БХК: Осъдиха деятел на Св. Синод, Панайотова е дискриминирала Шри Чинмой Център
Софийският областен съд (СРС) разгласи решението си по дело на съдружие „ Шри Чинмой Център “ и двама негови членове против Десислава Панайотова, шеф на Центъра за религиозни проучвания и съвещания (ЦРИК) при софийския храм „ Св. Св. Кирил и Методий “.
Панайотова е и главен редактор на интернет страницата на Св. Синод на БПЦ.
СРС откри, че тя е направила подбудителство към дискриминация, като е склонявала шефове на концертни зали в София да не ги дават на „ Шри Чинмой Център “ чартърен за негови концерти, тъй като той съгласно нея е „ фракция “. „ Шри Чинмой Център “ и двамата му членове са представлявани по делото от адв. Маргарита Илиева, шеф на Правната стратегия на Българския хелзинкски комитет.
Това е първият случай, в който съдът открива подбудителство към дискриминация по смисъла на Закона за отбрана от дискриминация не посредством обща враждебна тирада против малцинства, а посредством указания към съответни лица да извършат съответни дискриминационни актове по отношение на съответни други лица. За първи път се осъжда лице да прекрати такова държание и да се въздържа в бъдеще от него.
За първи път е наказан функционер на Българската православна черква за дискриминация заради пропагандата на църковни деятели против нехристиянски организации.
СРС се произнася че неналичието на събрани доказателства за претърпените от единия просител неимуществени вреди не е съображение за отменяне на желае му като необоснован, защото самото осъзнаване от физическо лице, че негово право е нарушено, е негативно прекарване, което предстои на обезщетяване. Да се одобри, че такова лице не е претърпяло неимуществени вреди, би било освен „ в прорез с всякаква логичност и здрав разсъдък “, само че и „ израз на голословен педантизъм “, стимулира се съдът.
„ Шри Чинмой Център “ е съдружие, което разпространява йога, медитация и живот съгласно философията на Шри Чинмой – американски нравствен водач. Сдружението провежда концерти, изложения, издава литература. Между декември 2006 година и февруари 2008 година Д. Панайотова неколкократно осуетява провеждането на негови концерти в зали, чиито шефове към този момент са сключили с него контракти за наем. Панайотова разгласява в уеб страницата на ръководения от нея ЦРИК очернящи сдружението публикации, в които го показва като опасност, изпраща писма персонално до шефовете на зала „ България “, Дома на архитектите, Руския център и Музикалното учебно заведение в София, а един път и отива на място, да упорства те да не позволяват контрактувани към този момент концерти на „ Шри Чинмой “ в техните зали. Това подбудителство е сполучливо, с едно изключение. Панайотова убеждава шефовете на зали да скапват договорите си с „ Шри Чинмой “ броени дни преди концертите, когато мястото е към този момент оповестено, с цел да попречи в оптималната степен деянията да се проведат, като се реалокират другаде. При подбуждането тя се показва като лекар по богословие и шеф на прицърковна организация към храм „ Св. Св. Кирил и Методий “, която „ сътрудничи на Министерски съвет, Народното събрание на Република България и медиите по въпросите на наличието на религиозните общности “.
Решението
„ Съдът не може и не желае да отхвърля правото на [Панайотова] да образува и обосновава свое мнение по отношение на убежденията и практиките на ищците […] “, произнася се СРС. „ Недопустимо и противоправно е обаче, стимулирана от тези свои мнения, да стимулира трети лица да препятстват мероприятия на ищците, да лимитират техните събирания на закрито, в това число и посредством апел към тези лица да не извършват към този момент подписани с ищците наемни контракти. [Тези убеждения] не могат да бъдат претекст за желанията ѝ да лимитира посредством държанието на трети лица обществените прояви на ищците “, продължава съдът. СРС установи, че умисълът на Панайотова е потвърден и че тя е могла да повлияе на подбужданите лица, като се е представяла като влиятелен, приет и от страната специалист.
СРС намира, че в случай че Панайотова е смятала, че ищците правят нещо неправилно, е следвало да алармира институциите, а не да провежда тяхното гонене. Като се базира на Конституцията, съдът акцентира, че поради разделянето на религиозните институции и страната е неприемливо представителите на едно изповедание да преследват членовете на друга група, както и че ищците имат право да организират религиозни действия на закрито и без да са регистрирани като изповедание.
Пред съда Панайотова признава, че целяла да „ защищити “ православните вярващи от „ въздействието на нетрадиционни религиозни култове “ и че показва „ позицията на Православната черква “. Тя твърди, че потреблението от нея на „ богословски понятия “ („ фракция “, „ фетиш “ и др.), „ не позволява всемирски съд да реши налице ли е посредством това говорене нарушаване на всемирски закон, какъвто е [Законът за отбрана от дискриминация] и още по-малко да отсъди дали такова говорене може да бъде квалифицирано като „ враждебно “ (акцент – добавен).
Понастоящем Панайотова е и основна редакторка на Интернет страницата на Св. Синод на Българската православна черква – Българска патриаршия.
По делото са ответници и църквата „ Св. Св. Кирил и Методий “ и Софийската света митрополия, само че заради нерегламентираните статут и връзки на ръководения от Панайотова ЦРИК с тези субекти съдът намира, че последните не следва да дават отговор като възложители за противоправната активност на Панайотова.
Решението предстои на обжалване пред Софийски градски съд.
Панайотова е и главен редактор на интернет страницата на Св. Синод на БПЦ.
СРС откри, че тя е направила подбудителство към дискриминация, като е склонявала шефове на концертни зали в София да не ги дават на „ Шри Чинмой Център “ чартърен за негови концерти, тъй като той съгласно нея е „ фракция “. „ Шри Чинмой Център “ и двамата му членове са представлявани по делото от адв. Маргарита Илиева, шеф на Правната стратегия на Българския хелзинкски комитет.
Това е първият случай, в който съдът открива подбудителство към дискриминация по смисъла на Закона за отбрана от дискриминация не посредством обща враждебна тирада против малцинства, а посредством указания към съответни лица да извършат съответни дискриминационни актове по отношение на съответни други лица. За първи път се осъжда лице да прекрати такова държание и да се въздържа в бъдеще от него.
За първи път е наказан функционер на Българската православна черква за дискриминация заради пропагандата на църковни деятели против нехристиянски организации.
СРС се произнася че неналичието на събрани доказателства за претърпените от единия просител неимуществени вреди не е съображение за отменяне на желае му като необоснован, защото самото осъзнаване от физическо лице, че негово право е нарушено, е негативно прекарване, което предстои на обезщетяване. Да се одобри, че такова лице не е претърпяло неимуществени вреди, би било освен „ в прорез с всякаква логичност и здрав разсъдък “, само че и „ израз на голословен педантизъм “, стимулира се съдът.
„ Шри Чинмой Център “ е съдружие, което разпространява йога, медитация и живот съгласно философията на Шри Чинмой – американски нравствен водач. Сдружението провежда концерти, изложения, издава литература. Между декември 2006 година и февруари 2008 година Д. Панайотова неколкократно осуетява провеждането на негови концерти в зали, чиито шефове към този момент са сключили с него контракти за наем. Панайотова разгласява в уеб страницата на ръководения от нея ЦРИК очернящи сдружението публикации, в които го показва като опасност, изпраща писма персонално до шефовете на зала „ България “, Дома на архитектите, Руския център и Музикалното учебно заведение в София, а един път и отива на място, да упорства те да не позволяват контрактувани към този момент концерти на „ Шри Чинмой “ в техните зали. Това подбудителство е сполучливо, с едно изключение. Панайотова убеждава шефовете на зали да скапват договорите си с „ Шри Чинмой “ броени дни преди концертите, когато мястото е към този момент оповестено, с цел да попречи в оптималната степен деянията да се проведат, като се реалокират другаде. При подбуждането тя се показва като лекар по богословие и шеф на прицърковна организация към храм „ Св. Св. Кирил и Методий “, която „ сътрудничи на Министерски съвет, Народното събрание на Република България и медиите по въпросите на наличието на религиозните общности “.
Решението
„ Съдът не може и не желае да отхвърля правото на [Панайотова] да образува и обосновава свое мнение по отношение на убежденията и практиките на ищците […] “, произнася се СРС. „ Недопустимо и противоправно е обаче, стимулирана от тези свои мнения, да стимулира трети лица да препятстват мероприятия на ищците, да лимитират техните събирания на закрито, в това число и посредством апел към тези лица да не извършват към този момент подписани с ищците наемни контракти. [Тези убеждения] не могат да бъдат претекст за желанията ѝ да лимитира посредством държанието на трети лица обществените прояви на ищците “, продължава съдът. СРС установи, че умисълът на Панайотова е потвърден и че тя е могла да повлияе на подбужданите лица, като се е представяла като влиятелен, приет и от страната специалист.
СРС намира, че в случай че Панайотова е смятала, че ищците правят нещо неправилно, е следвало да алармира институциите, а не да провежда тяхното гонене. Като се базира на Конституцията, съдът акцентира, че поради разделянето на религиозните институции и страната е неприемливо представителите на едно изповедание да преследват членовете на друга група, както и че ищците имат право да организират религиозни действия на закрито и без да са регистрирани като изповедание.
Пред съда Панайотова признава, че целяла да „ защищити “ православните вярващи от „ въздействието на нетрадиционни религиозни култове “ и че показва „ позицията на Православната черква “. Тя твърди, че потреблението от нея на „ богословски понятия “ („ фракция “, „ фетиш “ и др.), „ не позволява всемирски съд да реши налице ли е посредством това говорене нарушаване на всемирски закон, какъвто е [Законът за отбрана от дискриминация] и още по-малко да отсъди дали такова говорене може да бъде квалифицирано като „ враждебно “ (акцент – добавен).
Понастоящем Панайотова е и основна редакторка на Интернет страницата на Св. Синод на Българската православна черква – Българска патриаршия.
По делото са ответници и църквата „ Св. Св. Кирил и Методий “ и Софийската света митрополия, само че заради нерегламентираните статут и връзки на ръководения от Панайотова ЦРИК с тези субекти съдът намира, че последните не следва да дават отговор като възложители за противоправната активност на Панайотова.
Решението предстои на обжалване пред Софийски градски съд.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ