Социалните ще решават без съд за отнемане на деца?
Социалните ще вземат решение без съд за лишаване на деца? В летния сезон тихомълком се промъкват промени в Семейния кодекс, пише . В медиите се натъртва главно на разширение опцията на осиновените да познават биологичните си родители, както и на известно ограничение основанията за преустановяване на осиновяването.
„ Под радара “ обаче минават промени,
отварящи злокобна опция за лишаване на деца без право на родителя да се намеси, за коeто години наред родителските организации бяха упреквани в
„ неоснователна интрига и сеене на суматоха “.
Да, „ закон за лишаване на деца “ в България няма. Но точно в Семейния кодекс се уреждат обстановките за „ осиновяване без единодушие на родител “, което явно е същото.
Според адвокати към момента предвижда осиновяване без единодушие на родителя да се позволява, когато детето е настанено в обществена или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа
(отнето е от родителя от социалните) и в период до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред родителят публично не е изискал да му бъде върнато, като това искане може да стане и в правосъдно дело по оборване на настаняването или когато детето е записано
в регистъра за осиновяване.
Тъй като няма законови правила, даже все още огромна част от родителите не са известени черно на бяло (с входящи номера и подпис) за опцията и периода да си изискат назад децата.
С признатите на първо четене депутатите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС гласоподаваха да няма опция настояването за реинтеграция в фамилната среда на родителя или негови близки да стане в правосъдна зала. Така молбата на родителя се подава само
пред обществените служби.
А когато макар изявено предпочитание за връщане на детето общественият служащ е решил, че са налице следните условия – родителите и настойниците се намират в трайна неспособност
да го отглеждат или детето
е жертва на принуждение в фамилията и съществува сериозна заплаха от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и обществено развиване, осиновяването
ще се позволява без единодушието на родител.
Разбира се, това има своите учредения в дадени случаи на последна родителска безнаказаност. Но в същото време съкратените периоди (6 месеца) и делегирането на базови права по отношение на живота
и бъдещето на човешко създание
само посредством системата на обществените грижи основава големи учредения за терзание. Толкова повече че от дълго време измежду популацията е публикувана информация за корупция и безвластие в тези среди.
„ Една от препоръчаните промени в §11 планува смяна в чл.93, ал.2 и ал.3, като с нея се цели коренна смяна в съществуващото законодателство на страната, която би довела до основна и голословна смяна в публичните връзки.
На първо място, планува се
осиновяване на дете без единодушие на неговия родител да става в случаите, когато то е настанено в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство,
чиито родители в период от 6 месеца
без основателна причина не са поискали преустановяване на настаняването и връщане на детето или смяна на мярката с настаняване на детето в семейство на близки и родственици. /§11 – чл.93 ал.2/
Съставителите на тези текстове
обаче не са предложили обективно обяснение на термина „ основателна причина “, което предпоставя едно субективно пояснение на закона от административния орган и
основава неприемлива опция
за корист с власт. Едноличното решение, което се планува, а точно само административно предписание за регистриране към регистъра за осиновяване, без за това деяние
да бъде тествано и доказано
от правосъден орган и без родителят даже да бъде известен за това административно решение, предпоставя както опцията
за субективни неточности от страна
административния орган, по този начин и концентрира неприемлива власт на държавна насила в ръцете на едноличен орган. “
Един от главните претекстове за смяна на Семейния кодекс е да се облекчи процедурата по откриване биологичните родители по избор на осиновения след 18-годишна възраст.
Правата на децата да бъдат третирани
като субекти се загатват и в Закона за протекция на детето (ЗЗД), като в някои „ прогресивни “ законодателства на европейски страни тези права стигат прекомерно надалеч в посока .
Въпреки тези трендове, когато става дума за улеснено осиновяване, правата на децата внезапно се лимитират. Отново изтъквам мнението на Движение “Българско семейство “:
„ Част от децата, които биват отнемани
от родителите си, са на възраст, на която имат построени мощни прочувствени връзки с родителите си и не е в техен интерес те да бъдат разкъсвани.
Ето за какво считаме за неприемливо
децата и изключително тези, които са над 10-годишна възраст, да бъдат вписвани за осиновяване, без да е поискано
и тяхното категорично единодушие за това.
В актуалното общество децата от дълго време играят ролята на индивид, а не на обект в публичните връзки и е неприемливо да не бъде взето тяхното мнение за толкоз фрапантна крачка,
способна да промени напълно техния живот.
В този смисъл е и духът на Закона за протекция на детето, в който на всяко дете се гледа като на индивид на правото със своите права и законни ползи, и му се дава опция и право на умишлен избор
във всички значими за живота му решения.
Следва да отбележим също, че избраният период от 6 месеца е извънредно дребен, с цел да бъдат по този начин изрично раздрани фамилните връзки, основани на биологична основа,
посредством потреблението на административна насила,
още повече че не са налице правни правила, които да задължават административния орган да постави старания
за заздравяването на тези фамилии.
В доста случаи родителят, изпаднал в усложнение, се нуждае от по-голяма помощ и повече време,
с цел да стъпи на крайници и да
обезпечи финансова и материална основа за децата си. Недопустимо е вместо да помогне на тези родители,
страната да унищожава цели фамилии,
защото по този начин накърнява устоите на обществото. Ако тези текстове бъдат признати в този тип, ще станем очевидци на административни дейности, които вместо да бъдат в помощ на родителите, ще ги санкционират
за неблагополучията, които са им се случили. “
Наблюдаващи законопроекта адвокати показват също, че услугата „ Повишаване на родителския потенциал “, предлагана от Центровете за социална поддръжка, трае към
една година във времето.
Това по никакъв начин не кореспондира със незабавните периоди от 6 месеца, в които детето към този момент да бъде включено в указател за осиновяване,
до момента в който страната сякаш поставя старания
да заздрави фамилната му среда. Някои съперници на новия законопроект загатват, че над 6 месеца продължава ремонт на едно непригодно жилище, и при всички случаи над 6 месеца продължава възобновяване след акцидент и намирането на работа на родител.
Предвид най-вече ниския учебен
статус на „ несправящите се “ (а постоянно любящи) родители, в законопроекта, както и в досегашния Семеен кодекс, не е планувано никакво обвързване на страната да окаже правна помощ, уточнения и препоръки по отношение на периодите родителят да си изиска назад детето или да изиска то да
бъде интегрирано измежду родственици и близки.
Във връзка с правата на децата значително наставнически организации молят да бъде основан и указател на лицата, които са имали прояви на педофилия, което да бъде регистрирано
при положение на тяхна рекламация за осиновяване на дете.
При липса на подобен указател облекчение изискванията на осиновяване и утежняване изискванията за преустановяване на осиновяването навяват мисли за поддръжка на необикновен тип горист бизнес.
Само това да беше смяната в Семейния кодекс (СК), е доста притеснително.
„ На първо място, родителите са изключени от правосъдните производства според член 93 ал.4 от Семеен кодекс, а не както член 133 от сегашния Семеен кодекс
им подсигурява чуването в съда.
На второ място, ограниченията според член 25 от Закон за задълженията и договорите се ползват освен при отговорно държание на родителя, а при всевъзможни сложни житейски обстановки като пожар, гибел на единия родител,
болест или акцидент,
които са провокирали намесата на страната, налагайки в общия случай незабавно извеждане на дете от фамилията, в това число до момента в който родителите си стъпят на краката.
Основанията за отнемане от наставнически права
са разнообразни от основанията за извеждане на дете отвън фамилията, а член 84 ги приравнява и то по един заповеднически и наказателен метод “, написа в мнението си . И продължава:
„ Недоумение буди и фактът, че в новите текстове отпада обследването на най-хубавия интерес на детето,
което участва в сегашния кодекс.
Всички случаи се третират еднообразно и в къси периоди, въпреки че могат да бъдат доста разнообразни и да произтичат от разнообразни житейски обстановки, без оглед на това дали става въпрос за непочтеност на родителите или злощастно течене на събитията, вследствие на материални и други усложнения. “
„ Липсата на достъп от страна на родителите
до документите по обществения случай утежнява обстановката, като се основават благоприятни условия за злоупотреби, защото протоколите за визитите се създават в един образец, нямат номерация и подлежат елементарно на корекции. “
„ Това, че един ден родителите могат да
открият, че децата им са осиновени без тяхното познание, без да е имало правосъдно дело за лишаване на родителските права и без да са имали опция да се защитят, както и без да са регистрирани съответните житейски обстановки и съответният интерес на детето, не е единствено догадка. “
Наблюдаващи измененията юристи споделят в обществените мрежи за случаи даже на политици, притискани в други страни да трансформират публичните си позиции в подмяна на това, да не им бъдат отнети децата. Разбира се, посредством фината измама, наричана от древността
„ да вършиш зло посредством закон “.
Малцина знаят, че в законодателството не е планувана отговорност за подаване на подправени сигнали. В този смисъл са вероятни злоупотреби при извеждане на деца от фамилията вследствие на подаден неизвестен сигнал против родителите. По този метод се отварят благоприятни условия за изнудване, възмездие или обезпечаване на спомагателна
претовареност в обществените услуги за деца.
Това отваря врата освен „ ударени от живота обеднели хора “, а даже длъжностни лица и държавни чиновници да бъдат изнудвани посредством децата им. Реално всеки може да подаде подправен сигнал за принуждение над дете,
да бъде стартирана процедура
по протекция на база на мощно субективните понятия за „ дете в риск “, след което детето да бъде изведено от фамилията, а в период от шест месеца – да бъде включено в Национална електронна система за цялостно осиновяване без единодушието на родителите.
„ Под радара “ обаче минават промени,
отварящи злокобна опция за лишаване на деца без право на родителя да се намеси, за коeто години наред родителските организации бяха упреквани в
„ неоснователна интрига и сеене на суматоха “.
Да, „ закон за лишаване на деца “ в България няма. Но точно в Семейния кодекс се уреждат обстановките за „ осиновяване без единодушие на родител “, което явно е същото.
Според адвокати към момента предвижда осиновяване без единодушие на родителя да се позволява, когато детето е настанено в обществена или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа
(отнето е от родителя от социалните) и в период до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред родителят публично не е изискал да му бъде върнато, като това искане може да стане и в правосъдно дело по оборване на настаняването или когато детето е записано
в регистъра за осиновяване.
Тъй като няма законови правила, даже все още огромна част от родителите не са известени черно на бяло (с входящи номера и подпис) за опцията и периода да си изискат назад децата.
С признатите на първо четене депутатите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС гласоподаваха да няма опция настояването за реинтеграция в фамилната среда на родителя или негови близки да стане в правосъдна зала. Така молбата на родителя се подава само
пред обществените служби.
А когато макар изявено предпочитание за връщане на детето общественият служащ е решил, че са налице следните условия – родителите и настойниците се намират в трайна неспособност
да го отглеждат или детето
е жертва на принуждение в фамилията и съществува сериозна заплаха от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и обществено развиване, осиновяването
ще се позволява без единодушието на родител.
Разбира се, това има своите учредения в дадени случаи на последна родителска безнаказаност. Но в същото време съкратените периоди (6 месеца) и делегирането на базови права по отношение на живота
и бъдещето на човешко създание
само посредством системата на обществените грижи основава големи учредения за терзание. Толкова повече че от дълго време измежду популацията е публикувана информация за корупция и безвластие в тези среди.
„ Една от препоръчаните промени в §11 планува смяна в чл.93, ал.2 и ал.3, като с нея се цели коренна смяна в съществуващото законодателство на страната, която би довела до основна и голословна смяна в публичните връзки.
На първо място, планува се
осиновяване на дете без единодушие на неговия родител да става в случаите, когато то е настанено в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство,
чиито родители в период от 6 месеца
без основателна причина не са поискали преустановяване на настаняването и връщане на детето или смяна на мярката с настаняване на детето в семейство на близки и родственици. /§11 – чл.93 ал.2/
Съставителите на тези текстове
обаче не са предложили обективно обяснение на термина „ основателна причина “, което предпоставя едно субективно пояснение на закона от административния орган и
основава неприемлива опция
за корист с власт. Едноличното решение, което се планува, а точно само административно предписание за регистриране към регистъра за осиновяване, без за това деяние
да бъде тествано и доказано
от правосъден орган и без родителят даже да бъде известен за това административно решение, предпоставя както опцията
за субективни неточности от страна
административния орган, по този начин и концентрира неприемлива власт на държавна насила в ръцете на едноличен орган. “
Един от главните претекстове за смяна на Семейния кодекс е да се облекчи процедурата по откриване биологичните родители по избор на осиновения след 18-годишна възраст.
Правата на децата да бъдат третирани
като субекти се загатват и в Закона за протекция на детето (ЗЗД), като в някои „ прогресивни “ законодателства на европейски страни тези права стигат прекомерно надалеч в посока .
Въпреки тези трендове, когато става дума за улеснено осиновяване, правата на децата внезапно се лимитират. Отново изтъквам мнението на Движение “Българско семейство “:
„ Част от децата, които биват отнемани
от родителите си, са на възраст, на която имат построени мощни прочувствени връзки с родителите си и не е в техен интерес те да бъдат разкъсвани.
Ето за какво считаме за неприемливо
децата и изключително тези, които са над 10-годишна възраст, да бъдат вписвани за осиновяване, без да е поискано
и тяхното категорично единодушие за това.
В актуалното общество децата от дълго време играят ролята на индивид, а не на обект в публичните връзки и е неприемливо да не бъде взето тяхното мнение за толкоз фрапантна крачка,
способна да промени напълно техния живот.
В този смисъл е и духът на Закона за протекция на детето, в който на всяко дете се гледа като на индивид на правото със своите права и законни ползи, и му се дава опция и право на умишлен избор
във всички значими за живота му решения.
Следва да отбележим също, че избраният период от 6 месеца е извънредно дребен, с цел да бъдат по този начин изрично раздрани фамилните връзки, основани на биологична основа,
посредством потреблението на административна насила,
още повече че не са налице правни правила, които да задължават административния орган да постави старания
за заздравяването на тези фамилии.
В доста случаи родителят, изпаднал в усложнение, се нуждае от по-голяма помощ и повече време,
с цел да стъпи на крайници и да
обезпечи финансова и материална основа за децата си. Недопустимо е вместо да помогне на тези родители,
страната да унищожава цели фамилии,
защото по този начин накърнява устоите на обществото. Ако тези текстове бъдат признати в този тип, ще станем очевидци на административни дейности, които вместо да бъдат в помощ на родителите, ще ги санкционират
за неблагополучията, които са им се случили. “
Наблюдаващи законопроекта адвокати показват също, че услугата „ Повишаване на родителския потенциал “, предлагана от Центровете за социална поддръжка, трае към
една година във времето.
Това по никакъв начин не кореспондира със незабавните периоди от 6 месеца, в които детето към този момент да бъде включено в указател за осиновяване,
до момента в който страната сякаш поставя старания
да заздрави фамилната му среда. Някои съперници на новия законопроект загатват, че над 6 месеца продължава ремонт на едно непригодно жилище, и при всички случаи над 6 месеца продължава възобновяване след акцидент и намирането на работа на родител.
Предвид най-вече ниския учебен
статус на „ несправящите се “ (а постоянно любящи) родители, в законопроекта, както и в досегашния Семеен кодекс, не е планувано никакво обвързване на страната да окаже правна помощ, уточнения и препоръки по отношение на периодите родителят да си изиска назад детето или да изиска то да
бъде интегрирано измежду родственици и близки.
Във връзка с правата на децата значително наставнически организации молят да бъде основан и указател на лицата, които са имали прояви на педофилия, което да бъде регистрирано
при положение на тяхна рекламация за осиновяване на дете.
При липса на подобен указател облекчение изискванията на осиновяване и утежняване изискванията за преустановяване на осиновяването навяват мисли за поддръжка на необикновен тип горист бизнес.
Само това да беше смяната в Семейния кодекс (СК), е доста притеснително.
„ На първо място, родителите са изключени от правосъдните производства според член 93 ал.4 от Семеен кодекс, а не както член 133 от сегашния Семеен кодекс
им подсигурява чуването в съда.
На второ място, ограниченията според член 25 от Закон за задълженията и договорите се ползват освен при отговорно държание на родителя, а при всевъзможни сложни житейски обстановки като пожар, гибел на единия родител,
болест или акцидент,
които са провокирали намесата на страната, налагайки в общия случай незабавно извеждане на дете от фамилията, в това число до момента в който родителите си стъпят на краката.
Основанията за отнемане от наставнически права
са разнообразни от основанията за извеждане на дете отвън фамилията, а член 84 ги приравнява и то по един заповеднически и наказателен метод “, написа в мнението си . И продължава:
„ Недоумение буди и фактът, че в новите текстове отпада обследването на най-хубавия интерес на детето,
което участва в сегашния кодекс.
Всички случаи се третират еднообразно и в къси периоди, въпреки че могат да бъдат доста разнообразни и да произтичат от разнообразни житейски обстановки, без оглед на това дали става въпрос за непочтеност на родителите или злощастно течене на събитията, вследствие на материални и други усложнения. “
„ Липсата на достъп от страна на родителите
до документите по обществения случай утежнява обстановката, като се основават благоприятни условия за злоупотреби, защото протоколите за визитите се създават в един образец, нямат номерация и подлежат елементарно на корекции. “
„ Това, че един ден родителите могат да
открият, че децата им са осиновени без тяхното познание, без да е имало правосъдно дело за лишаване на родителските права и без да са имали опция да се защитят, както и без да са регистрирани съответните житейски обстановки и съответният интерес на детето, не е единствено догадка. “
Наблюдаващи измененията юристи споделят в обществените мрежи за случаи даже на политици, притискани в други страни да трансформират публичните си позиции в подмяна на това, да не им бъдат отнети децата. Разбира се, посредством фината измама, наричана от древността
„ да вършиш зло посредством закон “.
Малцина знаят, че в законодателството не е планувана отговорност за подаване на подправени сигнали. В този смисъл са вероятни злоупотреби при извеждане на деца от фамилията вследствие на подаден неизвестен сигнал против родителите. По този метод се отварят благоприятни условия за изнудване, възмездие или обезпечаване на спомагателна
претовареност в обществените услуги за деца.
Това отваря врата освен „ ударени от живота обеднели хора “, а даже длъжностни лица и държавни чиновници да бъдат изнудвани посредством децата им. Реално всеки може да подаде подправен сигнал за принуждение над дете,
да бъде стартирана процедура
по протекция на база на мощно субективните понятия за „ дете в риск “, след което детето да бъде изведено от фамилията, а в период от шест месеца – да бъде включено в Национална електронна система за цялостно осиновяване без единодушието на родителите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ