съпроводени някъде и с национални хора по градските площади “.

След оповестяването на независимостта през 1908 година тържествата стават още по-големи. 3 март обаче не се отбелязва по време на Първата международна война, в която България и Русия са в двете противостоящи си обединения.

Земеделците са срещу честването на 3 март, както и социалистите – те са против царизма и империализма. Управляващият Демократичен сговор връща блясъка на празника през 1925 година, като тържествата в столицата са край храм-паметника „ Св. Александър Невски “.

При социализма позаметен под килима, след това поизтръскан

3 март се означи до 9 септември 1944 година и остава измежду неработните дни като „ Ден на Освобождението “, без да се прецизира избавление от какво, още 6 години. През 1950 година към този момент не е включен в неприсъствените. Създава се обаче традиция на този ден първокласниците да се одобряват за чавдарчета и да им се връзват сини връзки.

По случай 100-годишнината от освобождението през 1978 година е върнат като празник „ от национално значение “ с решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, само че не става неработен ден. Започва да се отбелязва всяка година с тържества в извънработно време. Формулировката е „ Ден на освобождението от османско робство “.

В началото на 1988 година в формалните празници е прибавен 3 март – „ Ден на освобождението на България от турско иго “. По това време мощ набира така наречен възродителен развой – промяната на имената.

Избран от червен президент, гласуван от тоталитарни депутати

На 27 януари 1990 година с декрет Държавният съвет отпред с Петър Младенов афишира 3 март за народен празник.

Досега народен празник не е имало, а възражения за значимостта на датата историци изричат още по социалистическо време. Въпреки това не се случва никакво публично разискване.

През март депутатите, определени още преди измененията на 10 ноември 1989 година, гласоподават решение, с което удостоверяват 3 март като народен празник – „ Ден на освобождението на България от османско робство “. Официалното му честване стартира от 1991 година

www.24chasa.bg