Музикалната поема Рилският пустинник ще бъде представена на площад Свети Александър Невски
Софийската опера показва на площад " Свети Александър Невски " на 26, 27 и 28 юли от 21 ч. музикалната поема " Рилският пустинник ". Спектакълът се посвещава на 100-годишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски ". Текстът на музикалната поема е от Тихомир Павлов, а музиката е от ставрофорен иконом Кирил Попов.
Тихомир Павлов (с рождено име Александър Александров Павлов) е роден на 14 юни 1880 година в Казанлък. Първата му творба е поемата " Сирачето " (1898). Развива дейна политическа активност в Битоля, Македония. Участва в битките на българите в Одринска Тракия със своя чета. След края на Първата международна война се посвещава извънредно на публицистична и писателска активност.
Автор е на романи, разкази, поеми, журналистика, етнографски писания и други Освен историческата му журналистика и книги, свързани с българската история, които са отличителна линия в творчеството му, той разгласява и поеми, разкази и романи за актуалния живот. Може би най-значителната част от неговото творчество е обвързвана с работата му в научния институт " Западни околности ", където е притеглен от Емануил Попдимитров.
Независимо къде и какво работи, той посвещава целия си живот на обединяването на България. Тихомир Павлов умира на 1 декември 1937 година Малко преди да си отиде от този свят основава последната си поетична творба - " Рилският пустинник ", съгласно житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За страдание, тази неповторима поема остава в забвение, до момента в който през 2022 година нашият актуален духовник, композитор, диригент и възпитател отец Кирил Попов (р. 1955 г.) я намира в своя персонален списък и получава музикално ентусиазъм.
Кирил Попов е роден на 5 декември 1955 година Завършва през 1975 година Софийската духовна семинария, а през 1981 година и Духовната академия. През 1982 година, по решение на Св. Синод на БПЦ, е аспирант в Московската духовна академия. След завръщането си в България преподава източно църковно пеене (1985-1989) и хорово пеене (1991-2000) в Софийската духовна семинария, дирижира хора при катедралния храм " Св. Неделя " в София (помощник-диригент 1985-1990 година и диригент 1991-2000 г.), а през 1989-1990 година работи като теоретичен помощник в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. През 1987-1988 година минава следдипломна подготовка по хорово диригентство в Българската държавна консерватория (сега НМА " Проф. Панчо Владигеров " ) в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов. От 17.03.1986 година е диригент на Софийския духовнически хор. През 2000 година приема нравствен ранг. От 1.11.2013 година е енорийски духовник в митрополитския катедрален храм " Св. Неделя " в София. Като диригент има издадени записи на грамофонни плочи и осем компактдиска със Софийския духовнически хор. Композира и прави обработки на повече от 100 църковни песнопения и всемирски песни.
В " Рилският пустинник " вземат участие Ириней Константинов, Атанас Младенов, Ангел Христов, Иван Радев, Димитър Станчев, Николай Петров, Веселин Михайлов, Стефан Владимиров, Иван Александров, Велислав Нинов и други
Постановъчен екип: диригент (26 и 27 юли) - Старозагорски митрополит Киприан, диригент (28 юли ) - Жорж Димитров, режисьор - Пламен Карталов, диригент на хора - Виолета Димитрова, театрално оформление - Нела Стоянова, костюми - Марта Миронска, и др.
Тихомир Павлов (с рождено име Александър Александров Павлов) е роден на 14 юни 1880 година в Казанлък. Първата му творба е поемата " Сирачето " (1898). Развива дейна политическа активност в Битоля, Македония. Участва в битките на българите в Одринска Тракия със своя чета. След края на Първата международна война се посвещава извънредно на публицистична и писателска активност.
Автор е на романи, разкази, поеми, журналистика, етнографски писания и други Освен историческата му журналистика и книги, свързани с българската история, които са отличителна линия в творчеството му, той разгласява и поеми, разкази и романи за актуалния живот. Може би най-значителната част от неговото творчество е обвързвана с работата му в научния институт " Западни околности ", където е притеглен от Емануил Попдимитров.
Независимо къде и какво работи, той посвещава целия си живот на обединяването на България. Тихомир Павлов умира на 1 декември 1937 година Малко преди да си отиде от този свят основава последната си поетична творба - " Рилският пустинник ", съгласно житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За страдание, тази неповторима поема остава в забвение, до момента в който през 2022 година нашият актуален духовник, композитор, диригент и възпитател отец Кирил Попов (р. 1955 г.) я намира в своя персонален списък и получава музикално ентусиазъм.
Кирил Попов е роден на 5 декември 1955 година Завършва през 1975 година Софийската духовна семинария, а през 1981 година и Духовната академия. През 1982 година, по решение на Св. Синод на БПЦ, е аспирант в Московската духовна академия. След завръщането си в България преподава източно църковно пеене (1985-1989) и хорово пеене (1991-2000) в Софийската духовна семинария, дирижира хора при катедралния храм " Св. Неделя " в София (помощник-диригент 1985-1990 година и диригент 1991-2000 г.), а през 1989-1990 година работи като теоретичен помощник в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. През 1987-1988 година минава следдипломна подготовка по хорово диригентство в Българската държавна консерватория (сега НМА " Проф. Панчо Владигеров " ) в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов. От 17.03.1986 година е диригент на Софийския духовнически хор. През 2000 година приема нравствен ранг. От 1.11.2013 година е енорийски духовник в митрополитския катедрален храм " Св. Неделя " в София. Като диригент има издадени записи на грамофонни плочи и осем компактдиска със Софийския духовнически хор. Композира и прави обработки на повече от 100 църковни песнопения и всемирски песни.
В " Рилският пустинник " вземат участие Ириней Константинов, Атанас Младенов, Ангел Христов, Иван Радев, Димитър Станчев, Николай Петров, Веселин Михайлов, Стефан Владимиров, Иван Александров, Велислав Нинов и други
Постановъчен екип: диригент (26 и 27 юли) - Старозагорски митрополит Киприан, диригент (28 юли ) - Жорж Димитров, режисьор - Пламен Карталов, диригент на хора - Виолета Димитрова, театрално оформление - Нела Стоянова, костюми - Марта Миронска, и др.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ