Софийска градска прокуратура издаде Европейска заповед за арест-ЕЗА за шестима

Софийска градска прокуратура издаде Европейска заповед за арест-ЕЗА за шестима неназовани руснаци по обвиняване в тероризъм, като виновни за серия гърмежи в оръжейни фабрики и хранилища в България в интервала 2011-2020 година.

Става дума за гърмежите в хранилища и заводи на компания „ Емко “ на търговеца Емилиян Гебрев и цех „ Арсенал “, осъществени от сътрудници на специфичното подраздаление на съветското военно разузнаване-ГРУ, наречено „ отделение 29155 “. Това отделение е отговорно за всичките саботажи и отравяния с „ Новичок “ в Европа. Прокуратурата не назова имената на руснаците, само че те са разкрити при огромно интернационално следствие на The Insider, Bellingcat и Der Spiegel с създатели Майкъл Вайс, Роман Доброхотов и Христо Грозев, оповестено през октомври 2023 година.

Ето цялото следствие:

На 31 юли 2023 година, по време на кръглата маса в последния ден от срещата на върха Русия-Африка в Санкт Петербург, Владимир Путин показа своя екип от договарящи на пристигналите африкански водачи. Всички се показаха, като назоваха длъжностите си, и единствено един се показа някак загадъчно: „ Андрей Аверянов – сигурност “. И в действителност, нямаше огромна потребност Аверянов да се показва – той от дълго време е знаменит като военачалник от ГРУ, отговарящ за същото това поделение 29155, отговорно за саботажите и отравянията с „ Новичок “ в Европа. Именно този екип отравя семейство Скрипал и българския оръжейник Гебрев и точно той взривява оръжейни хранилища в Чехия и България.

Но какво прави този човек в формалната делегация на договарящите с Африка? Отговорът става явен месец по-късно, когато самолетът с Евгений Пригожин и Уткин („ Вагнер “) на борда се взривява във въздуха, а военачалник Аверянов, в качеството си на заместник-началник на ГРУ, стартира да пътува из африканските страни, като преподчинява някогашните елементи на „ Вагнер “ на ГРУ. Така военната империя на Пригожин, основана в миналото от ГРУ, два месеца след протеста минава под директния и формален надзор на военното разузнаване, а Аверянов от началник на секретно поделение се трансформира в публично лице, което води договаряния на една маса с Путин.

Генерал Аверянов в състава на формалната съветска делегация

Както открива The Insider, Аверянов и неговите подчинени от поделение 29155 са подготвяли детонации в европейски страни от 2011 година насам, когато Русия към момента е била член на Г8, всички международни водачи на драго сърце са се срещали с Путин и Медведев, а Европейски Съюз съществено е обсъждал безвизовия режим с Русия.

Аверянов се намесва

През лятото на 2008 година съветското външно министерство подава заявление за виза за тогавашния полковник Андрей Аверянов до посолството на Норвегия в Москва. През есента Аверянов би трябвало да стане помощник-военен аташе на Русия в Осло. Името му е известно в дипломатическите среди – през 2004 година той заема скромна служба като младши аташе в съветското посолство във Варшава. Получава визата си, само че за изненада на норвежките дипломати по този начин и не се появява на новия си пост.

Вместо това е назначен за пълководец на поделение 29155 на ГРУ, което получава нови функционалности след огромната промяна на Министерството на защитата, извършена от Сердюков през 2008 година При встъпването си в служба Аверянов вербува няколко десетки млади офицери от ГРУ и специфичните сили. Тази група, която с течение на времето нараства до към 70 души, е натоварена с диверсионни интервенции в чужбина.

Скоро на Аверянов е публикуван прикриващ паспорт (за да не се досети никой, в този паспорт той е „ Андрей Оверянов “). Първото му пътешестване е до Душанбе през септември 2009 година Посещението съответствува с възходящото напрежение сред Русия и Таджикистан по отношение на изискванията за продължение на потреблението от Русия на 201-ва военна база в тази централноазиатска страна, където ГРУ има собствен батальон от специфичните сили. Всички последващи пътувания на Аверянов към този момент са в Европа: във Варшава (12 септември 2010 г.), Белград (19-29 ноември 2010 г.) и Кишинев (3-11 март 2011 година, което съответствува с визитата на тогавашния вицепрезидент Байдън в Молдова). По време на тези пътувания Аверянов приготвя почвата за бъдеща серия от интервенции в Европа. Нещо повече, „ Гереушниците “ се приготвят освен организационно, само че и механически.

Бомбен ретрийт

Писма от хакнатата по-рано преписка на помощника на Аверянов и данни от базата данни за полетите демонстрират, че малко след завръщането на Аверянов от Молдова той и четирима негови подчинени летят за Краснодар. Петимата членове на група 29155 остават в къщата за посетители в продължение на четири дни и, както свидетелстват отчетите, изпратени на Аверянов от членовете на групата, задачата на пътуването е била всеки от тях да му показа друга версия на радиоуправляема бомба.

Три отдалечено управляеми взривни устройства, готови от „ Гереушниците “ с препоръчана камуфлажна опаковка.

Всички участници създават своите версии на устройството и изготвят отчети до Аверянов, дружно с цялостни спецификации и фотоси на самоделни електронни платки, предопределени за задействане на електрически детонатор, основан на автомобилна алармена система. В отчетите се предлага и камуфлажна опаковка за бомбата и дистанционното управление – с цел да не буди съмнение, тя можеше да наподобява на рутер, мобилен телефон или кутия от ябълков сок. В края на „ ретрийта “ участниците трябвало да показват пред Аверянов успеваемостта на взривното устройство.

В описанието на взривното устройство, направено от майор Моисеев (идентифициран седем години по-късно от Bellingcat и The Insider като един от уредниците на несполучливия прелом в Черна гора през 2016 г.), са изброени главните характерности на изделието, като размер, обсег и принцип на деяние. Описанието приключва със злокобната фраза: „ Продуктът е подготвен за приложимост “. „ Готовите за приложимост “ пускови установки на изображенията изглеждаха неприятно съединени, с незакрепени проводници и щедро потребление на тиксо. В описанието на продукта се показва, че с цел да се провокира детонация, лицето, което го задейства, би трябвало да се намира на разстояние сред 300 и 700 метра от детонатора. След като бъде задействано, лицето има разполагаем сред 5 и 55 минути, с цел да се отдалечи от мястото на плануваната детонация.

Първи гърмежи

Няколко месеца след образованието, през октомври 2011 година, „ гереушниците “ за първи път тестват уменията си на процедура. Те знаят, че българската компания ЕМКО е закупила хиляди артилерийски снаряди от руски вид, които Словакия е отписала през 2009 година поради прехода към стандартите на НАТО. ГРУ е несъмнено, че ЕМКО ще продаде тези снаряди на Грузия, и доста се е притеснява от това: откакто Русия де факто анексира Абхазия и Южна Осетия през 2008 година, Кремъл чака, че Грузия може да се опита да си върне тези райони. Няма учредения да се счита, че Грузия в действителност е имала такива проекти, само че страната бързо се превъоръжава, откакто си е направила заключения от войната през 2008 година

Действително ли са изпратени снаряди ЕМКО в Грузия? Собственикът на компанията Емелиян Гебрев съобщи пред The Insider, че по това време не е имало контракт за доставки за Грузия, само че той е склонен, че страната е била доста евентуален покупател: не са доста страните, които купуват оръжия от руски вид, а Гебрев и преди е продавал снаряди на Грузия, тъй че ГРУ е имало съображение да счита, че тази страна ще бъде крайният адресат на боеприпасите.

Закупените от EMCO 6000 снаряда са съхранявани в чешки склад покрай Врбетице и е трябвало да бъдат изпратени в България сред 4 октомври и 4 ноември 2011 година И до момента в който снарядите се приготвят за изпращане, диверсионната група на Аверянов стартира да се събира наоколо до склада във Врбетице. Диверсантите с прикриващи документи на други имена идват на групи: първата двойка идва на летището в Братислава – единствено на час и половина път от Врбетице – на 10 октомври 2011 година и остава там до 20 октомври, те са „ Николай Кононихин “ (истинско име Николай Ежов) и „ Сергей Рижиков “ (Сергей Романов). Два дни по-късно, на 12 октомври 2011 година, самият Андрей Аверянов идва на летището във Виена с паспорт на името „ Оверянов “. На идващия ден, 13 октомври, телефонният номер, който употребява за резервация на самолетните си билети, е обвързван с чешката мобилна мрежа. Остава там в продължение на шест дни и на 18 октомври лети назад от Виена за Москва.

На 21 октомври през летището в Братислава идва подкрепление в лицето на полковник Алексей Капинос, който лети с дипломатически паспорт на свое име (по това време Капинос официално извършва длъжността заместник-военен аташе в Киев, само че в реалност е член на диверсионна група 29155). Като посланик, пътуващ по служебни каузи до локалното съветско посолство, Капинос може да придвижва дипломатическа поща, която не предстои на митнически надзор. (Три години по-късно този метод на деяние ще бъде тъкмо още един – през 2014 година Капинос още веднъж ще се причисли към групата 29155, с цел да провежда бомбения атентат в склада във Върбетица, за който The Insider към този момент писа).

Последните пристигнали от Москва са „ Рустам Джамалов “ (истинско име Рустам Джафаров) и известният „ Руслан Боширов “ (Анатолий Чепига), който по-късно става знаменит, когато дружно с Александър Мишкин („ Петров “) отравя семейство Скрипал в Солсбъри. „ Боширов “ и „ Джафаров “ идват на 22 октомври и си потеглят на 25 октомври 2011 година – в същия ден, в който най-голямата пратка от 152-милиметрови снаряди потегля за България.

Не е известно по какъв начин тъкмо шпионите са получили достъп до склада през 2011 година, само че най-вероятно по същия метод са го създали и през 2014 година, когато са били подкрепени от служителя на „ Имекс “ Николай Шапошников, някогашен руски боен и натурализиран чешки жител, който е имал близки работни и другарски връзки с Андрей Аверянов (те даже са почивали дружно в Португалия броени дни преди атентатите през 2014 г.). Шапошников е имал близки връзки и с Алексей Капинос, с който са общували постоянно сред 2009 и 2012 година, когато Капинос работи в съветското посолство в Киев, а Шапошников е представител на IMEX в Украйна. Двамата са участвали на взаимни срещи с „ Укрспецэкспорт “, държавната компания за търговия с оръжие в Украйна. „ Бях малко заинтригуван за какво Шапошников постоянно настояваше на диалозите ни да участва представител на съветското посолство “, споделя някогашен чиновник на „ Укрспецекспорт “ пред The Insider.

Така или другояче, само че по време на тази интервенция през октомври 2011 година Шерашников съумява да конфигурира отдалечено управляеми взривни устройства в комплекта муниции, предопределени за изпращане в България.

Данните за прекосяване на границата, предоставени от беларуските киберпартизани, демонстрират, че на 10 ноември 2011 година двама членове на група 29155 – Николай „ Кононихин “ (Ежов) и Сергей „ Рижиков “ (Романов), пресичат беларуско-украинската граница на граничния пункт „ Новие Яриловичи “, движейки се на юг. Най-вероятно те са пътували от Украйна до България, с цел да обезпечат отдалеченото задействане на детонатора в границите на нужните 300-700 метра (както е разказано в техническите спецификации на взривното им устройство).

В 9 ч. сутринта на 12 ноември 2011 година в българското село Ловнидол избухва мощна детонация. Складът за муниции наоколо до планинското село, в който български търговец на ЕМКО съхранява 3 120 152-милиметрови снаряда, получени няколко дни по-рано от Врбетица, се взривява с вулкан от пламъци и снаряди, разпространяващ се в радиус от 2 км. Вторичните детонации не престават и пожарите бушуват дни след първата детонация, заради което избавителните екипи не могат да се приближат до мястото в продължение на 10 дни.

Пет месеца след случая проверяващите откриват невзривено самоделно взривно устройство на към 200 метра от мястото на първата детонация. Устройството е разказано от следователите като „ пластмасово взривно устройство на основата на хексоген, покрито с полиетиленова обвивка, с прикован алуминиев цилиндър, от който стърчат оголени жици “.

Един от неексплодиралите пакети с експлозиви на хексогенна основа, открити покрай мястото на детонацията.

Назначената от полицията съдебномедицинска експертиза заключава, че взривното устройство не се е взривило изцяло заради дефектно детонационно устройство, „ евентуално заради липса на електрически ток или погрешно свързване на капсул-детонатора “. Експертите показват и кратерите с неправилна форма на мястото на детонацията като доказателство за непълна експлозия, като означават, че в случай че цялостният заряд се беше взривил, щеше да се образува индивидуален кръговиден кратер.

На 23 ноември 2011 година, 10 дни след първата детонация, Nissan Tilda с Ежов и Романов пресича границата с Русия на граничния пункт Гоптивка край Харков, съгласно данните от украинските гранични пунктове.

Въпреки че българските следователи незабавно намират доказателства, че складът е бил взривен от „ самоделно отдалечено взривно устройство “, три години по-късно прокурорите приключват следствието заради липса на доказателства, които биха могли да оказват помощ за разрешаването на случая.

Взривовете през 2012 година и 2015 година

Саботажът в Ловнидол през 2011 година е първата диверсионна интервенция на поделение № 29155 на ГРУ на територията на НАТО. Убедени в своята безотговорност, чиновниците на ГРУ не престават интервенциите в България и Чешката република, което води до обилни жертви измежду цивилното население.

По-малко от година след Ловнидол се взривява различен склад за муниции в България. На 5 юни 2012 година серия от оглушителни детонации избухват в хранилища край град Стралджа, на основната автомагистрала сред София и пристанището в Бургас. В складовете са се съхранявали и муниции, предопределени за експорт в Грузия. Експлозиите са толкоз мощни, че сеизмичните лаборатории в страната записват земетресение с магнитуд 1,5 по скалата на Рихтер. Трима служащи от склада умират, 18 други са тежко ранени, а повече от 150 души от прилежащите села би трябвало да бъдат евакуирани. След няколкогодишно следствие българските прокурори не откриват доказателства за бойкот, а вместо това упрекват трима чиновници на сдружението, ръководещо складовете, в немарливост при съхранението на рискови муниции.

Но дали в действителност става въпрос за немарливост? Записите за резервация на билети демонстрират, че Владимир Моисеев („ Владимир Попов “), един от участниците в това образование с Аверянов през 2011 година, е резервирал билети до България за деня на гърмежа. Пътувайки под прикритието на експерт по морско обезпечаване, той възнамерява да дойде от Одеса в България сутринта в деня на атентата и има намерение да напусне София на идващия ден. Очевидно обаче проектите му се трансформират и в последна сметка не се постанова да пътува до България – единствено два часа след детонацията той купува билет в последния миг непосредствено от Одеса до летище Внуково в Москва и се връща в Русия същата вечер, заобикаляйки България.

„ Попов “ посещава България още веднъж в компанията на трима други сътрудници от отряд 29155 през март 2015 година, няколко дни преди друга огромна детонация в оръжеен склад. Той идва в България на 6 март 2015 година и остава в страната до 11 март. Той замества трима сътрудници, които идват в България на 25 февруари и остават в страната 11 дни: Николай Ежов („ Кононихин “), участник в саботажа през 2011 година, Иван Терентиев („ Иван Лебедев “) и Алексей Калинин („ Алексей Никитин “). Десет дни след заминаването на Моисеев, на 21 март 2015 година, в склад в Иганово, покрай Сопот, където се намира най-големият производител на оръжие в страната, се взривяват над 2000 ракети и противотанкови гранати, предопределени за експорт в Украйна.

Всички доказателства, останали на мястото на мощната детонация в Иганово, са събрани от полицията и изпратени в центъра за криминалистика в София за предпазване до привършване на следствието. Тези доказателства обаче изчезват на 31 май 2015 година, откакто пожар при неизяснени условия обгръща постройката, в която се съхраняват. Толкова е инцидентно, че два дни преди мистериозния пожар в Софийския център по криминалистика в София идва различен представител на отряд 29155 – Егор Гордиенко (пътуващ под името Георгий Горшков). Той отпътува с кола през Сърбия на 30 май, единствено няколко часа преди началото на пожара.

От убийци до държавни чиновници

Дейността на отряд 29155 не може да се назова доста ефикасна (вместо Скрипал гереушниците убиват инцидентната английска гражданка Доун Стърджис, отравянето на Емелиян Гебрев също се проваля при няколко опита, превратът в Черна гора е несполучлив, а множеството членове на 29155 са компрометирани откакто The Insider и Bellingcat откриха, че те са употребявали избрани серии паспорти), и все пак Аверянов, след 12 години саботажни интервенции в Европа, израства до поддръжник на Путин и заместник-началник на ГРУ, отговарящ за военните и хибридните интервенции в Африка, Азия и Близкия изток. Много от другите членове на 29155, които са изгубили опцията да работят в чужбина, също не са изоставени от Путин на произвола на ориста и стават представители на неговия щаб в разнообразни съветски райони. Четирима от участниците в диверсионните интервенции в България се включват в състава на федералните инспектори или пълномощници на Путин в разнообразни сибирски региони….

И единствено полковник Владимир Моисеев остава деен член на Отряд 29155, макар че е разпознат от The Insider и Bellingcat на едно от първите места след несполучливия прелом в Черна гора. Той взе участие в първите дни на пълномащабното навлизане в Украйна, когато ГРУ е натоварено със задачата да убие политическото управление на страната и да улесни окупацията на Украйна. Това, което е било планувано като едноседмична задача за Мойсеев и сътрудниците му, се оказва задача с дълготрайност повече от година.