След 18 г.: Прокуратурата е осъдена на 60 000 лв. заради сградата-убиецхна ул. Алабин
Софийският апелативен съд осъди прокуратурата да заплати 60 000 лв., защото е демонстрирала отвращение да събира доказателства и да разкрие отговорните за случая от 2016 година с рухналата постройка на столичната ул. " Алабин ", при който починаха две девойки. Това оповестява Lex.bg, като прецизира, че сумата ще бъде изплатена като обезщетение на майката на починалата при случая Деница Ченишева - Александрина.
Чешинева заведе иск против прокуратурата за 300 000 лв. от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) поради нарушеното право на разглеждане и решение на делото в рационален период.
На първа инстанция Софийският градски съд осъди прокуратурата да заплати 15 000 лв. на Александрина Ченишева, защото одобри, че главната част от вредите, които е претърпяла дамата са разследване на загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не поради забавянето на делото.
Софийският апелативен съд обаче придава доста по-голяма тежест на вредите от бавното следствие, като за задачата е назначена и съдебно-психологическа експертиза, а съгласно заключението на вещото лице майката е щяла да бъде травмирана даже и при неоправдателна присъда, само че забавянето на процеса удължава мъката на всеки родител, изгубил детето си.
" Липсата на наказание на отговорните също е контузия, само че без значение по какъв начин би завършил, в случай че наказателният развой завърши по-бързо резултатът за потърпевшата не би бил по този начин тежък, защото забавянето на процеса удължава мъката ", заключва вещото лице.
Относно държанието на проверяващите, правосъдният състав с ръководител и докладчик Елизабет Петрова написа, че то може да се характеризира с отвращение да изпълнят своите пълномощия по закон - да събират доказателства, да проверяват, да упражняват държавна насила по този начин, че да се доближи до обективната истина и отговорните лица да получат плануваните по закон санкции.
В решението съдът прецизира, че в първите месеци след нещастието следствието е било интензивно, а забавянето стартира през 2007 година и завършва през 2016 година, когато делото е импортирано в съда. През този интервал съдът отбелязва, че има години, в които не е осъществявано нищо от проверяващите или за цяла година са разпитани няколко очевидци, или са формирани няколко протокола, а в най-хубавия случай е била назначена експертиза. В същото време обаче са правени на два пъти опити за преустановяване на делото, които са били отменяни от съда, а даваните инструкции не са били изпълнявани.
Според съда това обосновава и извода, че продължителността на делото от близо 15 години не е резултат от фактическата и правна трудност на следствието, а от неритмичната работа по следствието, ръководено от прокуратурата.
За да дефинира по-висок размер на компенсацията САС показва особения интерес, който съставлява делото за майката на починалото момиче. Показания по делото е дала и близка на дамата, която е разказала за нейните премеждия, а очакванията ѝ за правораздаване и правдивост, само че най-после била тотално обезверена, чувствала се безсилна и споделяла, че има чувството, че удря главата си в желязна врата. В тази връзка съдът отбелязва, че Александрина Ченишева била толкоз обезверена, а желаела откриване на истината, че почнала сама да прави опити да събира доказателства.
" Опитът жител със свои персонални старания да замести държавната конструкция за следствие приказва не просто за липса на доверие в правораздаването, а за безизходност... Бездействието на ответника, в продължение на години, коментирано в средствата за всеобща информация още по време на висящност на производството, бездействието макар напътствията на съдилищата, е умъртвило у ищцата вярата за отмъщение посредством върховенството на закона, за гибелта на личното ѝ дете ", написа съдът, с цел да стимулира решението си да усили компенсацията до 60 000 лв.. То обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Сградата на пет етажа в центъра на София се срути на 19 септември 2006 година. От отломките бяха затиснати Деница Ченишева - на 26 година, и Петрина Христова - на 24 година, които били спрели с колата си на улицата.
Разследването се проточи с години, а съгласно заключенията на специалисти сриването е настъпило поради премахване на мазилки, ремонт на дървено дюшеме и дограми, каси на порти и унищожаване на вътрешни преградни стени.
10 години по-късно - през октомври 2016 година, беше даден ход на делото. Обвинени бяха четирима души - притежателят на постройката Георги Кирчев, инженерът, направлявал ремонта - Петър Петров, Николай Симеонов, шеф на компанията, ангажирана с ремонта и строителят Манчо Антонов.
12 години след гибелта на двете млади девойки Софийският градски съд се произнесе - всичките искове са неоснователни, а съдът дефинира четиримата обвинени за почтени.
Чешинева заведе иск против прокуратурата за 300 000 лв. от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) поради нарушеното право на разглеждане и решение на делото в рационален период.
На първа инстанция Софийският градски съд осъди прокуратурата да заплати 15 000 лв. на Александрина Ченишева, защото одобри, че главната част от вредите, които е претърпяла дамата са разследване на загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не поради забавянето на делото.
Софийският апелативен съд обаче придава доста по-голяма тежест на вредите от бавното следствие, като за задачата е назначена и съдебно-психологическа експертиза, а съгласно заключението на вещото лице майката е щяла да бъде травмирана даже и при неоправдателна присъда, само че забавянето на процеса удължава мъката на всеки родител, изгубил детето си.
" Липсата на наказание на отговорните също е контузия, само че без значение по какъв начин би завършил, в случай че наказателният развой завърши по-бързо резултатът за потърпевшата не би бил по този начин тежък, защото забавянето на процеса удължава мъката ", заключва вещото лице.
Относно държанието на проверяващите, правосъдният състав с ръководител и докладчик Елизабет Петрова написа, че то може да се характеризира с отвращение да изпълнят своите пълномощия по закон - да събират доказателства, да проверяват, да упражняват държавна насила по този начин, че да се доближи до обективната истина и отговорните лица да получат плануваните по закон санкции.
В решението съдът прецизира, че в първите месеци след нещастието следствието е било интензивно, а забавянето стартира през 2007 година и завършва през 2016 година, когато делото е импортирано в съда. През този интервал съдът отбелязва, че има години, в които не е осъществявано нищо от проверяващите или за цяла година са разпитани няколко очевидци, или са формирани няколко протокола, а в най-хубавия случай е била назначена експертиза. В същото време обаче са правени на два пъти опити за преустановяване на делото, които са били отменяни от съда, а даваните инструкции не са били изпълнявани.
Според съда това обосновава и извода, че продължителността на делото от близо 15 години не е резултат от фактическата и правна трудност на следствието, а от неритмичната работа по следствието, ръководено от прокуратурата.
За да дефинира по-висок размер на компенсацията САС показва особения интерес, който съставлява делото за майката на починалото момиче. Показания по делото е дала и близка на дамата, която е разказала за нейните премеждия, а очакванията ѝ за правораздаване и правдивост, само че най-после била тотално обезверена, чувствала се безсилна и споделяла, че има чувството, че удря главата си в желязна врата. В тази връзка съдът отбелязва, че Александрина Ченишева била толкоз обезверена, а желаела откриване на истината, че почнала сама да прави опити да събира доказателства.
" Опитът жител със свои персонални старания да замести държавната конструкция за следствие приказва не просто за липса на доверие в правораздаването, а за безизходност... Бездействието на ответника, в продължение на години, коментирано в средствата за всеобща информация още по време на висящност на производството, бездействието макар напътствията на съдилищата, е умъртвило у ищцата вярата за отмъщение посредством върховенството на закона, за гибелта на личното ѝ дете ", написа съдът, с цел да стимулира решението си да усили компенсацията до 60 000 лв.. То обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Сградата на пет етажа в центъра на София се срути на 19 септември 2006 година. От отломките бяха затиснати Деница Ченишева - на 26 година, и Петрина Христова - на 24 година, които били спрели с колата си на улицата.
Разследването се проточи с години, а съгласно заключенията на специалисти сриването е настъпило поради премахване на мазилки, ремонт на дървено дюшеме и дограми, каси на порти и унищожаване на вътрешни преградни стени.
10 години по-късно - през октомври 2016 година, беше даден ход на делото. Обвинени бяха четирима души - притежателят на постройката Георги Кирчев, инженерът, направлявал ремонта - Петър Петров, Николай Симеонов, шеф на компанията, ангажирана с ремонта и строителят Манчо Антонов.
12 години след гибелта на двете млади девойки Софийският градски съд се произнесе - всичките искове са неоснователни, а съдът дефинира четиримата обвинени за почтени.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ