Соня Колтуклиева Снимка: фейсбукСоня Колтуклиева, фейсбукЗапочвам да си мисля, че

Соня Колтуклиева Снимка: фейсбук
Соня Колтуклиева, фейсбук

Започвам да си мисля, че Румен Радев е орѝсан да бъде разединител на нацията. Навярно, тъй като е претрупан с престореност, лицемерие и конюнктурни заигравки с обществото.

Ето, и вчерашното му безмълвно стоене пред мемориала на жертвите на комунизма, провокира отрицание и яд. И от двете страни – и от тези, които почитат жертвите на режима след 9.9.1944, и от тези, които почитат жертвите на режима преди 9.9.1944.

На шестата година от престоя си в президентството Румен Радев видя датата 1 февруари и какво символизира тя в най-новата история на България. И я почѐте, тъй като към този момент не му трябват гласоподавателите от Българска социалистическа партия, които не я означават. Защото изиска индулгенция за масираните офанзиви, че не сдобрява, а опълчва българите.

Президентът Радев се прибра удовлетворен в каменния бастион на “Ларгото ”, а няколко часа по-късно, правилен на себе си, стовари пестник върху Кирил Петков – упрекна го в прибързана аудиенция в Северна Македония и го порица за дейностите му против управлението на “Булгаргаз ”. Президентът побърза да завърши престоя си на интернационалното събитие на The Economist Group в софийския хотел Millennium и се измъкна, с цел да не се засече с влизащия министър председател.

На война като на война е ситуацията.

Вече е социална загадка на “жълтите павета ”, че министрите отхвърлят да откликват на желанията на “цялото президентско войнство ” за услуги от страна на изпълнителната власт. Най-напред вицепремиерът Корнелия Нинова, а по-сетне и мнозина други членове на кабинета, вместо да пазят – в противен случай, те уволняват хората от “президентския лист на недосегаемите ”; а с уволнението на регионалния шеф на Хасково, персонално засегнаха Румен Радев; Минко Ангелов беше подводницата на президента в ПГ на “Изправи се БГ! Мутри вън! ” и стана народен представител в 45-я парламент.

Не е ясно, в този подтекст, каква ще бъде ориста на президентските пешки Стефан Янев и Бойко Рашков

– те и без друго са “камък на шия ” за държавното управление – военният министър дава разнопосочни сигнали по конфликтни интернационалните тематики, а вътрешният министър е карикатурен облик, който към този момент има съществени проблеми с Антикорупционната комисия за произхода на дребната си имотна империя. Бойко Рашков към този момент се е врътнал, май, и гледа със задните си елементи към президентството.

Президентът Радев и дясната му ръка Николай Копринков безметежно имаха вяра, че могат да основат още едно политическо ГМО, след “Продължаваме смяната ”, което беше захранвано с властовѝ анаболи от цялата държавна машина по места̀ преди изборите през ноември 2021 година Сега, по “пътя на коприн(к)ата ” няма мед и масло, има бодли и остри камъни. Защото държавното управление е отрязало държавните “хранителни банки ” за президентските хора, а пък великодушните олигарси са се ориентирали вярно кой държи ножа и хляба. Партия без пари не се прави.

“Нямат 100 шанса, имат 100 дни ” – тази опасност на президентството, изречена от Илияна Йотова по Българска национална телевизия, може да се обърне в нещо като: “нямат власт, властта е у нас ”.
Дали ще замирише на импийчмънт по време на войната, или задушливият барутен пушек единствено ще разкашля президента Радев – не знам, само че генералът-пилот от нахлуване ще би трябвало да мине в защита – това виждам сигурно.