Съдът каза не на сем. Баневи, които искаха обезщетение от 10 млн. лева
Софийският градски съд отхвърли исковете от по 5 млн. лв., предявени от Николай и Евгения Баневи против прокуратурата, съобщи кореспондент на " Фокус ". Исковете от по 5 млн. лв. съставляват обезщетение за неимуществени вреди. Те желаят и още по 880 555 лв. като обезщетение за веселба от 26.10.2018г.-21.07.2020г., ведно със законната рента върху главниците от подаване на исковата молба до изплащането.
Съдът осъжда още Николай и Евгения Баневи да заплатят по сметка на Софийски градски съд разноските по производството от 400 лв..
Магистратите намират, че задържането на Банева не е в нарушаване на чл.5, §3 и §4 от Конвенцията. Въпросът за обоснованото съмнение в осъществяване на закононарушенията по обвиняването е бил подложен на обширно разискване освен при налагане мярката за неотклонение, само че и след това в производствата по молбите за нейното изменение с изложени подробни претекстове в тази посока. Наличието му като съображение за задържане е възприето и от Европейски съд по правата на човека по показаното решение, което въпреки да касае единствено Николай Банев заради идентичното състояние на обвинена е в цялостна степен относимо и към неговата брачна половинка. Съдебните сформира на Сп.НС и АСп.НС не са лимитирали своята решаваща активност само от тази причина, респективно тежестта на обвиняванията, а са изложили причини за съществуването и на други аргументи, попадащи в категорията риск от укриване или от осъществяване на друго закононарушение. Тези опасности са преценявани поотделно и на база съответни обстоятелства. Рискът от укриване е аргументиран с персоналното, финансово и професионално състояние на ищцата, в това число основаните трайни връзки в чужбина, като след това е бил преценяван и въз основа нови условия. В тази връзка следва да се уточни, че с оглед станалата известна информация от открития у брачна половинка й мобилен телефон, преобладаващо правосъдните сформира са приели, че за нея не съществува подобен риск. Само в едно от определенията е признато противоположното заради данните за двустранната им връзка, което съгласно сегашния съд единствено по себе си не съставлява задоволително съображение за продължение на задържането поради обстоятелството, че към този миг брачният партньор също е бил арестуван, а въпреки това не е имало данни, въз основа на които рационално да се допусна, че, и да е знаела за проектите за бягство на брачна половинка си, е имала желание и могла да се възползва от тях. Независимо от това, регистрираните от съдилищата финансови благоприятни условия, персоналното и професионално състояние и връзки в чужбина са задоволителни и относими обстоятелства да породят основателно подозрение за отклоняване от правораздаването при положение на освобождение.
Алтернативният риск от осъществяване на друго закононарушение в началото е бил аргументиран с ранния стадий, на който се намира следствието, само че по-късно въз основа голям брой събрани доказателства /несвързани с обвиненията/ установяващи системно противоправно поведение в разнообразни аспекти от персоналния и професионалния й живот отпреди формиране на досъдебното произвеждане. Склонността на ищцата към осъществяване на противоправни действия е стимулирало съда да я схване като персона с нараснала социална заплаха, за която би могло да се допусне опцията да окаже влияние върху очевидци и/или фалшификация на доказателства, още повече, че към този миг те са били в развой на събиране /разследването е завършило и обвинителен акт импортиран на 25.07.2019 година след смяна мярката на ищцата в " подписка “/. Този мотив има значително значение в преценката за задържането и доколкото е учреден на съответни обстоятелства съставлява задоволителна и относима причина оправдаваща неговото продължение по смисъла на чл.5, §3 от Конвенцията и съгласно практиката на Европейски съд по правата на човека.
Друг извод не се постанова от изтъкнатия аргумент, че ищцата е имала съществено заболяване, което е следвало да бъде регистрирано в интерес на освобождението й посредством изменение на мярката в по-лека. Данни за здравословни проблеми са били сведени до знанието на съда от отбраната за първи път с молбата за смяна на мярката в края на м.май 2019 година, като в границите на извършеното произвеждане по чл.65 Наказателно-процесуален кодекс посредством здравна експертиза открито, че има заболяване в региона на гръбначния дирек, само че моментното положение не е предполагало нужда от друго лекуване, с изключение на банкет на лекарства. Видно от експертизата, направена при започване на м.06.2019 година, към този миг сигурни данни за онкологично заболяване на щитовидната жлеза не е имало, а единствено съмнение, заради което обективно не е могло да бъде преценено от съда като решаващо съображение за смяна на мярката, надделяващо над към този момент посочените аргументи в интерес на задържането. В тази връзка следва да се уточни, че съдът не е пренебрегнал евентуалната заплаха от това заболяване за живота и здравето на ищцата, а въз основа дадени от него инструкции към прокурора в къс срок извършено предложеното профилирано проучване в уместно лечебно заведение и въз основа ново експертно умозаключение открита сериозността му, дало съображение на прокурора да упражни пълномощието си по смяна на мярката от задържане под стража в подписка.
На последващо място, данните по делото не откриват забавяния в досъдебното произвеждане, които да са повлияли на продължителността на задържането. Обвиненията против двамата ищци в осъществяване на тежки умишлени закононарушения от проведена незаконна активност обгръщат интервал от няколко години в разнообразни форми на изпълнителните действия и съучастничество и е обвързвано с изясняването на голям брой обстоятелства и събирането на огромен по размер доказателства. Това по нужда изисква повече време за реализиране на съответните процесуално-следствени дейности, заради което може да се допусне по-дълъг период на задържането щом са налице законовите предпоставки, които го постановат.
Молбите за изменение на мярката за неотклонение и жалбите против определенията за отвод са били обсъждани и произнасянето по тях осъществено в къси периоди, което подхожда на чл.5, §4 от Конвенцията.
По делото няма данни бранителите на ищцата да са били възпрепятствани или ограничавани в правото да се срещнат с материалите на досъдебното произвеждане, респ. да се срещат с нея, като се изключи данните /св.Б./, че заради неуместно основани условия в мястото на задържане в България при срещите са имали усложнения в връзката /през стъкло посредством телефон, който постоянно прекъсвал/ и по метод негарантиращ дискретност на тази връзка /в общо помещение в наличието на други задържани/. Тези условия по начало са относими към правото на отбрана, само че с оглед останалите открити по делото и при липса на доказателства това да е основало съществени спънки в образуване на отбраната или диалозите със бранителите да са станали притежание на проверяващите или прокурора не е повлияло на неговото практикуване до степен неефективност, респ. до " неравноправие в оръжията “. Предвид това и в тази част не е налице нарушение правото по чл.5, §4 от Конвенцията или на посочените нагоре наставления, като част от общностното право.
Изложените съображения обуславят извод за неоснователност на исковете, заради което подлежат на отменяне.
Решението на съда може да се апелира в двуседмичен период пред Софийски апелативен съд от връчване дубликат на страните.
Съдът осъжда още Николай и Евгения Баневи да заплатят по сметка на Софийски градски съд разноските по производството от 400 лв..
Магистратите намират, че задържането на Банева не е в нарушаване на чл.5, §3 и §4 от Конвенцията. Въпросът за обоснованото съмнение в осъществяване на закононарушенията по обвиняването е бил подложен на обширно разискване освен при налагане мярката за неотклонение, само че и след това в производствата по молбите за нейното изменение с изложени подробни претекстове в тази посока. Наличието му като съображение за задържане е възприето и от Европейски съд по правата на човека по показаното решение, което въпреки да касае единствено Николай Банев заради идентичното състояние на обвинена е в цялостна степен относимо и към неговата брачна половинка. Съдебните сформира на Сп.НС и АСп.НС не са лимитирали своята решаваща активност само от тази причина, респективно тежестта на обвиняванията, а са изложили причини за съществуването и на други аргументи, попадащи в категорията риск от укриване или от осъществяване на друго закононарушение. Тези опасности са преценявани поотделно и на база съответни обстоятелства. Рискът от укриване е аргументиран с персоналното, финансово и професионално състояние на ищцата, в това число основаните трайни връзки в чужбина, като след това е бил преценяван и въз основа нови условия. В тази връзка следва да се уточни, че с оглед станалата известна информация от открития у брачна половинка й мобилен телефон, преобладаващо правосъдните сформира са приели, че за нея не съществува подобен риск. Само в едно от определенията е признато противоположното заради данните за двустранната им връзка, което съгласно сегашния съд единствено по себе си не съставлява задоволително съображение за продължение на задържането поради обстоятелството, че към този миг брачният партньор също е бил арестуван, а въпреки това не е имало данни, въз основа на които рационално да се допусна, че, и да е знаела за проектите за бягство на брачна половинка си, е имала желание и могла да се възползва от тях. Независимо от това, регистрираните от съдилищата финансови благоприятни условия, персоналното и професионално състояние и връзки в чужбина са задоволителни и относими обстоятелства да породят основателно подозрение за отклоняване от правораздаването при положение на освобождение.
Алтернативният риск от осъществяване на друго закононарушение в началото е бил аргументиран с ранния стадий, на който се намира следствието, само че по-късно въз основа голям брой събрани доказателства /несвързани с обвиненията/ установяващи системно противоправно поведение в разнообразни аспекти от персоналния и професионалния й живот отпреди формиране на досъдебното произвеждане. Склонността на ищцата към осъществяване на противоправни действия е стимулирало съда да я схване като персона с нараснала социална заплаха, за която би могло да се допусне опцията да окаже влияние върху очевидци и/или фалшификация на доказателства, още повече, че към този миг те са били в развой на събиране /разследването е завършило и обвинителен акт импортиран на 25.07.2019 година след смяна мярката на ищцата в " подписка “/. Този мотив има значително значение в преценката за задържането и доколкото е учреден на съответни обстоятелства съставлява задоволителна и относима причина оправдаваща неговото продължение по смисъла на чл.5, §3 от Конвенцията и съгласно практиката на Европейски съд по правата на човека.
Друг извод не се постанова от изтъкнатия аргумент, че ищцата е имала съществено заболяване, което е следвало да бъде регистрирано в интерес на освобождението й посредством изменение на мярката в по-лека. Данни за здравословни проблеми са били сведени до знанието на съда от отбраната за първи път с молбата за смяна на мярката в края на м.май 2019 година, като в границите на извършеното произвеждане по чл.65 Наказателно-процесуален кодекс посредством здравна експертиза открито, че има заболяване в региона на гръбначния дирек, само че моментното положение не е предполагало нужда от друго лекуване, с изключение на банкет на лекарства. Видно от експертизата, направена при започване на м.06.2019 година, към този миг сигурни данни за онкологично заболяване на щитовидната жлеза не е имало, а единствено съмнение, заради което обективно не е могло да бъде преценено от съда като решаващо съображение за смяна на мярката, надделяващо над към този момент посочените аргументи в интерес на задържането. В тази връзка следва да се уточни, че съдът не е пренебрегнал евентуалната заплаха от това заболяване за живота и здравето на ищцата, а въз основа дадени от него инструкции към прокурора в къс срок извършено предложеното профилирано проучване в уместно лечебно заведение и въз основа ново експертно умозаключение открита сериозността му, дало съображение на прокурора да упражни пълномощието си по смяна на мярката от задържане под стража в подписка.
На последващо място, данните по делото не откриват забавяния в досъдебното произвеждане, които да са повлияли на продължителността на задържането. Обвиненията против двамата ищци в осъществяване на тежки умишлени закононарушения от проведена незаконна активност обгръщат интервал от няколко години в разнообразни форми на изпълнителните действия и съучастничество и е обвързвано с изясняването на голям брой обстоятелства и събирането на огромен по размер доказателства. Това по нужда изисква повече време за реализиране на съответните процесуално-следствени дейности, заради което може да се допусне по-дълъг период на задържането щом са налице законовите предпоставки, които го постановат.
Молбите за изменение на мярката за неотклонение и жалбите против определенията за отвод са били обсъждани и произнасянето по тях осъществено в къси периоди, което подхожда на чл.5, §4 от Конвенцията.
По делото няма данни бранителите на ищцата да са били възпрепятствани или ограничавани в правото да се срещнат с материалите на досъдебното произвеждане, респ. да се срещат с нея, като се изключи данните /св.Б./, че заради неуместно основани условия в мястото на задържане в България при срещите са имали усложнения в връзката /през стъкло посредством телефон, който постоянно прекъсвал/ и по метод негарантиращ дискретност на тази връзка /в общо помещение в наличието на други задържани/. Тези условия по начало са относими към правото на отбрана, само че с оглед останалите открити по делото и при липса на доказателства това да е основало съществени спънки в образуване на отбраната или диалозите със бранителите да са станали притежание на проверяващите или прокурора не е повлияло на неговото практикуване до степен неефективност, респ. до " неравноправие в оръжията “. Предвид това и в тази част не е налице нарушение правото по чл.5, §4 от Конвенцията или на посочените нагоре наставления, като част от общностното право.
Изложените съображения обуславят извод за неоснователност на исковете, заради което подлежат на отменяне.
Решението на съда може да се апелира в двуседмичен период пред Софийски апелативен съд от връчване дубликат на страните.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ