Бойка Трифонова: Чувам огромна глупост на протеста, че България била ударила дъното
Социалните мрежи врят и кипят поради мощен статус на една потребителка. Обикновени жители, публицисти и политици споделят думите ѝ, в които тя разсъждава блъснала ли е България дъното. Ето какво написа Бойка Трифонова без редакторска интервенция:
БЪЛГАРИЯ УДАРИ ДЪНОТО е имитация, която слушам доста постоянно в последно време както от опозиционни водачи, по този начин и от протестиращи в стилната в последно време разходка, наречена "Оставка ".
Сега ще ви опиша по кое време България беше блъснала дъното, но безспорното дъно - и това е част от моя действителен живот.
Твърди се, че на 7 юни 1990 г на митинга в София са пристигнали ЕДИН МИЛИОН ДУШИ от цялата страна. И несъмнено е по този начин. Аз също бях там. Стоях тъкмо под единия орел на моста. Бях родила бебе на 15 май 1990, оставях кърма в шише, обличах си единствената синя рокля, която имах и тичах по митингите.
Бебето ми е било едвам на 22 дни, само че за мен смяната в България беше от по-висшо значение. Грам не подозирах какви 10 години ще преживеем след този протест и по какъв начин, в действителност, сме били употребявани за задачата от други хора и техните дечица да станат милиардери, съсипвайки цялата България, обирайки всеки българин - до последния човек!.....
Моят татко - болшевик по сърце и разбиране - ми споделяше: "Недей! Не върви! Не знаеш какви хора стоят зад това! ", но аз - луда, смела и млада, тичах по митингите, доях си кърмата и я оставях да хранят бебето ми, скачах пред институциите и правех каквото всички на моята възраст правеха, с цел да желаеме ПРОМЯНА.
...
Е, стана тя каквато стана.... смяната.
Веднага изчезнаха стоките по магазините. Предприятията стопираха да работят до едно. На сегашните млади е мъчно да им се изясни по какъв начин е допустимо в магазина да има квадратни километри празни етажерки..... Как няма самун.
Как няма мляко. Как няма сирене. Как няма нищо, НИЩО! Завихри се Робинхудска престъпност - разбиваха магазините, крадяха им складовете и оставяха извън по едно от нещата, които са намерили в склада: пакет захар, пакет брашно, бутилка гроздова..... Ние се вбесявахме, само че нямаше надзор, милицията беше изцяло парализирана, правосъдната система и тя.... Настана безвластие, каквото България не е виждала в никакъв случай!
.... През 1994 родих второто си дете. Природата си желае своето, макар ужасиите в които живеехме всички в тази измъчена страна. И тогава всичко стана още по-зловещо! Нямаше бензин - получаваш ваучър за 40 литра на месец. Купонът не беше за това да ти е гратис или на ниска цена, а за това, че ти се дава право да заредиш тъкмо 40 литра и нито грам повече.
Нямаше ток. Токът спираше и се пускаше на всеки два часа.
Нямаше вода в София. Бяха продали водата за електричество. Водата беше 18 часа имаш и 36 часа НЯМАШ.
Нямаше мляко, децата ми бяха на кисело мляко. Трябваха ми 4 кофички дневно, само че нямах право на това, тъй че други жалостиви хора ми даваха купоните си,за да си храня децата. Не беше задоволително да имам купони - трябваше да се откри магазин с мляко! И тогава, моите родители ставаха в 4 ч, отиваха да се подредят пред магазина на опашка, топлеха се на запалени варели до момента в който стане 8ч, та магазинът да отвори и те да са номер 100 от опашката, та да вземат киселото мляко..... Зловещите запалени варели за отопление на опашките ще останат вечно в главата ми - до момента в който съм жива....
Ще ви опиша една преживелица. Купоните ни даваха право да си купим нещо. Например, на човек за седмица се падаха два хляба, половин пиле, едно масло, 400 гр месо, 200 гр сирене. Бях събрала купони за месо, само че месо нямаше. И внезапно някой ми сподели, че в месарския на улица Бяло море са пуснали месо!....
Кърмех бебето на три часа тогава. Накърмих го, сграбчих количката, качих се в рейса и отидох да се нареждам на опашката, а тя с няколко стотин индивида, пристигнали и те за месо..... Минава час, минават два, минават три.... и бебето стартира да реве, тъй като е гладно, а аз още съм доста надалеч от вратата на магазина.
То беше положително бебе, добродушно, разбираше като че ли на какви изтезания съм подложена, с цел да хапна месо и да му осигуря по-добра кърма от онази, която с тъга събирах от картофи и моркови. Но, като стартира да плаче, хората - така и така изнервени от висенето на опашката - взеха да ми се карат. Да накарам бебето да млъкне....
"Не мога - споделям - гладно е. Време му е за кърмене "... Тук е моментът да кажа, че в ония времена да извадиш гърда на обществено място и да кърмиш се третираше надали не като сексуален акт на обществено място. Пък и каква кърма да имам - бях гладна, бях изпосталяла, бях станала на съчка... Ядосаните в опашката ми подвикваха, че бебето месо не ядяло. Да, не яде, само че аз ТРЯБВА ДА ЯМ, с цел да мога да го кърмя.
Е, откриха се по-добри хора, които ме пропуснаха пред тях, влязох в заветния магазин и купих кг и триста грама свинско. В идващите месеци не видях отново толкоз месо вкупом...
Тук е моментът да кажа, че децата, родени през 90-те са МНОГО ТРУДНО основани и отгледани, а в този момент тъкмо те са на площада против нас.... След като незнайни хора ни скараха с родителите ни, в този момент същите желаят да ни скарат с децата ни.
...
Чак след идването на Царя нещата започнаха да си идват на мястото. Мутрите стопираха да тормозят хора. Полицаите се заеха да работят - постепенно, само че въпреки всичко ги имаше. Кражбите по домовете и магазините внезапно понижиха. Урегулираха се нещата с бизнеса - постепенно, само че твърдо нагоре. Онзи ден, на автомагистрала Тракия имаше толкоз коли, колкото на претрупан бул. в София. Значи хората са добре, щом пътуват. Дебелеят. Изглеждат по-млади. Четох, че в Израел за 2019 г са пристигнали 3,5 милиона туристи, а у нас 12,5 милиона!.... А в Израел е сакралният за целия свят Йерусалим!....
Дъно.
Какво ДЪНО?
Ударихме дъното на простотията! Васил Божков е човек с неописуемо низки пристрастености и той знае по какъв начин да извлече от индивида най-мръсната му страна нескрито. Направи го с лотарията си, в този момент го прави с митингите. Навред се шири езикът на експанзията, на цинизмите, на мръсотиите, на вулгарността. Бойко Борисов бил говорел мръсотии.... Я се вижте по групите в поддръжка на Радев и митинга по какъв начин говорите вие!... Никога в тая мирна и сладка страна не се е ширила такава ПРОСТОТИЯ, такава ПРОСТАЩИНА, такава СЕЛЯНИЯ!!!....
Днес и откак изобщо съществува тази България, ние в нея живеем най-добре. Ходих малко наляво - надясно по света и видях всичко. Видях уредените страни с бруталната полицейщина. Видях неуредените страни с бруталната беднотия. Видях доста! И споделям - с кръвта си ще се подпиша под това - България е най-хубавата страна за живеене в целия свят!
ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ СА В ЧУЖБИНА?
И на това имам отговор. След като 45 години предприемачеството беше изцяло унищожено, в страната ни нямаше отде да се вземат бизнесмени внезапно. Предприемачът е човек, който основава бизнес, наема хора, раздава заплати, прави по този начин, че по-скромните хора да могат да работят нещо.
Той обезпечава работа и приход на 100, хиляда, 10 хиляди фамилии. Понеже не всекиму е допустимо самичък да си намира пътя в този живот. В света, обаче, бизнесмените са златото на всяка страна. Там не ги изтребват, в противен случай. Възпитават ги, отглеждат ги. Обучават ги. При нас бизнесмените към момента са доста малко и огромна необичайност. Когато се концентрираме към тях, тогава и страната ще тръгне с гневна скорост напред!
Това мисля аз. Ако сте имали търпението да изчетете всичко до края, в случай че сте го харесали, споделете го и за други хора, изключително за тези от митинга.
*****
На фотографията: Легендарният протест от юни, 1990 г, след който всичко се срина изцяло за 10 години.
Бойка Трифонова
БЪЛГАРИЯ УДАРИ ДЪНОТО е имитация, която слушам доста постоянно в последно време както от опозиционни водачи, по този начин и от протестиращи в стилната в последно време разходка, наречена "Оставка ".
Сега ще ви опиша по кое време България беше блъснала дъното, но безспорното дъно - и това е част от моя действителен живот.
Твърди се, че на 7 юни 1990 г на митинга в София са пристигнали ЕДИН МИЛИОН ДУШИ от цялата страна. И несъмнено е по този начин. Аз също бях там. Стоях тъкмо под единия орел на моста. Бях родила бебе на 15 май 1990, оставях кърма в шише, обличах си единствената синя рокля, която имах и тичах по митингите.
Бебето ми е било едвам на 22 дни, само че за мен смяната в България беше от по-висшо значение. Грам не подозирах какви 10 години ще преживеем след този протест и по какъв начин, в действителност, сме били употребявани за задачата от други хора и техните дечица да станат милиардери, съсипвайки цялата България, обирайки всеки българин - до последния човек!.....
Моят татко - болшевик по сърце и разбиране - ми споделяше: "Недей! Не върви! Не знаеш какви хора стоят зад това! ", но аз - луда, смела и млада, тичах по митингите, доях си кърмата и я оставях да хранят бебето ми, скачах пред институциите и правех каквото всички на моята възраст правеха, с цел да желаеме ПРОМЯНА.
...
Е, стана тя каквато стана.... смяната.
Веднага изчезнаха стоките по магазините. Предприятията стопираха да работят до едно. На сегашните млади е мъчно да им се изясни по какъв начин е допустимо в магазина да има квадратни километри празни етажерки..... Как няма самун.
Как няма мляко. Как няма сирене. Как няма нищо, НИЩО! Завихри се Робинхудска престъпност - разбиваха магазините, крадяха им складовете и оставяха извън по едно от нещата, които са намерили в склада: пакет захар, пакет брашно, бутилка гроздова..... Ние се вбесявахме, само че нямаше надзор, милицията беше изцяло парализирана, правосъдната система и тя.... Настана безвластие, каквото България не е виждала в никакъв случай!
.... През 1994 родих второто си дете. Природата си желае своето, макар ужасиите в които живеехме всички в тази измъчена страна. И тогава всичко стана още по-зловещо! Нямаше бензин - получаваш ваучър за 40 литра на месец. Купонът не беше за това да ти е гратис или на ниска цена, а за това, че ти се дава право да заредиш тъкмо 40 литра и нито грам повече.
Нямаше ток. Токът спираше и се пускаше на всеки два часа.
Нямаше вода в София. Бяха продали водата за електричество. Водата беше 18 часа имаш и 36 часа НЯМАШ.
Нямаше мляко, децата ми бяха на кисело мляко. Трябваха ми 4 кофички дневно, само че нямах право на това, тъй че други жалостиви хора ми даваха купоните си,за да си храня децата. Не беше задоволително да имам купони - трябваше да се откри магазин с мляко! И тогава, моите родители ставаха в 4 ч, отиваха да се подредят пред магазина на опашка, топлеха се на запалени варели до момента в който стане 8ч, та магазинът да отвори и те да са номер 100 от опашката, та да вземат киселото мляко..... Зловещите запалени варели за отопление на опашките ще останат вечно в главата ми - до момента в който съм жива....
Ще ви опиша една преживелица. Купоните ни даваха право да си купим нещо. Например, на човек за седмица се падаха два хляба, половин пиле, едно масло, 400 гр месо, 200 гр сирене. Бях събрала купони за месо, само че месо нямаше. И внезапно някой ми сподели, че в месарския на улица Бяло море са пуснали месо!....
Кърмех бебето на три часа тогава. Накърмих го, сграбчих количката, качих се в рейса и отидох да се нареждам на опашката, а тя с няколко стотин индивида, пристигнали и те за месо..... Минава час, минават два, минават три.... и бебето стартира да реве, тъй като е гладно, а аз още съм доста надалеч от вратата на магазина.
То беше положително бебе, добродушно, разбираше като че ли на какви изтезания съм подложена, с цел да хапна месо и да му осигуря по-добра кърма от онази, която с тъга събирах от картофи и моркови. Но, като стартира да плаче, хората - така и така изнервени от висенето на опашката - взеха да ми се карат. Да накарам бебето да млъкне....
"Не мога - споделям - гладно е. Време му е за кърмене "... Тук е моментът да кажа, че в ония времена да извадиш гърда на обществено място и да кърмиш се третираше надали не като сексуален акт на обществено място. Пък и каква кърма да имам - бях гладна, бях изпосталяла, бях станала на съчка... Ядосаните в опашката ми подвикваха, че бебето месо не ядяло. Да, не яде, само че аз ТРЯБВА ДА ЯМ, с цел да мога да го кърмя.
Е, откриха се по-добри хора, които ме пропуснаха пред тях, влязох в заветния магазин и купих кг и триста грама свинско. В идващите месеци не видях отново толкоз месо вкупом...
Тук е моментът да кажа, че децата, родени през 90-те са МНОГО ТРУДНО основани и отгледани, а в този момент тъкмо те са на площада против нас.... След като незнайни хора ни скараха с родителите ни, в този момент същите желаят да ни скарат с децата ни.
...
Чак след идването на Царя нещата започнаха да си идват на мястото. Мутрите стопираха да тормозят хора. Полицаите се заеха да работят - постепенно, само че въпреки всичко ги имаше. Кражбите по домовете и магазините внезапно понижиха. Урегулираха се нещата с бизнеса - постепенно, само че твърдо нагоре. Онзи ден, на автомагистрала Тракия имаше толкоз коли, колкото на претрупан бул. в София. Значи хората са добре, щом пътуват. Дебелеят. Изглеждат по-млади. Четох, че в Израел за 2019 г са пристигнали 3,5 милиона туристи, а у нас 12,5 милиона!.... А в Израел е сакралният за целия свят Йерусалим!....
Дъно.
Какво ДЪНО?
Ударихме дъното на простотията! Васил Божков е човек с неописуемо низки пристрастености и той знае по какъв начин да извлече от индивида най-мръсната му страна нескрито. Направи го с лотарията си, в този момент го прави с митингите. Навред се шири езикът на експанзията, на цинизмите, на мръсотиите, на вулгарността. Бойко Борисов бил говорел мръсотии.... Я се вижте по групите в поддръжка на Радев и митинга по какъв начин говорите вие!... Никога в тая мирна и сладка страна не се е ширила такава ПРОСТОТИЯ, такава ПРОСТАЩИНА, такава СЕЛЯНИЯ!!!....
Днес и откак изобщо съществува тази България, ние в нея живеем най-добре. Ходих малко наляво - надясно по света и видях всичко. Видях уредените страни с бруталната полицейщина. Видях неуредените страни с бруталната беднотия. Видях доста! И споделям - с кръвта си ще се подпиша под това - България е най-хубавата страна за живеене в целия свят!
ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ СА В ЧУЖБИНА?
И на това имам отговор. След като 45 години предприемачеството беше изцяло унищожено, в страната ни нямаше отде да се вземат бизнесмени внезапно. Предприемачът е човек, който основава бизнес, наема хора, раздава заплати, прави по този начин, че по-скромните хора да могат да работят нещо.
Той обезпечава работа и приход на 100, хиляда, 10 хиляди фамилии. Понеже не всекиму е допустимо самичък да си намира пътя в този живот. В света, обаче, бизнесмените са златото на всяка страна. Там не ги изтребват, в противен случай. Възпитават ги, отглеждат ги. Обучават ги. При нас бизнесмените към момента са доста малко и огромна необичайност. Когато се концентрираме към тях, тогава и страната ще тръгне с гневна скорост напред!
Това мисля аз. Ако сте имали търпението да изчетете всичко до края, в случай че сте го харесали, споделете го и за други хора, изключително за тези от митинга.
*****
На фотографията: Легендарният протест от юни, 1990 г, след който всичко се срина изцяло за 10 години.
Бойка Трифонова
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ