Проучване: Институциите почти нищо не знаят за украинските бежанци
Социологическо изследване на профила на жителите на трети страни, търсещи интернационална и получили краткотрайна протекция в България , беше показано през днешния ден. Във фокуса са украинските бежанци, а съгласно данните институциите у нас знаят прекомерно малко за тези хора – с какво обучение са, какъв е здравният им статус, желаят ли да продължат да живеят в България или страната ни е междинна спирка към Западна Европа. Всички тези незнайни пък пречат на интеграцията на украинците у нас, споделя БНР.
Изследването стъпва на тезата, че след военната експанзия от страна на Русия против Украйна през февруари предходната година, Европа е приела най-големия брой хора, бягащи от война, след Втората международна война. Съгласно данните от ситуационния портал на Върховния комисар на Организация на обединените нации за бежанците към април тази година разселените лица, напуснали Украйна, са близо 8,2 милиона, като от тях 5 милиона са на територията на европейския континент. Повече от два милиона и половина са в страните, част от Плана за отговор на бежанската рецесия на Комисариата, измежду които е и България. По данни на Държавната организация за бежанците общият брой на регистрациите за краткотрайна протекция в Република България към месец май тази година е съвсем 165 хиляди, а към август 168 хиляди души действително са получили протекция.
Иво Желев от организация ЕСТАТ е създател на социологическото изследване на профила на украинците у нас. Това не е количествено проучване. То се базира на 25 дълбочинни изявленията. 11 от тях са с представители на институции като Министерство на вътрешните работи, министерствата на туризма и образованието, организациите по заетостта и за обществено подкрепяне, БЧК и две общини. Останалите изявленията са с украинци. От получените данни излиза наяве, че 70% от пребиваващите украинци у нас са дами . Пак толкоз са висшисти. 28 на 100 от тях са под 14 години. Между 48 и 55 хиляди са съпроводените деца, а непридружените – към 500 . Социологът Иво Желев добави:
" В някои области делът на пребиваващите хора, ползващи се от краткотрайна протекция, е десетки пъти по-голям от този в други области . Броят на бежанците във Варна, Бургас, Пловдив, София, Благоевград, Стара Загора, Русе е много висок и е от порядъка на 1000 и хиляди хора. В Северозападна България въобще не е по този начин. Данните за Видин, Враца и Монтана - там броят на украинските бежанци, уседнали там и ползващи се от краткотрайна протекция, е сред 30 и 70 души за всяка една от трите области ".
Иво Желев установи голям недостиг на данни в институциите за пребиваващите украинци у нас :
" Нещата биха изглеждали доста по-добре, в случай че обществената анкета се правеше през цялото време и в цялост. Ние на процедура не знаем ужасно значими неща за тези хора. Освен техния пол и възраст, друго не знаем. Не знаейки тези неща, ние не можем да им окажем съответни обществени услуги. Ние подхващаме някакви ограничения, които считаме, че ще работят, само че се оказва, че към тях няма интерес и по-късно ги прекратяваме ".
И за колкото е допустимо този недостиг да се поправи, Европейският институт у нас започва образования . Любов Панайотова – шеф на института, уточни:
" Имаме за задача да обучим над 200 представители на институциите за повишение на потенциала, който би трябвало да имат, занимавайки се с тази проблематика като част от огромната картина на ръководство на миграционната политика и потоци. Това са най-вече хора от Министерство на вътрешните работи, също по този начин Агенциите за обществено подкрепяне, Агенцията за бежанците, както и Агенциите по заетостта ".
Като цяло планът цели да усъвършенства потенциала на националните институции, обществените органи и Неправителствени организации, работещи в региона на убежището и миграцията и предоставящи разнообразни услуги на жители на трети страни, търсещи интернационална или получили краткотрайна протекция.
Изследването стъпва на тезата, че след военната експанзия от страна на Русия против Украйна през февруари предходната година, Европа е приела най-големия брой хора, бягащи от война, след Втората международна война. Съгласно данните от ситуационния портал на Върховния комисар на Организация на обединените нации за бежанците към април тази година разселените лица, напуснали Украйна, са близо 8,2 милиона, като от тях 5 милиона са на територията на европейския континент. Повече от два милиона и половина са в страните, част от Плана за отговор на бежанската рецесия на Комисариата, измежду които е и България. По данни на Държавната организация за бежанците общият брой на регистрациите за краткотрайна протекция в Република България към месец май тази година е съвсем 165 хиляди, а към август 168 хиляди души действително са получили протекция.
Иво Желев от организация ЕСТАТ е създател на социологическото изследване на профила на украинците у нас. Това не е количествено проучване. То се базира на 25 дълбочинни изявленията. 11 от тях са с представители на институции като Министерство на вътрешните работи, министерствата на туризма и образованието, организациите по заетостта и за обществено подкрепяне, БЧК и две общини. Останалите изявленията са с украинци. От получените данни излиза наяве, че 70% от пребиваващите украинци у нас са дами . Пак толкоз са висшисти. 28 на 100 от тях са под 14 години. Между 48 и 55 хиляди са съпроводените деца, а непридружените – към 500 . Социологът Иво Желев добави:
" В някои области делът на пребиваващите хора, ползващи се от краткотрайна протекция, е десетки пъти по-голям от този в други области . Броят на бежанците във Варна, Бургас, Пловдив, София, Благоевград, Стара Загора, Русе е много висок и е от порядъка на 1000 и хиляди хора. В Северозападна България въобще не е по този начин. Данните за Видин, Враца и Монтана - там броят на украинските бежанци, уседнали там и ползващи се от краткотрайна протекция, е сред 30 и 70 души за всяка една от трите области ".
Иво Желев установи голям недостиг на данни в институциите за пребиваващите украинци у нас :
" Нещата биха изглеждали доста по-добре, в случай че обществената анкета се правеше през цялото време и в цялост. Ние на процедура не знаем ужасно значими неща за тези хора. Освен техния пол и възраст, друго не знаем. Не знаейки тези неща, ние не можем да им окажем съответни обществени услуги. Ние подхващаме някакви ограничения, които считаме, че ще работят, само че се оказва, че към тях няма интерес и по-късно ги прекратяваме ".
И за колкото е допустимо този недостиг да се поправи, Европейският институт у нас започва образования . Любов Панайотова – шеф на института, уточни:
" Имаме за задача да обучим над 200 представители на институциите за повишение на потенциала, който би трябвало да имат, занимавайки се с тази проблематика като част от огромната картина на ръководство на миграционната политика и потоци. Това са най-вече хора от Министерство на вътрешните работи, също по този начин Агенциите за обществено подкрепяне, Агенцията за бежанците, както и Агенциите по заетостта ".
Като цяло планът цели да усъвършенства потенциала на националните институции, обществените органи и Неправителствени организации, работещи в региона на убежището и миграцията и предоставящи разнообразни услуги на жители на трети страни, търсещи интернационална или получили краткотрайна протекция.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ