Дама пика“ в Софийската опера - между съня и реалността
Софийската опера ще показа първата си опера за сезон 2022/ 2023 " Дама пика “ от Чайковски на 18 ноември. Следващите премиерни дати са на 19, 20 и 22 ноември.
" Достоевски дефинира „ Дама пика “ като „ връх в изкуството на фантастичното “. Провокацията за нашия екип да прочете заглавието беше, че ние сме главно в полето на фантастичното ", споделя режисьорът Вера Петрова.
" Адаптациите, екранизациите и творбите на разнообразни изкуства, въодушевени от повестта на Пушкин „ Дама пика “ стартират да се появяват незабавно след издаването на творбата. Това е едноименната опера на Чайковски (1890 година е първата режисура на операта), трите опери, останали по-непознати, първите екранизации, които се появяват още по времето на нямото кино и английската екранизация от 1949, избрана от Уес Андерсън и Мартин Скорсезе като същинска класика. Защо теоретичните разногласия към реалистичните и фантастични детайли в повестта не престават да занимават мозъците на откривателите на Пушкин (повестта излиза за първи път през 1834 г.)?
Както при всички велики творби и генезисът на творбата на Пушкин и операта на Чайковски оставя пред всички нас най-вече отворени въпроси, без отговор, по тази причина всеки създател търси да придвижи към публиката, това което прочита в творбата. Изборът дали да бъдем единствено в рационалното или във фантазния прочит е надълбоко персонален и сърдечен. Няма правилно или неверно, има път, през който всеки създател, постановъчен екип и актьор минава.
Но едно е ясно – в „ Дама пика “ пластовете на осъзнатото и неосъзнатото са доста повече, в сравнение с за нас наподобяват ", проучва режисьорката на операта.
" Чайковски също основава музика, която удостоверява, че животът е като хазартна игра – или като игра, която дава опция за промяна на живота?
Той, съгласно нашия екип, закодира в думата „ игра “ философската поговорка, предизвикана от източните учения, че животът и действителността в действителност са заблуда и се подчиняват единствено на вътрешния ни свят, подобен какъвто го излъчваме към пространството, етера. Не инцидентно Махатма Ганди споделя: „ Единствените демони, с които би трябвало да се борим, са тези, които са вътре в нас ", споделя Вера Петрова.
" Всички облици, като се изключи Герман, са плод на неговата фикция, на неговото вътрешно съновидение, съгласно нашия екип. В този смисъл всеки воин, който се появява е тип архетип. Архетип, който нашият Герман основава в своя приказен сън. Черната дама, Графинята, не прави изключение. Фантастичното е толкоз красиво закодирано под формата на сякаш натурализъм, че влизаме в неповторимо съновидение, което не знаем дали е заблуда, сън или нова действителност, към която всички се стремим.
Това най-малко е четенето на нашия екип. Прекрасна е работата ни в целия екип, тъй като всеки един добавя другия в търсенето, четенето, чувството на това прелестно и комплицирано заглавие ", споделя още режисьорката на " Дама пика ".
" Удоволствие е да се работи в екипа на Андрей Галанов – диригент, Нела Стоянова – сценограф, Християна Михалева-Зорбалиева – костюмограф, хореограф – Александра Тихомирова, хормайстор – Виолета Димитрова, целият асистентски екип и нашите фантастични актьори – солисти и хор, която са в положение да претворят всяка фикция.
Според нашия екип, историята не е просто до игра на карти, нито до действителността, в която живеем. Нашите търсения са в дълбокото подсъзнание на основния воин, на неговото персонално странствуване. И тъй като го представяме под формата на приказен сън, в който той попада, всичко трансформира своето звучене и наличие. Противоречието стои в това, кое считаме за действителност или заблуда. В съновидението си Герман може да бъде и Човек, и Бог! А кой приказва през тези същности – в съня – всичко е допустимо...
Краят на Герман и Лиза е освен техен, ужасяващ край. Нека не забравяме, че всеки край е и начало – колелото на вечността, което приказва във всеки един от нас ", заключва Вера Петрова.
" Достоевски дефинира „ Дама пика “ като „ връх в изкуството на фантастичното “. Провокацията за нашия екип да прочете заглавието беше, че ние сме главно в полето на фантастичното ", споделя режисьорът Вера Петрова.
" Адаптациите, екранизациите и творбите на разнообразни изкуства, въодушевени от повестта на Пушкин „ Дама пика “ стартират да се появяват незабавно след издаването на творбата. Това е едноименната опера на Чайковски (1890 година е първата режисура на операта), трите опери, останали по-непознати, първите екранизации, които се появяват още по времето на нямото кино и английската екранизация от 1949, избрана от Уес Андерсън и Мартин Скорсезе като същинска класика. Защо теоретичните разногласия към реалистичните и фантастични детайли в повестта не престават да занимават мозъците на откривателите на Пушкин (повестта излиза за първи път през 1834 г.)?
Както при всички велики творби и генезисът на творбата на Пушкин и операта на Чайковски оставя пред всички нас най-вече отворени въпроси, без отговор, по тази причина всеки създател търси да придвижи към публиката, това което прочита в творбата. Изборът дали да бъдем единствено в рационалното или във фантазния прочит е надълбоко персонален и сърдечен. Няма правилно или неверно, има път, през който всеки създател, постановъчен екип и актьор минава.
Но едно е ясно – в „ Дама пика “ пластовете на осъзнатото и неосъзнатото са доста повече, в сравнение с за нас наподобяват ", проучва режисьорката на операта.
" Чайковски също основава музика, която удостоверява, че животът е като хазартна игра – или като игра, която дава опция за промяна на живота?
Той, съгласно нашия екип, закодира в думата „ игра “ философската поговорка, предизвикана от източните учения, че животът и действителността в действителност са заблуда и се подчиняват единствено на вътрешния ни свят, подобен какъвто го излъчваме към пространството, етера. Не инцидентно Махатма Ганди споделя: „ Единствените демони, с които би трябвало да се борим, са тези, които са вътре в нас ", споделя Вера Петрова.
" Всички облици, като се изключи Герман, са плод на неговата фикция, на неговото вътрешно съновидение, съгласно нашия екип. В този смисъл всеки воин, който се появява е тип архетип. Архетип, който нашият Герман основава в своя приказен сън. Черната дама, Графинята, не прави изключение. Фантастичното е толкоз красиво закодирано под формата на сякаш натурализъм, че влизаме в неповторимо съновидение, което не знаем дали е заблуда, сън или нова действителност, към която всички се стремим.
Това най-малко е четенето на нашия екип. Прекрасна е работата ни в целия екип, тъй като всеки един добавя другия в търсенето, четенето, чувството на това прелестно и комплицирано заглавие ", споделя още режисьорката на " Дама пика ".
" Удоволствие е да се работи в екипа на Андрей Галанов – диригент, Нела Стоянова – сценограф, Християна Михалева-Зорбалиева – костюмограф, хореограф – Александра Тихомирова, хормайстор – Виолета Димитрова, целият асистентски екип и нашите фантастични актьори – солисти и хор, която са в положение да претворят всяка фикция.
Според нашия екип, историята не е просто до игра на карти, нито до действителността, в която живеем. Нашите търсения са в дълбокото подсъзнание на основния воин, на неговото персонално странствуване. И тъй като го представяме под формата на приказен сън, в който той попада, всичко трансформира своето звучене и наличие. Противоречието стои в това, кое считаме за действителност или заблуда. В съновидението си Герман може да бъде и Човек, и Бог! А кой приказва през тези същности – в съня – всичко е допустимо...
Краят на Герман и Лиза е освен техен, ужасяващ край. Нека не забравяме, че всеки край е и начало – колелото на вечността, което приказва във всеки един от нас ", заключва Вера Петрова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ