РИКАРДО МУТИ ТРИУМФИРА ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ
Соня Александрова ,
Флоренция, особено за ДУМА
След двата триумфални концерта през март 2017 година за първата среща на министрите на културата Г-7 във Флоренция Маестро Рикардо Мути се върна в града при започване на юли. Поводът беше 50 години от дебюта му на фестивала "Маджо музикале фиорентино ", с който стартира и неговото международно одобряване. Диригентът пое днешния оркестър и показа концертно осъществяване на "Макбет ". Това е Вердиевата опера, която Мути е дирижирал най-често, в това число и на фестивала "Маджо музикале " през 1975 година
Любовта сред Маестрото и Флоренция е буйна и трайна. При едно от гостуванията си с филхармонията на Скалата (2004) той споделя: "За мен всичко се роди във Флоренция. Повярвахте ми, когато бях никой. Изпитвам дълбока признателност към града. "
Днес Флоренция изрази своята благодарност към Мути. Ден преди първия от двата му концерта, които закриха 81-вия фестивал "Маджо музикале фиорентино ", в салона в Палацо Векио - кметството на града, се състоя среща сред него и феновете му.
След формалните речи на кмета Дарио Нардела и на шефа на операта Кристиано Киарот последваха трогателни дарове. Мути се почувства в свои води и се отдаде на мемоари. С присъщия си комизъм и жлъч, с честото цитиране на флорентинеца Данте, с препратки към артистите от Ренесанса, от които се възхищава, Маестрото придвижи цялостната зала към далечната към този момент 1967 година Завършил курса по дирижиране, той e назначен във факултета по пиано към Консерваторията на Милано, само че заплатата е ниска. Спечелва състезанието за диригенти "Кантели ", който му разрешава да избира работа сред оперите на Генуа, Катания и Флоренция. В града на Данте е очакван концерт със солист Святослав Рихтер. Мути допуска, че към този момент огромният пианист ще желае авансово да се запознае с никому незнайния диригент и приготвя известения репертоар - Концерт за пиано и оркестър в си бемол мажор K450 на Моцарт и Концерт в ре мажор на Бритън. Фаталната среща става в музикалната академия "Киджана " в Сиена. Рихтер поканва Мути да изсвири на пианото оркестровата част на творбите. Накрая обобщава: "Ако дирижирате по този начин, както свирите, склонен съм на концерт с вас. "
Идва пролетта на 1968 година и Мути се среща за първи път с оркестъра на Флоренция. Той е наследил от своите професори възприятието за дисциплинираност. Музикантите обаче са заети с профсъюзни битки и са изцяло безразлични към качилия се на подиума 27-годишен юноша. Той стартира да дирижира, стопира, с цел да каже нещо, само че никой не му обръща внимание. Преминава в офанзива: "Перчите се с огромно име, само че мисля, че една част от този оркестър би трябвало да бъде изхвърлена! " Инструментите и говорилнята внезапно притихват. Така се ражда любовта сред Мути и "Маджо музикале фиорентино ", както и дългогодишното му другарство с Рихтер. Въпреки това стачката не е избегната, само че тя е в интерес на диригента - шефът на операта реалокира концерта от март в май 1968 година - по време на музикалния фестивал. Изпълнението става събитие и "това предопредели цялата ми кариера ", признава Маестрото.
Назначават го за музикален шеф на "Маджо музикале ", на който пост остава до 1980 година За този интервал слага 21 заглавия, от които 10 опери на Верди. Въвежда в симфоничния репертоар доста модерни създатели. Прави необикновени и запаметяващи се представления - "Африканката " на Майербер, "Вилхелм Тел " на Росини в интегралната му шестчасова версия, именития "Орфей и Евридика " на Глук, режисиран от Лука Ронкони, "Ифигения в Таврида " отново на Глук, "Палячи " на Леонкавало с присъединяване на тенора на Тосканини Ричард Тъкър и доста други.
Наема апартамент чартърен, оженва се и трите му деца се раждат във Флоренция. Успява да си купи дребен роял "Шимел ", най-евтиния модел в магазина. "Този инструмент и до момента е с мен. Днес бих могъл да си разреша огромен роял "Стенуей ", само че защото имам вяра, че предметите имат душа, не желая да се освободя от "Шимел ". "
Мути има на своя страна оркестъра, балета, хора, публиката. Сработва се и с всички кметове на града. Признава, че като човек е политик, само че когато дирижира, е актьор и го интересува единствено изкуството. Цитира своя съгражданин - неаполитанеца Едуардо де Филипо: "Аз съм човек на свободна процедура и не се привързвам с никого. " Тъкмо по тази причина с подигравка напомня едни от най-мрачните флорентински интервали: политиците го атакуват, че си разрешава дружно с другия "мошеник " - артистичния шеф Роман Влад, да програмира през 1970 година "оперките " "Селска чест " на "миришещия на фашизъм " Пиетро Маскани и "Палячи " на "нещастния неаполитанец " Руджеро Леонкавало. И то в влиятелния оперен спектакъл на знатната Флоренция. Дискутира се даже в градската администрация, само че "накрая излязохме наглава ", с горделивост декларира Маестрото. Но най-лошото следва. По време на прелюдията със сицилианската ария от "Селска чест " на сцената ненадейно излиза господин със сив шлифер и крещи: "Флорентинци, италианци, до момента в който тук слушате музика и се забавлявате, в лечебните заведения на Флоренция се мре от евтаназия. " Адът е цялостен: безредици измежду публиката, завесата се спуска, виновникът е арестуван, идва полиция. След половин час операта стартира още веднъж и към този момент без спирания.
Политическа интервенция има и за сценографията на "Вилхелм Тел " от Росини. На извънредно ляв музиковед му се привижда прекомерно алено знаме (всъщност е вишнево) върху замъка на "лошия " Геслер и заплашва, че ще направи невиждан скандал, в случай че цветът не се смени. Пиер Луиджи Пици, сценографът, е много изплашен, въпреки че Мути го поучава да остави всичко по този начин, както го е замислил. На другия ден диригентът с изненада вижда, че знамето е червено-черно.
Публиката беше любопитна да разбере за пословичното съревнование Клаудио Абадо - Рикардо Мути. "Още в първите ми години във Флоренция някой пожела да ни набеди, че сме съперници. Група фанатици подклаждаше това мнение, а критиците и публицистите се възползваха. Глупости, сред мен и Абадо постоянно е имало взаимно почитание. "
Накрая Мути изрази остарялата си фантазия да се пренесат от парижкото гробище "Пер Лашез " тленните остатъци на флорентинския композитор Луижди Керубини - "архитект на музиката ", считан от Бетовен за "най-големия музикант на епохата ". В базиликата "Санта Кросе " има негов празен саркофаг, който го чака. Маестрото, който през 2004 година основава младежкия оркестър "Керубини ", се обърна към италианския президент и към министъра на културата да убедят френския президент Макрон да позволи преместването. И даде обещание, че, в случай че това стане, той персонално ще пристигна и с оркестъра на "Маджо музикале " ще изсвири в църквата Ревием в ре минор за мъжки хор и оркестър, написан от Керубини за личното му заравяне.
След финала на втория концерт в операта Рикардо Мути, последван от присъстващите публични лица, както и от стотици фенове, подписа формален зов до президента на Италия Серджо Матарела, в който се упорства тленните остатъци на Луиджи Керубини да бъдат върнати във Флоренция.
Докато градът организираше юбилея на диригента, дойде приятната вест, че на Мути - "Маестро измежду майсторите ", е присъдена влиятелната Императорска награда 2018 (това е 30-ото й издание) на японската асоциация "Japan art ". Официалната гала ще се състои през октомври в Токио, сумата е 15 милиона йени (около 115 хиляди евро). Това е най-престижната премия за изкуство в света, равностойна на Нобел, която всяка година се дава за музика, живопис, статуя, архитектура, театър/кино на актьори за тяхното въздействие и принос в международното изкуство.
Министърът на културата Алберто Бонисоли изпрати приветствен адрес до Рикардо Мути, фестивала "Маджо музикале " и жителите на Флоренция: "Това е щастлива среща сред Рикардо Мути и Флоренция в името на културата. Маестро Мути от много време учи младите и им предава удоволствието от класическата музика, и я популяризира по света като инструмент за разговор. Искам да му изразя откровената си признателност за всичко това, което е направил за италианската просвета през тази 50-годишна кариера и за възторга и очарованието, с които ни е заразил посредством музиката. "
Рикардо Мути чества 50 години от дебюта си във Флоренция
Мути в Палацо Векио
С фланелката на тима "Фиорентина " за 50-годишнината от дебюта си
Рикардо Мути и Святослав Рихтер
Флоренция, особено за ДУМА
След двата триумфални концерта през март 2017 година за първата среща на министрите на културата Г-7 във Флоренция Маестро Рикардо Мути се върна в града при започване на юли. Поводът беше 50 години от дебюта му на фестивала "Маджо музикале фиорентино ", с който стартира и неговото международно одобряване. Диригентът пое днешния оркестър и показа концертно осъществяване на "Макбет ". Това е Вердиевата опера, която Мути е дирижирал най-често, в това число и на фестивала "Маджо музикале " през 1975 година
Любовта сред Маестрото и Флоренция е буйна и трайна. При едно от гостуванията си с филхармонията на Скалата (2004) той споделя: "За мен всичко се роди във Флоренция. Повярвахте ми, когато бях никой. Изпитвам дълбока признателност към града. "
Днес Флоренция изрази своята благодарност към Мути. Ден преди първия от двата му концерта, които закриха 81-вия фестивал "Маджо музикале фиорентино ", в салона в Палацо Векио - кметството на града, се състоя среща сред него и феновете му.
След формалните речи на кмета Дарио Нардела и на шефа на операта Кристиано Киарот последваха трогателни дарове. Мути се почувства в свои води и се отдаде на мемоари. С присъщия си комизъм и жлъч, с честото цитиране на флорентинеца Данте, с препратки към артистите от Ренесанса, от които се възхищава, Маестрото придвижи цялостната зала към далечната към този момент 1967 година Завършил курса по дирижиране, той e назначен във факултета по пиано към Консерваторията на Милано, само че заплатата е ниска. Спечелва състезанието за диригенти "Кантели ", който му разрешава да избира работа сред оперите на Генуа, Катания и Флоренция. В града на Данте е очакван концерт със солист Святослав Рихтер. Мути допуска, че към този момент огромният пианист ще желае авансово да се запознае с никому незнайния диригент и приготвя известения репертоар - Концерт за пиано и оркестър в си бемол мажор K450 на Моцарт и Концерт в ре мажор на Бритън. Фаталната среща става в музикалната академия "Киджана " в Сиена. Рихтер поканва Мути да изсвири на пианото оркестровата част на творбите. Накрая обобщава: "Ако дирижирате по този начин, както свирите, склонен съм на концерт с вас. "
Идва пролетта на 1968 година и Мути се среща за първи път с оркестъра на Флоренция. Той е наследил от своите професори възприятието за дисциплинираност. Музикантите обаче са заети с профсъюзни битки и са изцяло безразлични към качилия се на подиума 27-годишен юноша. Той стартира да дирижира, стопира, с цел да каже нещо, само че никой не му обръща внимание. Преминава в офанзива: "Перчите се с огромно име, само че мисля, че една част от този оркестър би трябвало да бъде изхвърлена! " Инструментите и говорилнята внезапно притихват. Така се ражда любовта сред Мути и "Маджо музикале фиорентино ", както и дългогодишното му другарство с Рихтер. Въпреки това стачката не е избегната, само че тя е в интерес на диригента - шефът на операта реалокира концерта от март в май 1968 година - по време на музикалния фестивал. Изпълнението става събитие и "това предопредели цялата ми кариера ", признава Маестрото.
Назначават го за музикален шеф на "Маджо музикале ", на който пост остава до 1980 година За този интервал слага 21 заглавия, от които 10 опери на Верди. Въвежда в симфоничния репертоар доста модерни създатели. Прави необикновени и запаметяващи се представления - "Африканката " на Майербер, "Вилхелм Тел " на Росини в интегралната му шестчасова версия, именития "Орфей и Евридика " на Глук, режисиран от Лука Ронкони, "Ифигения в Таврида " отново на Глук, "Палячи " на Леонкавало с присъединяване на тенора на Тосканини Ричард Тъкър и доста други.
Наема апартамент чартърен, оженва се и трите му деца се раждат във Флоренция. Успява да си купи дребен роял "Шимел ", най-евтиния модел в магазина. "Този инструмент и до момента е с мен. Днес бих могъл да си разреша огромен роял "Стенуей ", само че защото имам вяра, че предметите имат душа, не желая да се освободя от "Шимел ". "
Мути има на своя страна оркестъра, балета, хора, публиката. Сработва се и с всички кметове на града. Признава, че като човек е политик, само че когато дирижира, е актьор и го интересува единствено изкуството. Цитира своя съгражданин - неаполитанеца Едуардо де Филипо: "Аз съм човек на свободна процедура и не се привързвам с никого. " Тъкмо по тази причина с подигравка напомня едни от най-мрачните флорентински интервали: политиците го атакуват, че си разрешава дружно с другия "мошеник " - артистичния шеф Роман Влад, да програмира през 1970 година "оперките " "Селска чест " на "миришещия на фашизъм " Пиетро Маскани и "Палячи " на "нещастния неаполитанец " Руджеро Леонкавало. И то в влиятелния оперен спектакъл на знатната Флоренция. Дискутира се даже в градската администрация, само че "накрая излязохме наглава ", с горделивост декларира Маестрото. Но най-лошото следва. По време на прелюдията със сицилианската ария от "Селска чест " на сцената ненадейно излиза господин със сив шлифер и крещи: "Флорентинци, италианци, до момента в който тук слушате музика и се забавлявате, в лечебните заведения на Флоренция се мре от евтаназия. " Адът е цялостен: безредици измежду публиката, завесата се спуска, виновникът е арестуван, идва полиция. След половин час операта стартира още веднъж и към този момент без спирания.
Политическа интервенция има и за сценографията на "Вилхелм Тел " от Росини. На извънредно ляв музиковед му се привижда прекомерно алено знаме (всъщност е вишнево) върху замъка на "лошия " Геслер и заплашва, че ще направи невиждан скандал, в случай че цветът не се смени. Пиер Луиджи Пици, сценографът, е много изплашен, въпреки че Мути го поучава да остави всичко по този начин, както го е замислил. На другия ден диригентът с изненада вижда, че знамето е червено-черно.
Публиката беше любопитна да разбере за пословичното съревнование Клаудио Абадо - Рикардо Мути. "Още в първите ми години във Флоренция някой пожела да ни набеди, че сме съперници. Група фанатици подклаждаше това мнение, а критиците и публицистите се възползваха. Глупости, сред мен и Абадо постоянно е имало взаимно почитание. "
Накрая Мути изрази остарялата си фантазия да се пренесат от парижкото гробище "Пер Лашез " тленните остатъци на флорентинския композитор Луижди Керубини - "архитект на музиката ", считан от Бетовен за "най-големия музикант на епохата ". В базиликата "Санта Кросе " има негов празен саркофаг, който го чака. Маестрото, който през 2004 година основава младежкия оркестър "Керубини ", се обърна към италианския президент и към министъра на културата да убедят френския президент Макрон да позволи преместването. И даде обещание, че, в случай че това стане, той персонално ще пристигна и с оркестъра на "Маджо музикале " ще изсвири в църквата Ревием в ре минор за мъжки хор и оркестър, написан от Керубини за личното му заравяне.
След финала на втория концерт в операта Рикардо Мути, последван от присъстващите публични лица, както и от стотици фенове, подписа формален зов до президента на Италия Серджо Матарела, в който се упорства тленните остатъци на Луиджи Керубини да бъдат върнати във Флоренция.
Докато градът организираше юбилея на диригента, дойде приятната вест, че на Мути - "Маестро измежду майсторите ", е присъдена влиятелната Императорска награда 2018 (това е 30-ото й издание) на японската асоциация "Japan art ". Официалната гала ще се състои през октомври в Токио, сумата е 15 милиона йени (около 115 хиляди евро). Това е най-престижната премия за изкуство в света, равностойна на Нобел, която всяка година се дава за музика, живопис, статуя, архитектура, театър/кино на актьори за тяхното въздействие и принос в международното изкуство.
Министърът на културата Алберто Бонисоли изпрати приветствен адрес до Рикардо Мути, фестивала "Маджо музикале " и жителите на Флоренция: "Това е щастлива среща сред Рикардо Мути и Флоренция в името на културата. Маестро Мути от много време учи младите и им предава удоволствието от класическата музика, и я популяризира по света като инструмент за разговор. Искам да му изразя откровената си признателност за всичко това, което е направил за италианската просвета през тази 50-годишна кариера и за възторга и очарованието, с които ни е заразил посредством музиката. "
Рикардо Мути чества 50 години от дебюта си във Флоренция
Мути в Палацо Векио
С фланелката на тима "Фиорентина " за 50-годишнината от дебюта си
Рикардо Мути и Святослав Рихтер
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ