Първият пикник на Витоша още през 1652 г. - 70 души изяждат 100 агнета
Софиянци са се крили в планината от чумата и от нападения
Когато кръстоносците превземат града, го заварват запустял и без ресурси
Легенда споделя за огромно златно съкровище, заровено на поляна
Фердинанд доближава Черни връх на кон и при него изсичат дъб на 890 година, засаден по цар-Самуилово врем
Първият документиран всеобщ поход с пикник на Витоша се случва през далечната 1652 година Описан е от османския странник Евлия Челеби.
“Един ден към 70 души другари и връстници тръгнахме от София и се изкачихме на Витоша, гдето се установихме под палатки на пир. На високия ѝ връх лятно време към 7 месеца пасат стотици хиляди овце от Солун, Сяр, Кавала - с една дума, от всички румелийски градове. От тези стада нам донесоха повече от 100 агнета, които опекохме и ядохме. ”
Според откривателите няма по-ранни данни за сходен оживен и многодневен излет. Това са към 250 години преди известното подчинение на планинския отличник от проведени от Алеко Константинов туристи. “Невероятно, само че факт - триста души на Черни връх ”, възкликва създателят на “Бай Ганьо ”. Събират се пред Народния спектакъл на 27 август 1895 година, кой хванал гега, кой - въже, нахлупили тиролски шапки, остарели обувки, цървули, вехти градски облекла, куфарчета, мрежи и пакети, опаковани с вестници.
Покоряването е разказано във в. “Знаме ” същата година.
Всъщност Витоша е привличала и царските особи. Княз Александър Батенберг е бил буен ловджия и постоянно отскачал до подножието на планината с дружинката си. Цар Фердинанд пък пръв достигнал Черни връх на кон, което е разказано в излизащия на френски вестник Bulgarie.
От антични времена се споделя легенда, че на Витоша е заровено златно богатство. Според преданието то се намира на “три багра подземен ” в поляна в по-ниското. Точно на средата на тревния имот е било самодивско сборище. Там имало плоча, под която е прикрито доста злато.
На прилежащо място - под камък със стъпала, също са заровени монети от скъпия метал, само че по-малко. Знаците, по които може да се разпознае поляната, са конско копито и мечи стъпки. “Когато през пролетта закукат кукувици, над мястото ще блесне огън, там е заровено златото ”, гласи поверието. Всичко сочи, че става дума за място към Копитото.
Сима Владимирова,
Когато кръстоносците превземат града, го заварват запустял и без ресурси
Легенда споделя за огромно златно съкровище, заровено на поляна
Фердинанд доближава Черни връх на кон и при него изсичат дъб на 890 година, засаден по цар-Самуилово врем
Първият документиран всеобщ поход с пикник на Витоша се случва през далечната 1652 година Описан е от османския странник Евлия Челеби.
“Един ден към 70 души другари и връстници тръгнахме от София и се изкачихме на Витоша, гдето се установихме под палатки на пир. На високия ѝ връх лятно време към 7 месеца пасат стотици хиляди овце от Солун, Сяр, Кавала - с една дума, от всички румелийски градове. От тези стада нам донесоха повече от 100 агнета, които опекохме и ядохме. ”
Според откривателите няма по-ранни данни за сходен оживен и многодневен излет. Това са към 250 години преди известното подчинение на планинския отличник от проведени от Алеко Константинов туристи. “Невероятно, само че факт - триста души на Черни връх ”, възкликва създателят на “Бай Ганьо ”. Събират се пред Народния спектакъл на 27 август 1895 година, кой хванал гега, кой - въже, нахлупили тиролски шапки, остарели обувки, цървули, вехти градски облекла, куфарчета, мрежи и пакети, опаковани с вестници.
Покоряването е разказано във в. “Знаме ” същата година.
Всъщност Витоша е привличала и царските особи. Княз Александър Батенберг е бил буен ловджия и постоянно отскачал до подножието на планината с дружинката си. Цар Фердинанд пък пръв достигнал Черни връх на кон, което е разказано в излизащия на френски вестник Bulgarie.
От антични времена се споделя легенда, че на Витоша е заровено златно богатство. Според преданието то се намира на “три багра подземен ” в поляна в по-ниското. Точно на средата на тревния имот е било самодивско сборище. Там имало плоча, под която е прикрито доста злато.
На прилежащо място - под камък със стъпала, също са заровени монети от скъпия метал, само че по-малко. Знаците, по които може да се разпознае поляната, са конско копито и мечи стъпки. “Когато през пролетта закукат кукувици, над мястото ще блесне огън, там е заровено златото ”, гласи поверието. Всичко сочи, че става дума за място към Копитото.
Сима Владимирова,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ