България е на прага на нова индустрия: Съхранението на енергия се превръща в критичен национален приоритет
Соларна академия България: Страната ни рискува да изостане, в случай че не одобри незабавно регулаторна рамка за батерийни системи и еластичност на мрежата
Европа навлиза в най-бързо разрастващата се фаза на своя енергиен преход. Според последните данни на SolarPower Europe, Европейски Съюз би трябвало да усили потенциала за енергийно предпазване 10 пъти до 2030 година, с цел да резервира конкурентоспособността си и да интегрира възходящия дял на възобновимите източници. През 2024 година Европа означи растеж от 60% в батерийните системи – най-високият за последното десетилетие.
На този декор България към момента няма нито регулаторна рамка, нито национална тактика за енергийно предпазване – макар рекордния напредък на ВЕИ през последните две години и възходящите провокации за електропреносната мрежа.
Това показва Соларна академия България в обстоен изчерпателен материал, квалифициран по самодейност на доктор инж. Веселин Тодоров – енергиен специалист и ръководител на организацията.
Ново европейско условие — и пропусната българска възможност
В началото на 2026 година Европейската комисия ще показа първата в историята си Европейска тактика за енергийно предпазване, която ще зададе рамка за вложения, софтуерни стандарти и пазарни механизми.
„ Това е последният сигнал към страните членки. Енергийното предпазване не е допълнение към ВЕИ — то е гръбнакът, който дефинира дали една стопанска система може да бъде производителна, предвидима и конкурентоспособна “, споделя доктор инж. Веселин Тодоров.
Докато редица страни към този момент започват национални стратегии, България продължава да се движи след събитията, а не дружно с тях. Липсата на регулации забавя планове, усилва разноските и слага под риск бъдещи вложения.
Рискът за България: мрежа напрегнат, растящи разноски и забавени инвестиции
Според Соларна академия България през днешния ден сме изправени пред три сериозни риска:
Мрежата към този момент е под съществено напрежение
Честите отводи за присъединение на нови ВЕИ планове и лимитираните благоприятни условия за ръководство на натоварването демонстрират, че без предпазване България няма по какъв начин да усилва каузи на чистата сила.
Колебанията в цените се засилват
Бизнесът усеща неустойчивост — ниски цени денем и високи вечер.
Батерийните системи могат да понижат тези съмнения с над 25%, демонстрират европейските модели.
Страната пропуща капиталова вълна
Регионите в Централна и Източна Европа към този момент притеглят производители на акумулатори, фабрики за съставни елементи, нови промишлености.
„ България има късмет да стане промишлен център в Югоизточна Европа, само че без ясна рамка вложителите просто не престават към Румъния, Гърция или Унгария “, акцентира Тодоров.
Глобалната логичност е ясна: без предпазване няма промишленост, няма енергийна сигурност, няма конкурентоспособност
Докладите на Марио Драги и Енрико Лета към този момент обрисуваха новия европейски приоритет — повече промишленост в Европа и повече надзор върху стратегическите вериги на цената.
В този подтекст енергийното предпазване се трансформира в „ скритата инфраструктура “, която дефинира:
къде се разполагат нови предприятия;
какви енергийни разноски имат индустриите;
дали една страна може да предлага предвидимост.
„ Ако България желае не просто да използва, а да създава — тя би трябвало да стартира да съхранява “, обобщава Тодоров.
Експертите на Соларна академия: България може да бъде районен водач — в случай че направи 5 незабавни стъпки още през 2026 г.
1. Законодателна рамка за енергийно предпазване - Чисти дефиниции, правила за разрешителни и координиране, пазарни механизми.
2. Национална стратегия за батерийни системи - По образеца на Испания, Италия, Гърция — с ясно финансиране и насоки.
3. Модернизация на мрежата и тласъци за еластичност - Включително demand response, отговорности за операторите, местни гъвкави пазари.
4. Привличане на промишленост за батерийни съставни елементи - България има позиция и енергийни разноски, които могат да я създадат конкурентна.
5. Политики за STEM умения и инженерни фрагменти - Технологиите изискват хора — а сега дефицитът е сериозен.
„ Енергийното предпазване е стратегическата промишленост на идващото десетилетие. България не може да си разреши да остане наблюдаващ. Ако желаеме да бъдем фактор в района, би трябвало да действаме бързо, поредно и с ясна визия. От това зависи конкурентоспособността ни, привличането на вложения и ролята ни в новата европейска енергийна карта. “
Прозорецът за деяние е отворен — само че за кратко
Следващите 12–18 месеца ще бъдат решаващи за позиционирането на България в европейската енергийна промяна.
Соларна академия България акцентира, че страната има всички предпоставки — географски, софтуерни и индустриални — да бъде районен енергиен хъб.
Но изискванията за това няма да се основат сами.
Необходима е храброст, поредност и стратегическа рамка, които могат да трансфорат прехода в действителна икономическа опция за промишлеността, бизнеса и семействата.
