Софийският ж.к. Младост“ се е превърнал в център на това,

...
Софийският ж.к. Младост“ се е превърнал в център на това,
Коментари Харесай

продуктивно за проблемите на “Младост”

Софийският ж.к. „ Младост “ се е трансформирал в център на това, което американските политолози назовават тревнокорен (grassroots) активизъм. Започвайки с избирането на противоречивата и понастоящем подсъдима Десислава Иванчева за областен кмет през октомври 2016 година – посредством поддръжката на локални комитети и гравитиращи деятели на дребните градски партии в контраст на политическото статукво.

В авангарда на дейното младостко неодобрение са някогашните „ зелени “ и понастоящем правилни преторианци на Иванчева от сдружението „ За Зелен Младост “.  В началото на месеца те разгласиха отворено писмо до кмета Фандъкова и основния проектант Здравков, излагайки съответни претенции. Като гражданин на квартала и икономист желая да ги разясня поради по-голямата идейна натовареност, която носят, за разлика от слогани като „ Свобода за Деси и Биляна “, употребени по разнообразни протестни сбирки.

Да минем през настояванията в писмото:

1. „ Извършване от Столична община на инспекции на всички процедури, по които са възобновени или продадени парцели в рамките на Район „ Младост ” през последните 20 години; “

На първо място деятелите или са употребили не напълно вярно думата „ парцел “, или са решили да извършат цялостна проверка на Прехода на равнище един жилищен комплекс. Обичайната формулировка на парцел не включва единствено имоти земя. Исканата инспекция ще обхване всевъзможни покупко-продажби с жилища, търговски и офис площи. С други думи, безусловно приказваме за проверка на хиляди покупко-продажби за покупко-продажба. Например, възрастен родственик почива, фамилията му продава гарсониера в „ Младост 4 “ – хоп, иванчевци вършат инспекция.

Дори и създателите да са имали поради нещо по-тясно като смисъл, правенето на „ инспекции “ и „ преразглеждането “ ангро на някакви към този момент исторически пазарни и политически процеси е висша форма на популизъм. И както и с предложенията за преразглеждане на приватизацията, които чувахме от държавното управление преди време, могат да се употребяват главно като политическа бухалка, не като инструмент за правдивост.

2. „ Паралелно с инспекциите желаеме от Вас да издадете заповед за допускане на устройствена процедура по актуализация на настоящите цялостни подробни устройствени проекти на „ Младост 1 “, „ Младост 1А “, „ Младост 2 “, „ Младост 3 “, „ Младост 4 “, Горубляне и Полигона, като в нея да бъдат дефинирани и отразени виталните пространства, които жителите употребяват. В тези витални пространства би трябвало да бъде включена и съответна буферна зона, която да не разрешава градежи в непосредствена непосредственост до детски площадки и обекти на отдиха. Да не се застрояват съществуващите паркинги и погранични на парковете територии, парковете би трябвало да имат свободен достъп откъм жилищните комплекси, а не компактно да се застроява към тях. Частните парцели, които попадат в виталното пространство на хората, да бъдат урегулирани за необятно публично прилагане, с цел да подлежат на отчуждаване; “

Чрез няколко дълги скока в логиката деятелите развиват своя доктрина за оправдаване на насилственото изземване на непозната благосъстоятелност. Ако преведем написаното в параграфа, то звучи по следния метод: в случай че някой си паркира колата, извежда кучето, люпи семки на парче земя, парчето земя е негово витално пространство и предстои да бъде национализирано от властта.

Щом социалистическата страна е разпределила баба и дядо да живеят в панелка, върху част от земята на горублянчани, аз имам право и на другата, останала незастроена, само че реституирана, да я употребявам за мое витално пространство – т.е. да нямам съседи, че да ми пречат. Лично присъствах на висшото приложение на тази неуместна логичност, когато жителите на новопостроен блок в „ Младост 4 “ стачкуваха против градежа на блок близнак на техния, от същата компания, в съседство.

3. „ Незабавно прекъсване на строителните действия в парка до магазин „ Лидл “ в „ Младост 3 “. На вложителя да му бъде препоръчан равносилен общински терен на безконфликтно място. Отпадане на плануваните 8-етажна постройка и два търговски обекта в парка до „ Лидл “. Запазване на парка в настоящия му тип и включването му в Зелената система на Столична община; “

Пространството до магазина „ Лидл “ в „ Младост 3 “ не е парк нито по регулация, нито по външен тип. Представлява огромно пространство сред два булеварда, покрито с трева, което последователно в годините беше застроено – първо с автосервизи и гумаджийници и по-късно с огромен нов супермаркет. В терена до супермаркета (по информация от живущи там) от „ Лидл “ построиха детска площадка с пейки, които сега са известни измежду майките с деца. Позицията: „ Вие ми направихте детски ъгъл, това доста ми хареса, по тази причина земята към този момент не е ваша “ – не е морална или героична, а нагла и непродуктивна.

4. „ Да не бъде допускано строителство в междублоковите пространства зад бл. 320, при бл. 20, при бл. 70 и на всички конфликтни места, където породи гражданско неодобрение “

Гражданското неодобрение е доста неприятен аршин за прекъсване на строителство. Едва ли можем да чакаме удовлетворение, когато едни хора са имали безвъзмезден достъп до (чужд) запас и този достъп бъде преустановен. До през вчерашния ден си паркирам на полянката до нас, от на следващия ден към този момент не може, а пък ми идват и нови съседи. Изобщо взимането на решение за сходна възбрана само ще сътвори още тласък за спорове и за политизиране на въпроса.

А частната благосъстоятелност?


Гражданите имат законен интерес при всяка смяна наоколо до тях, даже на доста места по света има особено построени за това асоциации, защитаващи една обща визия за развиване на градове и квартали. В случая на „ Младост “ (и други елементи на града) има трупани с десетилетия проблеми като трафик, паркиране, и занемарени междублокови пространства, единствено че решението им няма да бъде открито посредством свръхполитизиране или зелена национализация. И няма потребност, поради неспособно ръководство, да зачертаваме съществена цивилизационна полезност като частната благосъстоятелност.

*Авторът е част от Експертен Клуб за Икономика и Политика (ЕКИП).
Източник: trud.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР