Социалните мрежи традиционно са пълни с излишни заявления на горди

Социалните мрежи обичайно са цялостни с непотребни заявки на горди донори, които са отделили 12 лева от бюджета си за спасяването на коте, блъснато от автомобил.

В подтекста на апокалиптичните наводнения в няколко карловски села обаче мащабът на алтернативата " Да даря и да покажа на целия свят, че съм дарил ИЛИ да не даря и да се майтапя на тези които се хвалят, че са дарили " добива напълно нови измерения.

През последните два дни Фейсбук също беше наводнен, само че от фотоси на политици в дейна предизборна акция, които ринат тиня с лопати, обути с гумени ботуши. И от изказвания на други политици в дейна предизборна акция, обвиняващите първите в популизъм, яхване на човешка покруса за привличане на електорат и политическа отпадналост.

Както и, несъмнено, от принадлежащи на " елементарни хора " закачливо-жлъчни постове, бликащи от смела подигравка и достоен комизъм.

На пръв взор, фотосите на Кирил Петков, Никола Минчев, Елисавета Белобрадова, Теодор Михайлов, Мая Манолова прочие, оваляни в тиня и въоръжени с лопати, фактически като че ли танцуват на ръба на морала.

Но даже в акцията да има пиарски детайл, това не трансформира обстоятелството, че помощ се оказва на терен, от дни, че от нея има потребност и че става дума за същинска работа, която се случва в действителността. Независимо дали е документирано или не.



Това не трансформира и обстоятелството, че някои политици като Бойко Борисов, Слави Трифонов, Стефан Янев, Мустафа Карадайъ прочие, които също се борят за националната обич, не се появиха в наводнените села. Би било отлично, в случай че вместо това правят държавническата си работа, която в идеалния случай също би следвало да е в интерес на хората, само че уви, това, което от началото на акцията видяхме от Трифонов, са гръмки предизборни клипове и.

Стефан Янев ни занима с извънредно значимия въпрос, Борисов се снима с Лили Иванова през летния спектакъл в Стара Загора, а Карадайъ просто плюе по всички останали.

Та в случай че жителите на Богдан и Каравелово на 2 октомври гласоподават за тези, които са чистили тинята от мазетата им, това ще е доста по-честно гласоподаване от други нередки подбуди за предоставяне на избор като " Така гласоподаваха баба и дядо ", " Винаги съм дал своя вот за тях ", " Този е най-красив " или " Не знам, бате, почерпиха ме и ми споделиха тука по този начин да пиша ".

Вероятно не е доста уместно да вършим съпоставяне сред Кирил Петков и Брад Пит, само че когато в пика на коронавирус пандемията в Щатите, артистът беше сниман по какъв начин разнася пакети с храна на хора в изолираност, Twitter не се изпълни с отзиви, че Пит е яхнал пандемията, с цел да получи Оскар.

Демонстрацията на добротворство е дразнеща на битово ниво и мощно дразнеща на политическо такова. Но тя е дразнеща за тези, които седят на диваните си, работят на преносимите компютри си и цъкат с език, когато по новините покажат залетите къщи и удавените овце.

За възрастните хора, които за няколко часа са изгубили парцелите и животните си, демонстрацията е невидима, а помощта - напълно действителна и на място.



Съединението, което празнувахме през вчерашния ден, не е единствено политическо-географски въпрос: то е знак на по този начин нужното обединяване при положение на неволя. И в този смисъл хумаността и моралът изискват хора от разнообразни партии, с разнообразни гледни точки и тотално разнообразни светогледи, да работят дружно пред лицето на разрухата.

Когато събирахме, в листата се появиха организации, в чиито Фейсбук страници се веят трибагреници и юмруци. И в случай че въпросните организации влязат в политиката, надали ще са избор № 1 на тези, който изпитваме гадност от гръмкия национализъм, който вие хора в реките и си изхвърля боклука в същите тези реки.

Но в случай че се обърнем към практичната страна на въпроса, тези хора оказват помощ на другите хора. И всеки различен коментар тук е непотребен.



В последните години на боязън, пандемия, война и повсеместна екзистенциална паника, доброволчеството е глътка въздух в цялата духовна кал, в която плуваме, и това стана очевидно по време на не една и две рецесии.

Помните ли опашката, която се изви пред Центъра за кръводаряване в София през януари, когато младо момиче беше блъснато от рейс и имаше потребност от кръвопреливане? А всички организации и хора, които изпращаха памперси и дамски превръзки на бежанките от Украйна? Или поредицата акции за набиране на средства за заболели деца, които бързо преизпълваха заложената си финансова цел?

Алтриузмът (по Огюст Конт) е приказка за наивни. Дори подбудите на така наречен помагащи специалности надали са изцяло безкористни, защото няма нищо по-възнаграждаващо, по-удовлетворяващо нарцистичните ни потребности и по-осмислящо житейските турбуленции от помощта за Другия. Вентилирането на тревогата и битката с чувството за изтощение и безсмислие, което всеобщо ни залива напоследък, е допустимо в изискванията на дейна, действена поддръжка за друго човешко (и не само) създание и в този смисъл разрастането на доброволните интензивности е ненапълно егоистично.

Но прави ли това помощта по-малко значима, по-малко нужна и по-малко скъпа?

За страдание, надали можем да кажем, че напоследък сме станали по-добри. Много по-вероятно е да сме станали по-тревожни и по-отчаяни в опитите да запълним недостига на смисъл, който съпровожда така наречен " исторически времена ".

Но това по никакв метод не омаловажава и не дискредитира оказването на помощ на човек в потребност. Напротив. Прави ни хора. Хора, които знаят, че през днешния ден оказват помощ, а на следващия ден може да са от другата страна и да разчитат някой да помогне на тях.

И това не е драскане за политически дивиденти, а човещина.