AP: България влиза в еврозоната. Kакво означава това за потребите...
Социологическите изследвания обаче демонстрират, че прекосяването към еврото се случва на фона на необятно публикуван песимизъм измежду хората.
Ето какво е значимо да се знае, до момента в който България и нейните 6,4 млн. поданици стават 21-вият член на Европейския съюз със споделена валута, написа международната медия.
Голямата смяна на Нова година
В месеците преди въвеждането на еврото ценовите етикети и банковите сметки трябваше да демонстрират и двете валути, при закрепения курс от 1 евро = 1,95583 лв..
Банковите сметки ще се превалутират автоматизирано.
Плащанията в левове ще бъдат вероятни още към месец, само че рестото към този момент ще се връща в евро. Очаква се старите банкноти и монети да излязат от обращение в границите на няколко седмици.
До 30 юни левовете могат да се обменят без такса в банките, пощите и в Българската национална банка, а в централната банка – безсрочно.
По-лесна външна търговия, пътешестване и вложения
Членството значи, че България става част от доста по-голяма икономическа общественост – еврозоната, със международно употребена валута и обща централна банка, която дефинира лихвените проценти.
Единната валута значи, че българите могат да почиват в прилежаща Гърция, без да обменят пари и без да се връщат с неизползваеми банкноти и монети. Еврото улеснява и сравняването на цени при онлайн извършване на покупки и обмисляне на пътувания в други страни.
Компаниите, които търгуват с останалата част от еврозоната, към този момент няма да понасят разноски за валутен продан.
Спестяванията се правят оценка на към 1 милиарда лв. годишно съгласно Българската национална банка.
България получава и място в Управителния съвет на Европейската централна банка – и глас при решенията за лихвите и паричната политика.
С присъединението страните се отхвърлят от част от икономическите си принадлежности. Лихвените проценти се дефинират от ЕЦБ във Франкфурт, а националните валути към този момент не могат да се обезценяват, с цел да се увеличи конкурентоспособността.
За България това не е оригиналност. Страната се отхвърли от тази част от икономическия си суверенитет още когато фиксира курса на лв. към еврото.
Членството в Европейски Съюз и еврото – по предписание свързани
България пое формален ангажимент да одобри еврото, когато се причисли към Европейски Съюз през 2007 година
По принцип това важи за всички страни членки. Изключения направиха Англия, която след това напусна Европейски Съюз, и Дания. Швеция замрази процеса след негативен референдум. Чехия, Унгария, Полша и Румъния към момента не са подхванали нужните стъпки за влизане в еврозоната.
За да вкара еврото, една страна би трябвало да поддържа постоянен валутен курс и да съблюдава условията за инфлация, дълг и бюджетен недостиг. Окончателното решение се взема от водачите на Европейски Съюз след оценка от Европейската комисия и ЕЦБ.
Дълговата рецесия в интервала 2010–2015 година породи спекулации за излизане на Гърция от еврозоната. Тогава Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър получиха избавителна финансова помощ.
Оттогава Европейски Съюз и ЕЦБ вкараха механизми за попречване на сходни рецесии. Банковият контрол беше централизираn в ЕЦБ, основан беше и избавителен фонд. Централната банка разшири и опциите си да се намесва на облигационните пазари при мощни разтърсвания.
Скептицизъм и страхове от по-високи цени
Проучване на „ Евробарометър “ от март демонстрира, че 53% от интервюираните 1 017 души са срещу влизането в еврозоната, а 45% го поддържат. Друго изследване, извършено сред 9 октомври и 3 ноември, дава сходни резултати – към половината българи са срещу, а 42% са „ за “. Статистическата неточност е към ±3,1%.
Основният боязън е, че търговците ще закръглят цените нагоре. Някои хора възприемат лв. и като знак на народен суверенитет.
„ Тези страхове не са толкоз ориентирани против еврото, колкото отразяват по-обща икономическа неустановеност и ниско доверие в институциите “, споделя Димитър Керанов от Германския фонд „ Маршал “ в Берлин.
България е на второ място по корупция в Европейски Съюз след Унгария, съгласно „ Трансперънси Интернешънъл “. Страната е и измежду последните по приходи, със междинна заплата към 1 300 евро месечно.
Роля играе и дезинформацията в обществените мрежи, приписвана на съветски опити за основаване на напрежение сред страните от Европейски Съюз.
Какво следва
Опитът демонстрира, че след въвеждането на еврото има лек и краткотраен растеж на инфлацията.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард уточни, че при предходни присъединения резултатът е бил сред 0,2% и 0,4 процентни пункта и бързо е отшумявал.
„ Преди приемането несигурността е естествена “, сподели тя. „ Но когато семействата и компаниите стартират да употребяват новата валута в всекидневието си и видят, че надеждна централна банка подсигурява ценовата непоклатимост, доверието нараства “.
След въвеждането публичната поддръжка за еврото се усилва приблизително с 11 процентни пункта, пишат икономистите на ЕЦБ Фердинанд Дрехер и Нилс Хернборг.
Някои поскъпвания могат да наподобяват по-големи, в сравнение с са в реалност. Икономисти показват, че заведения за хранене и фризьорски салони постоянно отсрочват промени в цените си преди промяната на валутата. Така нараствания, планувани по-рано, просто стават забележими с известно забавяне.
Ето какво е значимо да се знае, до момента в който България и нейните 6,4 млн. поданици стават 21-вият член на Европейския съюз със споделена валута, написа международната медия.
Голямата смяна на Нова година
В месеците преди въвеждането на еврото ценовите етикети и банковите сметки трябваше да демонстрират и двете валути, при закрепения курс от 1 евро = 1,95583 лв..
Банковите сметки ще се превалутират автоматизирано.
Плащанията в левове ще бъдат вероятни още към месец, само че рестото към този момент ще се връща в евро. Очаква се старите банкноти и монети да излязат от обращение в границите на няколко седмици.
До 30 юни левовете могат да се обменят без такса в банките, пощите и в Българската национална банка, а в централната банка – безсрочно.
По-лесна външна търговия, пътешестване и вложения
Членството значи, че България става част от доста по-голяма икономическа общественост – еврозоната, със международно употребена валута и обща централна банка, която дефинира лихвените проценти.
Единната валута значи, че българите могат да почиват в прилежаща Гърция, без да обменят пари и без да се връщат с неизползваеми банкноти и монети. Еврото улеснява и сравняването на цени при онлайн извършване на покупки и обмисляне на пътувания в други страни.
Компаниите, които търгуват с останалата част от еврозоната, към този момент няма да понасят разноски за валутен продан.
Спестяванията се правят оценка на към 1 милиарда лв. годишно съгласно Българската национална банка.
България получава и място в Управителния съвет на Европейската централна банка – и глас при решенията за лихвите и паричната политика.
С присъединението страните се отхвърлят от част от икономическите си принадлежности. Лихвените проценти се дефинират от ЕЦБ във Франкфурт, а националните валути към този момент не могат да се обезценяват, с цел да се увеличи конкурентоспособността.
За България това не е оригиналност. Страната се отхвърли от тази част от икономическия си суверенитет още когато фиксира курса на лв. към еврото.
Членството в Европейски Съюз и еврото – по предписание свързани
България пое формален ангажимент да одобри еврото, когато се причисли към Европейски Съюз през 2007 година
По принцип това важи за всички страни членки. Изключения направиха Англия, която след това напусна Европейски Съюз, и Дания. Швеция замрази процеса след негативен референдум. Чехия, Унгария, Полша и Румъния към момента не са подхванали нужните стъпки за влизане в еврозоната.
За да вкара еврото, една страна би трябвало да поддържа постоянен валутен курс и да съблюдава условията за инфлация, дълг и бюджетен недостиг. Окончателното решение се взема от водачите на Европейски Съюз след оценка от Европейската комисия и ЕЦБ.
Дълговата рецесия в интервала 2010–2015 година породи спекулации за излизане на Гърция от еврозоната. Тогава Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър получиха избавителна финансова помощ.
Оттогава Европейски Съюз и ЕЦБ вкараха механизми за попречване на сходни рецесии. Банковият контрол беше централизираn в ЕЦБ, основан беше и избавителен фонд. Централната банка разшири и опциите си да се намесва на облигационните пазари при мощни разтърсвания.
Скептицизъм и страхове от по-високи цени
Проучване на „ Евробарометър “ от март демонстрира, че 53% от интервюираните 1 017 души са срещу влизането в еврозоната, а 45% го поддържат. Друго изследване, извършено сред 9 октомври и 3 ноември, дава сходни резултати – към половината българи са срещу, а 42% са „ за “. Статистическата неточност е към ±3,1%.
Основният боязън е, че търговците ще закръглят цените нагоре. Някои хора възприемат лв. и като знак на народен суверенитет.
„ Тези страхове не са толкоз ориентирани против еврото, колкото отразяват по-обща икономическа неустановеност и ниско доверие в институциите “, споделя Димитър Керанов от Германския фонд „ Маршал “ в Берлин.
България е на второ място по корупция в Европейски Съюз след Унгария, съгласно „ Трансперънси Интернешънъл “. Страната е и измежду последните по приходи, със междинна заплата към 1 300 евро месечно.
Роля играе и дезинформацията в обществените мрежи, приписвана на съветски опити за основаване на напрежение сред страните от Европейски Съюз.
Какво следва
Опитът демонстрира, че след въвеждането на еврото има лек и краткотраен растеж на инфлацията.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард уточни, че при предходни присъединения резултатът е бил сред 0,2% и 0,4 процентни пункта и бързо е отшумявал.
„ Преди приемането несигурността е естествена “, сподели тя. „ Но когато семействата и компаниите стартират да употребяват новата валута в всекидневието си и видят, че надеждна централна банка подсигурява ценовата непоклатимост, доверието нараства “.
След въвеждането публичната поддръжка за еврото се усилва приблизително с 11 процентни пункта, пишат икономистите на ЕЦБ Фердинанд Дрехер и Нилс Хернборг.
Някои поскъпвания могат да наподобяват по-големи, в сравнение с са в реалност. Икономисти показват, че заведения за хранене и фризьорски салони постоянно отсрочват промени в цените си преди промяната на валутата. Така нараствания, планувани по-рано, просто стават забележими с известно забавяне.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ