Руски войски на Орлов мост? Не, благодаря!
Софиянци посрещат с цветя съветски войски на Орлов мост. Не преди 78 години или през 78-а година на 19 век, а в днешно време. Такъв " щастлив " сюжет нахвърля тези дни един български коментатор в предаване на публичната медия БНР. Междувременно съветските войски влязоха не в България, а в Казахстан, само че това не трансформира изключително тъжната реалност. В тази тъжна реалност има още много българи, които харесват настръхналите ракети на Владимир Путин.
Доплака ми се.
Една злокобна фантазия
Първо си споделих, че оратори с хипотетични душевен увреждания могат, несъмнено, да споделят възгледите си край естрадата в Борисовата градина, само че не и в студиото на най-уважаваната българска медия. После се сетих, че неведнъж става дума освен за усложнения в разумното мислене, само че и за идеологическо помрачение. И за пари. А най-после си дадох сметка, че - в противен случай - смущаващият апел за войски на Руската федерация край Орлов мост би трябвало да доближи до колкото е допустимо повече български уши. Та нима повече хора да схванат защо мечтаят немалкото последователи на Владимир Путин в България. На един, дано да напомним, някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който въобще не крие благосклонностите си към Сталин и готовността си с принуждение да възвърне руската империя.
Общата рамка е ясна. Днешните властници в Русия са на мнение, че сега по този начин нареченият " Запад " е слаб. Европейски Съюз няма нито визия, нито сила, нито водачи, в Съединени американски щати президентът е възрастен и очевидно изтощен, а хората в развитите индустриални страни си харесват благоденствието и никак не желаят да мислят за война - по този начин виждат обстановката стратезите в Кремъл. И ненапълно са прави даже. Но от извода, до който те стигат като последваща крачка, на човек напряко му настръхва косата. " Те не желаят да водят война, а ние сме постоянно подготвени за война и можем да ги изнудваме, до момента в който не ни правят отстъпка без пердах половин Европа " - това е сърцевината на сегашната съветска политика, единомислещи са многочислени наблюдаващи, в това число и в самата Русия.
Какво в действителност желаят българите?
Но дано се върнем в България, която географски попада в тази " половин Европа ", която е в областта на съветските геополитически ползи. Вековната кавга сред русофили и русофоби в тази една страна и до ден сегашен си продължава в кръчмарския жанр. Освободители, братя, православие, културни корени - припяват едните. Руски ботуш, ватенки, ушанки, блата и ГУЛАГ - отвръщат другите. Всеки един от тези причини има своето съображение и своя подтекст, само че дано въпреки всичко на първо място да обговорим най-важните въпроси:
Иска ли България да взе участие в скорошна война? И желае ли още веднъж да попадне в съветската сфера на въздействие? Нима българите не взеха самостоятелно и с болшинство решението, че страната им принадлежи към другата, благоденстващата половина на Европа, а също по този начин към Европейски Съюз и НАТО? И нали таман това решение им донесе сигурност, неведнъж повишаване на виталния стандарт, свободата да пътуват, правото да се самоуправляват и самоопределят? Да одобряват закони (добри или лоши) в личния си парламент, а след това вероятно и да ги съблюдават?
Изборът е сред западното богатство и съветското самодържавие
Да, по този начин нареченият " Запад " има доста тресчици за дялане, а съветската висока просвета, съветската просвета и десетки милиони добросърдечни руснаци заслужават почитание и почит. Но изконното съветско самодържавие (което като че ли е единствената форма за ръководство на империята), произволът и беззаконието, които царят в тази страна, а най-много кръвожадните гримаси на сегашните управленци в Москва надали съответстват с визията за един сполучлив, кротичък и съвременен живот, проведен към такива полезности като демокрацията, човешките права и върховенството на закона. Съвсем простичко е. И въпрос на избор.
Слава богу, болшинството българи като практични хора към този момент от десетилетия избират благосъстоянието (а дружно с него и ценностите) на Запада. И този избор става все по-категоричен, тъй като новите български генерации го вършат към този момент от персонален опит, а не заради подвеждащи мемоари, страсти или илюзии.
Така че, каквито и бръмбари да се въртят в главата на един или различен Путинов апологет в България, никой няма да излезе на Орлов мост, с цел да чака съветските бойци. А на самите съветски бойци от сърце поисквам да си стоят вкъщи.
Александър Андреев, Дойче веле
Доплака ми се.
Една злокобна фантазия
Първо си споделих, че оратори с хипотетични душевен увреждания могат, несъмнено, да споделят възгледите си край естрадата в Борисовата градина, само че не и в студиото на най-уважаваната българска медия. После се сетих, че неведнъж става дума освен за усложнения в разумното мислене, само че и за идеологическо помрачение. И за пари. А най-после си дадох сметка, че - в противен случай - смущаващият апел за войски на Руската федерация край Орлов мост би трябвало да доближи до колкото е допустимо повече български уши. Та нима повече хора да схванат защо мечтаят немалкото последователи на Владимир Путин в България. На един, дано да напомним, някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който въобще не крие благосклонностите си към Сталин и готовността си с принуждение да възвърне руската империя.
Общата рамка е ясна. Днешните властници в Русия са на мнение, че сега по този начин нареченият " Запад " е слаб. Европейски Съюз няма нито визия, нито сила, нито водачи, в Съединени американски щати президентът е възрастен и очевидно изтощен, а хората в развитите индустриални страни си харесват благоденствието и никак не желаят да мислят за война - по този начин виждат обстановката стратезите в Кремъл. И ненапълно са прави даже. Но от извода, до който те стигат като последваща крачка, на човек напряко му настръхва косата. " Те не желаят да водят война, а ние сме постоянно подготвени за война и можем да ги изнудваме, до момента в който не ни правят отстъпка без пердах половин Европа " - това е сърцевината на сегашната съветска политика, единомислещи са многочислени наблюдаващи, в това число и в самата Русия.
Какво в действителност желаят българите?
Но дано се върнем в България, която географски попада в тази " половин Европа ", която е в областта на съветските геополитически ползи. Вековната кавга сред русофили и русофоби в тази една страна и до ден сегашен си продължава в кръчмарския жанр. Освободители, братя, православие, културни корени - припяват едните. Руски ботуш, ватенки, ушанки, блата и ГУЛАГ - отвръщат другите. Всеки един от тези причини има своето съображение и своя подтекст, само че дано въпреки всичко на първо място да обговорим най-важните въпроси:
Иска ли България да взе участие в скорошна война? И желае ли още веднъж да попадне в съветската сфера на въздействие? Нима българите не взеха самостоятелно и с болшинство решението, че страната им принадлежи към другата, благоденстващата половина на Европа, а също по този начин към Европейски Съюз и НАТО? И нали таман това решение им донесе сигурност, неведнъж повишаване на виталния стандарт, свободата да пътуват, правото да се самоуправляват и самоопределят? Да одобряват закони (добри или лоши) в личния си парламент, а след това вероятно и да ги съблюдават?
Изборът е сред западното богатство и съветското самодържавие
Да, по този начин нареченият " Запад " има доста тресчици за дялане, а съветската висока просвета, съветската просвета и десетки милиони добросърдечни руснаци заслужават почитание и почит. Но изконното съветско самодържавие (което като че ли е единствената форма за ръководство на империята), произволът и беззаконието, които царят в тази страна, а най-много кръвожадните гримаси на сегашните управленци в Москва надали съответстват с визията за един сполучлив, кротичък и съвременен живот, проведен към такива полезности като демокрацията, човешките права и върховенството на закона. Съвсем простичко е. И въпрос на избор.
Слава богу, болшинството българи като практични хора към този момент от десетилетия избират благосъстоянието (а дружно с него и ценностите) на Запада. И този избор става все по-категоричен, тъй като новите български генерации го вършат към този момент от персонален опит, а не заради подвеждащи мемоари, страсти или илюзии.
Така че, каквито и бръмбари да се въртят в главата на един или различен Путинов апологет в България, никой няма да излезе на Орлов мост, с цел да чака съветските бойци. А на самите съветски бойци от сърце поисквам да си стоят вкъщи.
Александър Андреев, Дойче веле
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ