Какво очакват от живота 15-годишните ученици? Доклад на ОИСР
Социално-емоционалните умения са решаващи за университетския триумф , професионалната реализация и качеството на живот на младежите. Това е главният извод от единственото по рода си световно изследване на Организацията за икономическо съдействие и развиване /ОИСР/ за социално-емоционалните умения на 15-годишните възпитаници, който беше показан в София.
Проучването се организира за повторно и обгръща над двадесет страни от четири континента, а Фондация „ Лъчезар Цоцорков “ обезпечава включването на България в него. У нас проучването е извършено измежду 3012 възпитаници и 555 учители от 80 учебни заведения в цялата страна, като въпросниците са попълвани от учениците, учителите и шефовете на учебните заведения.
„ Изключително съм горделив, че Фондация „ Лъчезар Цоцорков “ спомогна България да бъде определена за хазаин на представянето на световния отчет на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, макар че страната ни към момента не е пълновръстен член на Организацията “ , разяснява Димитър Цоцорков, член на Управителния съвет на Фондация „ Лъчезар Цоцорков “.
Проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и раз показва заключения по 5 основни области от социално-емоционалното развиване на учениците: напредничавост (любознателност, приемане, творчество), отговорност (самоконтрол, непримиримост, мотивация), съгласуваност (социалност, асертивност, енергичност), съдействие (емпатия, доверие) и хладнокръвие (устойчивост на стрес, оптимизъм, надзор на емоциите), които имат директна връзка с университетския и житейския триумф на младежите . С оглед на ниските просветителни резултати, засечени от PISA и националното външно оценяване , социално-емоционалното обучение предлага допустимо решение и метод, който може да обърне отрицателната наклонност у нас.
„ Това изследване ни приканва да погледнем на децата и техните потребности холистично и да признаем, че качественото обучение би трябвало да бъде всеобхватно и да ги развива освен академично. Въвеждането на просветителни политики за развиване на социално-емоционалните умения може да бъде ефикасна тактика за възстановяване на университетските резултати и професионалната реализация на нашите възпитаници “ , разяснява Йоана Маринова, изпълнителен шеф на фондация „ Лъчезар Цоцорков “, при представянето на данните от изследването за България.
Българските 15-годишни възпитаници по отношение на връстниците им по света
Целта на проучването е да даде взор върху това по какъв начин социално-емоционалните умения /СЕУ/ благоприятстват повишението на достиженията и сполучливата реализация на младежите.
За разлика от PISA, фокусът на проучването не е да съпоставя просветителни достижения на възпитаници от разнообразни страни, само че все пак посредством разбор на резултатите си по отношение на други страни, България може да приоритизира области за усъвършенстване .
Социално-емоционални умения и научен триумф
В България 71% от 15-годишните чакат да завършат висше обучение , а 45% чакат да имат управническа позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете упования са под междинното равнище в изследването по отношение на другите страни (съответно 84% и 57%).
У нас високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство/ музика са непосредствено свързани със социално-емоционалните уменията за напредничавост, отговорност, съдействие и хладнокръвие, демонстрира проучването.
Социални неравенства и социално-емоционални умения
Най-много изпъкват обществените неравенства измежду 15-годишните възпитаници, които в България са най-изразени спрямо другите страни. Както и при университетските достижения, социално-икономическият и културният статуси на учениците оказват относително огромно въздействие и върху развиването на социално-емоционалните им умения.
„ Ако желаеме да напредваме като общество би трябвало да преодолеем тези неравенства, като обърнем внимание на учебните заведения с ниски университетски достижения, да повишим шансове на тези деца и в същия развой да подкрепим и техните учители “ , разяснява Йоана Маринова.
Ангажираност към просветителния развой
В България 65% от 15-годишните възпитаници са закъснявали за учебно заведение най-малко един път през последните две седмици преди провеждането на изследването, което е над междинното за връстниците им в останалите страни (48%). У нас 45% са пропуснали образователни часове, при приблизително 29% от интервюираните . Резултатите от проучването демонстрират, че възпитаници с по-високи равнища на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и отсъстват от учебно заведение.
Едновременно с това процентът на учениците, които показват терзания, свързани с проби или учебни задания и домашна работа, е сред 5 и 10% по-нисък от останалите страни , което до известна степен се дължи на по-ниската ангажираност в образователния развой.
Извадката от учениците в профилирани гимназии у нас обаче демонстрира, че равнищата на тревога при тях са по-високи. Това оказва въздействие върху тяхното богатство и обществени взаимоотношения. Факторите като мощен научен напън и конкуренция в профилираните гимназии могат да изострят признаците на тревога.
„ Ангажираността на учениците зависи от обезпечаването на подкрепяща учебна среда, която им дава възприятие за принадлежност, построява връзки сред родители, учители и общността в която живеят децата. Когато връзката сред учебното заведение и общността е нарушена, виждаме ниски резултати. Има директна връзка сред ангажирането на родителите и въвличането им в просветителните процеси и университетския триумф на учениците. Включването на родителите и общността в просветителните процеси е “запазена марка ” на сполучливото учебно заведение “ , прибавя Йоана Маринова.
Вредни привички
15-годишните възпитаници в България по-често демонстрират нездравословно държание и нездравословни привички , спрямо връстниците им от други страни във връзка с пушене на цигари, пиянство на алкохол и нередовно хранене. В България 40% от 15-годишните възпитаници оповестяват, че са пушили цигари или са опитвали алкохол най-малко един път в живота си, което е над междинното в изследването (17%). В България 47% от 15-годишните не закусват през множеството дни спрямо 37% приблизително за останалите страни.
„ Най-често срещаните аргументите за прояви на нездравословно държание и нездравословни привички са неналичието на мотивация и визия за бъдеща реализация, в композиция с ниско самочувствие и липса на прочувствен надзор “ , разяснява Йоана Маринова.
В контраст на нездравословните привички, за които оповестяват българските 15-годишни възпитаници, 33,7% от тях показват, че всекидневно правят най-малко 20 минути интензивна физическа интензивност . Средно за участващите страни – 26,6%.
Отвъд няколкото области, които демонстрират обилни разлики, България се движи в крайник със междинните резултати на всички участващи страни и даже има обнадеждаващи данни. Така да вземем за пример 43% от българските 15-годишни възпитаници са задоволени от живота си , като за съпоставяне приблизително за участващи страни/градове този дял е 31 %.
Връзката сред СЕУ и университетските и професионални триумфи на децата е по-ярко изразена в България от другите страни, което я прави надеждна намеса. Проучването демонстрира, че социално-емоционалните умения са ключ към благополучието и неразделна част от една ефикасна просветителна система. Интегрирането на констатациите от изследването в просветителни политики е основно за реализацията на капацитета на българските деца, с цел да се насърчи развиването на социално-емоционалните умения при всички тях.
