Социологът Кънчо Стойчев за Румен Радев: Той не е лицемер и затова ту го мразят, ту го обичат
Социологът Кънчо Стойчев дава отговор на 5 въпроса на " 24 часа " за Румен Радев.
1. Как съгласно вас съумява Румен Радев да удържа тежестта на всичко, през което мина през последните 3 година, в които трябваше да назначи 4 служебни държавни управления и да преживее офанзивите и от хора, които смяташе за съдружници?
2. Кое е най-силното обръщение от Радев, което сте чули за близо 7-те му години на държавния връх?
3. А най-голямата му уязвимост?
4. Какво би трябвало да промени и какво наложително да резервира в изявите си?
5. Какво го отличава от предшествениците му - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев?
1. Сложен президентски мандат, за който ще се приказва десетилетия напред. А той и още не е приключил!
Принципност и неизменност - това са може би двете отличителни черти на Радев, евентуално изковани и от воинската му специалност. Той не се върти като пумпал, неговото държание е предвидимо във всеки един миг. В разнообразни моменти той е ненавиждан или обичан от разнообразни партийни върхушки не тъй като мени позициите си, а таман противоположното - тъй като те са безпринципни.
2. “Няма да ми запушите устата, аз ще приказвам и върша това, което смятам за значимо за България. ” Той директно може би не би го дефинирал по този начин непосредствено, само че в действителност го прави всеки ден и по тази причина е най-уважаваният общественик към този момент 7 година
3. Радев не е политик - т.е. той не хитрува, не се води от лични егоистични ползи, не лъже от заран до вечер, лековерен е. А по силата на нашата - и освен наша, само че и евро-атлантическа среда - той наподобява несъответстващ, тъй като не е двуличник.
4. Румен Радев е устойчиво построена персона с ярки характерности и на прага на шестдесетата си годишнина би трябвало да продължи да бъде себе си. Нямам съмнения, че ще го направи.
5. Всичко, което към този момент загатнах. В интерес на истината, дотук ние сме имали положителни президенти, като се изключи един. Както би споделил Алф: “Благодаря, че не споменаваш имена ”. Бидейки не политик, а един от нас, Радев е най-хубавото, което сме имали. Не тъй като да си политик е неприятно - в противен случай, би следвало да е за почитание. Но не тук и не в този момент, за жалост. Под “тук и в този момент ” имам поради не просто и единствено обичаната ни България, само че и обичаната ми Европа.
1. Как съгласно вас съумява Румен Радев да удържа тежестта на всичко, през което мина през последните 3 година, в които трябваше да назначи 4 служебни държавни управления и да преживее офанзивите и от хора, които смяташе за съдружници?
2. Кое е най-силното обръщение от Радев, което сте чули за близо 7-те му години на държавния връх?
3. А най-голямата му уязвимост?
4. Какво би трябвало да промени и какво наложително да резервира в изявите си?
5. Какво го отличава от предшествениците му - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев?
1. Сложен президентски мандат, за който ще се приказва десетилетия напред. А той и още не е приключил!
Принципност и неизменност - това са може би двете отличителни черти на Радев, евентуално изковани и от воинската му специалност. Той не се върти като пумпал, неговото държание е предвидимо във всеки един миг. В разнообразни моменти той е ненавиждан или обичан от разнообразни партийни върхушки не тъй като мени позициите си, а таман противоположното - тъй като те са безпринципни.
2. “Няма да ми запушите устата, аз ще приказвам и върша това, което смятам за значимо за България. ” Той директно може би не би го дефинирал по този начин непосредствено, само че в действителност го прави всеки ден и по тази причина е най-уважаваният общественик към този момент 7 година
3. Радев не е политик - т.е. той не хитрува, не се води от лични егоистични ползи, не лъже от заран до вечер, лековерен е. А по силата на нашата - и освен наша, само че и евро-атлантическа среда - той наподобява несъответстващ, тъй като не е двуличник.
4. Румен Радев е устойчиво построена персона с ярки характерности и на прага на шестдесетата си годишнина би трябвало да продължи да бъде себе си. Нямам съмнения, че ще го направи.
5. Всичко, което към този момент загатнах. В интерес на истината, дотук ние сме имали положителни президенти, като се изключи един. Както би споделил Алф: “Благодаря, че не споменаваш имена ”. Бидейки не политик, а един от нас, Радев е най-хубавото, което сме имали. Не тъй като да си политик е неприятно - в противен случай, би следвало да е за почитание. Но не тук и не в този момент, за жалост. Под “тук и в този момент ” имам поради не просто и единствено обичаната ни България, само че и обичаната ми Европа.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ