Мира Радева: Ще гласувам с огромно огорчение, нищо не ме накара да повярвам в един или друг политически актьор
Социологът Мира Радева в изявление за предаването " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Първата тематика е съсредоточена върху изборите, които са единствено след броени дни. На директната ни телефонна линия е към този момент социологът Мира Радева, която ще направи разбор на ситуацията все още. Здравейте.
Добро утро.
На първо място желая да ви попитам на каква акция бяхме очевидци и имаше ли въобще такава?
Както се споделя, задавате отговора. Според мен, хората се усещат изтощени и значително и политиците ми наподобяват изтощени. Липсваше сила в тази акция, липсваха нови оферти. Някак си, даже и в този момент виждам един представител на някогашната ръководеща коалиция, и наподобява доста корав в това, което било, желаят от същото. А на мен ми се коства, че самите гласоподаватели по никакъв начин не желаят от същото. Имам поради ръководство. Те споделят: " Трябва да се направи същото ръководство, което… “. Самите гласоподавателите, т.е., ние, хората, гласоподавателите, които отиваме до урните, разбираме какъв брой съдбоносен и значим е този миг, само че се усещаме много комплицирани, тъй като самите политици сякаш не задават ясна линия за развиване, и то в една обстановка, която е толкоз тревожна. Тревожна в интернационален проект, тревожна в стопански проект. Наистина тъкмо в такива тревожни обстановки би трябвало доста изявено лидерско мислене и доста ексцентричен метод. Искаме пред нас, пред очите ни да се роди водач, който да ни поведе. Вижте какво се случи с войната в Русия – излезе Зеленски, пое функционалността на водач, каквато даже съгласно мен той не е осъзнавал, че може да носи сходна отговорност, само че застана пред хората и ги сплоти. И ето, виждаме, че даже сега се приказва, че може би войната е обърната. Спомняте ли си мненията първоначално, че когато се споделяше, че надали не това ще е война, която ще продължи няколко седмици. Очакваше се Путин с неговата голяма военна мощност просто да прегази това ръководство, да си постави марионетно ръководство. Нищо такова не се случи, тъй като първо, Путин подцени самосъзнанието, националната еднаквост на тези хора, които желаеха друг свят, друг от този, който предлага Путин, и въпреки това, с помощта на невероятните лидерски качества на Зеленски.
Той няколко пъти дневно се обръщаше към хората, говореше им, някак си сподели, че е водач. Ами тъкмо това не видях в тази акция. Даже, не знам в този момент какво вършат водачите, евентуално повече се срещат с хората, на жал всичко остана имам възприятието в едно дребнотемие, в едно вглеждане в пъпа, нали. Не виждаме същинско, огромно и перспективно мислене. Това ще докара неизбежно, не знам какво споделят последните изследвания, само че за мен изборната интензивност ще бъде ниска, по-младите гласоподаватели, които имат по-колебаещ се, неосведомен избор, евентуално няма да гласоподават. И в една такава обстановка твърдите електорални ядра ще решат вота. И ще получим един доста пъстър парламент, който и при неналичието на изявени лидерски качества, тъй като някой би трябвало да поеме отговорност, и да поеме отговорност за ексцентрични решения, а сякаш това липсва, и ще се стигнем, доста мъчно даже да си го помисля, тъй като извинявайте, само че сега да няма държавно управление е безнаказаност, вървим още веднъж към нови избори, е безумство.
Тоест, вие допускате опцията още веднъж да вървим на избори след тези на 2 октомври?
Ами слушайки толкоз, колкото съм слушала, тъй като би трябвало да ви призная напълно искрено, тази акция не предизвика необикновен интерес в мен, не предизвика. Някак си и аз самата се почувствах и объркана, и дистанцирана, и доста огорчена, и доста разочарована от тези оферти. И по този начин, нямаше нещо мотивиращо, нещо, което да ме накара да допускам в един или различен политически артист. Най-вероятно ще гласоподавам с голямо оскърбление, нали някои споделят с омерзение. Ще гласоподавам с едно вътрешно възприятие за незадоволеност, просто тъй като би трябвало да се гласоподава. А и тъй като въпреки всичко, сякаш би трябвало да се сътвори някакво ръководство.
Вие казахте, че тази акция не е провокирала никакъв интерес у вас. По мое наблюдаване тя май беше съсредоточена повече в обществените мрежи. В смисъл аз персонално не видях толкоз доста участия в медиите от страна на кандидат-депутатите. Това беше ли някаква неточност, съгласно вас, да се разчита единствено на обществените мрежи?
За мен грешката, която аз регистрирам, е, че политиците, тъй като имаше, имаше някакви дебати…
Да, имаше.
Но те оставаха в телевизионните студия, само че по какъв начин да ви кажа, те оставаха в старите парадигми, в старите схеми, в които всекидневно се развиваха връзките сред тези политически артисти. Припомняха се остарели неща, не без учредения би трябвало да кажа от време на време. Например една от тематиките, която ми направи доста мощно усещане, и се веселя, че се сложи този въпрос, е неприемането на Истанбулската спогодба, която щеше да подсигурява някак си един сериозен акцент върху тематиката за насилието върху дами, и освен върху дами, и върху деца,и въобще за насилието, което е прикрито вътре в дома. Тази тематика за мен е извънредно в това число, тъй като знаем, че всяка седмица, за жал, умира нормално е жена, умира сътрудник в някаква брачна двойка, тъй като е претърпял… Така че аз не видях ексцентричен метод. Не видях политиците да осъзнават огромната отговорност, която носят в този миг. Дори този, няма да загатвам кой и коя е партията, тъй като сме в подобен избирателен интервал, само че и този политик, който в този момент без тон виждам на екрана, даже той желае да ни предложи от същото. Ама ние го изживяхме, ние го живяхме – нали видяхме резултата от това?
И в този смисъл аз чакам от политиците да се проявят като водачи, да надскочат среднопартийните си сметки и ползи, и разбирания, и да се покажат, по какъв начин да кажа, на равнището на тежката интернационална обстановка, в която се намираме. Ние се оказваме в една извънредно фрагментирана, несъмнено политическа обстановка, която предвещава още по-тежки загуби, още по-тежък неуспех.
За жал, да.
Това е огромен проблем. Това е огромен проблем да нямаме обединител в един толкоз тежък миг. И напълно към този момент намерено, и това го чух, споделя се, и всички са уверени, че инфлацията, която е двойно по-голяма у нас в съпоставяне със Западна Европа, се дължи точно на това безвремие, на това безредие, в което сме изпаднали втора година.
Инфлацията напряко убива хората. Това е реалност. Те не устоят на тези цени.
Дори нощес слушах един икономист, който сподели, че хората реагират по един-единствен вероятен метод в сходна обстановка – те просто стопират да използват. Но потреблението, би трябвало да знаем, че ние всички сме скачени съдове. Намаляването на потреблението води до какво – понижаване на производството. Намаляването на производството води до какво – надлежно понижаване на личния състав, и оставане на от ден на ден хора в последна сметка на обществени помощи. Защото ще нарасне безработицата, бюджетът ще се цялостни все по-лошо, т.е., няма да имаме опция да усилваме бюджетни разноски, които са свързани с тематики, които да речем парите и в областта на образованието, и в областта на общините, опазването на здравето, пътищата, безусловно всичко. Тоест, развива се отрицателен стопански цикъл, който още повече спираловидно ще тормози хората, и не просто няма да имаме напредък, за който за жал един партии доста ни убеждаваха по какъв начин по този начин умерено, на необятна ръка ще консумираме, ще получим всичко, по-високи пари. Аз даже в този момент скоро слушах още веднъж профсъюзите, които оферират 850 лв. минимална заплата, което е отлично, единствено че това също вторично ускорява инфлацията и ускорява и безработицата, тъй като доста работодатели ще си кажат: " Ами ние няма да можем да покриваме обществените осигуровки на тази висока минимална заплата “. Така че всички ние сме свързани. И още веднъж ще кажа, би трябвало ни ексцентрично политическо мислене, трябват ни водачи, в действителност ни би трябвало ни някой, като Зеленски, който може да каже: " Изправете се, бъдете мощни, сигурно ще се оправим “, а те ни споделят противоположното непрестанно.
Нестандартно политическо мислене... Да се върнем малко на вчерашните събития. Дуото Василев-Петков поканиха Бойко Борисов на спор. Той, в случай че мога по този начин да се изразя, ги " отряза " мигновено в границите на няколко часа. Ще спре ли тази омраза в миналото сред двете партии, съгласно вас?
Ами за жал, много се говореше в предишния парламент, и преди този момент, предходната година, така наречен " червени линии “. Аз мисля, че не е огромна изненада, че Бойко Борисов, който беше задържан от тези хора, който беше заклеймяван като апаш, шарлатанин, създател на най-голямата корупция в страната, че той не желае да седне и да разяснява с тези хора. Това значи да седне на един обществен спор с тях, това значи да легитимира политическото им наличие. А той не ги желае. И това е толкоз човешки разбираемо. Знаете ли, каквито и да сме, без значение дали сме политици, ние сме първо човешки същества. И когато някой ни нарани и ни унижи, е напълно обикновено да не ни е прелестно по-нататък да не го виждаме. Затова и за мен ескалацията на тона, която беше през цялата предходната година, лепенето на етикети, заклеймяването, грозният език, в това число в Народното събрание, това показваше една дълбока незрялост на огромна част от политическите артисти. Те по тази причина и изпаднаха в тази рецесия. Защото който и да е политическият ти конкурент, ти би трябвало да запазиш почитание.
Така е.
Искам да обърна внимание върху нещо, което малко, дори мои другари са склонни да споделят с подигравка за уважението, което беше изказано, беше изявено към кралицата Елизабет II във връзка на кончината и погребението и така нататък Знаете ли, това е почитание към не просто към нейната персона, която е забележителна, това е почитание към институцията. Това е почитание към държавността, това е почитание към историята, и това е почитание към самия себе си. Защото би трябвало да разберем едно нещо: ние и нашите политици, те са част от нас, те са нашето огледало, те са нашето отражение. Още първоначално, когато започнаха този непоносим звук на замяна на отвратителни реплики, още тогава споделях: не е допустимо по този начин да се приказва. Всеки може да пристигна и да ти лепне етикет " апаш “, да, само че в действителност той го лепи и на самия себе си. Тоест, децата имат една такава игра, това си припомням като дете, нали споделят: " който си го споделя, на себе си го споделя “. Спомняте ли си?
Да.
То детско, детско, но си е значително правилно. Защото ти хвърляш против другия това, което евентуално не приемаш и в самия себе си. Не знам. Така че не е неприятно претендентите за нашето доверие да са малко по-подготвени, в това число по логика на психиката. За мен изумително неподготвени хора, за жал, влизат в политиката. Но това е особено и за цялото ни общество. Цялото ни общество е сякаш се оказа много едва образовано. Не че ние социолозите това не сме го знаели, в това число и по статистически данни. Но факт, нашата народна власт е болна, детска и към момента изцяло неразвита.
Като за край да обобщим и в действителност, да отидем към малко по-друг аспект: казахме ниска изборна интензивност – какво смятате за вота в чужбина, той къде ще отиде? Ако създадем съпоставяне с предходната година, първо отиде към " ИТН “, след това към " Продължаваме промяната “, а в този момент накъде ще се разпръсне доверието на хората?
Понеже аз съм социолог, и въпреки и към този момент много години да не върша планирани изследвания, първо, би трябвало да знаем, че вотът в чужбина има извънредно едва въздействие върху вътрешните. Вотът в чужбина само има значение този по-организираният избор в Турция, който е нормално в поддръжка на Движение за права и свободи.
Аз считам, че поради разпада на тази коалиция, която ни управляваше предходната година и до изборите в този момент, има съществено отчаяние от всички политически партии, които я образуваха. От друга страна обаче, страната е сложена пред една нова разграничителна линия, тъй като виждаме, че по този начин путинофилите в България по никакъв начин не са малко. А това са едни хора, които, аз даже не го и разбирам почтено казано, не престават да мечтаят да пристигна, то ненапълно е и разбираемо, и аз го споделих, желаеме едно мощно лидерско наличие, само че те си показват, че пътят на България е властнически, което автоматизирано значи и гнет, тъй като виждате какво става в Русия, нали, в този момент: хората бягат от готовност, чакат се политически чистки и така нататък А да не приказваме за дълбоката морална съсипия, която се състои в това да отидеш в една страна и да убиваш хората, да разрушаваш къщите – това е ужасяващо просто. И след това тези хора споделят: " Ама видите ли били отговорни американците “, които са на хиляди километра. Не, не са отговорни американци. Просто хората избират, и хората на Украйна, както и ние апропо, преди години, избират да принадлежат към по-богатия, по-цивилизован свят. Това е истината. Украинците желаят да станат член на Европейския съюз, и това желая да кажа е тяхно суверенно право. Я си представете на нас някой да беше пристигнал да ни каже: " Ама няма, вие тук сте на Черно море, близко сте до нас, и по тази причина няма да стане член нито на НАТО, нито на Европейския съюз “ – какъв брой от нас биха се съгласили на такова нещо – някой да ни диктува избора? Мисълта ми е, че наличието на тази разграничителна линия, която към този момент има политически израз в лицето на тази националистическа или не знам каква, проруска, просто пропутинска партия " Възраждане “, съгласно мен, ще има доста ясни трендове да се отграничат, както тя притегля свои симпатизанти, само че това внася една спомагателна разграничителна линия доста значима за българското общество. В този смисъл това по някакъв метод е и едно броене на тези, които желаят да си останем в Европейския съюз, т.е., в цивилизования, развъртян свят, и тези, които желаят да се върнат към някакъв източен абсолютизъм, който предлага Путин. Според мен, това отново е въпрос малко и учебен, само че няма да разясня. Така че тази разграничителна линия е доста значима и тя ще се изяви на тези избори. Другата разграничителна линия несъмнено е чувството за непоклатимост – кой ще ни даде, кой ще направи кабинет. Това е доста значимо.
И следва да забележим дали ще се случи. Благодаря ви доста.
Първата тематика е съсредоточена върху изборите, които са единствено след броени дни. На директната ни телефонна линия е към този момент социологът Мира Радева, която ще направи разбор на ситуацията все още. Здравейте.
Добро утро.
На първо място желая да ви попитам на каква акция бяхме очевидци и имаше ли въобще такава?
Както се споделя, задавате отговора. Според мен, хората се усещат изтощени и значително и политиците ми наподобяват изтощени. Липсваше сила в тази акция, липсваха нови оферти. Някак си, даже и в този момент виждам един представител на някогашната ръководеща коалиция, и наподобява доста корав в това, което било, желаят от същото. А на мен ми се коства, че самите гласоподаватели по никакъв начин не желаят от същото. Имам поради ръководство. Те споделят: " Трябва да се направи същото ръководство, което… “. Самите гласоподавателите, т.е., ние, хората, гласоподавателите, които отиваме до урните, разбираме какъв брой съдбоносен и значим е този миг, само че се усещаме много комплицирани, тъй като самите политици сякаш не задават ясна линия за развиване, и то в една обстановка, която е толкоз тревожна. Тревожна в интернационален проект, тревожна в стопански проект. Наистина тъкмо в такива тревожни обстановки би трябвало доста изявено лидерско мислене и доста ексцентричен метод. Искаме пред нас, пред очите ни да се роди водач, който да ни поведе. Вижте какво се случи с войната в Русия – излезе Зеленски, пое функционалността на водач, каквато даже съгласно мен той не е осъзнавал, че може да носи сходна отговорност, само че застана пред хората и ги сплоти. И ето, виждаме, че даже сега се приказва, че може би войната е обърната. Спомняте ли си мненията първоначално, че когато се споделяше, че надали не това ще е война, която ще продължи няколко седмици. Очакваше се Путин с неговата голяма военна мощност просто да прегази това ръководство, да си постави марионетно ръководство. Нищо такова не се случи, тъй като първо, Путин подцени самосъзнанието, националната еднаквост на тези хора, които желаеха друг свят, друг от този, който предлага Путин, и въпреки това, с помощта на невероятните лидерски качества на Зеленски.
Той няколко пъти дневно се обръщаше към хората, говореше им, някак си сподели, че е водач. Ами тъкмо това не видях в тази акция. Даже, не знам в този момент какво вършат водачите, евентуално повече се срещат с хората, на жал всичко остана имам възприятието в едно дребнотемие, в едно вглеждане в пъпа, нали. Не виждаме същинско, огромно и перспективно мислене. Това ще докара неизбежно, не знам какво споделят последните изследвания, само че за мен изборната интензивност ще бъде ниска, по-младите гласоподаватели, които имат по-колебаещ се, неосведомен избор, евентуално няма да гласоподават. И в една такава обстановка твърдите електорални ядра ще решат вота. И ще получим един доста пъстър парламент, който и при неналичието на изявени лидерски качества, тъй като някой би трябвало да поеме отговорност, и да поеме отговорност за ексцентрични решения, а сякаш това липсва, и ще се стигнем, доста мъчно даже да си го помисля, тъй като извинявайте, само че сега да няма държавно управление е безнаказаност, вървим още веднъж към нови избори, е безумство.
Тоест, вие допускате опцията още веднъж да вървим на избори след тези на 2 октомври?
Ами слушайки толкоз, колкото съм слушала, тъй като би трябвало да ви призная напълно искрено, тази акция не предизвика необикновен интерес в мен, не предизвика. Някак си и аз самата се почувствах и объркана, и дистанцирана, и доста огорчена, и доста разочарована от тези оферти. И по този начин, нямаше нещо мотивиращо, нещо, което да ме накара да допускам в един или различен политически артист. Най-вероятно ще гласоподавам с голямо оскърбление, нали някои споделят с омерзение. Ще гласоподавам с едно вътрешно възприятие за незадоволеност, просто тъй като би трябвало да се гласоподава. А и тъй като въпреки всичко, сякаш би трябвало да се сътвори някакво ръководство.
Вие казахте, че тази акция не е провокирала никакъв интерес у вас. По мое наблюдаване тя май беше съсредоточена повече в обществените мрежи. В смисъл аз персонално не видях толкоз доста участия в медиите от страна на кандидат-депутатите. Това беше ли някаква неточност, съгласно вас, да се разчита единствено на обществените мрежи?
За мен грешката, която аз регистрирам, е, че политиците, тъй като имаше, имаше някакви дебати…
Да, имаше.
Но те оставаха в телевизионните студия, само че по какъв начин да ви кажа, те оставаха в старите парадигми, в старите схеми, в които всекидневно се развиваха връзките сред тези политически артисти. Припомняха се остарели неща, не без учредения би трябвало да кажа от време на време. Например една от тематиките, която ми направи доста мощно усещане, и се веселя, че се сложи този въпрос, е неприемането на Истанбулската спогодба, която щеше да подсигурява някак си един сериозен акцент върху тематиката за насилието върху дами, и освен върху дами, и върху деца,и въобще за насилието, което е прикрито вътре в дома. Тази тематика за мен е извънредно в това число, тъй като знаем, че всяка седмица, за жал, умира нормално е жена, умира сътрудник в някаква брачна двойка, тъй като е претърпял… Така че аз не видях ексцентричен метод. Не видях политиците да осъзнават огромната отговорност, която носят в този миг. Дори този, няма да загатвам кой и коя е партията, тъй като сме в подобен избирателен интервал, само че и този политик, който в този момент без тон виждам на екрана, даже той желае да ни предложи от същото. Ама ние го изживяхме, ние го живяхме – нали видяхме резултата от това?
И в този смисъл аз чакам от политиците да се проявят като водачи, да надскочат среднопартийните си сметки и ползи, и разбирания, и да се покажат, по какъв начин да кажа, на равнището на тежката интернационална обстановка, в която се намираме. Ние се оказваме в една извънредно фрагментирана, несъмнено политическа обстановка, която предвещава още по-тежки загуби, още по-тежък неуспех.
За жал, да.
Това е огромен проблем. Това е огромен проблем да нямаме обединител в един толкоз тежък миг. И напълно към този момент намерено, и това го чух, споделя се, и всички са уверени, че инфлацията, която е двойно по-голяма у нас в съпоставяне със Западна Европа, се дължи точно на това безвремие, на това безредие, в което сме изпаднали втора година.
Инфлацията напряко убива хората. Това е реалност. Те не устоят на тези цени.
Дори нощес слушах един икономист, който сподели, че хората реагират по един-единствен вероятен метод в сходна обстановка – те просто стопират да използват. Но потреблението, би трябвало да знаем, че ние всички сме скачени съдове. Намаляването на потреблението води до какво – понижаване на производството. Намаляването на производството води до какво – надлежно понижаване на личния състав, и оставане на от ден на ден хора в последна сметка на обществени помощи. Защото ще нарасне безработицата, бюджетът ще се цялостни все по-лошо, т.е., няма да имаме опция да усилваме бюджетни разноски, които са свързани с тематики, които да речем парите и в областта на образованието, и в областта на общините, опазването на здравето, пътищата, безусловно всичко. Тоест, развива се отрицателен стопански цикъл, който още повече спираловидно ще тормози хората, и не просто няма да имаме напредък, за който за жал един партии доста ни убеждаваха по какъв начин по този начин умерено, на необятна ръка ще консумираме, ще получим всичко, по-високи пари. Аз даже в този момент скоро слушах още веднъж профсъюзите, които оферират 850 лв. минимална заплата, което е отлично, единствено че това също вторично ускорява инфлацията и ускорява и безработицата, тъй като доста работодатели ще си кажат: " Ами ние няма да можем да покриваме обществените осигуровки на тази висока минимална заплата “. Така че всички ние сме свързани. И още веднъж ще кажа, би трябвало ни ексцентрично политическо мислене, трябват ни водачи, в действителност ни би трябвало ни някой, като Зеленски, който може да каже: " Изправете се, бъдете мощни, сигурно ще се оправим “, а те ни споделят противоположното непрестанно.
Нестандартно политическо мислене... Да се върнем малко на вчерашните събития. Дуото Василев-Петков поканиха Бойко Борисов на спор. Той, в случай че мога по този начин да се изразя, ги " отряза " мигновено в границите на няколко часа. Ще спре ли тази омраза в миналото сред двете партии, съгласно вас?
Ами за жал, много се говореше в предишния парламент, и преди този момент, предходната година, така наречен " червени линии “. Аз мисля, че не е огромна изненада, че Бойко Борисов, който беше задържан от тези хора, който беше заклеймяван като апаш, шарлатанин, създател на най-голямата корупция в страната, че той не желае да седне и да разяснява с тези хора. Това значи да седне на един обществен спор с тях, това значи да легитимира политическото им наличие. А той не ги желае. И това е толкоз човешки разбираемо. Знаете ли, каквито и да сме, без значение дали сме политици, ние сме първо човешки същества. И когато някой ни нарани и ни унижи, е напълно обикновено да не ни е прелестно по-нататък да не го виждаме. Затова и за мен ескалацията на тона, която беше през цялата предходната година, лепенето на етикети, заклеймяването, грозният език, в това число в Народното събрание, това показваше една дълбока незрялост на огромна част от политическите артисти. Те по тази причина и изпаднаха в тази рецесия. Защото който и да е политическият ти конкурент, ти би трябвало да запазиш почитание.
Така е.
Искам да обърна внимание върху нещо, което малко, дори мои другари са склонни да споделят с подигравка за уважението, което беше изказано, беше изявено към кралицата Елизабет II във връзка на кончината и погребението и така нататък Знаете ли, това е почитание към не просто към нейната персона, която е забележителна, това е почитание към институцията. Това е почитание към държавността, това е почитание към историята, и това е почитание към самия себе си. Защото би трябвало да разберем едно нещо: ние и нашите политици, те са част от нас, те са нашето огледало, те са нашето отражение. Още първоначално, когато започнаха този непоносим звук на замяна на отвратителни реплики, още тогава споделях: не е допустимо по този начин да се приказва. Всеки може да пристигна и да ти лепне етикет " апаш “, да, само че в действителност той го лепи и на самия себе си. Тоест, децата имат една такава игра, това си припомням като дете, нали споделят: " който си го споделя, на себе си го споделя “. Спомняте ли си?
Да.
То детско, детско, но си е значително правилно. Защото ти хвърляш против другия това, което евентуално не приемаш и в самия себе си. Не знам. Така че не е неприятно претендентите за нашето доверие да са малко по-подготвени, в това число по логика на психиката. За мен изумително неподготвени хора, за жал, влизат в политиката. Но това е особено и за цялото ни общество. Цялото ни общество е сякаш се оказа много едва образовано. Не че ние социолозите това не сме го знаели, в това число и по статистически данни. Но факт, нашата народна власт е болна, детска и към момента изцяло неразвита.
Като за край да обобщим и в действителност, да отидем към малко по-друг аспект: казахме ниска изборна интензивност – какво смятате за вота в чужбина, той къде ще отиде? Ако създадем съпоставяне с предходната година, първо отиде към " ИТН “, след това към " Продължаваме промяната “, а в този момент накъде ще се разпръсне доверието на хората?
Понеже аз съм социолог, и въпреки и към този момент много години да не върша планирани изследвания, първо, би трябвало да знаем, че вотът в чужбина има извънредно едва въздействие върху вътрешните. Вотът в чужбина само има значение този по-организираният избор в Турция, който е нормално в поддръжка на Движение за права и свободи.
Аз считам, че поради разпада на тази коалиция, която ни управляваше предходната година и до изборите в този момент, има съществено отчаяние от всички политически партии, които я образуваха. От друга страна обаче, страната е сложена пред една нова разграничителна линия, тъй като виждаме, че по този начин путинофилите в България по никакъв начин не са малко. А това са едни хора, които, аз даже не го и разбирам почтено казано, не престават да мечтаят да пристигна, то ненапълно е и разбираемо, и аз го споделих, желаеме едно мощно лидерско наличие, само че те си показват, че пътят на България е властнически, което автоматизирано значи и гнет, тъй като виждате какво става в Русия, нали, в този момент: хората бягат от готовност, чакат се политически чистки и така нататък А да не приказваме за дълбоката морална съсипия, която се състои в това да отидеш в една страна и да убиваш хората, да разрушаваш къщите – това е ужасяващо просто. И след това тези хора споделят: " Ама видите ли били отговорни американците “, които са на хиляди километра. Не, не са отговорни американци. Просто хората избират, и хората на Украйна, както и ние апропо, преди години, избират да принадлежат към по-богатия, по-цивилизован свят. Това е истината. Украинците желаят да станат член на Европейския съюз, и това желая да кажа е тяхно суверенно право. Я си представете на нас някой да беше пристигнал да ни каже: " Ама няма, вие тук сте на Черно море, близко сте до нас, и по тази причина няма да стане член нито на НАТО, нито на Европейския съюз “ – какъв брой от нас биха се съгласили на такова нещо – някой да ни диктува избора? Мисълта ми е, че наличието на тази разграничителна линия, която към този момент има политически израз в лицето на тази националистическа или не знам каква, проруска, просто пропутинска партия " Възраждане “, съгласно мен, ще има доста ясни трендове да се отграничат, както тя притегля свои симпатизанти, само че това внася една спомагателна разграничителна линия доста значима за българското общество. В този смисъл това по някакъв метод е и едно броене на тези, които желаят да си останем в Европейския съюз, т.е., в цивилизования, развъртян свят, и тези, които желаят да се върнат към някакъв източен абсолютизъм, който предлага Путин. Според мен, това отново е въпрос малко и учебен, само че няма да разясня. Така че тази разграничителна линия е доста значима и тя ще се изяви на тези избори. Другата разграничителна линия несъмнено е чувството за непоклатимост – кой ще ни даде, кой ще направи кабинет. Това е доста значимо.
И следва да забележим дали ще се случи. Благодаря ви доста.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ