Актьорът от сериалите „Много мой човек” и „Братя” Сотир Мелев: Едва завърших 7 клас
Сотир Мелев към този момент няколко седмици забавлява феновете на Нова с ролята си на Майкъл в „ Много мой човек ”. Героят му в комедийната теленовела има сполучлив бизнес с верига сладкарници, приходите и самочувствието му са високи, само че не и общата просвета. Той мечтае за жена, за която всички да му завиждат, и открива такава в лицето на красивата Маргарита.
Репортер на „ Уикенд ” се свърза преди дни с артиста, който сме гледали и като Сандо в хитовия сериал „ Братя ”, и го разпита най-подробно за кариерата и професионалните му задължения. Зададе му обаче и куп персонални въпроси, в това число такива, касаещи брачното му общуване с Бенджи – дъщерята на тв легендите Кака Лара и Владо Береану.
- Сотир, по какъв начин се чувствате в ролята на Майкъл в сериала „ Много мой човек ”, който се излъчва всеки четвъртък в праймтайма на Нова?
- Майкъл от сериала „ Много мой човек ” е някак негативен персонаж. Заставайки зад героя си обаче считам, че той е човек със своята истина. Има си лично виждане за нещата и разбиране на света.
- Как протече снимачният развой?
- Много прелестно се чувствахме всички. Дори първите ни срещи, в които се видяхме, с цел да четем някои от началните епизоди, минаха леко. Колегите са експерти, свежи хора, никой от тях не се е стремил да изявява своето его, не се е опитвал да стои над останалите. На моменти имаше и много смях.
- Разкажете някоя занимателна преживелица от фотосите?
- Налагаше се Виктор, героят на Юлиян Малинов, да ме удари с лопата по врата в една сцена, вследствие на което аз да падна и да вляза ранен в болница. Снимахме при доста ниски температури и имах възприятието, че не чувствам тялото си от мраз. Режисьорката изясни, че сега, в който лопатата ме допре, би трябвало да се строполя в снега. След като заснехме фрагмента, разбрах, че екипът се е стреснал, виждайки по какъв начин белът се чупи и се разпръсква на части в мен. Инструментът обаче се беше строшил от студа, а не от мощен удар по моя врат.
- Участвахте и в сериала „ Братя ”. Имаше ли вид героят ви Сандо да стане един от главните персонажи в хитовия престъпен сериал?
- Още от началото беше заложено животът на моя персонаж да е къс. Участвах в първите готини екшън подиуми - със пукотевица и гърмежи, в „ Братя ”. За един ден ми се наложи да се науча да изстрелвам, преди този момент единствено бях държал оръжие в ръката си. Беше ми доста забавно да вземам участие в такива пукотевици. Бързо завърших с присъединяване си, само че се веселя, че бях част от сериала.
- Какви са актуалните ви професионални задължения?
- Подготвя се нов филм с мое присъединяване, само че не мога да приказвам повече за това все още. Около година към този момент съм в Сатирата като артист по стратегия „ Мелпомена ”. Директорът Калин Сърменов е направил превъзходна натрупа, а и атмосферата в театъра е чудесна. Играя Шекспир в представлението „ Влюбеният Шекспир ” на режисьора Андрей Аврамов. Красив театър е, с чудесни костюми и сценография. Миналата есен пък беше премиерата на постановката на Бойка Велкова „ Постоянната брачна половинка ”. Имам много задължения и в дублажа. За страдание, по време на пандемията се прекратиха много представления, в които участвах като актьор на свободна процедура в разнообразни столични театри. Останах без никаква роля за година и няколко месеца. Не беше по никакъв начин прелестно. След това обаче започнах да се фотографирам в „ Много мой човек ”, а попаднах и в Сатирата.
- Не споменахте нищо за преподавателските си задължения …
- Нямам такива сега. Приключих с тази работа, когато школата на Малин Кръстев, към която преподавах, прекрати активността си в Младежки спектакъл. След това имах няколко сходни оферти за други школи, само че ги отхвърлих заради липса на задоволително свободно време. Преподаването изисква да си отдаден напълно на тези, които обучаваш, да не претупваш уговорките си към тях. По-натам вероятно може и още веднъж да се върна към него.
- Снимате ли се в непознати филми?
- Преди пандемията участвах в непозната продукция за Римската империя. Персонажът ми беше доближен на Юлий Цезар, а репликите ми бяха на латински. Мои приятелки в детайли ми транскрибираха думите и ударенията върху тях, тъй като желаех да е вярно произношението ми. В първия снимачен ден обаче се оказа, че е станала неточност - не са ми били дали верните реплики. Наложи се безусловно на хвърчащ лист да си запиша новия текст, който за 5 минути трябваше да наизустя. Стана знамение, оправих се. После режисьорът разгласи пред всички сътрудници, че скоро не е работил с различен артист като мен и че в случай че един ден пристигна отново да снима в България, наложително ще вземе във кино лентата си.
- Дълги години сте играл футбол. Как се насочихте към актьорството?
- Винаги съм желал да стана футболист. И в този момент от време на време вървя да ритвам, само че доста внимавам. Още в детската градина обичах да вземам участие в тържества, а и в учебно заведение беше същото. Снимах се и в предаването „ Като лъвовете ”. В 7 клас ме извика режисьорът и сценарист Илия Костов на кастинг с още няколко деца за игралния филм „ Време за дами ”. Одобрен бях и два месеца изкарах на фотоси във Видин. Беше ужасно прекарване за мен, само че пък след това едвам приключих образователната година. В 10 клас към този момент знаех, че ще аплайвам в НАТФИЗ. Отрано започнах да навестявам и школа в Младежкия спектакъл.
- Какъв беше хонорарът ви като дете артист във „ Време за дами ”?
- Не помня сумата, само че с хонорара съумях да си купя първия компютър, който беше най-хубавият в квартала. Дори имах сървър и играех на игри.
- Работил ли сте нещо отвън актьорството?
- Като възпитаник работех в магазинче - желаех да разполагам със лични пари. Докато пък следвах в НАТФИЗ, помагах на моя непосредствен другар и кум в цеха му за торти. Трудил съм се и по питейни заведения и други заведения.
- Така и не стана ясно за какво се отказахте от футбола?
- Като възпитаник упражнявах в ПФК „ Септември ”, взел участие съм даже в мачове за шампионата. Няколко години съм ритал с другари и към Българска асоциация по минифутбол. Защо се отхвърлих? Имах актьорски задължения и в един миг се оказа, че все по-рядко намирам време да ритвам на игрището, а и трябваше да се вардя от тежки травми. Днес от време на време разцъкваме топката с другари.
- Намирате ли задоволително време за брачната половинка ви Бенджи и сина Март?
- Да, овреме се приготвих за бащинството и поразредих уговорките. Много съм благополучен с Бенджи и сина ни. Поставил съм си за цел да намирам време за Март и когато порасне. Сега получаваме помощ в развъждането му и от бабите.
- Защо кръстихте сина си Март?
- Когато преди години с Бенджи чухме това име, бяхме единомислещи, че е доста крепко. По време на бременността обмисляхме няколко разновидността по какъв начин да кръстим сина си, само че Март си седеше като съществена алтернатива.
- Навремето сте бил учител на Бенджи в актьорска школа. Кога тъкмо разбрахте, че точно тя е дамата за вас?
- Познавахме се, само че първоначално не съм имал любовни намерения към нея. Не че не ми е харесвала, просто гледах на Бенджи като на моя ученичка и другар. Доста време бяхме единствено положителни познати с общ професионален път. В един миг обаче нещата сред нас започнаха да се случват и то някак си доста леко.
- Разбирате ли се с родителите на Бенджи – Кака Лара и Владо Береану?
- В прелестни връзки сме всички. И родителите ни супер доста се схващат между тях. Ние сме едно огромно щастливо семейство.
- Имал ли сте в миналото съществени здравословни проблеми?
- Дълго ме мъчеха сливиците, правех циреи поради тях. В един миг взех решение да се оперирам и да се завърши. Оттогава напряко се родих, нямам проблеми.
- Откога сте с обеци на двете уши?
- От възпитаник. Друсаше ме доста крепък пубертет. В оня интервал бях и с чисто бяла коса. И до през днешния ден Малин Кръстев ме бъзика по какъв начин преди години съм се появил в актьорската му школа с огромни и необятни сребърни халки на ушите, които не са ми по никакъв начин дребни (смее се). Имаше даже време, в което той ми споделяше Блонди. Сега нося обеци, които са много по-приятни за гледане от тези, тогавашните.
Репортер на „ Уикенд ” се свърза преди дни с артиста, който сме гледали и като Сандо в хитовия сериал „ Братя ”, и го разпита най-подробно за кариерата и професионалните му задължения. Зададе му обаче и куп персонални въпроси, в това число такива, касаещи брачното му общуване с Бенджи – дъщерята на тв легендите Кака Лара и Владо Береану.
- Сотир, по какъв начин се чувствате в ролята на Майкъл в сериала „ Много мой човек ”, който се излъчва всеки четвъртък в праймтайма на Нова?
- Майкъл от сериала „ Много мой човек ” е някак негативен персонаж. Заставайки зад героя си обаче считам, че той е човек със своята истина. Има си лично виждане за нещата и разбиране на света.
- Как протече снимачният развой?
- Много прелестно се чувствахме всички. Дори първите ни срещи, в които се видяхме, с цел да четем някои от началните епизоди, минаха леко. Колегите са експерти, свежи хора, никой от тях не се е стремил да изявява своето его, не се е опитвал да стои над останалите. На моменти имаше и много смях.
- Разкажете някоя занимателна преживелица от фотосите?
- Налагаше се Виктор, героят на Юлиян Малинов, да ме удари с лопата по врата в една сцена, вследствие на което аз да падна и да вляза ранен в болница. Снимахме при доста ниски температури и имах възприятието, че не чувствам тялото си от мраз. Режисьорката изясни, че сега, в който лопатата ме допре, би трябвало да се строполя в снега. След като заснехме фрагмента, разбрах, че екипът се е стреснал, виждайки по какъв начин белът се чупи и се разпръсква на части в мен. Инструментът обаче се беше строшил от студа, а не от мощен удар по моя врат.
- Участвахте и в сериала „ Братя ”. Имаше ли вид героят ви Сандо да стане един от главните персонажи в хитовия престъпен сериал?
- Още от началото беше заложено животът на моя персонаж да е къс. Участвах в първите готини екшън подиуми - със пукотевица и гърмежи, в „ Братя ”. За един ден ми се наложи да се науча да изстрелвам, преди този момент единствено бях държал оръжие в ръката си. Беше ми доста забавно да вземам участие в такива пукотевици. Бързо завърших с присъединяване си, само че се веселя, че бях част от сериала.
- Какви са актуалните ви професионални задължения?
- Подготвя се нов филм с мое присъединяване, само че не мога да приказвам повече за това все още. Около година към този момент съм в Сатирата като артист по стратегия „ Мелпомена ”. Директорът Калин Сърменов е направил превъзходна натрупа, а и атмосферата в театъра е чудесна. Играя Шекспир в представлението „ Влюбеният Шекспир ” на режисьора Андрей Аврамов. Красив театър е, с чудесни костюми и сценография. Миналата есен пък беше премиерата на постановката на Бойка Велкова „ Постоянната брачна половинка ”. Имам много задължения и в дублажа. За страдание, по време на пандемията се прекратиха много представления, в които участвах като актьор на свободна процедура в разнообразни столични театри. Останах без никаква роля за година и няколко месеца. Не беше по никакъв начин прелестно. След това обаче започнах да се фотографирам в „ Много мой човек ”, а попаднах и в Сатирата.
- Не споменахте нищо за преподавателските си задължения …
- Нямам такива сега. Приключих с тази работа, когато школата на Малин Кръстев, към която преподавах, прекрати активността си в Младежки спектакъл. След това имах няколко сходни оферти за други школи, само че ги отхвърлих заради липса на задоволително свободно време. Преподаването изисква да си отдаден напълно на тези, които обучаваш, да не претупваш уговорките си към тях. По-натам вероятно може и още веднъж да се върна към него.
- Снимате ли се в непознати филми?
- Преди пандемията участвах в непозната продукция за Римската империя. Персонажът ми беше доближен на Юлий Цезар, а репликите ми бяха на латински. Мои приятелки в детайли ми транскрибираха думите и ударенията върху тях, тъй като желаех да е вярно произношението ми. В първия снимачен ден обаче се оказа, че е станала неточност - не са ми били дали верните реплики. Наложи се безусловно на хвърчащ лист да си запиша новия текст, който за 5 минути трябваше да наизустя. Стана знамение, оправих се. После режисьорът разгласи пред всички сътрудници, че скоро не е работил с различен артист като мен и че в случай че един ден пристигна отново да снима в България, наложително ще вземе във кино лентата си.
- Дълги години сте играл футбол. Как се насочихте към актьорството?
- Винаги съм желал да стана футболист. И в този момент от време на време вървя да ритвам, само че доста внимавам. Още в детската градина обичах да вземам участие в тържества, а и в учебно заведение беше същото. Снимах се и в предаването „ Като лъвовете ”. В 7 клас ме извика режисьорът и сценарист Илия Костов на кастинг с още няколко деца за игралния филм „ Време за дами ”. Одобрен бях и два месеца изкарах на фотоси във Видин. Беше ужасно прекарване за мен, само че пък след това едвам приключих образователната година. В 10 клас към този момент знаех, че ще аплайвам в НАТФИЗ. Отрано започнах да навестявам и школа в Младежкия спектакъл.
- Какъв беше хонорарът ви като дете артист във „ Време за дами ”?
- Не помня сумата, само че с хонорара съумях да си купя първия компютър, който беше най-хубавият в квартала. Дори имах сървър и играех на игри.
- Работил ли сте нещо отвън актьорството?
- Като възпитаник работех в магазинче - желаех да разполагам със лични пари. Докато пък следвах в НАТФИЗ, помагах на моя непосредствен другар и кум в цеха му за торти. Трудил съм се и по питейни заведения и други заведения.
- Така и не стана ясно за какво се отказахте от футбола?
- Като възпитаник упражнявах в ПФК „ Септември ”, взел участие съм даже в мачове за шампионата. Няколко години съм ритал с другари и към Българска асоциация по минифутбол. Защо се отхвърлих? Имах актьорски задължения и в един миг се оказа, че все по-рядко намирам време да ритвам на игрището, а и трябваше да се вардя от тежки травми. Днес от време на време разцъкваме топката с другари.
- Намирате ли задоволително време за брачната половинка ви Бенджи и сина Март?
- Да, овреме се приготвих за бащинството и поразредих уговорките. Много съм благополучен с Бенджи и сина ни. Поставил съм си за цел да намирам време за Март и когато порасне. Сега получаваме помощ в развъждането му и от бабите.
- Защо кръстихте сина си Март?
- Когато преди години с Бенджи чухме това име, бяхме единомислещи, че е доста крепко. По време на бременността обмисляхме няколко разновидността по какъв начин да кръстим сина си, само че Март си седеше като съществена алтернатива.
- Навремето сте бил учител на Бенджи в актьорска школа. Кога тъкмо разбрахте, че точно тя е дамата за вас?
- Познавахме се, само че първоначално не съм имал любовни намерения към нея. Не че не ми е харесвала, просто гледах на Бенджи като на моя ученичка и другар. Доста време бяхме единствено положителни познати с общ професионален път. В един миг обаче нещата сред нас започнаха да се случват и то някак си доста леко.
- Разбирате ли се с родителите на Бенджи – Кака Лара и Владо Береану?
- В прелестни връзки сме всички. И родителите ни супер доста се схващат между тях. Ние сме едно огромно щастливо семейство.
- Имал ли сте в миналото съществени здравословни проблеми?
- Дълго ме мъчеха сливиците, правех циреи поради тях. В един миг взех решение да се оперирам и да се завърши. Оттогава напряко се родих, нямам проблеми.
- Откога сте с обеци на двете уши?
- От възпитаник. Друсаше ме доста крепък пубертет. В оня интервал бях и с чисто бяла коса. И до през днешния ден Малин Кръстев ме бъзика по какъв начин преди години съм се появил в актьорската му школа с огромни и необятни сребърни халки на ушите, които не са ми по никакъв начин дребни (смее се). Имаше даже време, в което той ми споделяше Блонди. Сега нося обеци, които са много по-приятни за гледане от тези, тогавашните.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ