Социалното подпомагане за хора с най-ниски доходи, или изобщо без

...
Социалното подпомагане за хора с най-ниски доходи, или изобщо без
Коментари Харесай

Анализ: Получателите на социални помощи са около 1,2% от населението

Социалното подкрепяне за хора с най-ниски приходи, или въобще без приходи, има извънредно стеснен обхват  – все още получатели на месечни помощи са към 1,2 % от популацията, до момента в който по данни на Национален статистически институт под прага на бедността през 2020 година са били 23,8 на 100 от популацията на страната. Това се показва в разбор на Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Анализът е оповестен на страницата на ИПИ. 

Според ИПИ предложенията на Министерството на труда и обществената политика за промени в общественото подкрепяне са от дълго време чакани и нужни. 

Измененията плануват възстановяване на обмена до данни и регистри на чиновниците в системата на общественото подкрепяне, както и облекчение на някои рестриктивни санкционни разпореждания, свиващи достъпа до месечни помощи. Основната цел на плана обаче е разширение на обсега на подпомагането и увеличение на размера на поддръжката. За постигането на тази цел министерството предлага базата за установяване на помощите да бъде линията на беднотия за съответната година, избрана с разпореждане на Министерския съвет, вместо така наречен обезпечен най-малък приход, се напомня в разбора. 

Публичните запаси, ориентирани към подкрепяне на семействата с най-ниски приходи съставляват едвам 2 % от общите разноски за обществено подкрепяне, планувани в бюджета за 2022 година, за сметка на редица други принадлежности за обществени прехвърляния без подоходен тест или с доста необятен обсег, считат от ИПИ. В  анализа се показва, че цялостната архитектура на системата за обществено обезпечаване и обществено подкрепяне у нас не подсигурява ориентирана и съответна поддръжка, което разумно води до ниска успеваемост на прехвърлянията за понижаване на бедността и неравенствата. 

Според ИПИ в основата на тези проблеми е обвързването на подпомагането с така наречен обезпечен най-малък приход (ГМД) – големина, чийто размер се дефинира и променя без никаква връзка с справедливи критерии. Така да вземем за пример, през последните повече от 10 години ГМД съвсем не е променян. През 2009 година ГМД е 65 лева а след 2018 година е закрепен на настоящето си равнище – 75 лева Докато през 2009 година равнището на ГМД е над 27 % от минималната работна заплата в страната, то през 2021 година е към този момент едвам 11,5 %. Това естествено води до стесняване както на броя на бенефициентите, по този начин и на размера на изплащаната помощ. За разлика от това, линията на беднотия се дефинира всяка година, стъпвайки на справедливи данни на Национален статистически институт, показват от ИПИ. 

Въпреки че съответните параметри за всеки обособен тип обществена помощ, както и за установяване на потребностите за другите видове семейства се дефинират в правилника за използване на закона, показаната предварителна оценка на въздействието на препоръчаните от общественото министерство промени дава индикации, че броят на подпомаганите лица и фамилии и размерите на подпомагането ще бъдат увеличени. Безспорно това е стъпка в вярната посока и ще реши най-малко отчасти дълго заобикаляни проблеми в напъните за понижаване на риска от беднотия и обществено изключване, считат от ИПИ. 

Според Лъчезар Богданов обезпечаването на съответна обществена поддръжка на семействата в дълбока беднотия е значим фактор за триумфа на други политики с дълготрайно значение. Така да вземем за пример, включването и задържането на деца в учебно заведение е главен инструмент за увеличение на опциите за икономическа интензивност и трайно превъзмогване на общественото изключване в бъдеще. Успехът на тези ограничения обаче е изправен пред предизвикването на дълбоките материални ограничения измежду част от децата в уязвими групи, се показва в разбора.
 
Източник: dariknews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР