След 53 години в орбита: Съветският космически апарат Космос 482 се разби на Земята
Сондата " Космос 482 " се разруши на Земята след повече от пет десетилетия в орбита към нашата планета, оповестява уебсайтът " Space.com ". Според съветската галактическа организация Роскосмос влизането в атмосферата е станало в 8:24 ч. българско време над Индийския океан западно от Джакарта, Индонезия. Космос 482 е паднал в морето без да аргументи вреди, написа още БГНЕС.
Това обаче е единствено една от предположенията; други галактически организации и организации за следене предвиждаха разнообразни места на влизане в атмосферата, от южния бряг на Азия до източната част на Тихия океан. Не е ясно по кое време и дали ще получим финален отговор за мястото, където е паднал " Космос 482 ".
Астрономът Джанлука Маси от Virtual Telescope Project улови изображение на " Космос 482 " по време на една от последните му орбити, до момента в който преминаваше над Рим, Италия, малко преди изгрев слънце на 10 май. На фотографията сондата е „ забележима като диря, влизаща в зрителното поле от горната част и сочеща към долния десен ъгъл “, написа Маси на своя уеб страница.
Земята не е планетата, на която " Космос 482 " е трябвало да кацне. Космическият уред е част от програмата „ Венера “ на Съветския съюз, която изпрати флотилия от сонди до Венера през 60-те, 70-те и началото на 80-те години.
" Космос 482 " е изстрелян към горещата сестра на Земята през 1972 година, само че проблем с ракетата му оставя галактическия транспортен съд в елиптична орбита към Земята. През идващите 53 години атмосферното противодействие постепенно, само че несъмнено притегля сондата надолу, което довежда до днешния трагичен процес.
Повечето огромни парчета от галактически боклуци – да вземем за пример, разпадащи се спътници и изразходвани ракетни корпуси – се разпадат по време на рухването си към Земята, създавайки изкуствени метеоритни дъждове. Възможно е обаче " Космос 482 " да е паднал през днешния ден като едно цяло тяло, като се има поради, че е планиран да издържи високоскоростно пътешестване през гъстата атмосфера на Венера.
„ Космос 482 “ е необятен към 1 метър и тежи към 495 кг. Ако не се е разпаднал по време на навлизането в атмосферата, евентуално е блъснал повърхността на Земята със скорост към 240 км/ч, съгласно холандския сателитен следовател Марко Лангброк. В този сюжет „ кинетичната сила при удара е сходна на тази на метеоритен откъс с размер 40-55 см.
Падането на „ Космос 482 “ притегля вниманието към възходящия проблем с галактическите боклуци на нашата планета. Средно три огромни парчета се разрушават на Земята всеки ден – и този брой единствено ще се усилва.
Според Европейската галактическа организация (ESA), в орбита към Земята се намират към 14 240 спътника, 11 400 от които са дейни. Повечето от настоящите апарати принадлежат на сателитната солидна мрежа Starlink на SpaceX, която понастоящем се състои от към 7200 спътника, само че непрестанно се разраства.
Други солидни мрежи също са в развой на създаване. Например, Amazon преди малко изстреля първата огромна партида галактически апарати за своята широколентова мрежа Project Kuiper, която в последна сметка ще включва 3200 спътника, в случай че всичко върви по проект. Ракети изстреляха спътници за две разнообразни китайски солидни мрежи, всяка от които е проектирана да приюти минимум 13 000 галактически апарата.
„ С възходящия галактически трафик чакаме честотата на наново влизане в атмосферата да се усили още повече в бъдеще “, пишат представители на ESA в блог пост на Kosmos 482.
Рискът от пострадвания или имуществени вреди при всяко настрана наново влизане в атмосферата е доста дребен, като се има поради, че огромна част от отломките изгарят във въздуха, а останалите нормално падат в океана или на необитаеми територии. Но с увеличението на размера на наново влизащите в атмосферата обекти се усилва и вероятността от разрушително влияние.
Има и други евентуални последици. Например, откривателите обръщат внимание на замърсяването, породено от навлизащите в атмосферата спътници, което м
Това обаче е единствено една от предположенията; други галактически организации и организации за следене предвиждаха разнообразни места на влизане в атмосферата, от южния бряг на Азия до източната част на Тихия океан. Не е ясно по кое време и дали ще получим финален отговор за мястото, където е паднал " Космос 482 ".
Астрономът Джанлука Маси от Virtual Telescope Project улови изображение на " Космос 482 " по време на една от последните му орбити, до момента в който преминаваше над Рим, Италия, малко преди изгрев слънце на 10 май. На фотографията сондата е „ забележима като диря, влизаща в зрителното поле от горната част и сочеща към долния десен ъгъл “, написа Маси на своя уеб страница.
Земята не е планетата, на която " Космос 482 " е трябвало да кацне. Космическият уред е част от програмата „ Венера “ на Съветския съюз, която изпрати флотилия от сонди до Венера през 60-те, 70-те и началото на 80-те години.
" Космос 482 " е изстрелян към горещата сестра на Земята през 1972 година, само че проблем с ракетата му оставя галактическия транспортен съд в елиптична орбита към Земята. През идващите 53 години атмосферното противодействие постепенно, само че несъмнено притегля сондата надолу, което довежда до днешния трагичен процес.
Повечето огромни парчета от галактически боклуци – да вземем за пример, разпадащи се спътници и изразходвани ракетни корпуси – се разпадат по време на рухването си към Земята, създавайки изкуствени метеоритни дъждове. Възможно е обаче " Космос 482 " да е паднал през днешния ден като едно цяло тяло, като се има поради, че е планиран да издържи високоскоростно пътешестване през гъстата атмосфера на Венера.
„ Космос 482 “ е необятен към 1 метър и тежи към 495 кг. Ако не се е разпаднал по време на навлизането в атмосферата, евентуално е блъснал повърхността на Земята със скорост към 240 км/ч, съгласно холандския сателитен следовател Марко Лангброк. В този сюжет „ кинетичната сила при удара е сходна на тази на метеоритен откъс с размер 40-55 см.
Падането на „ Космос 482 “ притегля вниманието към възходящия проблем с галактическите боклуци на нашата планета. Средно три огромни парчета се разрушават на Земята всеки ден – и този брой единствено ще се усилва.
Според Европейската галактическа организация (ESA), в орбита към Земята се намират към 14 240 спътника, 11 400 от които са дейни. Повечето от настоящите апарати принадлежат на сателитната солидна мрежа Starlink на SpaceX, която понастоящем се състои от към 7200 спътника, само че непрестанно се разраства.
Други солидни мрежи също са в развой на създаване. Например, Amazon преди малко изстреля първата огромна партида галактически апарати за своята широколентова мрежа Project Kuiper, която в последна сметка ще включва 3200 спътника, в случай че всичко върви по проект. Ракети изстреляха спътници за две разнообразни китайски солидни мрежи, всяка от които е проектирана да приюти минимум 13 000 галактически апарата.
„ С възходящия галактически трафик чакаме честотата на наново влизане в атмосферата да се усили още повече в бъдеще “, пишат представители на ESA в блог пост на Kosmos 482.
Рискът от пострадвания или имуществени вреди при всяко настрана наново влизане в атмосферата е доста дребен, като се има поради, че огромна част от отломките изгарят във въздуха, а останалите нормално падат в океана или на необитаеми територии. Но с увеличението на размера на наново влизащите в атмосферата обекти се усилва и вероятността от разрушително влияние.
Има и други евентуални последици. Например, откривателите обръщат внимание на замърсяването, породено от навлизащите в атмосферата спътници, което м
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ