Социалните мрежи се интегрираха дълбоко в ежедневието ни, като улесняват

Социалните мрежи се интегрираха надълбоко в всекидневието ни, като улесняват връзката, заниманието и търсенето на информация, само че с повишаването на използването им се усилват и опасенията за дълготрайните им резултати върху психологичното здраве. Възниква въпросът: Ще бъдат ли обществените мрежи за съвременността това, което са били цигарите през 20-и век?

В тази публикация ще обсъдим приликите сред тютюнопушенето и пристрастяването към обществените мрежи, като ще създадем паралели, с цел да покажем по какъв начин двете действия имат съпоставим резултат върху душевното положение на индивида. Точно както в миналото на младежите се е внушавало, че пушенето е готино, по този начин и маркетингът в обществените мрежи кара потребителите да споделят прекомерно персонални фрагменти от живота си, с цел да наподобяват по-привлекателни от другите.

Допамин и взаимозависимост

Първоначалната концепция на обществените мрежи беше да се поддържа връзка с другари и да се споделят прекарвания. Въпреки това, защото през днешния ден потребителите са манипулирани да развиват пристрастяващо държание, не може да се пренебрегне необятното им разпространяване в живота ни. Последните изследвания демонстрират, че хората прекарват приблизително 143 минути всеки ден в обществените мрежи.

Д-р Сара Йохансен, клиничен помощник в Станфордския университет, която проучва аргументите за пристрастяването към обществените мрежи отбелязва, че това, което ни държи в напрежение е освен „ приливът на наслаждение от харесването/лайковете “, само че и „ периодическото неявяване на лайкове. “

Това е тип абстиненция, която се следи при пушачите и комарджиите. Омагьосаният кръг на деяние и задоволство кара човек да бъде прекомерно деликатен към известията, с цел да получи идващото „ замайване “ от някое харесване. Това може да се преглежда като никотина в цигарите. Ангажирането с такава противоположна връзка се трансформира в главната причина, която подтиква хората да търсят повече от платформата.

Според доктор Йохансен даже невъзможността да се получи противоположна връзка, като да вземем за пример задоволително „ лайкове “ от време на време подтиква в допълнение предпочитание за издание на повече изявления или обсесивно регулиране на профила. Този сюжет съставлява нараснал риск за възрастовата група на младежите, защото техният мозък към момента се развива и е уязвим към действия, доставящи допамин.

Проучване от 2021 година, извършено от фондация Restart стига до извода, че 70% от интервюираните декларират, че биха се отказали от обществените мрежи единствено в случай че някой им даде 10 000 или повече $. По-шокиращото е, че 40% от тях са декларирали, че по-скоро биха се отказали от колата или домашния си любим, в сравнение с да деактивират персоналните си профили в обществените мрежи.

Капанът на сравнението

Проучвания, извършени от специалисти като доктор Йохансен потвърждават, че потреблението на обществените мрежи се е трансформирало в опасност за самочувствието. Прекомерната им приложимост се свързва с нараснала тревога и меланхолия, изключително измежду младежите.

Облъчването с медийни материали, показващи „ съвършеното тяло “, „ съвършената почивка “ или „ съвършената връзка “ може да докара до насърчаване на така наречен „ капан на сравнението “, което може да бъде пагубно за психологичното здраве и самооценката на потребителите.

Изследванията дефинират това като „ възходящо обществено съпоставяне “ – събитие, при което хората се съпоставят с някой по-добър. Това освен утежнява личността на потребителя в личните му очи, само че и го кара да се усеща ненужен.

Алгоритмите на обществените мрежи

Пристрастяващият темперамент на обществените мрежи може да се разбере най-добре, като се следи по какъв начин другите платформи са проектирани да се възползват от човешката логика на психиката.

Въпросът по какъв начин платформи като Instagram, Фейсбук и TikTok съумяват да привлекат вниманието ни не е толкоз елементарен, колкото наподобява. Тези приложения разполагат със комплицирани логаритми, които провокират допаминови реакции в мозъка всякога, когато получаваме лайкове и мнения на нашите изявления.

Решаващ аспект в това отношение е функционалността на логаритмите, които са основани, с цел да подсигуряват, че потребителите прекарват допустимо най-вече време в платформата. Те се зареждат от комплицирани модели за машинно образование, с цел да вкарат наличие, което се чака да притегли реакцията на потребителя, както по позитивен, по този начин и по негативен метод, с цел да задвижат ангажираността. Такова наличие нормално ангажира повече консуматори, която е печелившо за обществените мрежи.

Пристрастяването към обществените мрежи би трябвало да се схваща като резултат от този тенденциозен дизайн. Докато някои критици подценяват всички платформи като употребяващи повече от една и съща тактичност, други считат, че дизайнът на онлайн приложенията би трябвало да бъде по-социално виновен.

Някои обществени мрежи към този момент започнаха да вкарват подкани, които карат потребителите да се замислят, преди да разгласяват враждебни забележки за други консуматори, което е стъпка към справяне с отрицателните последствия от потреблението на обществените мрежи.

Въвеждането на концепцията за цифрова просветеност и потреблението на рефлексивното мислене измежду потребителите, изключително измежду младежите се трансформира в нужда. Потребителите би трябвало да бъдат подготвени да проучват сериозно наличието, което употребяват в интернет, с цел да не бъдат въвлечени в кръга на пристрастяващото наличие. Това ще разреши на потребителите да държат настрани наличието, което провокира тревога, неустановеност и други отрицателни страсти.

Време ли е за предупредителни етикети?

С оглед на предстоящите опасности за психологичното здраве, доста специалисти предлагат обществените мрежи да бъдат третирани по същия метод, както всички други проблеми на публичното здраве. Хелън Лий Буйгс, основателка на фондация Restart предложи да се включат предупредителни етикети за обществените мрежи, известия за социална услуга и целенасочени просветителни акции, сходно на рекламите против тютюнопушенето.

Макар, че на пръв взор такива етикети могат да наподобяват несъвместими, те биха могли да допринесат за по-доброто осъзнаване от страна на потребителите на обществените мрежи за последствията, които техните дейности имат върху психологичното им здраве.

Вивек Мърти, хирург от Съединени американски щати към този момент насочи апел за деяние. В публикация, която написа за The New York Times през юни, Мърти изрази нуждата от слагане на предупредителни етикети върху платформите на обществените мрежи, показани от неговата работа. Той цитира доказателства от извършени изследвания за потреблението на тютюн, съгласно които „ предупредителните етикети могат да покачат информираността и да трансформират държанието “.

Борбата с пристрастяването към обществените мрежи ще изисква същите групови старания, каквито бяха положени в предишното за понижаване на тютюнопушенето. През втората половина на предишния век бяха нужни няколко акции за публично здраве, с цел да се понижи броят на пушачите. Точно както осведомеността отхвърли множеството младежи от тютюна, целенасочените маневри биха могли да овладеят някои негативни въздействия на обществените мрежи.

Намиране на здравословен баланс

В последна сметка намирането на баланс е ключът. Когато се употребяват умерено, обществените мрежи могат да бъдат потребни. Те даже могат да подобрят самооценката и да понижат възприятието за самотност. Известно е, че доста хора, които се усещат не на място по време на самостоятелни обществени контакти, развиват ярки персони в обществените мрежи.

Задължение на софтуерните компании също е да създадат своите приложения по-разумни и съобразени с държанието на потребителите в интернет.

Дали обществените мрежи ще се трансфорат в „ новото тютюнопушене “, или не, зависи от това по какъв начин обществото ще реагира на заплахите, които крият те. Тъй като изкуственият разсъдък се оказва новият воин в онлайн пространството, става още по-уместно да се образоват младежите да мислят сериозно за дизайна на технологиите и тяхното ползване. Необходим е целеустремен, групов и пореден метод, с цел да се подсигурява, че виртуалният живот няма да вземе превес над действителния.