Честит рожден ден, Мила Михова: Прекрасно е да си жена, защото...
Сопраното МИЛА МИХОВА е родена в София на днешната дата. Завършва Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров ”. Учи пеене при Дарина Такова и при Лукреция Меса – специалист по метода Voice Craft. Била е стипендиант на фондация „ Райна Кабаиванска ” към Нов български университет и на фондация „ Борис Христов “ за Оперното студио в Националната академия „ Санта Чечилия ” в Рим, където специализира при Рената Ското.
През август 2015 дебютира като Фиордилиджи в „ Така вършат всички “ от Моцарт на оперния фестивал „ Опероса “ в Херцег Нови, Черна гора. Същата година солира в Девета симфония от Бетовен с Оркестъра де Камаса де Каскайш и Оейраш в Португалия. Следват дебютите ѝ като Лучия в „ Лучия ди Ламермур ” от Доницети, Фортуна и Друзила в „ Коронацията на Попея ” от Монтеверди. През 2018 изнася рецитал с оперни и камерни арии от Росини в зала „ България “ и е определена да взе участие в Accademia Rossiniana „ Alberto Zedda ” на Росиниевия оперен фестивал в Пезаро – Италия, където взима присъединяване в голям брой майсторски класове, семинари и концерти и дебютира като Мадам Кортезе в „ Пътуване до Реймс ” от Росини в Teatro Rossini.
Тя пее като солист в осъществяването на „ Стабат матер ” от Росини в България и „ Малка тържествена меса ” в Le Grand Amphitheatre de la Sorbonne – Париж (в концерт, проведен от ROF). През декември същата година изнася рецитал с камерни и оперни белкантови арии в Националния замък на културата в София, с клавирен акомпанимент на изтъкнатия пианист Ричард Баркър.
Заедно с Николай Стойков, по покана на фестивала ppIANISSIMO, основават плана BJORK Alternative, който показва исландската изпълнителка и композитор Бьорк с аранжименти на някои от най-известните ѝ песни във версия за оперна певица и съпровод на клавесин, челеста и пиано. По покана на Radio France Musique показват капсулна версия на този план и онлайн по френското национално радио с концерт, предаван от Theatre de l’Alliance Francaise в Париж.
През 2019 взе участие на фестивала „ Моцартови празници “ в Правец с стратегия с рядко изпълнявани оперни и камерни арии, още веднъж с съпровод на Николай Стойков. А с пианистката Василена Атанасова изнася през 2021 рециталите „ Славеят и Розата “ и „ Другото белканто “.
Мила Михова взима присъединяване и в записи на театрална музика. Развива богата концертна активност в Италия, Испания, Германия и други Сред настоящите ѝ задължения се открояват дебюти в Германия – като Абигаиле в „ Набуко ” на Джузепе Верди в Операта в Майнц и в ролята на Мадам Кортезе в „ Пътуване до Реймс ” на Росини в Операта в Аугсбург, в „ Набуко ” на фестивала Opera Open в Пловдив и в Държавна опера Варна, както и редица рецитали в страната и в чужбина.
По мотив празника ѝ се свързахме с Мила Михова, с цел да я поздравим и с цел да ни показа какво за нея е прелестта да си жена.
„ Най-хубавото нещо на това да си жена е, че можеш непрекъснато да се заобикаляш с други дами, с които да създавате общественост, тъй като във времето, в което живеем, в силата, в която безусловно се състезаваме с планетата имаме потребност да се заземяваме и да си набираме сила в група. Колкото по-колективна е женската сила, толкоз по-голям късмет имаме да се оправяме с живота, тъй като оттатък декоративната страна на това, че живеем в своята I’m just a girl епоха имаме да понасяме доста неща. “
„ Аз си бленувам за един грациозен матриархат, в случай че би трябвало да съм почтена. Мисля, че нещата ще станат надалеч по-хубави! “
„ Да бъдеш жена е велико нещо, тъй като единственият метод да оцелееш като жена е да си толкоз съзнателен в възприятията си, толкоз съзнателен за силата си, толкоз събрана и съсредоточена във всичко, което можеш да направиш сама. Да реализираш себе си и света, и живота си безусловно сама. И колкото по-бързо го осъзнаеш това нещо и го интегрираш в себе си като чисто познание, толкоз по-бързо и изрично започваш да живееш своя личен живот. “
„ Няма нищо по-велико от това една жена да живее личния си живот и да преследва личните си фантазии, да няма потребност да изяснява на който и да било за какво фантазиите ѝ са тези, които има. И в един миг, когато ги материализира да ги постави на масата на живота и да каже „ Ето, аз си направи ТОВА за себе си и го направих, тъй като имах вяра в него, по този начин както имам вяра в себе си. В моменти, в които не имах вяра в себе си имах вяра в чудото си, а в моменти, в които не имах вяра в чудото си, имах вяра в себе си, до момента в който най-после тези сили не се изравниха, с цел да може аз да се основа в това знамение и да основа това знамение в себе си! “
През август 2015 дебютира като Фиордилиджи в „ Така вършат всички “ от Моцарт на оперния фестивал „ Опероса “ в Херцег Нови, Черна гора. Същата година солира в Девета симфония от Бетовен с Оркестъра де Камаса де Каскайш и Оейраш в Португалия. Следват дебютите ѝ като Лучия в „ Лучия ди Ламермур ” от Доницети, Фортуна и Друзила в „ Коронацията на Попея ” от Монтеверди. През 2018 изнася рецитал с оперни и камерни арии от Росини в зала „ България “ и е определена да взе участие в Accademia Rossiniana „ Alberto Zedda ” на Росиниевия оперен фестивал в Пезаро – Италия, където взима присъединяване в голям брой майсторски класове, семинари и концерти и дебютира като Мадам Кортезе в „ Пътуване до Реймс ” от Росини в Teatro Rossini.
Тя пее като солист в осъществяването на „ Стабат матер ” от Росини в България и „ Малка тържествена меса ” в Le Grand Amphitheatre de la Sorbonne – Париж (в концерт, проведен от ROF). През декември същата година изнася рецитал с камерни и оперни белкантови арии в Националния замък на културата в София, с клавирен акомпанимент на изтъкнатия пианист Ричард Баркър.
Заедно с Николай Стойков, по покана на фестивала ppIANISSIMO, основават плана BJORK Alternative, който показва исландската изпълнителка и композитор Бьорк с аранжименти на някои от най-известните ѝ песни във версия за оперна певица и съпровод на клавесин, челеста и пиано. По покана на Radio France Musique показват капсулна версия на този план и онлайн по френското национално радио с концерт, предаван от Theatre de l’Alliance Francaise в Париж.
През 2019 взе участие на фестивала „ Моцартови празници “ в Правец с стратегия с рядко изпълнявани оперни и камерни арии, още веднъж с съпровод на Николай Стойков. А с пианистката Василена Атанасова изнася през 2021 рециталите „ Славеят и Розата “ и „ Другото белканто “.
Мила Михова взима присъединяване и в записи на театрална музика. Развива богата концертна активност в Италия, Испания, Германия и други Сред настоящите ѝ задължения се открояват дебюти в Германия – като Абигаиле в „ Набуко ” на Джузепе Верди в Операта в Майнц и в ролята на Мадам Кортезе в „ Пътуване до Реймс ” на Росини в Операта в Аугсбург, в „ Набуко ” на фестивала Opera Open в Пловдив и в Държавна опера Варна, както и редица рецитали в страната и в чужбина.
По мотив празника ѝ се свързахме с Мила Михова, с цел да я поздравим и с цел да ни показа какво за нея е прелестта да си жена.
„ Най-хубавото нещо на това да си жена е, че можеш непрекъснато да се заобикаляш с други дами, с които да създавате общественост, тъй като във времето, в което живеем, в силата, в която безусловно се състезаваме с планетата имаме потребност да се заземяваме и да си набираме сила в група. Колкото по-колективна е женската сила, толкоз по-голям късмет имаме да се оправяме с живота, тъй като оттатък декоративната страна на това, че живеем в своята I’m just a girl епоха имаме да понасяме доста неща. “
„ Аз си бленувам за един грациозен матриархат, в случай че би трябвало да съм почтена. Мисля, че нещата ще станат надалеч по-хубави! “
„ Да бъдеш жена е велико нещо, тъй като единственият метод да оцелееш като жена е да си толкоз съзнателен в възприятията си, толкоз съзнателен за силата си, толкоз събрана и съсредоточена във всичко, което можеш да направиш сама. Да реализираш себе си и света, и живота си безусловно сама. И колкото по-бързо го осъзнаеш това нещо и го интегрираш в себе си като чисто познание, толкоз по-бързо и изрично започваш да живееш своя личен живот. “
„ Няма нищо по-велико от това една жена да живее личния си живот и да преследва личните си фантазии, да няма потребност да изяснява на който и да било за какво фантазиите ѝ са тези, които има. И в един миг, когато ги материализира да ги постави на масата на живота и да каже „ Ето, аз си направи ТОВА за себе си и го направих, тъй като имах вяра в него, по този начин както имам вяра в себе си. В моменти, в които не имах вяра в себе си имах вяра в чудото си, а в моменти, в които не имах вяра в чудото си, имах вяра в себе си, до момента в който най-после тези сили не се изравниха, с цел да може аз да се основа в това знамение и да основа това знамение в себе си! “
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ