Заснеха „космическа змия“, пълзяща по повърхността на Слънцето
„ Солър орбитър “ на Европейската галактическа организация съумя да снима един впечатляващ феномен, разиграващ се по слънчевата повърхнина. На пръв взор може и да наподобява на пълзяща змия, само че в действителност това са по-студени атмосферни газове, които профучават през магнитното поле на Слънцето. Нещо повече – те евентуално са били предвестниците на едно много по-мощно слънчево събитие.
Сондата снима събитието в рисковия ултравиолетов набор на светлината – т.е. виждаме интензивните енергийни процеси, които се случват в слънчевата атмосфера. Таймлапсът е основан от фотоси, направени в границите на 3 часа. Екипът счита, че „ змията “ се е движела със скорост от към 170 км/с.
Всичкият газ в слънчевата атмосфера е под формата на плазма, защото температурите там надвишават милион градуса. Съответно електроните се изтръгват от своите атоми. Някои характерности на Слънцето обаче са по-горещи, а други – по студени (като змията например). Хладната плазма следва слънчевата нишка - дъга от плазма, която може да се образува по повърхността на Слънцето и да свързва две отдалечени елементи на Слънцето.
“Резултатът е плазма, течаща от едната страна до другата, само че магнитното поле е изключително накриво. Ето за какво и посоките на придвижване се трансформират по подобен метод – просто гледаме надолу към една усукана конструкция “, изяснява Дейвид Лонг, основен откривател на феномена.
Впоследствие там, където змията и нишката са зародили, се случва огромно изригване. Събитие, известно като коронално изхвърляне на маса. При него се изхвърлят големи количества плазма в галактическото пространство. Ако доближат Земята, могат да провокират геомагнитни стихии.
Това, че местоположението на змията, нишката и короналното изхвърляне на маса е едно и също, е прекомерно огромно съвпадане. Ето за какво екипът изследва по какъв начин тъкмо са свързани тези три феномени. Детекторът за енергийни частици на „ Солър орбитър “ е бил деен по време на короналното всеобщо изхвърляне и е отчел най-интензивното събитие със слънчеви енергийни частици, на което в миналото се е натъквал.
За шанс и слънчевата сонда „ Паркър “ също е била наранена от събитието, което значи, че може да го мери. Двата галактически апарата работят във приказен синхрон и NASA интензивно си сътрудничи с екипа на „ Солър орбитър “. Ще бъде забавно да забележим какви ще бъдат резултатите от комбинирането на наблюденията на двете сонди.
Източник: IFLScience
