Почина проф. Георги Попов
Софийският университет " Св. Климент Охридски " с надълбоко огорчение оповестява за кончината на проф. д.ф.н. Георги Попов - дълготраен учител в Богословския факултет, най-успелият актуален откривател в региона на църковната песенна лирика от епохата на " Златния век " на старобългарската книжнина. Открил и въвел за първи път в научно обращение десетки незнайни химнографски произведения на Кирило-Методиевите възпитаници.
Опелото ще бъде отслужено на 12 април от 13:00 ч., в храма " Св. Неделя " в София.
Георги Попов е роден на 15 юли 1943 година в Асеновград, в семейство на духовник. След шестгодишно образование, през 1963 година приключва Софийската духовна семинария " Св. Иван Рилски " (гара Черепиш, Врачанско). През 1970 година се дипломира в Софийския университет със компетентност " Българска лингвистика " и втора компетентност " Руски език ". Четири години след дипломирането си е преподавател в Пловдив. През 1973 година задочна аспирантура по история на българския език към Института за български език при Българска академия на науките. Специализира на тематика " Езиково-текстологично изследване на среднобългарски ръкописи " в Москва и Ленинград (днес Санкт Петербург).
От 1976 до 1988 година е и хоноруван учител по старобългарски език и история на българския език в Пловдивския университет. През 1987 година пази дисертационен труд на тематика " Триодни творби на Константин Преславски " и получава научната степен " лекар на филологическите науки ".
През 1988-1992 година е преподавател по български език в Института по славистика при Университета в Залцбург, Австрия. От 1993 година задълбочава научните си проучвания в Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките, като получава поредно званията старши теоретичен помощник втора степен и старши теоретичен помощник първа степен.
Проф. д.ф.н. Георги Попов е учител по църковнославянски език и старобългарска книжнина в Богословския факултет на Софийския университет от 1992 година В интервала 2003-2007 година е ръководител на Общото заседание на факултета. Член е на публицистичния съвет на списание Palаeobulgarica (Старобългаристика), на поредицата Кирило-Методиевски студии, на списание " Богословска мисъл ".
За значимите му научни достижения проф. Попов е награден с юбилеен орден " 1300 години България ", значка за отличие на Българска академия на науките, орден " Климент Охридски ", премията " Академик Александър Теодоров-Балан ", премията на Националния фонд " Научни проучвания " при МОН за получени значими научни резултати по отношение на работата по план на тематика: " Старобългарски химнографски творби на Кирило-Методиевите възпитаници ". Носител е и на Почетния знак на Софийския университет " Св. Климент Охридски " със синя лента, както и на медал на Българската православна черква " Св. Климент Охридски " първа степен. За цялостната му изследователска активност в региона на старобългарското книжовно и културно завещание проф. д.ф.н. Георги Попов е почетен с Голямата премия за научноизследователска активност на Софийския университет за 2020 година в региона на обществените и филантропичните науки.
Опелото ще бъде отслужено на 12 април от 13:00 ч., в храма " Св. Неделя " в София.
Георги Попов е роден на 15 юли 1943 година в Асеновград, в семейство на духовник. След шестгодишно образование, през 1963 година приключва Софийската духовна семинария " Св. Иван Рилски " (гара Черепиш, Врачанско). През 1970 година се дипломира в Софийския университет със компетентност " Българска лингвистика " и втора компетентност " Руски език ". Четири години след дипломирането си е преподавател в Пловдив. През 1973 година задочна аспирантура по история на българския език към Института за български език при Българска академия на науките. Специализира на тематика " Езиково-текстологично изследване на среднобългарски ръкописи " в Москва и Ленинград (днес Санкт Петербург).
От 1976 до 1988 година е и хоноруван учител по старобългарски език и история на българския език в Пловдивския университет. През 1987 година пази дисертационен труд на тематика " Триодни творби на Константин Преславски " и получава научната степен " лекар на филологическите науки ".
През 1988-1992 година е преподавател по български език в Института по славистика при Университета в Залцбург, Австрия. От 1993 година задълбочава научните си проучвания в Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките, като получава поредно званията старши теоретичен помощник втора степен и старши теоретичен помощник първа степен.
Проф. д.ф.н. Георги Попов е учител по църковнославянски език и старобългарска книжнина в Богословския факултет на Софийския университет от 1992 година В интервала 2003-2007 година е ръководител на Общото заседание на факултета. Член е на публицистичния съвет на списание Palаeobulgarica (Старобългаристика), на поредицата Кирило-Методиевски студии, на списание " Богословска мисъл ".
За значимите му научни достижения проф. Попов е награден с юбилеен орден " 1300 години България ", значка за отличие на Българска академия на науките, орден " Климент Охридски ", премията " Академик Александър Теодоров-Балан ", премията на Националния фонд " Научни проучвания " при МОН за получени значими научни резултати по отношение на работата по план на тематика: " Старобългарски химнографски творби на Кирило-Методиевите възпитаници ". Носител е и на Почетния знак на Софийския университет " Св. Климент Охридски " със синя лента, както и на медал на Българската православна черква " Св. Климент Охридски " първа степен. За цялостната му изследователска активност в региона на старобългарското книжовно и културно завещание проф. д.ф.н. Георги Попов е почетен с Голямата премия за научноизследователска активност на Софийския университет за 2020 година в региона на обществените и филантропичните науки.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ