София започва мерки срещу топлинните острови с проект в „Люлин“
София стартира ограничения против топлинните острови с план в „ Люлин “
Ако ви се коства, че центърът на София е най-горещото (в дословен смисъл) място в столицата евентуално сте прави. Температурата в сърцето на града и в компактно застроени комплекси постоянно е по-висока с 3 градуса от прилежащите квартали и даже с 4 от крайградските зони.
Разликата не е по отношение на Витоша, а със Софийското поле и е открита от проучване на Столичната община, както и от „ Екипът на София “.
Тези зони, наречени „ градски топлинни острови “, са породени не са единствено
от процесите на климатичните промени, само че върху тях въздействат и особености
на градското обмисляне и строителство – като например високите здания,
които стопират вятъра.
Освен централните елементи на града, ж.к. „ Люлин “ и ж.к. „ Надежда “
са посочени като едни от най-уязвимите в проучването на общината,
правено взаимно със Софийския университет и почнало през 2019 година
Негативният резултат „ топлинен остров “ надали е по-слаб и в новите по-южни
квартали, където отстоянията сред постройките са много по-малки,
а строителството главно на жилищни здания не стопира, само че за тях всеоще няма данни.
„ В тези зони температурите са доста по-високи от близките жилищни и
зелени пространства – изключително в области с висока компактност на застрояването
и запечатани повърхности (с асфалт и бетон – б.а.).
Повишените температури, свързани с топлинните острови, имат потенциалда влошат
здравословното положение на най-уязвимите групи като възрастни хора (над 65 година
или към 17.5% от популацията по публични данни) и тези с хронични болести “,
е изводът от проучването, елементи от което бяха предоставени от Столичната община
след питане на „ Дневник “.
Конкретни стъпки против проблематичните топлинни острови към момента не са почнали,
само че общината ще търси решения първо през модел, създаден за най-големия жилищен
комплекс в България (по публични данни с население съвсем 119 хиляди към 2023г.) – „ Люлин “.
За „ Люлин “ Столичната община е създала „ План за акомодация къмклиматичните промени
въз основата на дигитален двойник и природно-базирани решения “. Зам.-кметът по
екологията Надежда Бобчева изясни пред „ Дневник “, че цифровият двойник ще
служи за симулации при установяване на климатичните характерности и за
картографиране на степента на накърнимост на региона към горещите точки.
Ще бъдат създадени модели за намаляване на отрицателното въздействие наочакваните климатични промени с небосвод до 2050 година
„ Локалният проект на база дигитален двойник на най-големия жилищен комплекс
в София обгръща ограничения и тактики за смяна в цялостния образ на територията
и метода за акомодация към климатичните промени “, сподели Бобчева. Целта е да се сътвори
първообраз за решение, който по-късно може да бъде мултиплициран и за други
региони на града.
За намаляване на въздействието от топлинните острови специалистите,изготвили изследването, дават следните оферти:
– създаване на зелени стени;
– покривни градини, зелени тераси и фасади;
– увеличение на високата растителност към сградите;
– водопропускливи настилки, които разрешават продан на топлота, вода и
въздух с почвата в зоните за паркиране;
– „ охладени “ покриви на постройките.
Бившият министър на околната среда Юлиян Попов в разработка за справяне
с климатичните промени, наречена „ 136 хрумвания за София “, изяснява: „ Зелен “ е покривът,
който е затревен, затрупан със слънчеви панели или слънчеви колектори. Или композиция
от две неща, или от трите. Всички нови здания ще са със зелени покриви. “
„ Охладени “ се назовават покривите, които са боядисани със светли и отразяващи бои,
с които е изчислено, че се икономисва до 15% от разхода на сила за изстудяване на
постройката. В софийския „ План за деяние за устойчива сила и климат на Следствен отдел към окръжна прокуратура 2021-2030 “
е заложено и разработване на пътна карта за „ потреблението на площите на покривите
на постройките за действия, свързани с климата “, която би трябвало да бъде приключена през тази година.
Изредени са евентуалните благоприятни условия за промяна на покривите,
обвързвана с топлинните острови като „ създаване на съоръжения за произвеждане
на сила от възобновими източници, за оформяне на зелени площи, или да бъдат
покрити със особено рефлекторно покритие за увеличение на албедото
(отразителната дарба – бел.ред.) и понижаване на топлоабсорбиращата дарба “.
„ В сходство с проучванията отдадени на този резултат и след изследване
на строителните характерности на покривите следва да се дефинират региони в града,
в които да се приоритизира използването на съответен вид технология или композиция
от технологии “, написа в климатичния проект на столицата.
Столичната община дава приоритет на дейностите по озеленяване и предприемамерки
за справяне с резултата на градските топлинни острови и възстановяване на градския микроклимат,
като ще усили броя на засадените дървета и шубраци, изключително в уязвимите зони, дава обещание
още зам.-кметът Бобчева.
Като новаторски решения са изброени потреблението на торби за постепенно напояванена дървета
и новаторски паркоустойчиви настилки, както и създаване на нови зелени зони в
междублоковите пространства. Предвиждат се и просветителни планове като „ основаване
на споделени зелени пространства (климатични хъбове) в учебни заведения и детски градини за
повишение на осведомеността и ангажираността на учениците и жителите “.
Предвижда се сходно на проекта за акомодация на регион „ Люлин “ да бъдатнаправени изследвания за всички региони в Столичната община, по думитена Бобчева.
Ако ви се коства, че центърът на София е най-горещото (в дословен смисъл) място в столицата евентуално сте прави. Температурата в сърцето на града и в компактно застроени комплекси постоянно е по-висока с 3 градуса от прилежащите квартали и даже с 4 от крайградските зони.
Разликата не е по отношение на Витоша, а със Софийското поле и е открита от проучване на Столичната община, както и от „ Екипът на София “.
Тези зони, наречени „ градски топлинни острови “, са породени не са единствено
от процесите на климатичните промени, само че върху тях въздействат и особености
на градското обмисляне и строителство – като например високите здания,
които стопират вятъра.
Освен централните елементи на града, ж.к. „ Люлин “ и ж.к. „ Надежда “
са посочени като едни от най-уязвимите в проучването на общината,
правено взаимно със Софийския университет и почнало през 2019 година
Негативният резултат „ топлинен остров “ надали е по-слаб и в новите по-южни
квартали, където отстоянията сред постройките са много по-малки,
а строителството главно на жилищни здания не стопира, само че за тях всеоще няма данни.
„ В тези зони температурите са доста по-високи от близките жилищни и
зелени пространства – изключително в области с висока компактност на застрояването
и запечатани повърхности (с асфалт и бетон – б.а.).
Повишените температури, свързани с топлинните острови, имат потенциалда влошат
здравословното положение на най-уязвимите групи като възрастни хора (над 65 година
или към 17.5% от популацията по публични данни) и тези с хронични болести “,
е изводът от проучването, елементи от което бяха предоставени от Столичната община
след питане на „ Дневник “.
Конкретни стъпки против проблематичните топлинни острови към момента не са почнали,
само че общината ще търси решения първо през модел, създаден за най-големия жилищен
комплекс в България (по публични данни с население съвсем 119 хиляди към 2023г.) – „ Люлин “.
За „ Люлин “ Столичната община е създала „ План за акомодация къмклиматичните промени
въз основата на дигитален двойник и природно-базирани решения “. Зам.-кметът по
екологията Надежда Бобчева изясни пред „ Дневник “, че цифровият двойник ще
служи за симулации при установяване на климатичните характерности и за
картографиране на степента на накърнимост на региона към горещите точки.
Ще бъдат създадени модели за намаляване на отрицателното въздействие наочакваните климатични промени с небосвод до 2050 година
„ Локалният проект на база дигитален двойник на най-големия жилищен комплекс
в София обгръща ограничения и тактики за смяна в цялостния образ на територията
и метода за акомодация към климатичните промени “, сподели Бобчева. Целта е да се сътвори
първообраз за решение, който по-късно може да бъде мултиплициран и за други
региони на града.
За намаляване на въздействието от топлинните острови специалистите,изготвили изследването, дават следните оферти:
– създаване на зелени стени;
– покривни градини, зелени тераси и фасади;
– увеличение на високата растителност към сградите;
– водопропускливи настилки, които разрешават продан на топлота, вода и
въздух с почвата в зоните за паркиране;
– „ охладени “ покриви на постройките.
Бившият министър на околната среда Юлиян Попов в разработка за справяне
с климатичните промени, наречена „ 136 хрумвания за София “, изяснява: „ Зелен “ е покривът,
който е затревен, затрупан със слънчеви панели или слънчеви колектори. Или композиция
от две неща, или от трите. Всички нови здания ще са със зелени покриви. “
„ Охладени “ се назовават покривите, които са боядисани със светли и отразяващи бои,
с които е изчислено, че се икономисва до 15% от разхода на сила за изстудяване на
постройката. В софийския „ План за деяние за устойчива сила и климат на Следствен отдел към окръжна прокуратура 2021-2030 “
е заложено и разработване на пътна карта за „ потреблението на площите на покривите
на постройките за действия, свързани с климата “, която би трябвало да бъде приключена през тази година.
Изредени са евентуалните благоприятни условия за промяна на покривите,
обвързвана с топлинните острови като „ създаване на съоръжения за произвеждане
на сила от възобновими източници, за оформяне на зелени площи, или да бъдат
покрити със особено рефлекторно покритие за увеличение на албедото
(отразителната дарба – бел.ред.) и понижаване на топлоабсорбиращата дарба “.
„ В сходство с проучванията отдадени на този резултат и след изследване
на строителните характерности на покривите следва да се дефинират региони в града,
в които да се приоритизира използването на съответен вид технология или композиция
от технологии “, написа в климатичния проект на столицата.
Столичната община дава приоритет на дейностите по озеленяване и предприемамерки
за справяне с резултата на градските топлинни острови и възстановяване на градския микроклимат,
като ще усили броя на засадените дървета и шубраци, изключително в уязвимите зони, дава обещание
още зам.-кметът Бобчева.
Като новаторски решения са изброени потреблението на торби за постепенно напояванена дървета
и новаторски паркоустойчиви настилки, както и създаване на нови зелени зони в
междублоковите пространства. Предвиждат се и просветителни планове като „ основаване
на споделени зелени пространства (климатични хъбове) в учебни заведения и детски градини за
повишение на осведомеността и ангажираността на учениците и жителите “.
Предвижда се сходно на проекта за акомодация на регион „ Люлин “ да бъдатнаправени изследвания за всички региони в Столичната община, по думитена Бобчева.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ