Иво Христов: Не можем до безкрай да се крием от вируса
„ Солидарността е основополагащ принцип на Европейския съюз, само че в последните години егоизмът е този, който взе връх в международен мащаб – и като самостоятелна полезност, и в корпоративната просвета, и на всички места другаде. Добрите планове на Европейски Съюз не подхождаха на политиката, която той водеше. Въпреки че има задоволително образци за взаимност като кохезионните фондове.
Но образецът с проекта „ Юнкер “, да кажем, сподели ясно по какъв начин парите, отделяни от Брюксел, отиваха преди всичко в огромните страни, а не стигаха до тези, които имаха най-голяма потребност от тях – такива като нас, изоставащи стопански системи. “
Така евродепутатът Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал, разяснява дейностите на европейските институции в подтекста на актуалната рецесия. Христов взе присъединяване в предаването „ Събития и персони “ в ефира на Радио Благоевград.
„ Щом се стигна до такава степен – ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен да сервира извинения на Италия – явно, че е налице проблем, отчаяние. Европейски Съюз реагира постепенно и не съумя да координира дейностите на страните членки. Отделните страни инстинктивно започнаха да затварят граници, да избавят личните си жители. Имаше случаи на забавена транзитираща филантропична помощ от трети страни “, напомни Христов.
Според него още веднъж са сработили егоистични национални рефлекси, което е обяснимо, тъй като всеки се грижи за своите жители в неявяване на общоевропейска рамка за преодоляване на сходни рецесии.
„ Защо няма такава рамка? Мисля, че в последните години Европейски Съюз загуби фокуса и не слага акцент върху същинските си цели като опазването на здравето или защитата и външната политика, които от години са провесен въпрос. Ние се занимаваме непрекъснато с заявления, заклеймяващи нарушавания на човешки права в трети страни “, счита българският евродепутат.
По думите му фокусът към този момент не е върху гражданина; не е върху Европа като цивилизационно, културно пространство. „ Фокусът, от една страна, е върху корпоративния интерес – Европейски Съюз подписва контракти за свободна търговия с разнообразни външни сътрудници, които последователно разграждат обществената страна във всички страни членки. Това е едното. Другото са безпосочни заявления в областта на външната политика, които ни трансформират в нещо като коментатор на международните политически каузи, в които обаче не сме действителен артист. “
Според Иво Христов удължаването на изключителното състояние е противоречива мярка.
„ Едно е мисленето на докторите, които са съсредоточени върху битката с епидемията, друго е общата картина, която включва доста други съставни елементи – стопански, психически, даже и политически, свързани с демократичните права. Хиляди хора изричат паники и рецензии към подхванатите ограничения в България. Ни минимум не недооценявам вируса, ограничаващите ограничения бяха взети навреме и кабинетът се постара да ги наложи под някаква форма. Но се притеснявам, че статистиката не е напълно достоверна поради дребния брой тествани хора. Едно е ясно – в дълготраен проект не можем да оцелеем при тази стопанска система и възприемайки единствено тази тактичност – на насилствения домакински арест. “
„ Само в Белгия, 11-милионна страна, механически безработните бяха над 1 милион през предходната седмица. В България цифрите би трябвало да са сходни, защото има огромен брой завръщащи се от чужбина наши сънародници. Някои от тях евентуално още веднъж ще заминат, само че това не е несъмнено. Цели браншове, като туризма, се срутват и то средносрочно. В тях работят доста българи.
В този смисъл, ние би трябвало да намерим някакъв модус вивенди с този вирус. Няма метод до безспир да се крием и да разчитаме на общественото раздалечаване да прекъсне трансмисията на вируса. Той ще бъде тук, ще се появява под разнообразни форми. Ние би трябвало да намерим метод да инкорпорираме тази просвета на държание, която постанова вирусът – ограниченията за съблюдаване на хигиена, избягването на всеобщите събирания, спазването на избрана отдалеченост – само че в същото време да въведем достоверни способи за отчитане на заболеваемостта, за детектиране на болните, за тяхното лекуване.
И здравната система не може да устои при този режим на работа. Както виждате, към този момент има редица случаи на хронично заболели, незабавни случаи, които не получават навременни и съответни грижи. Една жена умря от перитонит след сбъркано лекуване по телефона, други чакат за хоспитализация “.
На въпрос за помощта, която България ще получи от Европейски Съюз, Иво Христов отговори, че следва да забележим при какви условия и в какъв размер ще бъде тя.
„ Би следвало изпълнителната власт да може да каже по-прецизно, допускам до няколко седмици, само че това възобновяване сигурно ще продължи в границите на целия мандат на комисията „ Фон дер Лайен “, защото рецесията е невиждана. “
По думите на Христов доста зависи по какъв начин ще бъде използвана актуализацията на бюджета.
„ Ако приемем, че в него няма задоволително запаси (макар че ни внушаваха друго – че бюджетът е претъпкан и всяка година разпределя голям излишък), то тогава заем се постанова. Дали размерът е 10 милиарда лв., ми е мъчно да преценява. Но най-важно е по какви правила той ще бъде разходван. И най-много – да доближи до всички категории потърпевши български жители, да не се отече по нормалните канали. “
Но образецът с проекта „ Юнкер “, да кажем, сподели ясно по какъв начин парите, отделяни от Брюксел, отиваха преди всичко в огромните страни, а не стигаха до тези, които имаха най-голяма потребност от тях – такива като нас, изоставащи стопански системи. “
Така евродепутатът Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал, разяснява дейностите на европейските институции в подтекста на актуалната рецесия. Христов взе присъединяване в предаването „ Събития и персони “ в ефира на Радио Благоевград.
„ Щом се стигна до такава степен – ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен да сервира извинения на Италия – явно, че е налице проблем, отчаяние. Европейски Съюз реагира постепенно и не съумя да координира дейностите на страните членки. Отделните страни инстинктивно започнаха да затварят граници, да избавят личните си жители. Имаше случаи на забавена транзитираща филантропична помощ от трети страни “, напомни Христов.
Според него още веднъж са сработили егоистични национални рефлекси, което е обяснимо, тъй като всеки се грижи за своите жители в неявяване на общоевропейска рамка за преодоляване на сходни рецесии.
„ Защо няма такава рамка? Мисля, че в последните години Европейски Съюз загуби фокуса и не слага акцент върху същинските си цели като опазването на здравето или защитата и външната политика, които от години са провесен въпрос. Ние се занимаваме непрекъснато с заявления, заклеймяващи нарушавания на човешки права в трети страни “, счита българският евродепутат.
По думите му фокусът към този момент не е върху гражданина; не е върху Европа като цивилизационно, културно пространство. „ Фокусът, от една страна, е върху корпоративния интерес – Европейски Съюз подписва контракти за свободна търговия с разнообразни външни сътрудници, които последователно разграждат обществената страна във всички страни членки. Това е едното. Другото са безпосочни заявления в областта на външната политика, които ни трансформират в нещо като коментатор на международните политически каузи, в които обаче не сме действителен артист. “
Според Иво Христов удължаването на изключителното състояние е противоречива мярка.
„ Едно е мисленето на докторите, които са съсредоточени върху битката с епидемията, друго е общата картина, която включва доста други съставни елементи – стопански, психически, даже и политически, свързани с демократичните права. Хиляди хора изричат паники и рецензии към подхванатите ограничения в България. Ни минимум не недооценявам вируса, ограничаващите ограничения бяха взети навреме и кабинетът се постара да ги наложи под някаква форма. Но се притеснявам, че статистиката не е напълно достоверна поради дребния брой тествани хора. Едно е ясно – в дълготраен проект не можем да оцелеем при тази стопанска система и възприемайки единствено тази тактичност – на насилствения домакински арест. “
„ Само в Белгия, 11-милионна страна, механически безработните бяха над 1 милион през предходната седмица. В България цифрите би трябвало да са сходни, защото има огромен брой завръщащи се от чужбина наши сънародници. Някои от тях евентуално още веднъж ще заминат, само че това не е несъмнено. Цели браншове, като туризма, се срутват и то средносрочно. В тях работят доста българи.
В този смисъл, ние би трябвало да намерим някакъв модус вивенди с този вирус. Няма метод до безспир да се крием и да разчитаме на общественото раздалечаване да прекъсне трансмисията на вируса. Той ще бъде тук, ще се появява под разнообразни форми. Ние би трябвало да намерим метод да инкорпорираме тази просвета на държание, която постанова вирусът – ограниченията за съблюдаване на хигиена, избягването на всеобщите събирания, спазването на избрана отдалеченост – само че в същото време да въведем достоверни способи за отчитане на заболеваемостта, за детектиране на болните, за тяхното лекуване.
И здравната система не може да устои при този режим на работа. Както виждате, към този момент има редица случаи на хронично заболели, незабавни случаи, които не получават навременни и съответни грижи. Една жена умря от перитонит след сбъркано лекуване по телефона, други чакат за хоспитализация “.
На въпрос за помощта, която България ще получи от Европейски Съюз, Иво Христов отговори, че следва да забележим при какви условия и в какъв размер ще бъде тя.
„ Би следвало изпълнителната власт да може да каже по-прецизно, допускам до няколко седмици, само че това възобновяване сигурно ще продължи в границите на целия мандат на комисията „ Фон дер Лайен “, защото рецесията е невиждана. “
По думите на Христов доста зависи по какъв начин ще бъде използвана актуализацията на бюджета.
„ Ако приемем, че в него няма задоволително запаси (макар че ни внушаваха друго – че бюджетът е претъпкан и всяка година разпределя голям излишък), то тогава заем се постанова. Дали размерът е 10 милиарда лв., ми е мъчно да преценява. Но най-важно е по какви правила той ще бъде разходван. И най-много – да доближи до всички категории потърпевши български жители, да не се отече по нормалните канали. “
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ