Две изложби на буквари отбелязват 1170 години от създаването на българската азбука
Софийският университет " Св. Климент Охридски " показва изложбата " Българските буквари " от епохата на Възраждането до края на XX век отдадена на 1170-ата годишнина от основаването на българската писменост. Експозицията е подредена ден преди празника на българската култура и просвета и на славянската книжовност - 24 май - в Галерията навън в Градската градина пред Народния спектакъл " Иван Вазов. Изложбата „ Българските буквари “ е проведена взаимно от Университетската библиотека, Факултета по славянски филологии, Факултета по типичен и нови филологии и отдел „ Информация и връзки с обществеността “ и може да бъде прегледана от 23 май до 5 юни.
От средата на м. май до края на м. юни в Централната университетска библиотека е подредена изложбата „ А, Б, В. Буквари. Автори. Изследователи “. Сред експонатите са разнообразни издания на възрожденските буквари, буквари от ХХ и ХХI век, буквари за възрастни, за деца със специфични просветителни потребности, пособия за образование на български език в чужбина. Представени са и изявления за създателите и съставителите на буквари, научни проучвания за правилата, типа и структурирането на образователния материал и възприетата методика на преподаване. Изтъкнат е приносът на преподавателите от Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ като създатели, съставители и откриватели на буквари.
Най-старите екземпляри в изложбата са " Букварь славенскими, греческими, римскими письмены, учитися хотящим ", публикуван през 1701 година, и буквара на Марко Теодорович, отпечатан във Виена през 1792 година
Централно място в изложбата имат първото и следващи издания на " Буквар с разнообразни поуки " на доктор Петър Берон, " Славеноболгарское детоводство " на Неофит Бозвели, букварите на Найден Йоанович, Константин Теодорович, Павел Калянджи, Кузман Шапкарев, Христо Данов, Рашко Блъсков и Георги Бусилин.
От средата на м. май до края на м. юни в Централната университетска библиотека е подредена изложбата „ А, Б, В. Буквари. Автори. Изследователи “. Сред експонатите са разнообразни издания на възрожденските буквари, буквари от ХХ и ХХI век, буквари за възрастни, за деца със специфични просветителни потребности, пособия за образование на български език в чужбина. Представени са и изявления за създателите и съставителите на буквари, научни проучвания за правилата, типа и структурирането на образователния материал и възприетата методика на преподаване. Изтъкнат е приносът на преподавателите от Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ като създатели, съставители и откриватели на буквари.
Най-старите екземпляри в изложбата са " Букварь славенскими, греческими, римскими письмены, учитися хотящим ", публикуван през 1701 година, и буквара на Марко Теодорович, отпечатан във Виена през 1792 година
Централно място в изложбата имат първото и следващи издания на " Буквар с разнообразни поуки " на доктор Петър Берон, " Славеноболгарское детоводство " на Неофит Бозвели, букварите на Найден Йоанович, Константин Теодорович, Павел Калянджи, Кузман Шапкарев, Христо Данов, Рашко Блъсков и Георги Бусилин.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




