Край на социализма по мирен път? Може. В Боливия
Социализмът може да бъде надвит и по кротичък път - посредством свободни и демократични избори, а не с прелом.
Доказа го Боливия. След 20 години ръководство на Движението към социализма (MAS или ДКС), държавна регулация на стопанската система, поголовна национализация и изпразване на хазната на власт пристигна дясноцентристкият президент Родриго Пас.
Пас встъпи в служба на 8 ноември, откакто завоюва втория кръг от изборите за държавен глава на 19 октомври. Първото му заричане бе „ капитализъм за всички “.
Неговата Християндемократическа партия (ХДП) е първа мощ в двукамарния парламент, само че няма безусловно болшинство. Въпреки това Многонационалното законодателно заседание, както се назовава Народното събрание, е доминиран от партии с десен уклон, които са удобно настроени към бизнеса.
Като всички американски страни, Боливия е президентска република и жителите й избираха и държавен глава, и депутати на 17 август.
На левия претендент Ево Моралес, изкарал три мандата и свален на четвъртия след протести, въобще не бе позволено да взе участие в изборите. Конституцията не го разрешава, макар че се твърдеше, че „ той не желае, но народът желае “.
Историческа смяна
Изобщо изборите в Боливия бяха окачествени като исторически. За първи път от две десетилетия насам до втория тур не доближи нито един ляв претендент. Противник на Пас на втория тур бе консерваторът Хорхе Кирога – президент в интервала 2001-2002 година
За първи път в 200-годишна история на страната се стигна до втори тур на президентските избори.
Движението към социализма, докарало богатата на запаси страна до просешка сопа под мъдрото управление на Ево Моралес и наследника му Луис Арсе, остана единствено с двама представители в Камарата на депутатите и без нито един в Сената. Сякаш предчувствайки разгрома, Арсе въобще не се кандидатира за сегашния избор, въпреки да имаше право.
Съединени американски щати ще възстановят дипломатическите си връзки с Боливия на равнище посланици, разгласи заместител държавният секретар Кристофър Ландау, който участва на клетвата на Родриго Пас. Те бяха намалени през 2008 година, когато прословутият Ево Моралес изгони посланика и американските организации за съдействие и за битка с опиатите. Съединени американски щати бяха упрекнати в хипотетичен скрит план против властта в Ла Пас.
Победата на Родриго Пас докара и до първата от 19 години насам среща сред президентите на Боливия и Чили. На клетвата на новия държавен глава дойде чилийският му сътрудник Габриел Борич. Двете страни са в обтегнати връзки съвсем век и половина – от 1884 година насам, когато Чили лишава Боливия от изход на Тихия океан. Дипломатическите връзки бяха прекратени през 1978 година Напрежението се повиши през 2013 година, когато Боливия заведе дело в Международния съд с искане за върховен достъп до Пасифика. На власт бе все същият Ево Моралес. Искът обаче бе отритнат през 2018 година
Има и значима вътрешнополитическа смяна. След клетвата на Родриго Пас от пандиза бе освободена Янине Аниес, която бе краткотраен президент на Боливия в интервала 2019-2020 година, незабавно след рухването на Ево Моралес. Това стана, откакто Върховният съд приключи мярката за задържането й под стража.
Наследството от социализма
Най-голямото предизвикателство през Родриго Пас е обезпечаване на външно финансиране и неотложно използване на непопулярни политики, в това число на орязване на енергийните дотации и прекосяване към по-гъвкава система за обмяна на националната валута.
„ Когато встъпи в служба, Пас няма да има никакви ликвидни запаси в Централната банка за импорт на гориво “, предизвести икономистът Хуан Сола от основаната в Лондон капиталова банка BancTrust & Co, представен от Ройтерс.
Той обаче добави, че многостранните кредитори са подготвени да поддържат южноамериканската страна в този нов развой. Не инцидентно след успеха си в първия тур Пас пътува до Вашингтон.
Боливия, която е производител на природен газ и зърно, страда от най-тежката си рецесия от десетилетия насам. Национализацията на стратегически браншове докара до прекъсване на непознатите вложения. Това съществено засегна производството.
Годишната инфлация скочи над 20 на 100. Резервите от непозната валута, които се изчерпаха поради закъсалото произвеждане и експорт на сила, доведоха до сериозен дефицит на гориво и долари.
И всичко това в страна, разполагаща с потвърдени ресурси от 301,8 милиарда кубически метра природен газ. Производството обаче внезапно спадна и до момента в който през 2016 година съставляваше 56,6 милиона кубика на ден, през 2023 година то към този момент бе 31,9 милиона кубика.
През 2024 година бе намерено голямо находище от 48 милиарда кубика. Производството обаче не бе усъвършенствано.
„ От здравна позиция, стопанската система е на ръба на гибелта “, разгласи Габриел Еспиноса – стопански консултант на Родриго Пас.
Сред целите на новия президент ще бъде да понижи дотациите от дизел за селското стопанство и други браншове на стопанската система. Субсидиите от бензин за публичния превоз също ще бъдат отстранени, само че последователно, с цел да не се отрази това съществено на елементарните жители.
И Международният валутен фонд (МВФ), и Междуамериканската банка за развиване (МАБР) са подготвени да поддържат новата администрация. Всички заеми би трябвало да бъдат подкрепени от Народното събрание в Ла Пас. По-нагоре стана ясно, че това не би трябвало да съставлява проблем. Още повече от насочените надясно обединения показват поддръжка за концепциите на Родриго Пас.
Ево Моралес – индивидът от народа
Ево Моралес. Снимка Уикипедия
Ево Моралес е първият и единствен към този момент в историята на Боливия президент индианец. Той е от народността Аймара. Едно от нещата, с които е прочут, е, че е облякъл костюм само на абитуриентския си бал.
Моралес стана президент през 2006 година с обещанието индианските общности да получат повече права и по-добро посланичество. След успеха му това бе превъплътено в смяна на конституцията и преименуването на страната Многонационална страна Боливия. Новата конституция, утвърдена на референдум през 2008 година, докара и до увеличение на президентските мандати на два. Така настояваше самият Моралес. Мотивът му бе, че единствено един мандат не му стига, с цел да оправи „ пакостите от предишното “.
Само година по-късно обаче Моралес реши, че и 10 години на власт са му малко. И изиска трети мандат. Той даже стартира гладна стачка в президентството в Ла Пас, където спеше на дюшек – най-малко по този начин се показваше пред малките екрани. С гладуването Моралес искаше да накара Народното събрание да одобри по-бързо конституционните промени.
В стопански проект още след встъпването си президентът прати войски в петролните рафинерии. Национализацията обаче докара единствено до отпътуването на експертите и внезапен спад на непознатите вложения.
Правителството в Ла Пас реши да прибира голяма част от приходите на богатите на нефт 4 източни провинции – Санта Крус, Бени, Пандо и Тариха. Това докара до всеобщи протести и до всеобща миграция отвън Боливия на локалното население. Отидоха си значително заможни хора, чийто бизнес даваше добра работа.
В интернационален проект Моралес се скара със Съединени американски щати. Той бе на нож даже с ФИФА – международната футболна федерация, която забрани в Ла Пас да се играят мачове от квалификациите за международно състезание по футбол. Това е най-високата столица в света – 3650 метра надморска височина. Дори Аржентина с Лео Меси загуби там с 1:6 от футболното джудже Боливия през 2009 година Ево Моралес обаче облече състезателен екип и тича демонстративно след топката в опит да потвърди, че тази височина въобще не е проблем. На помощ му се притече аржентинската легенда Диего Марадона, прочут с другарството си с всички леви водачи на континента. Номерът обаче не мина.
Осигурил си „ националната поддръжка “ посредством референдуми, Ево Моралес завоюва с лекост президентските избори през 2006 и 2014 година За този интервал Боливия стана част от „ оста на положителното “, оповестена от починалия към този момент венецуелски президент Уго Чавес. Тя включваше още Куба и Никарагуа. Названието й бе контраст на „ оста на злото “, в която американският президент Джордж Буш-младши включи Ирак, Иран и Северна Корея.
През 2016 година Ево Моралес реши, че и три мандата не му стигат. Разбира се, той не го искаше, а просто изпълняваше националната воля. Обаче не му се получи. На референдума 51 на 100 гласоподаваха „ срещу “. Той бе за трети подред президентски мандат, само че в границите на новата конституция. Моралес бе изкарал един мандат преди тази смяна, тъй че щеше да подкара четвърти.
В началото президентът одобри провалянето. Но след вслушване в гласа на народа разгласи:
„ Загубихме единствено първото полувреме “
И реши да се кандидатира. Изборите се организираха през 2019 година От Движението към социализма желаеха Многонационалният парламентарен съд да анулира рестриктивните мерки на мандатите, защото те представлявали... познахте, нарушаване на човешките права. Речено-сторено. Съдът удовлетвори настояването. И правата на Ево Моралес не бяха нарушени.
Изборите се състояха през октомври 2019 година По конституция втори тур има единствено в случаите, че най-добре представилият се претендент води най-малко с 10 на 100 пред втория. Съобщаването на резултатите изненадващо бе прекъснато за едно денонощие, което провокира всеобщи митинги. А след подновяването му, напълно естествено, формалните резултати демонстрираха малко над 10% в интерес на Моралес.
Самият президент изиска инспекция от Организацията на американските страни (ОАД) и даде обещание втори тур, в случай че се потвърдят измами. Но духът бе изтърван от бутилката. Срещу властта се надигнаха и армията, и полицията. Моралес подаде оставка, като се стимулира, че не желае кръвопролития. Но се разгласи за жертва на прелом.
В резултат за краткотраен президент бе определена сенаторката от опозицията Янине Аниес. А Моралес получи леговище в Мексико, откъдето по-късно се трансферира в прилежащата на Боливия Аржентина.
През 2020 година се организираха изключителни президентски избори. Те обаче бяха извоювани не от претендента на опозицията а от социалиста Луис Арсе, финансов министър по времето на Ево Моралес. Самият Моралес се завърна в родината си. А Янине Аниес бе задържана през 2021 година по обвиняване в антидържавен скрит план и тероризъм. За клетвата на новия президент Родриго Пас тя бе освободена.
Ево Моралес пък бе упрекнат преди месец от прокуратурата в департамента Тариха в трафик на хора.
За 200 години – 190 преврата. Без море, само че с военноморски флот
Бойни съдове на боливийския военноморски флот патрулират в езерото Титикака. Снимка Shipshub
Боливия има неповторима история. И познаването й е един от методите да разберем това, което се случва през днешния ден.
Тя е международен рекордьор по брой преврати. През тази година се навършиха два века от независимостта й. За този интервал тя е претърпяла над 190 преврата.
Първият е осъществен още през 1828 година Последният – през 1984 година За свалянето на Ево Моралес през 2021 г към момента се спори дали би трябвало да бъде считано за прелом, или не. През 2024 година бе осъществен несполучлив опит за промяна на властта и по тази причина той също не се брои.
Ернан Силес Суасо държи върха по президентски мандати. Те са четири в разнообразни париоди, като един от тях трае едвам 4 дни през 1952 година Той обаче е бил в заточение цели 14 пъти.
Боливия е най-бедната страна в Южна Америка макар че има вторите по величина потвърдени ресурси от нефт на континента след Венецуела. Заедно с Парагвай тя е и една от двете страни без изход на море.
Страната губи достъпа си до океана след Тихоокеанската война през 1879-1884 година Тогава Чили разгромява воюващите против нея Боливия и Перу.
Оттогава Сантяго и Ла Пас са на нож, само че до въоръжен спор не се стига. Макар да прекъсват дипломатическите си връзки през 1978 година, тайните служби на двете страни си сътрудничат в границите на интервенция „ Кондор “. В нея десните режими на континента преследват и нерядко унищожават при взаимни интервенции своите съперници.
Липсата на море обаче не пречи на Боливия да има собствен военноморски флот. Той е основан в Титикака – най-голямото в света плавателно езеро, което страната дели със прилежащо Перу. По данни от 2018 година той наброява 5000 военнослужещи. Създаден е през 1963 година като речен и езерен флот. През 1966 година е преименуван на военноморски.
Съществуването му е израз на отхвърли на Боливия и до през днешния ден да се помири със загубата на излаза на Тихия океан. В Титикака плават 4 кораба, получени в миналото от Съединени американски щати. А моряците вземат участие всяка година в паради за Деня на морето в Ла Пас.
Боливия е и спектакъл на един самобитен руско-германска боен спор в навечерието на Втората международна война. Става дума за Войната за Чако против Парагвай през 1932-1935 година Бойните дейности се водят поради противоречивата област Гран Чако, където се допуска, че има огромни петролни находища.
Войските и на двете страни са командвани от военачалници, взели участие в Първата международна война. Начело на боливийските войски са немски генерали – първо Ханс Кунд, а по-късно Емил Кьорнер. Под тяхно командване са 120 офицери от Германия. Парагвайските сили пък са ръководени от съветските генерали Иван Беляев и Николай Ерн. В армията на тази страна служат и 43-ма съветски офицери, емигрирали след Октомврийската гражданска война.
Войната е извоювана от Парагвай, който получава две трети от Гран Чако. Само че петролни находища въобще не са открити. Конфликтът е дефинитивно позволен чак през 2009 година, когато границите сред двете страни са дефинитивно избрани.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Доказа го Боливия. След 20 години ръководство на Движението към социализма (MAS или ДКС), държавна регулация на стопанската система, поголовна национализация и изпразване на хазната на власт пристигна дясноцентристкият президент Родриго Пас.
Пас встъпи в служба на 8 ноември, откакто завоюва втория кръг от изборите за държавен глава на 19 октомври. Първото му заричане бе „ капитализъм за всички “.
Неговата Християндемократическа партия (ХДП) е първа мощ в двукамарния парламент, само че няма безусловно болшинство. Въпреки това Многонационалното законодателно заседание, както се назовава Народното събрание, е доминиран от партии с десен уклон, които са удобно настроени към бизнеса.
Като всички американски страни, Боливия е президентска република и жителите й избираха и държавен глава, и депутати на 17 август.
На левия претендент Ево Моралес, изкарал три мандата и свален на четвъртия след протести, въобще не бе позволено да взе участие в изборите. Конституцията не го разрешава, макар че се твърдеше, че „ той не желае, но народът желае “.
Историческа смяна
Изобщо изборите в Боливия бяха окачествени като исторически. За първи път от две десетилетия насам до втория тур не доближи нито един ляв претендент. Противник на Пас на втория тур бе консерваторът Хорхе Кирога – президент в интервала 2001-2002 година
За първи път в 200-годишна история на страната се стигна до втори тур на президентските избори.
Движението към социализма, докарало богатата на запаси страна до просешка сопа под мъдрото управление на Ево Моралес и наследника му Луис Арсе, остана единствено с двама представители в Камарата на депутатите и без нито един в Сената. Сякаш предчувствайки разгрома, Арсе въобще не се кандидатира за сегашния избор, въпреки да имаше право.
Съединени американски щати ще възстановят дипломатическите си връзки с Боливия на равнище посланици, разгласи заместител държавният секретар Кристофър Ландау, който участва на клетвата на Родриго Пас. Те бяха намалени през 2008 година, когато прословутият Ево Моралес изгони посланика и американските организации за съдействие и за битка с опиатите. Съединени американски щати бяха упрекнати в хипотетичен скрит план против властта в Ла Пас.
Победата на Родриго Пас докара и до първата от 19 години насам среща сред президентите на Боливия и Чили. На клетвата на новия държавен глава дойде чилийският му сътрудник Габриел Борич. Двете страни са в обтегнати връзки съвсем век и половина – от 1884 година насам, когато Чили лишава Боливия от изход на Тихия океан. Дипломатическите връзки бяха прекратени през 1978 година Напрежението се повиши през 2013 година, когато Боливия заведе дело в Международния съд с искане за върховен достъп до Пасифика. На власт бе все същият Ево Моралес. Искът обаче бе отритнат през 2018 година
Има и значима вътрешнополитическа смяна. След клетвата на Родриго Пас от пандиза бе освободена Янине Аниес, която бе краткотраен президент на Боливия в интервала 2019-2020 година, незабавно след рухването на Ево Моралес. Това стана, откакто Върховният съд приключи мярката за задържането й под стража.
Наследството от социализма
Най-голямото предизвикателство през Родриго Пас е обезпечаване на външно финансиране и неотложно използване на непопулярни политики, в това число на орязване на енергийните дотации и прекосяване към по-гъвкава система за обмяна на националната валута.
„ Когато встъпи в служба, Пас няма да има никакви ликвидни запаси в Централната банка за импорт на гориво “, предизвести икономистът Хуан Сола от основаната в Лондон капиталова банка BancTrust & Co, представен от Ройтерс.
Той обаче добави, че многостранните кредитори са подготвени да поддържат южноамериканската страна в този нов развой. Не инцидентно след успеха си в първия тур Пас пътува до Вашингтон.
Боливия, която е производител на природен газ и зърно, страда от най-тежката си рецесия от десетилетия насам. Национализацията на стратегически браншове докара до прекъсване на непознатите вложения. Това съществено засегна производството.
Годишната инфлация скочи над 20 на 100. Резервите от непозната валута, които се изчерпаха поради закъсалото произвеждане и експорт на сила, доведоха до сериозен дефицит на гориво и долари.
И всичко това в страна, разполагаща с потвърдени ресурси от 301,8 милиарда кубически метра природен газ. Производството обаче внезапно спадна и до момента в който през 2016 година съставляваше 56,6 милиона кубика на ден, през 2023 година то към този момент бе 31,9 милиона кубика.
През 2024 година бе намерено голямо находище от 48 милиарда кубика. Производството обаче не бе усъвършенствано.
„ От здравна позиция, стопанската система е на ръба на гибелта “, разгласи Габриел Еспиноса – стопански консултант на Родриго Пас.
Сред целите на новия президент ще бъде да понижи дотациите от дизел за селското стопанство и други браншове на стопанската система. Субсидиите от бензин за публичния превоз също ще бъдат отстранени, само че последователно, с цел да не се отрази това съществено на елементарните жители.
И Международният валутен фонд (МВФ), и Междуамериканската банка за развиване (МАБР) са подготвени да поддържат новата администрация. Всички заеми би трябвало да бъдат подкрепени от Народното събрание в Ла Пас. По-нагоре стана ясно, че това не би трябвало да съставлява проблем. Още повече от насочените надясно обединения показват поддръжка за концепциите на Родриго Пас.
Ево Моралес – индивидът от народа
Ево Моралес. Снимка Уикипедия Ево Моралес е първият и единствен към този момент в историята на Боливия президент индианец. Той е от народността Аймара. Едно от нещата, с които е прочут, е, че е облякъл костюм само на абитуриентския си бал.
Моралес стана президент през 2006 година с обещанието индианските общности да получат повече права и по-добро посланичество. След успеха му това бе превъплътено в смяна на конституцията и преименуването на страната Многонационална страна Боливия. Новата конституция, утвърдена на референдум през 2008 година, докара и до увеличение на президентските мандати на два. Така настояваше самият Моралес. Мотивът му бе, че единствено един мандат не му стига, с цел да оправи „ пакостите от предишното “.
Само година по-късно обаче Моралес реши, че и 10 години на власт са му малко. И изиска трети мандат. Той даже стартира гладна стачка в президентството в Ла Пас, където спеше на дюшек – най-малко по този начин се показваше пред малките екрани. С гладуването Моралес искаше да накара Народното събрание да одобри по-бързо конституционните промени.
В стопански проект още след встъпването си президентът прати войски в петролните рафинерии. Национализацията обаче докара единствено до отпътуването на експертите и внезапен спад на непознатите вложения.
Правителството в Ла Пас реши да прибира голяма част от приходите на богатите на нефт 4 източни провинции – Санта Крус, Бени, Пандо и Тариха. Това докара до всеобщи протести и до всеобща миграция отвън Боливия на локалното население. Отидоха си значително заможни хора, чийто бизнес даваше добра работа.
В интернационален проект Моралес се скара със Съединени американски щати. Той бе на нож даже с ФИФА – международната футболна федерация, която забрани в Ла Пас да се играят мачове от квалификациите за международно състезание по футбол. Това е най-високата столица в света – 3650 метра надморска височина. Дори Аржентина с Лео Меси загуби там с 1:6 от футболното джудже Боливия през 2009 година Ево Моралес обаче облече състезателен екип и тича демонстративно след топката в опит да потвърди, че тази височина въобще не е проблем. На помощ му се притече аржентинската легенда Диего Марадона, прочут с другарството си с всички леви водачи на континента. Номерът обаче не мина.
Осигурил си „ националната поддръжка “ посредством референдуми, Ево Моралес завоюва с лекост президентските избори през 2006 и 2014 година За този интервал Боливия стана част от „ оста на положителното “, оповестена от починалия към този момент венецуелски президент Уго Чавес. Тя включваше още Куба и Никарагуа. Названието й бе контраст на „ оста на злото “, в която американският президент Джордж Буш-младши включи Ирак, Иран и Северна Корея.
През 2016 година Ево Моралес реши, че и три мандата не му стигат. Разбира се, той не го искаше, а просто изпълняваше националната воля. Обаче не му се получи. На референдума 51 на 100 гласоподаваха „ срещу “. Той бе за трети подред президентски мандат, само че в границите на новата конституция. Моралес бе изкарал един мандат преди тази смяна, тъй че щеше да подкара четвърти.
В началото президентът одобри провалянето. Но след вслушване в гласа на народа разгласи:
„ Загубихме единствено първото полувреме “
И реши да се кандидатира. Изборите се организираха през 2019 година От Движението към социализма желаеха Многонационалният парламентарен съд да анулира рестриктивните мерки на мандатите, защото те представлявали... познахте, нарушаване на човешките права. Речено-сторено. Съдът удовлетвори настояването. И правата на Ево Моралес не бяха нарушени.
Изборите се състояха през октомври 2019 година По конституция втори тур има единствено в случаите, че най-добре представилият се претендент води най-малко с 10 на 100 пред втория. Съобщаването на резултатите изненадващо бе прекъснато за едно денонощие, което провокира всеобщи митинги. А след подновяването му, напълно естествено, формалните резултати демонстрираха малко над 10% в интерес на Моралес.
Самият президент изиска инспекция от Организацията на американските страни (ОАД) и даде обещание втори тур, в случай че се потвърдят измами. Но духът бе изтърван от бутилката. Срещу властта се надигнаха и армията, и полицията. Моралес подаде оставка, като се стимулира, че не желае кръвопролития. Но се разгласи за жертва на прелом.
В резултат за краткотраен президент бе определена сенаторката от опозицията Янине Аниес. А Моралес получи леговище в Мексико, откъдето по-късно се трансферира в прилежащата на Боливия Аржентина.
През 2020 година се организираха изключителни президентски избори. Те обаче бяха извоювани не от претендента на опозицията а от социалиста Луис Арсе, финансов министър по времето на Ево Моралес. Самият Моралес се завърна в родината си. А Янине Аниес бе задържана през 2021 година по обвиняване в антидържавен скрит план и тероризъм. За клетвата на новия президент Родриго Пас тя бе освободена.
Ево Моралес пък бе упрекнат преди месец от прокуратурата в департамента Тариха в трафик на хора.
За 200 години – 190 преврата. Без море, само че с военноморски флот
Бойни съдове на боливийския военноморски флот патрулират в езерото Титикака. Снимка Shipshub Боливия има неповторима история. И познаването й е един от методите да разберем това, което се случва през днешния ден.
Тя е международен рекордьор по брой преврати. През тази година се навършиха два века от независимостта й. За този интервал тя е претърпяла над 190 преврата.
Първият е осъществен още през 1828 година Последният – през 1984 година За свалянето на Ево Моралес през 2021 г към момента се спори дали би трябвало да бъде считано за прелом, или не. През 2024 година бе осъществен несполучлив опит за промяна на властта и по тази причина той също не се брои.
Ернан Силес Суасо държи върха по президентски мандати. Те са четири в разнообразни париоди, като един от тях трае едвам 4 дни през 1952 година Той обаче е бил в заточение цели 14 пъти.
Боливия е най-бедната страна в Южна Америка макар че има вторите по величина потвърдени ресурси от нефт на континента след Венецуела. Заедно с Парагвай тя е и една от двете страни без изход на море.
Страната губи достъпа си до океана след Тихоокеанската война през 1879-1884 година Тогава Чили разгромява воюващите против нея Боливия и Перу.
Оттогава Сантяго и Ла Пас са на нож, само че до въоръжен спор не се стига. Макар да прекъсват дипломатическите си връзки през 1978 година, тайните служби на двете страни си сътрудничат в границите на интервенция „ Кондор “. В нея десните режими на континента преследват и нерядко унищожават при взаимни интервенции своите съперници.
Липсата на море обаче не пречи на Боливия да има собствен военноморски флот. Той е основан в Титикака – най-голямото в света плавателно езеро, което страната дели със прилежащо Перу. По данни от 2018 година той наброява 5000 военнослужещи. Създаден е през 1963 година като речен и езерен флот. През 1966 година е преименуван на военноморски.
Съществуването му е израз на отхвърли на Боливия и до през днешния ден да се помири със загубата на излаза на Тихия океан. В Титикака плават 4 кораба, получени в миналото от Съединени американски щати. А моряците вземат участие всяка година в паради за Деня на морето в Ла Пас.
Боливия е и спектакъл на един самобитен руско-германска боен спор в навечерието на Втората международна война. Става дума за Войната за Чако против Парагвай през 1932-1935 година Бойните дейности се водят поради противоречивата област Гран Чако, където се допуска, че има огромни петролни находища.
Войските и на двете страни са командвани от военачалници, взели участие в Първата международна война. Начело на боливийските войски са немски генерали – първо Ханс Кунд, а по-късно Емил Кьорнер. Под тяхно командване са 120 офицери от Германия. Парагвайските сили пък са ръководени от съветските генерали Иван Беляев и Николай Ерн. В армията на тази страна служат и 43-ма съветски офицери, емигрирали след Октомврийската гражданска война.
Войната е извоювана от Парагвай, който получава две трети от Гран Чако. Само че петролни находища въобще не са открити. Конфликтът е дефинитивно позволен чак през 2009 година, когато границите сред двете страни са дефинитивно избрани.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ