Социалната подкрепа към майките става все по-дефицитна в съвременното общество,

...
Социалната подкрепа към майките става все по-дефицитна в съвременното общество,
Коментари Харесай

Психолог за инцидента с дете в Несебър: Най-лесно е да търсиш вината у майката

Социалната поддръжка към майките става все по-дефицитна в актуалното общество, разяснява здравният психолог Мина Узаничева.

Узаничева разяснява пред Българска телеграфна агенция случая в Несебър, при който почина осемгодишно дете. Трагедията предизвика голям брой реакции в обществените мрежи.

Най-лесно е да търсиш виновността у майката. Жените през днешния ден повече от всеки път са подложени на напън да бъдат съвършени във всичко и то без да разчитат на нужната поддръжка и помощ от страна на околните си и обществото, разяснява Узаничева. Според нея връзките сред хората последователно се разпадат и майките стават все по-самотни, отвикнали да търсят помощ и невярващи, че ще я получат в миг на потребност.

По отношение на децата всяка майка е подготвена и се стреми да даде най-хубавото, на което е способна, че даже и това, което не ѝ е допустимо, съобщи Узаничева. В същото време публичното има съсипващи упования към майките, счита психологът.

За безспорната роля на майките

Ролята на майката несъмнено е най-отговорната в живота на една жена, защото е обвързвана със основаването, развъждането и възпитанието на различен човек. Тази жена към този момент не живее единствено за себе си, а и за някой, който е подвластен от нея, и осъзнаването на този факт единствено по себе си носи сериозна доза напрежение и би могло да е причина за прекарване на тежка рецесия, сподели Мина Узаничева.

По думите ѝ от майката в най-голямата степен зависи израстването и съзряването освен във физически, само че и в прочувствен и обществен проект. Майката е в основата на превръщането му в пълноценна, здрава и постоянна персона. В този смисъл тази роля постоянно е била извънредно тежка, сподели психологът.

" Често споделят, че на майките през днешния ден им е елементарно – те разполагат с всевъзможни улеснения като автоматизирани перални, сушилни, пелени за еднократна приложимост, съдомиялни, прахосмукачки-роботи и всевъзможни софтуерни изобретения, които улесняват работата им в развъждането на децата и поддържането на семейството. Ако нашите баби са сменяли тензухени пелени, прали са всичко на ръка, а не са надалеч и времената, в които хората не са имали даже течаща вода в домовете си, то ние не можем да се оплачем от липса на улеснения като домакини “, означи Узаничева.

Според нея от значително значение обаче е друго, което става все по-дефицитно в актуалното общество. Това е обществената поддръжка и непосредственият контакт с хора, на които можем да разчитаме. Все повече са майките, оставени сами да се оправят с децата си, до момента в който в относително недалечното минало беше норма, когато жена роди, да може да разчита на всичките си родственици за помощ в развъждането на детето си, добави Мина Узаничева.

Важна е потребността на самото дете да поддържа връзка със своите родственици, а и потребността на тези родственици да прекарват време с него. Тези връзки сред хората последователно се разпадат и обособената персона се усеща все по-изоставена и безпомощна във водовъртежа на забързания си и цялостен със отговорности живот, добави психологът.

По думите ѝ хората, в частност майките, са все по-самотни, по-изолирани от останалите, даже и от околните си, с все по-малко другари, затворени сред стените на домовете си, отвикнали да търсят помощ и невярващи, че ще я получат в миг на потребност.

Майката през днешния ден – „ същинска богиня “ – сред тренировките във фитнеса и заниманията с детето вундеркинд

Към майките през днешния ден има и спомагателни условия, с изключение на просто да отгледат и възпитат децата си, означи Мина Узаничева. Те са свързани с облиците от малкия екран и обществените мрежи на същински „ богини ”, които съумяват да гледат деца, до момента в който обикалят салоните за хубост, вървят на фитнес и пилатес, сервират на половинките си вечери като от изтънчен ресторант, а в това време децата им се оказват същински " вундеркинди ", говорещи по няколко езика, свирещи на пиано, снимащи се във филми и печелещи медали на спортни надпревари, добави психологът.

Според Узаничева тези облици са толкоз необятно публикувани, че сякаш се трансформират в норма, без да се регистрира способността на медиите да изкривяват действителността. Жените сякаш повече от всеки път са подложени на напън да бъдат съвършени във всичко и то без да разчитат да нужната поддръжка и помощ от страна на околните си и обществото. А това е невероятно, съобщи психологът.

" Смятам, че колкото по-скоро една майка проумее, че всички тези облици от медиите са нереални, изкривени и в действителност демонстрират единствено част от истината, толкоз по-лесно ще се освободи от съсипващите упования на обществото, ще стартира да живее за себе си, за детето и фамилията си и в този смисъл животът ѝ ще стане доста по-приятен и лек ", добави тя.

За родителския бърнаут

Очакванията към майките са да бъдат съвършени във всичко – като се стартира от грижите към децата и фамилията, мине се през домакинските отговорности и се стигне до външния им тип. Само че това не е допустимо, разяснява психологът.

Според Узаничева, когато този блян се повтори неведнъж, съществува действителен риск да се стигне до наставнически бърнаут, изключително в случай че в живота се появят и спомагателни проблеми и липсва обществена поддръжка, съответна на потребностите на съответния човек.

Родителският бърнаут се характеризира с безсилие от родителските отговорности, неспособност да бъдат полагани за детето грижите, които са полагани преди, нетърпимост към родителската роля и даже прочувствено разграничаване от детето, сподели Узаничева. По думите ѝ това положение е толкоз тежко и мъчително за детето, колкото и за родителя, който страда от него. Ако при поява на бърнаут в професионален проект можеш просто да напуснеш и да смениш заниманието си, това е невероятно, когато бърнаут е настъпил във връзка с ролята ти на родител, добави Узаничева.

Тя уточни, че за това положение психолозите приказват относително неотдавна. Самото събитие се изследва от към девет години, само че за това време са извършени задоволително изследвания, с цел да стане ясно, че то се среща доста по-често при майките, в сравнение с при бащите. Бърнаутът е в действителност защитна реакция. Той се демонстрира у хората, които са извънредно мощно ангажирани със своята роля на родители. Тя изисква от тях толкоз доста сили и сила, че най-после, с цел да се запазят прочувствено, те просто се отдръпват вътрешно от тази роля, уточни психологът.

Според нея обществената поддръжка е извънредно значима, с цел да не се стига да сходни положения. Само че тя става все по-дефицитна „ стока ” в актуалното общество, съобщи Мина Узаничева.

За страховете на майките и резултатите от тях – изнервени майки и изтощени деца

Майките изпитват изцяло естествените страхове, че нещо по пътя може да се обърка. Те се ускоряват от осведомителния поток, който всеки ден ни залива с отрицателни вести, свързани с заболявания, нещастни случаи и проблеми към децата, сподели Узаничева.

Към страха за чисто физическото оцеляване на детето амбициозните родители прибавят и усилието да основат вундеркинд. В началото е надпреварата с другите майки на детската площадка кое дете ще проходи и проговори първо, по-късно идва ред на рисунките в детската градина и научените стихотворения, в учебното заведение се мерят оценките, медалите от надпреварите, а когато наследниците пораснат, стартира и надпреварата кое от тях се е осъществило най-успешно, означи психологът.

По думите ѝ в последна сметка налице са изнервени майки и изтощени деца, които на собствен ред може да развият бърнаут към заниманията си още в ученическа възраст.

" Спомням си по какъв начин един доста известен български барабанист преди време ми описа, че се е нагледал на деца-музиканти, които от първи клас вървят по всевъзможни състезания, а в очите им се чете безкрайна незаинтересованост към музиката и свиренето. Всяко пренавиване на пружината е рисково – както за майката, по този начин и за детето ", добави Узаничева.

Тя напомни една алегория от кино лентата „ Малкият Буда ” на Бернардо Бертолучи: в случай че струната е прекомерно изпъната, ще се скъса, в случай че е прекомерно отпусната, няма да свири. " Средният път " е единственият, който дава положителни резултати. Нужен е баланс, съобщи психологът.

Защо обществото търси постоянно виновността у майката

При позволена неточност, обвързвана с дете, най-лесно е да потърсиш виновността у майката, сподели Мина Узаничева за случая, при който почина осемгодишно дете в Несебър.

В съответния случай самата майка е била с детето си при съдбовния случай, тъй че автоматизирано огромна част от обществото трансферира на нея отговорността, макар че отговорност в действителност носят хората и институциите, които е трябвало да обезпечат сигурност на оборудването, означи психологът. Тя уточни, че не вижда виновност у майка, качила се с детето си на законно работещ атракцион, който е разрешен за потребление от деца на неговата възраст. " Не знам дали ви направи усещане, че в тази ситуация с 8-годишното дете, което почина в Несебър, доста хора се нахвърлиха върху майката, само че мнения за ролята на бащата в тази ситуация сякаш нямаше или, в случай че е имало, са били доста малко. Това още един път потвърждава, въпреки и косвено, голямата роля на майката даже съгласно публичните схващания, в развъждането, възпитанието и даже опазването на живота на едно дете ", разяснява Мина Узаничева.

Специалистът счита, че обвиняванията против майката са още едно от проявленията на високите упования по отношение на майките, които едно патриархално общество предявява, съобщи Узаничева. По думите ѝ упования не се следят в същата степен по отношение на бащите. В нашето общество, макар всички старания за определяне на женски права, дамата продължава да е в подчинено състояние по отношение на мъжа. Към нея има големи условия, които не дават отговор на това, което би могла да чака да получи, отговаряйки на тези условия, добави психологът.

Тя означи, че дамите не престават да са с по-ниско възнаграждение по отношение на мъжете и да заемат длъжности, които са по-ниско в професионалната подчиненост.

Как се излиза от публичната присъда по разнообразни тематики към майките

Според Узаничева в тежки моменти към майчинството е значимо да се отдръпнеш от това, което " биха споделили или споделят хората ". Това е обвързвано с чисто психическа и прочувствена конфигурация, която няма по какъв начин да бъде реализирана от някой различен, с изключение на от съответната персона, всеки – самичък за себе си, добави психологът.

Една жена, която е мощно подвластна от публичното мнение, няма по какъв начин да не се въздейства от него и надлежно – от публичната присъда по отношение на себе си. Дори когато такава присъда не е оповестена гласно, тя отново би гледала на себе си през призмата на това, което биха споделили хората за нея. Тя сама би издала присъда за себе си, която произтича от самооценката ѝ, съотнесена към това, което счита, че обществото чака от нея, сподели експертът.

Според нея, с цел да излезеш от това въздействие, от значително значение е по какъв начин самият ти гледаш на себе си и какво виждаш, заставайки пред огледалото (в преносен смисъл). Ако дамата е задоволително самоуверена, в случай че има трезва и точна преценка и за самата себе си, и за заобикалящия я свят, в случай че обича себе си и умее да си прости дребните неточности, които всеки човек прави, то тя не би се влияла от публичното мнение или присъда. Но малко дами са го постигнали, означи Узаничева.

По думите ѝ при множеството се следи свръхкритичност, която произтича още от детството – от прекалено огромни условия, постоянно неодобрение от страна на родители и учители, и схващане, че сме длъжни да се потвърждаваме, с цел да получим самопризнание, да се почувстваме обичани и ценени.

" Спомням си едно показателно съгласно мен персонално наблюдаване на съветската психоложка и треньор по личностно развиване Лариса Ренар. Тя споделя, че момчетата би трябвало да се отглеждат със съзнанието, че са длъжни да имат достижения, а девойките – просто да се обичат. Но в Русия, както и в България, май най-често е противоположното. Резултатът от подобен метод на образование е огромно количество удовлетворени от себе си, въпреки и недотам сполучливи в работата си мъже, очакващи да бъдат обгрижвани до края на живота си просто тъй като съществуват, и неуверени в персоналната си стойност дами, подготвени да се раздават до дъно и в специалността, и в персоналния си живот, с цел да получат самопризнание и обич ", уточни психологът.

Принципите на здравословното родителство

На първо място е любовта. За да бъде един човек прочувствено постоянен, е значимо да бъде отгледан с убеждението, че е обичан абсолютно и без значение от всичко останало. Отгледан с обич, той развива обич към себе си и към заобикалящия свят, обръщайки се към него с положителни упования и оптимизъм, вместо с концепцията, че „ хората са неприятни, а светът е цялостен със закани ”, сподели Узаничева в отговор на въпрос какви са правилата на здравословното родителство.

" Лично аз не одобрявам правилото на моркова и тоягата. Грешките на детето би трябвало да се показват, само че то би трябвало и да знае, че даже когато прави неточност, е обичано от своите родители. Това е единственият метод да образува точна самокритика, да израсне като убеден в себе си човек и да развие дарба да се усеща задоволен “, добави психологът.

По думите на Мина Узаничева историята познава доста случаи на хора, развили свръхамбиция като разследване от проблеми в връзките с родителите си. Такива хора могат да реализират големи триумфи в работата си и в обществен и финансов проект, само че те няма по какъв начин да бъдат щастливи, в случай че не отработят своите контузии с помощна на експерт. Здравите страсти се градят само в изискванията на мира, безусловна любов и поддръжка, добави психологът.

" Що се отнася до самите родители, те могат да се запазят, в случай че не изискват прекалено много от себе си. Перфекционизмът е белег на нерешителност. Човек би трябвало да обича себе си и да се научи да си прости ", сподели Узаничева.

Тя уточни, че постоянно дава препоръки на майки, които се стремят към съвършенство, да успокоят топката. Децата могат да порастват здрави и щастливи даже в домове, в които прахуляк се бърше един път седмично, вместо всеки ден, а прозорците не блестят от непорочност, само че постоянно ще усещат умората на своите родители, тяхната студенина, нервността и напрежението им, които ще ги карат на собствен ред да се усещат тревожни и обезпокоени, добави психологът.

Затова си давайте отмора, позволявайте си да живеете поради себе си, а не поради другите, и отделяйте време за себе си, даже и това да са 20 минути, в които умерено да изпиете кафето си, посъветва тя.

За онлайн групите и форумите

Форумите и онлайн групите доста постоянно заместват действителното другарство с близки хора. При липса на съответна обществена поддържа и уместно обграждане, хората постоянно търсят поддръжка от непознати във виртуалното пространство. Това се преодолява с повече контакти с действителни хора и подготвеност да споделяме с тях проблемите си, разяснява Мина Узаничева склонността на майките да прекарват доста от времето си във конгреси, свързани с развъждането на деца.

Не съм привърженичка на концепцията, че проблемите наложително би трябвало да се премълчават. Да, не е добре да заливаме останалите с негативизъм и да ги товарим прекалено много с черните си мисли, само че когато имаме потребност от помощ, най-естественото, което можем да създадем, е да помолим за помощ, даже и тя да се състои единствено в чуване и състрадание, добави психологът.

" Ако сме подготвени да споделяме, и в това време – да изслушваме и другите към себе си, ще можем да разчитаме и на тяхната помощ. Често споделят, че в случай че бебето не заплаче, майката няма да го нахрани. Същото е и с майките. Ако те сами не помолят за помощ и не признаят слабостта си, останалите няма по какъв начин да се досетят от какво имат потребност, с цел да им го дадат ", сподели Мина Узаничева.

Мина Узаничева описа за упражнение, основано от психолога Мартин Селигман. Всяка вечер записвайте в самобитен " дневник " по три положителни събития от деня – неща, които са ви доставили наслаждение, даже и това да е изяден сладолед или приятна среща със съседка. Записвайте и повода да ви се случат тези приятни неща. Например: " Днес изпих умерено кафето си. Каква е повода? Имам добър брачен партньор, който взе детето за 20 минути, с цел да изпия кафето си ". Това упражнение трансформира светогледа, добави психологът.

Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР