Тайната на Гъмзата
Сортът Гъмза е публикуван освен у нас. Синоними на нашата Гъмза са Кадарка в Унгария и Сърбия, Скадарка и други.
Гъмзата, обаче има едно обичано място и то е в нашата страна.
Гъмза е имало в Плевенско, Сухиндолско и на други места, само че регионът, в който този вид се усеща най-добре, е в най-северозападната част на страната, в региона сред Видин и Ново Село.
Там тя в една и съща година подвига с към 2 % по-висока захарност, в сравнение с в другите "Гъмзови " региони на страната, освен това, запазвайки задоволителна киселинност, с цел да може да се получат свежи и хубави виновност.
При липса на киселинност, макар високата захарност, виновността стават плоски, даже блудкави и са склонни към някои болести.
Разбира се, имаме поради същинската класическа технология за произвеждане на вино от грозде, не "магиите " на актуалните технолози.
Почти всеки, който за пръв път е опитал сортово вино от Гъмза, споделя, че това е неповторимо пивко, ароматно и красиво рубинено, само че подло вино, тъй като човек се опива незабелязано.
Има ли истина в тези думи?
Да.
Първо, належащо е да се знае, че Гъмзата е най-високоалкохолното естествено вино, като освен това, то е пивко, без непотребни танини, които да предупредят неопитния познавач, че става дума за доста мощно вино. Алкохолно наличие от най-малко 14, а в отлични години и 15 обемни % е белег за същинска Гъмза.
Докато Маврудът и Мелнишкото имат танините и тръпчивостта, които припомнят да бъдем внимателни, Гъкмза, с неповторимия и несравним лепкав мирис и безпрепятствено, пивко тяло, се пие на огромни глътки и в случай че човек не си знае мярката, то "удря в колената, не в главата ", както споделят гостувалите в "гъмзовите " села, имали щастието да опитат за пръв път това вино.
Подобно на другите именити сортове, Гъмза също е потърпевш доста от филоксерната злополука при започване на 20 век.
Навремето, когато старите лозя на личен корен са се отглеждали на чашовидна формировка, с доста растения в дкар, поради високите летни температури покрай земята, гроздовете са узрявали превъзходно, достигайки и 26, 29 на 100 захарност - нещо немислимо на високи формировки на 120 см от земята в редовите промиш;лени лозя.
Затова и легендата, че "тази Гъмза не е като онази едно време ", когато съгласно историите на старите лозари, се е налагало да се сипва "вода от Дунава ", с цел да не остане сладко виното.
Не, сортът е същият, само че на високи формировки нито цветът, нито захарността съумяват да доближат биологическите капацитети на сорта.
Ако прибавим и решителния минус на сорта: лесното напукване на зърната и сиво изгниване при ранни есенни дъждове, получаваме и обяснението за какво насажденията от този вид понижават от година на година.
Между другото, по времето на "социализма ", властта лиши лозята на притежателите и им позволяваше единствено по половин-един декар лозя за лични потребности.
В тези лозя допреди десетилетие-две в някои села на Новоселска община се гледаха съвсем стогодишни лозя на личен корен, със разбъркан сосртов състав, само че измежду долнокачествените американски сортове и хибриди, устойчиви на филоксера ( Отел, Ноа(бял отел) Виала, Липа, Добруджанка, Алжирка и т,н), се срещаха и доста Памид и даже Гъмза.
Истината е, че на почви с пясъчно наличие над 70 на 100 филоксерата не съумява да унищожи европейската лоза. Такива почви у нас има с изключение на в Новоселско, Видинско, по този начин и към Сунгурларе.
Все отново, постоянно е рисково да се садят лозя на личен корен, тъй като в изключително сухи години е допустимо и по-масово нахлуване на насекомото,
В последните години, с все по-горещите и от време на време сухи лета, сякаш има късмет Гъмзата да стартира да възстановява остарялата си популярност.
Гъмзата, обаче има едно обичано място и то е в нашата страна.
Гъмза е имало в Плевенско, Сухиндолско и на други места, само че регионът, в който този вид се усеща най-добре, е в най-северозападната част на страната, в региона сред Видин и Ново Село.
Там тя в една и съща година подвига с към 2 % по-висока захарност, в сравнение с в другите "Гъмзови " региони на страната, освен това, запазвайки задоволителна киселинност, с цел да може да се получат свежи и хубави виновност.
При липса на киселинност, макар високата захарност, виновността стават плоски, даже блудкави и са склонни към някои болести.
Разбира се, имаме поради същинската класическа технология за произвеждане на вино от грозде, не "магиите " на актуалните технолози.
Почти всеки, който за пръв път е опитал сортово вино от Гъмза, споделя, че това е неповторимо пивко, ароматно и красиво рубинено, само че подло вино, тъй като човек се опива незабелязано.
Има ли истина в тези думи?
Да.
Първо, належащо е да се знае, че Гъмзата е най-високоалкохолното естествено вино, като освен това, то е пивко, без непотребни танини, които да предупредят неопитния познавач, че става дума за доста мощно вино. Алкохолно наличие от най-малко 14, а в отлични години и 15 обемни % е белег за същинска Гъмза.
Докато Маврудът и Мелнишкото имат танините и тръпчивостта, които припомнят да бъдем внимателни, Гъкмза, с неповторимия и несравним лепкав мирис и безпрепятствено, пивко тяло, се пие на огромни глътки и в случай че човек не си знае мярката, то "удря в колената, не в главата ", както споделят гостувалите в "гъмзовите " села, имали щастието да опитат за пръв път това вино.
Подобно на другите именити сортове, Гъмза също е потърпевш доста от филоксерната злополука при започване на 20 век.
Навремето, когато старите лозя на личен корен са се отглеждали на чашовидна формировка, с доста растения в дкар, поради високите летни температури покрай земята, гроздовете са узрявали превъзходно, достигайки и 26, 29 на 100 захарност - нещо немислимо на високи формировки на 120 см от земята в редовите промиш;лени лозя.
Затова и легендата, че "тази Гъмза не е като онази едно време ", когато съгласно историите на старите лозари, се е налагало да се сипва "вода от Дунава ", с цел да не остане сладко виното.
Не, сортът е същият, само че на високи формировки нито цветът, нито захарността съумяват да доближат биологическите капацитети на сорта.
Ако прибавим и решителния минус на сорта: лесното напукване на зърната и сиво изгниване при ранни есенни дъждове, получаваме и обяснението за какво насажденията от този вид понижават от година на година.
Между другото, по времето на "социализма ", властта лиши лозята на притежателите и им позволяваше единствено по половин-един декар лозя за лични потребности.
В тези лозя допреди десетилетие-две в някои села на Новоселска община се гледаха съвсем стогодишни лозя на личен корен, със разбъркан сосртов състав, само че измежду долнокачествените американски сортове и хибриди, устойчиви на филоксера ( Отел, Ноа(бял отел) Виала, Липа, Добруджанка, Алжирка и т,н), се срещаха и доста Памид и даже Гъмза.
Истината е, че на почви с пясъчно наличие над 70 на 100 филоксерата не съумява да унищожи европейската лоза. Такива почви у нас има с изключение на в Новоселско, Видинско, по този начин и към Сунгурларе.
Все отново, постоянно е рисково да се садят лозя на личен корен, тъй като в изключително сухи години е допустимо и по-масово нахлуване на насекомото,
В последните години, с все по-горещите и от време на време сухи лета, сякаш има късмет Гъмзата да стартира да възстановява остарялата си популярност.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ