Слънчевата система може да е много по-голяма, отколкото се смяташе
Сондата „ Нови хоризонти “ (New Horizons), прелитайки през външния борд на пояса на Кайпер, откри по-висока компактност на прахуляк на разстояние, където теоретичните модели допускат, че той би трябвало да намалее. Учените изясняват този резултат с това, че границите на изследваната област може да са по-широки, в сравнение с се смяташе до момента.
Поясът на Кайпер е част от външната област на Слънчевата система, който ненапълно наподобява на Астероидния пояс, само че е съвсем 20 пъти по-широк и 200 пъти по-масивен. Тези два пояса са населявани от дребни тела, формирани от материал, останал от образуването на Слънчевата система. Но тези тела имат друг състав. За разлика от обектите от Астероидния пояс, които са формирани най-вече от скали и метали, обектите от пояса на Кайпер се състоят основно от лед, който съдържа метан, амоняк и вода. Освен това някои от тези тела са планети джуджета, под повърхността на които се крият океани от течна вода.
Доскоро се смяташе, че границите на пояса на Кайпер са в диапазона от 30 до 55 астрономически единици. Но нови данни от сондата „ Нови хоризонти “ на НАСА, която лети през региона, демонстрират, че той може да е доста по-широк, да се простира до 80 астрономически единици или даже още по-далече.
Група американски планетарни учени под управлението на Алекс Донер от Университета на Колорадо в Боулдър, описват за това в своя публикация, оповестена в The Astrophysical Journal Letters.
Обектите от пояса на Кайпер се смятат за главния източник на прахуляк във външната част на Слънчевата система. Теоретичните модели демонстрират, че популацията на телата и плътността на праха би трябвало да понижават към външния завършек на пояса, който се намира на към 50 астрономически единици от Слънцето.
Донер и сътрудниците му анализирали данните, събрани от детектора SDC (Venetia Burney Student Dust Counter) на сондата „ Нови хоризонти “. Този инструмент търси частици прахуляк, фиксира ги и дефинира тяхната маса и скорост. Учените открили, че започвайки от 42 астрономически единици от Слънцето плътността на праховите частици не понижава, което опонира на показанията на моделите за систематизиране на праха, а стартира да „ скача “ чак до 55 астрономически единици от Слънцето. С други думи, плътността на потока прахуляк на „ края “ на пояса на Кайпер се оказала по-висока, в сравнение с се смяташе до момента.
За какво приказват резултатите от проучването? Прахът в пояса на Кайпер се появява в следствие от конфликт на обекти и бомбардиране на техните повърхности с междузвезден прахуляк. Според Донер и сътрудниците му налягането на слънчевата радиация може да изтласква праха, образувал се в пояса на Кайпер, над 42 астрономически единици, а самият пояс може да е доста по-широк. Той евентуално се простира на милиарди километри по-далеч, в сравнение с е признато да се счита в научната общественост.
Донер разяснява, че екипът му в този момент употребява наземни телескопи, с цел да откри други вероятни пояснения за високите стойности на потока прахуляк. Космическата сонда „ Нови хоризонти “ е изстреляна в Космоса през 2006 година, с цел да изследва Плутон и неговия сателит Харон. Девет години по-късно апаратът се приближи до планетата джудже и за първи път сподели, че това е леден свят с равнини, покрити с азотен лед, и планински вериги с височина над три километра. Това сочи, че преди най-малко 100 милиона години Плутон е бил геологично деен. Въз основа на изпратените фотоси и друга информация учените са създали извод, че под повърхността на Плутон в миналото може да е имало античен океан от течна вода (може да е там и днес).
Източник Actualno.com
