Sony Walkman беше не само революционно устройство, но и революция

Sony Walkman беше освен революционно устройство, само че и гражданска война в културен проект.

До 70-те години на предишния век слушането на музика се смяташе за обществена активност. Ръчните транзисторни радиоприемници съществуваха от 50-те години на предишния век, само че те не са разрешавали на потребителя да избира коя съответна ария да слуша. Дори първите портативни касетофони бяха с размерите на куфарче.

В подтекста на технологиите едно устройство нормално се назовава „ революционно “, в случай че усъвършенства своите прародители до степен, че ги прави остарели, само че Walkman на Sony беше нещо друго. Това беше първото устройство, предопределено за слушане на музика за персонално прилагане.

Началният клас Sony Walkman WM-33, показан тук в алено разполага с вграден графичен еквалайзер начело. Този съответен модел е доста мечтан измежду колекционерите, изключително аленият.

С Walkman можехте да си пуснете всяка ария, на всички места и когато и да е, преди същото да стане допустимо за филмите, електронните книги или видеоигрите. Подобно на днешните смарт телефони, той е упрекван, че предизвиква откъсването и изолацията, само че също по този начин основава нови способи за свързване на хората.

Промяна във усещането

През 1978 година Sony пуска на пазара стереокасетофона TC-D5 с размери на преносим компютър. Съоснователят на Sony, Масару Ибука го взема със себе си по време на полети, с цел да слуша музика на слушалки. Тогава му хрумва концепцията: да вземе ръчния касетофон Pressman, пуснат през същата година, да отстрани високоговорителя и механизма за запис и да добави стереоусилвател.

Така се ражда първият Walkman на Sony (TPS-L2):

Оригиналният Sony Walkman TPS-L2, пуснат на пазара през 1979 година направи гражданска война в региона на персоналните аудиосистеми със своя стилен дизайн и два жака за слушалки.

Другият съосновател на Sony, Акио Морита осъзнава, че сходно устройство няма да се продава с тогавашните слушалки, които тежаха колкото самото устройство. Ибука си спомня, че е чул за план, целящ основаването на налични 50-грамови слушалки за уши. Този първообраз се трансформира в MDL-3L2.

Морита поръчва 30 000 броя от TPS-L2 – два пъти повече от месечните продажби на най-продавания магнетофон в Япония. Този модел имаше два жака за слушалки, защото Sony явно не искаше да бъде упреквана, че скапва двойки.

Името, определено за опаковката е Walkman.

Продуктът е пуснат на пазара на 1 юли 1979 година и до края на месеца от него са продадени едвам 3000 бройки. По това време носенето на слушалки на публични места е като носенето на слънчеви очила на закрито. Тогава чиновниците на Sony са получили задача да пътуват във влаковете, употребявайки Walkman, с цел да възстановяват това държание. До края на август са продадени всички 30 000 бройки.

Следващата стъпка беше стартирането на TPS-L2 на международния пазар. Първоначално Sony го предлага на пазара под името Soundabout в Съединени американски щати и Stowaway в Обединеното кралство. По това време обаче компанията осъзнава, че името Walkman към този момент е станало световноизвестно с помощта на туристите, посещаващи Япония.

Повече от един Walkman

Съвременни поредици като „ Stranger Things “ и „ Guardians of the Galaxy “ демонстрират някои от най-ранните модели Walkman. Ако единственият ви допир с Walkman идва от тези сериали, може да си мислите, че това е обемисто и непривлекателно устройство. В реалност към 1983 година флагманът Walkman не е бил доста по-голям от касетите, които е възпроизвеждал и се е доставял със слушалки.

За популяризирането на персоналните стереоуредби в международен мащаб се счита прикачващият се към колана Walkman II, пуснат на пазара през 1981 година. От тази година нататък съвсем всяка компания за електроника продава клонинг на Walkman. През 1986 година Оксфордският речник даже прибавя думата „ Walkman “.

Самият Walkman имаше няколко серии, включващи варианти като запис и радио. Особено известна е жълтата серия Walkman Sports, която предлага водо и удароустойчивост. Тази версия се възползва от манията по аеробика през 80-те години, провокирана от VHS касетите на Джейн Фонда.

Sony Walkman WM-AF59 съчетава автоматизирано възпроизвеждане на касети с вграден AM/FM радиотунер. Като състезателен модел той е водоустойчив и е с дълготрайност на възпроизвеждане 7 часа с две акумулатори вид АА.

Както всяка нова технология, концепцията за носене на слушалки на улицата предизвикваше безпокойствие. През 1982 година градчето Уудбридж, Ню Джърси не разрешава потреблението на Walkman-и на публични места, опасявайки се от произшествия с пешеходци. Наредбата към момента е в действие.

Серията Walkman DD (Direct Drive) е един от най-емблематичните портативни касетофони на Sony от висок клас, показан през 1982 година. Компактният му и устойчив дизайн го направи обичан измежду аудиофилите. Някои модели разполагаха с кварцов заключващ механизъм за още по-голяма точност.

Не е изненадващо, че Walkman и неговите клонинги се появяват в някои от най-емблематичните филми на 80-те години, в това число „ Терминатор “, „ Footloose “ и „ Ловци на духове II “.

Един от най-хубавите образци е научнофантастичният шлагер от 1985 година „ Back to the Future “, където основният воин пътува до 1955 година и употребява клонинг на Walkman, с цел да разсъни татко си, който няма визия какво съставлява устройството.

Компактната касета беше в аналогов формат, тъй че Walkman не можеше да дефинира по кое време стартира всяка ария. Дори и да можеше, прескачането нямаше да е незабавно, защото касетата трябваше да се превърти напред.

Късен модел на Walkman с марката „ Mega Bass “ е трябвало да усъвършенства ниския тон на касетите и слушалките от онази ера. Функцията се трансформира в признак на линията Walkman на Sony и на последвалите устройства за възпроизвеждане на музика.

От друга страна, касетите можеха да се записват, което ви позволяваше да създавате „ микстейп “ с песни от радиото и други касети. Дублирането на микстейп беше ранната физическа версия на шерването на плейлист.

Незаменимата преносима касета

Walkman господства в портативната музика в продължение на две десетилетия, макар опитите на самата Sony да го размени с устройства, употребяващи създадените от нея цифрови формати. Тези устройства предлагаха по-чист тон и точно прескачане към идната ария.

Досега най-успешното от тях беше основаният на CD Discman, пуснат на пазара през 1984 година.

Първоначално компакт-дисковете бяха нова технология и множеството хора не разполагаха с задоволително от тях, с цел да оправдаят закупуването на Discman. Ранните модели бяха и обемисти, като разчитаха на механизми за резистентност на физически удари, с цел да предотвратят прескачането по време на придвижване. По-късните модели използваха RAM кеш памет за тази цел.

Sony Discman D-145 – известен портативен CD плейър от средата на 90-те години.

Друг проблем беше, че CD записващите устройства станаха налични едвам в края на 90-те години на предишния век, което най-сетне разреши на потребителите да основават миксирани CD-та. Дори и тогава, както и да го погледнете, един компактдиск нямаше да се побере в джоба на дънките ви. През 2000 година Discman се преименува на CD Walkman.

След като не съумява да разпространява цифровата аудиокасета (DAT) измежду потребителите, през 1992 година Sony пуска на пазара формата MiniDisc с форма на дискета. В Съединени американски щати той пострада от „ Закона за домашния аудиозапис “, който ограничаваше профилираните потребителски цифрови записващи устройства (но не и компютрите) до основаването на копия на песни единствено за четене. В Япония обаче форматът остава известен и през 2000-те години.

Слушалките продължиха да живеят

В началото на 2000-те години Sony изцяло изпусна топката с „ мрежовия уокмен “, който използваше флаш памет. MP3 форматът към този момент беше преобладаващ измежду потребителите и съперниците, само че Sony в началото не го поддържаше. Вместо това приложението SonicStage изискваше конвертиране на песните във фирмения формат ATRAC на Sony, който постановяваше доста ограничавания при прехвърлянето на песни на други устройства.

След като iPod на Apple стана необятно наличен, цялата марка Walkman изпадна в недружелюбност. Производството на касетъчния Walkman е прекратено през 2010 година, откакто са продадени 200 милиона броя. И въпреки всичко по подигравка на ориста серията на „ Мрежовият уокмен “, която постави завършек на известността на Walkman е единственият, който към момента съществува.

Като марка Walkman надживя даже iPod. Повечето от актуалните модели разполагат с жакове за слушалки и оферират тъкмо превръщане на цифровия сигнал в аналогов, а не разчитат на слушалките да създадат това.

Трудно е даже да си представим света без Walkman. Дали в миналото слушалките щяха да станат известни? Дали Apple щеше да пусне iPod или щеше да остане първокласна компютърна компания и до през днешния ден?

Walkman имаше една историческа роля: да направи музиката портативна. Невероятно е какъв брой повече е постигнал той.