Обърнете си внимание: Не се фокусираме, просто скролваме, а това раздробява мозъка ни
Социалните мрежи се трансфораха в неизменима част от всекидневието ни, заемайки голяма част от времето ни за връзка, вести и забавление. С увеличението на времето, прекарано в тях, доста хора стартират да усещат промени в способността си да се концентрират и обръщат внимание на детайлите. Платформи като Фейсбук, Instagram, TikTok и други основават среда на непрекъснато прекосяване сред наличие, която въздейства на когнитивните ни функционалности.
Едно от най-значителните въздействия на обществените мрежи е обвързвано с метода, по който обработваме информация. Вместо да се фокусираме върху дълги текстове, в които се изисква дълбочинно схващане, ние сме привикнали да " превъртаме “ през къси видеа, фотоси и постове. Това води до по този начин нареченото " накъсване на вниманието " – феномен, при който мозъкът привиква към бързото прекосяване от едно наличие към друго, без да се задълбочава. Според проучване на Microsoft през 2015 година, междинната дълготрайност на внимание при хората е намаляла на към 8 секунди – по-малко от това на златна рибка.
Психологическите механизми зад това събитие
Социалните мрежи са създадени по този начин, че да подтикват непрестанно мозъка посредством непрекъснати мини-награди, предизвикващи отделянето на допамин. Според проучване, тези мини-награди, като лайкове, мнения и вести, основават цикъл на допаминово заплащане, което води до пристрастяване. Този цикъл поддържа мозъка в непрекъснато търсене на нови тласъци и в същото време лимитира способността за централизация върху комплицирани задания и елементи.
FOMO или страхът от пропускане е различен важен фактор, който кара потребителите да прекарват повече време в обществените мрежи. Този феномен е обвързван с натиска да останеш постоянно осведомен за новите трендове, вести и събития. Според проучване на American Psychological Association (APA), FOMO усилва напрежението и тревогата, което от своя страна подкопава способността за дълготрайна централизация.
Едно от най-големите провокации на обществените мрежи е изместването на дълбокото четене с повърхностното " скролване “ . Дълбокото четене е умеенето да се задълбочиш в текст и да го анализираш деликатно, без разсейвания. Проучвания демонстрират, че това умеене изисква време и подготовка, само че обществените мрежи постоянно прекъсват този развой. Както отбелязва Кал Нюпорт в книгата си " Deep Work ", ние губим способността за бездънен фокус, тъй като мозъкът се привиква към непрекъснати спирания и къси интервали на внимание.
Макар обществените мрежи да имат своите отрицателни страни, не можем да отречем и изгодите от тях. Те дават достъп до големи количества информация, улесняват връзката и отварят нови благоприятни условия за обучение и ентусиазъм. Според проучване на Harvard Business Review, обществените мрежи могат да подобрят творчеството и да дават нови вероятности, когато се употребяват умерено.
От друга страна, отрицателните резултати върху вниманието са свързани с намаляването на способността за задълбочена работа. По данни на учени от Съединени американски щати, несъразмерното време, прекарано в обществените мрежи, води до когнитивно претоварване, което затруднява дилемите, изискващи централизация и точност.
Как да си върнем фокуса върху детайлите
За да възстановим фокуса и вниманието си към детайлите, доста психолози предлагат практики като цифров детокс. Това включва умишлено ограничение на времето, прекарано в обществените мрежи, и заместването му с действия, които предизвикват концентрацията, като четене на книги или медитация. Проучвания твърдят, че редовното обособяване на време за отмора от обществените мрежи води до доста усъвършенстване в когнитивните функционалности.
Книгата на Нюпорт " Deep Work " също предлага тактики за възобновяване на дълбокото фокусиране. Той предлага техники като блокиране на избрани часове от деня за работа без разсейвания и създаване на " цифрови стени “, които да лимитират достъпа до обществени мрежи.
Едно от най-значителните въздействия на обществените мрежи е обвързвано с метода, по който обработваме информация. Вместо да се фокусираме върху дълги текстове, в които се изисква дълбочинно схващане, ние сме привикнали да " превъртаме “ през къси видеа, фотоси и постове. Това води до по този начин нареченото " накъсване на вниманието " – феномен, при който мозъкът привиква към бързото прекосяване от едно наличие към друго, без да се задълбочава. Според проучване на Microsoft през 2015 година, междинната дълготрайност на внимание при хората е намаляла на към 8 секунди – по-малко от това на златна рибка.
Психологическите механизми зад това събитие
Социалните мрежи са създадени по този начин, че да подтикват непрестанно мозъка посредством непрекъснати мини-награди, предизвикващи отделянето на допамин. Според проучване, тези мини-награди, като лайкове, мнения и вести, основават цикъл на допаминово заплащане, което води до пристрастяване. Този цикъл поддържа мозъка в непрекъснато търсене на нови тласъци и в същото време лимитира способността за централизация върху комплицирани задания и елементи.
FOMO или страхът от пропускане е различен важен фактор, който кара потребителите да прекарват повече време в обществените мрежи. Този феномен е обвързван с натиска да останеш постоянно осведомен за новите трендове, вести и събития. Според проучване на American Psychological Association (APA), FOMO усилва напрежението и тревогата, което от своя страна подкопава способността за дълготрайна централизация.
Едно от най-големите провокации на обществените мрежи е изместването на дълбокото четене с повърхностното " скролване “ . Дълбокото четене е умеенето да се задълбочиш в текст и да го анализираш деликатно, без разсейвания. Проучвания демонстрират, че това умеене изисква време и подготовка, само че обществените мрежи постоянно прекъсват този развой. Както отбелязва Кал Нюпорт в книгата си " Deep Work ", ние губим способността за бездънен фокус, тъй като мозъкът се привиква към непрекъснати спирания и къси интервали на внимание.
Макар обществените мрежи да имат своите отрицателни страни, не можем да отречем и изгодите от тях. Те дават достъп до големи количества информация, улесняват връзката и отварят нови благоприятни условия за обучение и ентусиазъм. Според проучване на Harvard Business Review, обществените мрежи могат да подобрят творчеството и да дават нови вероятности, когато се употребяват умерено.
От друга страна, отрицателните резултати върху вниманието са свързани с намаляването на способността за задълбочена работа. По данни на учени от Съединени американски щати, несъразмерното време, прекарано в обществените мрежи, води до когнитивно претоварване, което затруднява дилемите, изискващи централизация и точност.
Как да си върнем фокуса върху детайлите
За да възстановим фокуса и вниманието си към детайлите, доста психолози предлагат практики като цифров детокс. Това включва умишлено ограничение на времето, прекарано в обществените мрежи, и заместването му с действия, които предизвикват концентрацията, като четене на книги или медитация. Проучвания твърдят, че редовното обособяване на време за отмора от обществените мрежи води до доста усъвършенстване в когнитивните функционалности.
Книгата на Нюпорт " Deep Work " също предлага тактики за възобновяване на дълбокото фокусиране. Той предлага техники като блокиране на избрани часове от деня за работа без разсейвания и създаване на " цифрови стени “, които да лимитират достъпа до обществени мрежи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ