Социологът Кънчо Стойчев в интервю за сутрешния блок Добро утро,

Социологът Кънчо Стойчев в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "

Предложеният за министър-председател от ГЕРБ-СДС проф. Николай Габровски показа на президента Румен Радев сполучливо осъществен първи изследователски мандат за сформиране на държавно управление. Проф. Габровски предложи конструкция и състав на Министерски съвет. Може ли да чакаме поврат в желанията за поддръжка на партиите за кабинета " Габровски “, откакто към този момент е явен съставът му? Коментарът в идващите минути ще бъде на социолога Кънчо Стойчев. Г-н Стойчев, вдъхва ли ви доверие персонално на вас като социолог проектокабинетът " Габровски “? 

За страдание, не всички имена са ми известни, най-малко половината не са ми известни и е неточно човек да се изрича за хора, които не познава. Но тук в действителност не става дума за подбора на самия кабинет, а става дума за формулата на кабинета. Това, което ГЕРБ-СДС направиха, съгласно мен е в вярна посока, без значение дали ще успее или няма да успее, защото е крачка настрана от партизираното образуване на партийни кабинети. 

Да, от това, което сме привикнали да виждаме, да. 



Да. И по-скоро този факт е добре да обсъждаме, а не самият личен състав, тъй като животът на един кабинет ще зависи не от персоналния състав. Ще го кажа нагледно: целият кабинет да се сформира от Стоичковци, огромни майстори, това по никакъв метод не подсигурява, че той ще бъде определен, защото от друго зависи дали ще бъде определен – от конфигурацията в Народното събрание. В този смисъл акцент върху личностите – отново споделям, те са значими, само че са значими в различен подтекст – не е належащо сега да слагаме. Тази формула би могла да има триумф. Съмнявам се, съгласно мен възможностите са дребни, само че не бих ги свел до нула.  

Вчера Кирил Петков съобщи, че проектоправителството на Габровски е " маскирано “ като експертно и всъщност това е кабинет " Борисов-Радев-Пеевски “. Как ще коментирате неговите думи? 

Подготовка за избори. " Продължаваме промяната “ виждаме, че са настроени да има избори, настроени са да не се съобразят с гласа на българския гласоподавател, да може да се сформира кабинет, въпреки и с по-къс небосвод, и смятам, че ще бъдат неприятно сюрпризирани при едни възможни нови избори. 

Г-н Стойчев, в декларацията, обвързвана с целите на проектокабинета " Габровски “, се споделя, че " Заявяваме ясна европейска и евроатлантическа устременост на външната политика и на политиката за сигурност и защита. Наред с това ще използван бързи и ефикасни антикризисни ограничения “. Как звучи тази поръчка? Ситуацията допуска ли да се работи бързо и допустимо ли е каквото и да е препоръчано като ограничения, да се приложат ефикасно към сегашния миг?  

За да бъда прям, ще кажа, че звучи извънредно кухо и клиширано. Какво значи " евроатлантическа ориентировка “? Това са чисти нелепости на търкалета. Ние принадлежим към тези съюзи и това към този момент не е наш избор, тъй че ние имаме отговорности там. И говоренето по тая тематика е просто някакво фукане и известия " Аз не знам към кого “. Колкото до бързите ограничения и оправянето с рецесията – нито една страна в света не може да се оправи с тази рецесия, която е международна и световна сега, тъй че и това е кухо изказване. Но пропагандата по този начин работи – постоянно с кухи изказвания.  

Пропагандата? Смятате, че това е следващата агитация?  

Ами агитация. Това е съдържателно. Като ви кажат, че главната ни цел е евроатлантическата интеграция на България… ние сме от дълго време в Европейския съюз и в НАТО. Какво – това към този момент не е цел. Ние нямаме избор, в смисъл, че ние сме си го избрали.  

Можем ли съгласно вас обаче да чакаме поврат в желанията за поддръжка на партиите за кабинет " Габровски “, откакто към този момент стана явен съставът му?  

Някакъв общоприет поврат аз персонално не чакам и не може да се чака. Това, което вероятно би могло да се случи в зала, е по-скоро бих го нарекъл игра с кворума, т.е. знаем, че се изискват 50% плюс 1 от присъстващите, тъй че е задоволително просто няколко депутата да не влязат в зала, с цел да се стигне до това 50 плюс 1, или някаква пъкъл хок поддръжка от някаква доста дребна група под някакви условия. Но отново споделям, това е теоретично допустимо, само че е малко евентуално. 

Очакваме Движение за права и свободи в действителност и " Български напредък “ да заявят своята позиция, общо взето другите партии към този момент споделиха какво мислят да вършат. 

Аз мисля, че те са си декларирали позицията от дълго време, без значение че си резервират още един път думата по въпроса. И Движение за права и свободи, и " Български напредък “ политиката им е да се сформира държавно управление. Те застават на вярна позиция, че сега страната има потребност, въпреки и от краткосрочно, шестмесечно държавно управление.  

И въпреки всичко съгласно вас по кое време и по какъв начин би се наредил този политически пъзел? 

Най-голямата възможност е да отидем на избори през март месец. Тези избори няма да доведат до кой знае какъв брой по-различен резултат, само че пък бъркат и тези, които споделят, че резултатите ще са безусловно същите като предишните. Това е силата на демократичния развой – че дава опция на гласоподавателя за възобновяване, за препозициониране, и аз съм уверен, че при едни нови избори, без значение че почти структурата на Народното събрание би била сходна, съотношенията не биха били тъкмо такива. И това има значение. През едни избори ще търсим решение на този ребус, в който сами сме се заплели и сами сме се оказали. Но най-важното е политическите партии, изключително главните от тях, да преодолеят партийното си его, да застанат на ясни национални позиции и да жертват от партийните си ползи в името на това България да се стабилизира в сложните времена.  

А до тогава, до март месец какво ще прави страната?  

Държавата си има прекомерно доста работи – ще си прави работата. Тезата, че тъй като нямаме постоянно държавно управление, нищо не можело да се направи, знаем, че не е вярна теза. Правят се ужасно доста неща, страната си има ужасно доста задания за осъществяване и тя си е във функционалността. Служебното държавно управление е безусловно пълноценно държавно управление, като се изключи това, че то е основано по парламентарен текст, който не минава през избор през Народното събрание. Но популярност богу, че имаме подобен парламентарен текст, който ни пази сега, и виждаме – доста много държавни управления служебни видяхме – нищо неприятно не се е случило, в противен случай. Страната бавничко-бавничко взема решение някои проблеми. Големият проблем обаче е, че тези два месеца, в които по закон се готвят изборите, страната работи без парламент, а в последна сметка ние сме парламентарна република и всички най-важни решения минават през Народното събрание. Това е неприятното. Всъщност на нас по тази причина ни би трябвало в този момент, сега, държавно управление, съвсем непременно бих споделил, без значение че някои споделят " не непременно “. Не, съвсем непременно ни би трябвало единодушие сред главните политически сили и държавно управление с пай небосвод, точно с цел да може да работи нашият парламент и да взима решенията, които са нужни.  

А с кой мандат – с първи, втори или трети, съгласно вас? 

Истината е, че възможностите са тъкмо подредени в този ред, в който вие казвате – първи, втори, трети. Най-голям късмет има първи мандат, в случай че въобще може да се случи, с втория понижават и с третия също понижават. В нито един от случаите не се стига до нула. Всъщност третият мандат сега е най-вече дискутиран предвид на това, че към този момент, като минахме сполучливо първите два, може би ще почне нещо да им влиза в главите на политиците и депутатите – че ще се изпусне един късмет за стабилизация на обстановката. Всъщност това е шансът на този трети мандат – мъничко да ми светне в главите, че я дайте по-добре да съставим едно държавно управление. И в някакъв смисъл то е и най-вероятното, защото ще бъде формирано от по-малка партия, която не е чак толкоз ангажирана за победа на идващите избори. Първите две партии, те се борят между тях и там тактиката изисква доста жертви на националния интерес в името на партийния интерес, до момента в който една по-малка политическа мощ може да си разреши по-голяма независимост, по този начин да кажа.